Домът на Лорелайл

Горското момиче.Тя се казва Лорелайл и се грижи за животните в Ривърлейк.Понякога пращаха ученици при нея,за да й помагат.Тя е мила и добродушна,и най-важното обожава природата и животните на градът си.Дава всичко за тях.
Домът й:
Домът на Лорелайл 267fantasy-door-m

Клеър вървеше бавно към малката къщичка, въртейки глава, за да огледа наоколо. Много беше зелено. Не беше по вкуса й. Храсти, дървета, бели камъчета и пеещи птички. Много сладникава картинка, като извадена от книжка с картинки. С намръщено лице момичето заподскача по камъните, които водеха да къщичката и застана пред вратата. Изглади доколкото можа физиономията си и потропа силно на вратата, викайки:
-Ехо? Има ли някой?

Скоро вратата се отвори и на прага застана собственичката на този вграден в ствола на огромен дъб дом. Момичето беше средно високо и стройно, със зелени очи и руса коса, която всякаш също приемаше странен светло-зелен отенък от време на време, когато слънчевите лъчи я докоснеха. Лорелайл наподобяваше цвете, което разцъфва, когато я огрее слънцето.
- Здравей. - поздрави тя бодро Клеър. - Мога ли да ви помогна с нещо?

-Здрасти. Помощ...ами не, аз не се нуждая от помощ, но, доколкото разбрах тук май се нуждаете. Идвам от Академията-поясни Клеър.-Казаха ми, че тук имало някакъв проблем и аз идвам, за да се справим с него. Та..какъв е проблемът?-попита момичето и започна да се оглежда наоколо. Клеър имаше чувството, че вече щеше да се задуши от толкова много зеленина, даже Лорелайл имаше твърде много зелено по себе си. Уф, хич не й харесваше тук. Определено мястото от миналия път беше по-красиво. Дори Клеър, която рядко се заглеждаше в нещата, по начин такъв, че да открие красотата им, го беше забелязала. Водопадите...бяха прелестни. За разлика от тук. Беше странно. А и кой би живял в дърво? Май само момичето, което стоеше срещу нея..

- А, ти си пратеникът от Академията! Влез, влез. - покани я Лорелайл в дома си. Вътре обзавеждането беше скромно, но обстановката донякъде уютна. Имаше малка масичка с два стола, както и едно легло в ъгъла, плюс гардероб и няколко рафта. В друг ъгъл имаше дребна камина, която сега стоеше огасена, защото беше топло.
- Искаш ли пунш, или вода? - попита с гостоприемна усмивка Лорелайл. - Съжалявам, че нямам някакъв алкохол, но не си падам по тези неща. Нека седнем и ще ти обясня за какво по-точно ми е нужна помощта ти.

/Съжалявам за забавянето, просто се бях отплеснал. Sad

.

-Чаша вода, благодаря.-отвърна Клеър.-Не се притеснявай за алкохола. Не пия, когато имам работа за вършене. Момичето започна да оглежда любопитно всяко кътче на помещението, но след малко закова погледа си само в една от стените. Може би зяпането щеше да се приеме като знак на неуважение, не добро държание или нещо такова...
-Е, да говорим по същество, с какво си имаме работа?

Лорелайл сипа на Клеър вода, както и на себе си, после седна срещу асасинката и отпи от чашата си.
- Както може би се досещаш, задачата няма да е свързана с някое животно, или природата, въпреки че къщата ми се намира сред нея. В противен случай бих извикала някой Рейнджър от Академията. Мисията е малко по-мрачна. От теб искам да...убиеш един човек. Незнам какво са ти казали за задачата ти, но тя изобщо не е лесна. Всъщност се притеснявам за теб. Усещам, че си наистина умела и може би проявявам глупост с тези мои притеснения, но човекът, който трябва да елиминираш е наистина опасен. Името му е Йолкус Мартин. Можеш да го откриеш недалече от тук, може би на два часа път, като поемеш на северозапад. Навътре в гората е, живее сред руините на една стара кула и...не, едва ли е нужно да ти казвам, какво е направил, нали? Освен ако не искаш, разбира се.

/Можеш да тръгнеш направо или да поискаш още малко информация./

-Така, да сме си наясно. Искам да ми кажеш всичко, абсолютно всичко, което знаеш, защото информацията ми е много важна и може много да ми помогне. В Академията не ми казаха абсолютно нищо за мисията, казаха ми само да дойда при теб.-обясни Клеър и отпи от чашата.-Искам да ми кажеш всичко.-повтори тя отново. Какво е направил? Този въпрос май е по-скоро от любопитство.-промърмори тя под носа си.-Ако можеш да ми кажеш нещо повече за самия него. Силни и слаби страни и изобщо с каквато информация разполагаш.-Клеър направо не можеше да повярва. Мислеше си, че Лорелайл е мило момиченце, което само тича из цветенцата и подскача със зайчетата, неспособна да навреди на никого. А сега искаше убийство. Клеър май не беше преценила добре момичето срещу себе си. Вярно, не я познаваше, но не очакваше точно това.

Лорелайл изглеждаше притеснена от нещо, най-вероятно се срамуваше от мисията, която беше дала на Клеър, но накрая каза:
- Йолкус Мартин е зъл мъж. Той...той убива дивите животни и ги принася в жертва на някакъв негов бог. Опитвала съм се да говоря с него, но той не иска да чуе молбите ми и ме нарани. Но не искам да го убиеш за отмъщение, а за доброто на Ривърлейк. Той явно се опитва да призове нещо с кръв...демон някакъв, нямам представа. Въоръжен е с двуостра брадва за две ръце и притежава брутална сила, и добри инстинкти. Също така отскоро си е взел едно диво куче, което си отглежда...Бъди изключително предпзлива да не те усети. Опитай се да го елиминираш бързо, защото в открита битка незнам какъв шанс имаш. Извинявай, не исках да те подценявам, просто съм притиснена. Моля те, убий го.

Демон?-немръщи се Клеър.-Това не ми харесва. Е, ще направя каквото мога, ти не се притеснявай.-каза тя и изпи останалата вода на един дъх. Трябваше да измисли какво да го прави тоя. Не й се искаше да влиза в пряка битка с него, като слушаше думите на момичето. Трябваше да измисли нещо друго. Клеър се надигна и каза:
-Е,ако нямаш нищо против аз ще ида да си свърша работата. Като приключа може да дойда да ти кажа какво е станало.

/Съжалявам, че толкова се забавих, но просто не ми оставаше време Sad

/

- Благодаря ти. И бъди внимателна! - предупреди я Лорелайл, докато я изпраще до вратата. - Два часа на северозапад от тук и ще стигнеш до руините, където Йолкус се намира. - напомни й тя.

/Пиши в темата "Вековните гори" как стигаш до руините, а аз ще ги опиша. И ако някой не ти отговоря, можеш да напомниш в Reminder topic-а, или на ЛС. Защото чак сега виждам отговора ти./

-Спокойно, не ме мисли.-промърмори Клеър и без да казва нищо повече излезе от малката горска къщичка.

/Бая се забавих, ама просто не намирах време./