Водопадът

Водопадът.Няма равен на сравнение.Най-прекрасният водопад на природата,най-чистата вода,най-бляскавите капки,най-красивото място в Ривърлейк и безспорно най-величественото.Едно от най-успокояващите места на света,най-разтоварващите...Тук всеки намира покой,тук е нещо като храма на градът,най-скъпото на природата.Тук фантазията се слива с реалността.

Клеър застана до брега на езерото, което се образуваше от падащите води на водопада. Момичето стоеше с ръце на кръста и с леко присвити очи оглеждаше наоколо. Беше красиво, спор нямаше. Водата блещукаше под слънчевите лъчи и се диплеше намалки вълнички, които носеха със себе си най-различни листа и клончета, паднали от близките дървета. Около водата беше осеяно с малки обли камъчета, които бяха съвсем гладки. Единствените звуци, долавящи се около Клеър бяха грохотът на водата и песента на птиците. Момичето беше само, нямаше никой, макар че тя беше чувала, че тук хората обичали да идват, за да намират спокойствие и усамотение. И тя вярваше, че те наистина го намираха. Тук природата беше удивително красива, недокосната и неосквернена от човешка ръка. Изглежда хората тук бяха оценили райското си кътче. Клеър се беше разсеяла, съзерцавайки всичко наоколо и когато се сети, че не е тук за одоволствие, а за да си изпълни мисията сериозният поглед на лицето й се завърна. Очите й се стрелнаха към самия водопад или по-точно се опитваха да пробият водната му завеса, за да видят скалите зад водата. Но от сегашното си място беше почти невъзможно да се види нещо. Водата покриваше абсолютно всичко зад себе си, сякаш беше сложена от нечия невидима ръка точно за това. За да крие. Клеър изсумтя и тръгна бурзо по брега, докато не стигна до мястото, където той свършваше и започваха стръмни зъбери. За неопитен човек би било самоубийство да се опита да се покатери тук, но за Клеър това не беше проблем. Пък и, както тя забеляза, скалите бяха трудно проходими само в началото, после ставаха гладки и изглеждаха сякаш бяха издялани с длето, но от това разстояние не можеше да се прецени в такива подробности. Хийтун се покатери ловко на скалата и смело продължи нататък. Вървеше все по-напред и се качваше все по нагоре, защото тук водите на водопада се разбиваха в долната част на зъберите, а Клеър не искаше да бъде залята. Изведнъж Клеър забеляза нещо. Стъпала? Ако в листа й с мисията не пишеше, че тук сигурно има хора на Вайл момичето едва ли щеше да повярва така лесно, че са стълби, по-скоро би си помислила, че е някаква случайност на природата. Клеър реши да поеме по изсечените в скалата стълби. Те трябваше да я отведат към някаква следа. Момичето беше вървяло вече около двайсетина минути, когато й се стори, че чува шум от нечии стъпки и човешки гласове. С един бърз скок Клеър се сви зад най-близкия голям камък, като междувременно извади двете си ками.

Клеър не беше сигурна дали наистина чува човешки гласове, но се вслуша внимателно и й се стори, че чу:
- ...довечера....не подозират....умрат.
- ...хитро....забавно...гаврим.
Звука от падащата вода може би си играше лъжливи игри със слуха й, но има и друга вероятност. Може би беше разкрила важен елемент от мисията си. Гласовете всякаш заглъхнаха, Клеър не беше сигурна дали въобще ги е чула, но знаеше, че трябва да разследва допълнително. Пред себе си тя видя една малкапътечка от вдлъбнатинки, която в водеше навътре в устремно падащите води. Дали беше безопастно да я проследи? И дали тя водеше във възможните "скрити пещери" отвъд водопада?

/Опиши действията си./

"Тъп водопад"-промърмори недоволно Клеър. Грохотът на водите й пречеше да чува добре. Беше чула само отделни думи, а дори не беше сигурна дали и тях беше чула или бяха просто игра на въображението й. Но все пак момичето беше склонно да вярва на сетивата си и и това, което мислеше, че е чула. "Довечера"-това беше ключовата дума ,най-същественото, което Хийтън бе успяла да долови. Довечера щеше да се случи нещо и тя трябваше да разбере какво. Пред момичето се извиваше пътечка от вдлъбнатини и веднага щом я забеляза, Клеър тръгна по нея. Нямаше време за губене, нито пък време за колебания. Със сигурност пътят, който беше избрала не беше най-безопасният, но нямаше значение, не я беше страх. Клеър вървеше по стръмната скала вече около двайсетина минути и вече беше започнала да се задъхва, когато се озова пред тесен процеп в скалата. Процепът беше точно толкова голям, че да може вътре да се промъкне среден на ръст човек, на по-едрите щеше да им е малко трудно. Но не невъзможно. Клеър реши да провери дали вътре няма да открия нещо и започна да се провира през скалите към цепнатината. Хийтън бързо се промъкна вътре. Не мислеше, че вътре е по-безопасно, но не искаше да стои навън. Беше чула гласове преди малко, а по пътя не беше срещнала никого. Беше странно.

Момичето беше открило входа към така наречената "скрита пещера". Имаше нещо като коридор пред нея, но нямаше факли по стените и беше напълно тъмно. Шума от водопада все още пукаше тъпанчета(преносно значение, разбира се). Въздуха беше изпълнен с влага и изпарения, а и май лекия мирис на сяра. На Клеър и оставаше само да продължи напред в пещерата.

/Клеър опиши как се придвижваш и дали имаш някакъв определен план на действие. Опиши и как се движиш - дали разчиташ на бързината или на тихото промъкване./

Клеър започна тихо да се промъква по каменния коридор с груби, необработвани по никакъв начин стени. Нямаше факли, нито някакъв друг източник на светлина. И как би могло да има? Ако тук се запалеше нещо, било то и най-обикновена факла, димът щеше да задуши хората, защото от никъде не се виждаха пролуки, през които той можеше да излиза. Коридорът беше доста дълъг, Клеър беше вървяла известно време, но все още не беше срещнала нито хора, нито някакви разклонения или каквото и да било. Колкото по-навътре навлизаше момичето, толкова по-слаб ставаше шума от водопада, но той все още й пречеше да чува ясно. За сега Хийтн нямаше определен план, защото просто не знаеше за какво да се готви и къде щеше да се озове. Просто се промъкваше тихи, притиснала гръб към влажната скала-не искаше да се сблъска с някого по средата на коридора. Макар че и това нямаше да е излишно. Може би ако срешнеше човек тук, в тъмното, където никой не я очакваше...Щеше да го притисне и да поиска информация. Ако срешнеше някой сам тук щеше да й е доста по-лесно да се справи с него, когато няма подкрепление. Ако трябваше да се изправи срещу всички щеше да е по-трудно.. Но за съжаление за сега не и се удаваше такъв шанс. Клеър продължаваше да се движи с гръб, опрян в стената, когато долови приглушен шум от стъпки.

Покрай нея, в тесния импровизиран коридор мина един мъж, облечен в кожена броня с извезан дракон на гърдите. Знака на Вайл. Той се огледа зорко и застана на пост едва на няколко крачки от Клеър. Тя беше избрала тих подход и беше подходила правилно. Сега можеше да...

/Можеш да:
1. Го изненадаш, плениш и изтискаш информация от него.(хвърляш зарче след поста. Трябва ти число различно от 1 и 2.)
2. Таиш се и чакаш с надеждата да заспи, да започне да пие или да спре да стои нащрек, което би ти увеличило шансовете за успех.
3. Чакаш го да си тръгне, което би отнело най-много време и не би ти дало информация. Но няма шанс да се провалиш тук./

Късметът беше проработил, точно на това се надяваше Клеър. Жертва, която не подозираше нищо за нейното местоположение и можеше да й даде нужната информация. Клеър не мислеше да чака и да разчита на случайността, а пък и се съмняваше мъжът да се разсея или да започне да пие. Хийтън смяташе, че все пак Вайл е пратил отбрани хора. Но все пак и при най-добрите имаше моменти на слабост..Клеър обаче мислеше да разчита на себе си, не на случайността. Мъжът с дракона на гърдите стоеше съвсем близо до нея, едва на няколко крачки от другата страна на коридора, момичето можеше дори да чуе леко хрипливото му дишане. И все пак той не изглеждаше в особено добра форма, както си мислеше Клеър в началото. Но външният вид понякога лъжеше. Хийтън приготви камите си и застана готова за скок. Мъжът се размърда. Щеше да е добре ако имаше с какво да го върже, но за съжаление нямаше..Клеър се втурна към слугата на Вайл и го блъсна в стената с всичка сила. Мъжът изохка. Клеър го изрита силно в корема, след това сложи крака си пред неговите и го бутна напред. Бронираният се просна на каменния под, а Хийтън опря едната си кама в гърлото му.
-Сега ще си изпееш цялата песничка, ясно?-просъска злобно тя.-Ще ми кажеш какво търсите тук, в тази пещера и какво се готвите да направите довечера, изплюй камъчето! Разбра ли ме? Ако се държиш добре и ми кажеш, каквото искам няма да ти сторя нищо, но в притивен случай ще ти прережа гърлото.-камата се притисна малко по-силно в плътта му.

/Забравих да хвърля зарче xD/

The member 'The moon shadow' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Водопадът De2

/Лошо зарче! xD/

Мъжа издаде странен звук, все едно кашляше, но Клеър с изумление разбра, че се смее.
- Малко асасинче. - подигра се той и преди Клеър да го накаже за думите му, нещо я удари в гръб. Пред очите й заиграха звездички и черната, лепкава гъстота на безсъзнанието я обгърна. Не знаеше колко време се е реела там...По едно време чу гласове, но не отвори веднага очите си. Не знаеше дали е разумно да покаже, че е будна. Усети, че ръцете са й овързани и почти сигурно беше, че всичките й оръжия й бяха отнети.
- И какво да правим с нея? - попита единия глас и Клеър разпозна в него този на стража, който тя щеше да използва да извлече информация.
- Убиваме я. - отвърна му един студен глас, от който лъхаше асасинство, както пияница лъха алкохолена омара.
- Не мисля. Нека я разпитваме.
- Докато я мъчим? - предложи асасина, който явно се беше промъкнал зад Клеър, колкото и невъзможно това да изглеждаше на пръв поглед.
- Съгласен. - засмя се стража. - Нека изчакаме да се събуди.
- Да я сритаме е най-добре. - предложи асасина.
Но не предприеха нищо засега.

/Клеър, ако имаш план го опиши. Знай, че си овързана здраво и обезоръжена, но това не е краят! (да се надяваме). Имаш предимството, че не знаят, че си будна. Използвай го за да измислиш нещо. После ще се включа аз отново./

/Това зарче ме вкара в беля, Клеър е добро момиченце, не заслужава такова държание xD)

Клеър се чувстваше като премазана, сякаш през нея беше преминал влак (ако в това време и този смят имаше влакове xD) Главата я болеше, а крайниците й бяха омотани с въжета. Бяха я сложили на студената влажна земя, като ненужен предмет. Щяха да си получат заслуженото рано или късно. Но тези тук май не се шегуваха. Думите им не й харесваха, разпит, измъчване. Тези неща определено не й бяха по вкуса. В това положение Хийтън нямаше какво да направи, в момента беше беззащитна и напълно уязвима. Но пък нещата си имаха и добра страна. Може би. Клеър мислеше да си стои тихо и да кротува. Тези двамата едва ли щяха да си стоят и да си мълчат. Може би щяха да си развържат езиците и да кажат нещо, мислейки си, че никой не ги слуша. Сигурно имаха да обсъждат планове, планове за довечера. Клеър не помръдна дори сантиметър, не отвори очи, за да огледа, просто стоеше и чакаше за информацията, а после все някак щеше да се измъкне.

- Спи твърде дълго. - каза асасина по едно време и Клеър усети как се приближава. Стъпките му почти не издаваха звук. Усети как допира пръст до врата й и проверя пулса, докато се вслушва в дишането й. - Будна е. - каза той с насмешка. - Пулса й я издава. Сърцето на човек работи по различен начин, докато спи.
Тогава се чуха други стъпки и трети глас, женски, се включи.
- Лорд Саниел желае да види натрапницата.
- Опасна е, Териел. - каза асасина. - Не й личи, но е. Отвори очи момиче.

/Клеър, ситуацията не е добра, асасина е на високо ниво, може би майстор. Но не губи надежда, админа е с теб. Wink

/

-О, и защо да го правя? Само защото вие казвате така?-попита Клеър, като добави подигравателна нотка в гласа си. Надяваше се, че по този начин ще им покаже, че нямаше да прави каквото и да било ако те й го бяха наредили. Дори да беше най-дребното нещо като отварянето на очи. Клеър постоя така няколко секунди, след което вече отвори очи. Имаше чувството, че към клепачите й са привързани камъни, но поне главоболието отшумяваше. Сега бяха трима, жената потъваше в мрака на пещерата и момичето не можеше да я огледа ясно, но за сметка на това виждаше перфектно лицето на асасини, застанал точно над нея. О, страхотно, Клеър лежеше в крката му. Хийтън изсумтя недоволно и изви врат, за да огледа убиеца. Беше средно висок, не много мусколест, дори можеше да мине за слаб. Но лицето му привличаше вниманието. Беше каменно лице, лице, което не изразяваше нито една от познатите човешки емоции. Високи скули, сиво-сини очи и тънки устни-беше лицето на убиец, лечеше си от километри. Хийтън хвърли поглед на останалата час от коридора. Момичето трепна едва забележимо. На другия край на коридора лежаха захвърлени двеете й ками. Но сега нямаше как да ги вземе. Трябваше да мисли как да се измъкне, щеше да хитрува и да играе циркове (xD), друг избор нямаше.
-О, някой няма ли да ме вдигне от тук? Никакви обноски ли нямате, да оставите момиче да лежи на влажния и мръсен под?-попита тя недоволно и огледа критично каменния под.-При това вързана. Хайде, де, поне ме вдигнете!-вече властно каза тя.-И кой е този ваш лорд?

- Тя изглежда просто невинно момиче, Ка... - започна жената, но асасина я прекъсна хладно:
- Казах ти да не споменаваш името ми. И както вече ти съобщих, тя е асасин, също толкова сигурно, колкото и аз съм такъв.
Погледа му отново се спря на Клеър и той замисли трескаво. Плановете му може би щяха да се провалят от това младо момиче. Това не му харесваше. Той я изправи на крака не съвсем нежно и каза:
- Ако се опиташ да ме ритнеш, ще ти отрежа някой крайник.
После отново погледна към жената на име Териел и каза:
- Добре, да я заведем при лорда.

/Клеър опиши как те водят към лорда, но спри преди да стигнеш до него. Пейзажа го описвай по твой избор, имам вяра в творческите ти умения. Освен това, не забравяй амулета, който ти дава невидимост. Дали все още е в теб? Може би в някой джоб, откъдето все пак не са го взели? Това е една възможност, от която можеш да се възползваш ако успееш да си освобиш ръцете./

-Уф, можеше да ме вдигнеш и малко по-нежно, другарю асасин!-промрънка тя саркастично. Клеър размърда краката си, бяха се схванали и тръгна напред. Пред нея вървеше жената, а точно зад гърба си момичето усещаше дъха на асасина, който леко и подбутваше. Вървяха известно време в пълно мълчание по същия тесен коридор, но по едно време стигнаха до разклонение. Без никакво колебание жената тръгна по десния коридор. Тук вече беше различно, камъните не бяха покрити с лепкавата слуз, както беше преди малко, а по стените имаше закачени фенери. Хийтън вече можеше да вижда малко по-ясно. Коридорът беше с висок таван, който тънеше в мрак, а на едно място на стената беше изрисуван знакът на Вайл. Клеър трябваше да се измъкне, но и да получи нужната информация. Медальолът! Мисълта мина през главата й като светкавица. Естествено, как не се беше сетила. Само да успееше да си освободи ръцете.. Медальонът все още беше в нея, беше в едно малко вътрешно джобче на ризата й. Трябваше да действа хитро.
-Хей, не може ли да ми развържете ръцете, тези въжета вече ще ми направят рани, много са стеглати. Хайде де, и без това не мога да избягам, след като всичките сте около мен. Битката ще е неравностойна.-блъфираше Хийтън, докато не осъзна, че са стигнали до огромна резбована врата, сложена в скалата, хич не й беше мястото тук, тези определено нямаха вкус.

Войника, който тя беше заплашила по-рано я погледна подозрително, но кимна:
- Съгласен съм и без това няма какво да направи с Калвис, готов да я ръчне с някой нож.
Асасина на свой ред хвърли такъв поглед на мъжа, че дори той бързо се извини:
- Извинявай, забравих, че не обичаш да чуваш името си.
- И аз съм съгласна с Мъг. Момичето няма какво да направи, а и само дете. Вижте я колко е сладка. - каза жената и се усмихна. Изглеждаше красива, точно като любовница на лорд. - Като я развържем ще се почувства по-безопасно и ще говори по-свободно.
- Глупости. - отвърна асасина на има Калвис, но се примири. - Ей сега идвам.
Той завлече Клеър малко по-назад и когато останаха насаме впи сиво-сините си студени очи в нейните.
- Виж, ако ми се изпречиш на пътя на мисията, ще те елиминирам. От теб се изисква само да слушаш и да отговаряш на каквото те питат.
Явно Калвис имаше някаква мисия, коренно различна от просто пазач и личен асасин на лорда. Поне така изглеждаше на пръв поглед.

/Клеър, отговори му или не, без значение - той ще те развърже. После опиши как влизате при лорда(освен ако не използваш невидимостта още веднага) и там ще се включа аз от негово име. Wink

/

-Добре..-промърмори Клеър. По-добре беше, Калвис или както там му беше името да си мисли, че Клеър е готова да изпълни условията му. По-добре беше да си мисли, че тя е просто безобидно дете, беше в нейна ползва. Те я подценяваха неоснователно и това щеше да им излезе солено. Щял да я елеминира..Да видим как щеше да я убие, когато Клеър изеднъж изчезнеше от погледа му. Момичето се подсмихна в тъмнината.
-Е, хайде, развържи сладкото момиченце!-каза ехидно момичето и подаде напред ръцете си. Асасинът извади един нож и с рязко движение разряза въжетата, които паднаха на земята с глухо тупване. Мъжът промърмори нещо и я задърпа за ръката, докато не настигнаха отново другите двама. Сега беше моментът Клеър да реши дали да стане невидима веднага или после. Ако сложеше медальона сега трябваше да разчита единствено на късмет, за подочуе нещичко заплана, готвещ се за довечера. Но ако влезеше при лорда...щеше може би да стигне до сърцето на заговора, до шефа, до този, който дърпаше конците. Още малко видимо присъствие нямаше да й навреди. В крайна сметка със свободни ръце момичето винаги можеше да сложи медальона. С едва доловимо, много бързо движение Хийтън стрелна ръка към вътрешния джоб, за да бъде сигурна, че вължебното бижу е там. Пръстите и напипаха релефната му форма, а до него-още едно съвсем малко шишенце-отровата за специялни случаи. Вее бяха стигнали до вратата и жената я открехна съвсем леко, колкото да се провре тя самата. Подаде главата си и каза няколко думи, но момичето не можа да разбере нищо, макар че предполагаше, че сигурно съобщава, че водят пленницата. След няколко секунди тя се отмести от вратата, а войникът застана на нейно място, като отвори широко вратата. Асасинът, който досега беше хванал грубо Клеър за ръката я пусна и я сръга в гърба, за да й покаже, че трябва да върви напред. Клеър се огледа. Помещението беше широко и кръгло. Точно срещу вратата стоеше богато украсен трон, на който стоеше мъж-лорда. От едната му страна имаше дълга дървена маса, отрупана с хартия. Някои листа бяха изписани със напълно, а други очевидно бяха карти. От другата страна на лорда имаше друга маса, по-дълга и широко, отрупана с оръжия. Ками, кинжали, щитове и някакви странни оръжия, които момичето не беше виждало досега. Най-много й направиха впечатление купчина ножове, отделени в единя край на масата. Бяха нещо подобно на ками, но имаха раздвоен връх и инкрустирани смарагди в самата основа на острието. За какво им бяха скъпоценни камъни по остриетата, беше странно. Клеър отбеляза наум, че задължително трябваше да си вземе един преди да си тръгне. Момичето усети, че се беше зазяпало прекалено дълго в оръжията. Не можеше да устои, бяха й слабост. Хийтън забеляза също и една малка кръгла масичка точно пред трона, отрупана със храна и напитки. До гарафите с вино лежеше тежка златна чаша, инкустирана със скупоценни камъни. Клеър стрелна с поглед и лорда, но не мислеше да го заговаря първа. Момичето го изгледа дръзко и зачака.

Лорд Саниел, както го беше нарекла жената, беше възрастен, но все пак жизнен мъж, с прошарени бакембарди и остър, буден поглед. Той протегна длан и я обви около златната си чаша и отпи авторитетно, изучавайки момичето пред себе си.
- Коя е тази? - попита накрая той, чудейки се защо ли това девойче го гледаше с такова предизвикателство.
- Натрапник. - отвърна асасина, който стоеше зад нея и лорда се намръщи. Не на това, че имаше шпионин на Кариен, а на това, че Калвис беше продумал. Така и не беше гласувал доверие на този мръсен убец. - Асасин е. Сигурно е тук да ви убие. - сподели отново Калвис с безчувствен тон.
- Така значи...Е, хубаво, важното е, че се е провалила. Хм...Как е подготовката на плана? Нарежданията ми влязоха ли в действие? Негово императорско величие изисква от мен да си свърша работата до следващата седмица...
- Милорд, бих ви посъветвал да не си отваряте устата пред... - започна Калвис, но беше прекъснат от лорд Саниел, който го стрелна със злобен поглед и каза ледено:
- Млъкни, асасин.
Калвис замълча с похвално хладнокръвие.
- Плана влиза в действие, милорд. - усмихна се Териел, любовницата на лорда.
- М, добре. Това исках да чуя. А сега...Момиче, как се казваш и кой те изпрати тук. И с каква цел? - попита той Клеър и я погледна изпитателно.

/Клеър опиши какво правиш. Ако станеш невидима, спри описанието си дотам. Не е нужно да казвам, че не можеш да убиеш никой все още. Smile

Можеш да не използваш все още медальона, твой избор. Може да се опиташ да извлечеш допълнителна информация. Например за странните оръжия./

Като видя накъде вървят нещата, Клеър реши да смени стратегията. Можеше да се окаже забавно, щеше малко да си поиграе с лорда. Щеше да се внедри в нещата, да стане част от тях, малко лъжи нямаше да й навредят. Хийтън на пръв поглед щеше да смени лагера и да се опита да се направи на заблудено, разкаяно момиче, което иска да поправи грешката си. А като вземеше каквото й трябваше можеше винаги да си сложи медальона, след като вече беше със свободни ръце. Нямаше да е зле да спечели симпатийте на Саниел. Клеър беше забелязала, че лорда не харесва особено асасина до нея. Тя също беше асасин, макар и не така опитен, но все пак никак не беше за подценяване. Можеше пък дори да успее да измести Калвис.Само да успееше да заблуди лорда и да си спечели благоразположението му.. Момичето пристъпи няколко крачки напред към лорда, сведе глава с пълен с разкаяние поглед. Беше добра актриса.
-Лорд Саниел, името ми е Клеър, но няма значение кой точно ме е изпратил, само ще кажа, че са поддръжници на Кариен, няма значение и с каква цел, но искам да знаете, че не е, за да ви убия. Не искам да говоря за това, защото е просто част от миналото ми, искам да затворя страницата. Бях заблудена, сгреших, като се присъединих към Кариен, но сега наистина осъзнах какво искам.-каза с пълен с разкаяние глас, м момента изглеждаше точно като малко, сладко, безобидно дете.- Искам да се присъединя към вас. Аз съм асасин, също като него-Клеър стрелна с презрителен поглед Калвис. Щеше да покаже на лорда, че също като него не харесва Калвис.-Много мога да ви помогна, много искам да ви помогна-продължи Хийтън с лъжите, като наблегна на думата "искам".- Идеална съм за задачи, към които не бива да се привлича внимание, будя по-малко подозрение от този-Клеър пак стрелна Калвис.-Е, ще ме приемете ли? Моля ви!-каза момичето и го изгледа умолително, като махна падналите коси от лицето си.

Лорда изглеждаше съвсем видимо изненадан, Териел от своя страна, изглеждаше леко ядосана поради някаква причина, а Калвис беше напълно безчувствен. Лицето му беше каменно. Пазача, който Клеър беше пленила по-рано, беше излезнал и отишъл отново на пост.
- Хм, интересно предложение. - отвърна лорда, погледна към Калвис и каза:
- Довлечи няколко стола, не искаме гостенката ни да я заболят краката. Тер, налей малко вино.
Асасина се подчини безмълвно, но Клеър почти чуваше как скърцат зъбите на Териел, докато й наливаше вино в една красиво орнаментирана чаша.
Калвис довлече стол на Клеър, както и един на Териел. За себе си не взе. Момичето осъзна колко близо до убийство е той, когато усети лек проблясък на аурата му, която той се опитваше да прикрива усърдно. Лорда й направи знак да си пийне и каза:
- А сега...предлагаш ми да те наема на работа, така ли? На мястото на Калвис може би?
Лорда изглеждаше доста заинтригуван.

Клеър седна на стола и се усмихна мазно (xD) на любовницата на лорда, докато й наливаше от виното. Клеър отпи една малка, премерена глътка, гледайки Калвис над ръба на чашата си. Мъжът беше бесен, но добре се владееше. След това момичето отмести поглед към лорда и заговори:
-Ами Калвис май малко ще ми се разсърди ако застана на негово място, но какво пък, няма значение-каза с готовност тя.-Както вие решите, аз съм готова да приема предложението.-Клеър се справяше доста добре, никога не беше подозирала, че има такива актьорски заложби.-Искам само да ви помогна.-каза тя и се усмихна съблазнително.

- Добре, звучи интересна идея. Обичам да привличам тайните оръжия на враговете си и да ги използвам като свои. - похвали се лорда. - Хм...Умееш ли да си боравиш добре с хладни оръжия, Клеър? Не, чакай, не отговарай на това, искам да го видя сам.
- Не мисля, че е добра идея да дадете оръжия на това момиче...милорд. - каза с насмешка Калвис и млъкна когато лорда отново го стрелна с поглед, пълен с омраза.
- Все тая. Тер, дай й една от онези ками. Искам да чуя експертното й мнение.
Жената отиде до масата, взе една от камите с раздвоени острието и я подаде нацупено на Клеър. Калвис не мръдна, но се напрегна в готовност. Когато ръцете на момичето докоснаха дръжката тя веднага се почувства странно.
- Изкуствени душегуби. - каза Калвис с омраза. - Подиграват се на Бога на смъртта.
Такава жлъч имаше в гласа му, че дори лорд Саниел остана кратко без думи.
- Е, госпожице Клеър, давам ви следното нареждане. Убийте Клавис. Ако успеете ще ви наема на работа при мен. Използвате душегуба, само едно порязване е достатъчно.
Калвис мълчаливо направи крачка назад и извади от ръкава си един дълъг нож.

/Клеър можеш да приемеш или да откажеш на нареждането на лорда. Това в ръцете ти е душегуб, от чието порязване се умира моментално. Така, че имаш немалак шанс да убиеш Калвис. Опиши избора си и ако избереш да атакуваш Клавис, опиши първата си атака без да казваш резултата от нея./

Е, едно забавление бонус, по-добре нямаше как да стане. Клеър и без това не харесваше асасина, още от началото той искаше да я убие или да я измъчва. Сега щеше да види кой кого щеше да убие. Клеър се подсмихна. Пое душегуба от ръцете на любовницата на лорда и започна да го върти и да го оглежда внимателно. Значи едно порязване беше достатъчно, независимо къде. Клеър трябваше да действа по-бързо, да убие Калвис, да я въведат в плана за довечера и да си ходи. Хийтън щеше да използва елемента на изненадата и щеше да атакува на място, където асасина не очакваше и беше оставил незащитено. Мъжът стоеше на няколко крачки от нея и държеше ножа си пред тяллото. Ако Клеър атакуваше от кръста нагоре Калвис щеше бързо да реагира и със сигурност нямаше да се получи очаквания от Клеър ефект. Но от кръста надолу..Та кой очакваше удар в краката? И кой асасин се целеше в краката? Но щом момичето имаше душегуб мястото нямаше значение. Хийтън все още стоеше на стола, оглеждайки замислено оръжието в ръцете си, сякаш се колебаеше дали да изпълни задачата. Изведнъж с един рязък скок се спусна към Калвис. Движението й беше светкавично, а и заради близостта на асасина момичето беше точно пред него само благодарение на този единствен скок. С приведено тяло тя направи жирок замах към бедрото му. Стоманата изсвистя във въздуха и полетя към целта си.

Ножа се впи в крака на Калвис, но Клеър веднага разбра, че нещо не е наред. Образа на Калвис се размаза и асасина се озова на няколко метра от Клеър и метна два шурикена по нея. Явно беше използвал илюзия. Шурикените бяха трудни за избягване, но не съвсем невъзможни.

/Клеър опиши как се опитваш да ги избегнеш и хвърли зарче. Число различно от 6 ще е успех. В противен случай единия ще те рани./