Лабиринта

Нямаше истински лабиринт в леса, но на практика беше също толкова трудно да се измъкнеш от храсталаците, шубраците и вековните му дървета. Говореше се, че тук бродят върколаци, диви вампири и някои други, още по-плашещи същества.

Асе навлезна в Бескраиният Лес тичешком в този момен го стегна корема тойе се огледа на около и влезна в един храст след 20тина минути излезна от храста и тръгна на пред запалил една цигара а от храста се разнесе ужасна миризма и храста увехна

Vlad написа:

Гората всякаш недоволстваше срещу миризливото присъствие на момчето, защото Португас усети някаква мрачна аура, завладяла цялата местност... А пътя пред него продължаваше, лъкатушеше и ставаше все по-тесен. Ако младежа продължеше щеше да навлезе в лабиринта наистина...а излизането винаги беше по-трудно.

Асе ходеше по пътя около 1 час оглеждаше се на ляво на дясно най интересното което видя беше един гарван който ядеше остатаци на умряла сърна пътечката ставше по тясна и по тясна но Португас продължаваше на 2рия час той реши да си почине малко седна до един камък запали една цигара и си глътна малко кафе той огледа на около но нямаше нищу което да му навреди но забеляза нещо той забеляза че гората излъчва някаква страна аура тя наподобяваше на аурата на Огнения демон който срещна при Кулата на Вечния Пламък . След час почивка Асе се исправи и тръгна през гората стигна до една река корема му закъркори Португас си помисли:
-Несам те хранил от давна а ? сега ще ти хвана някоя риба
/Асе взе един от мечовете на Огнения Дух застана над реката след 30 мин усилия да хване риба никакъф успех но до в далечината видя една сърна която отиваше да пие вода той хвърли една Огнена Стрела по нея и и откъсна главата след това я опече и изяде половината и продалжи на горе по водата с мисълта че ако целта му е Уми Маг значи трябва да е някаде около водата

Аои стигна т.нар. Лабиринт. Видът му изобщо не му направи впечатление - дървета и лиани, шубраци и т.н. Той продължи напред със спокойна крачка като се оглеждаше наоколо. Асасинът трябваше да е на щрек, защото на такива места нямаше безобидни гадинки. Аои навлезе в лабиринта без проблем, но колкото по-навътре влизаше толкова по-трудно проходим ставаше той. Акума се покатери на едно дърво и реши да се придвижва по тях, защото по земя щеше да се забави повече отколкото като скачаше от дърво на дърво. От клон на клон Аои все повече навлизаше навътре в лабиринта, използваше уакизашито си да си поправя път през някоя друга лиана или клоните...

Докато Аои се разхождаше из лабиринта в пред него се появиха няколко горски елфс и в гърба му опря меч един от елфите и го попита:
- Какво търсиш в нашият лабиринт?

Аои ги погледна студено и мрачно, сините му очи просто ги пронизваха. Излъчването на асасина се застуди - фактът, че имаше нещо остро упряно в гърба му го дразнеше:
- Просто минавам, не съм тук, за да създавам проблеми. - Отвърна Аои със обичайния си студен и монотонен тон, който никога не трепваше. - Трябва да намеря Дървеният Дворец. На къде е той?

-Какво ще търсиш там? - Попитаха го горските елфи.

- Трябва да намеря един определен човек. Е, ще ме опътите ли или имате намерение да ме заведете там?
Студеното излъчване на Аои се засили. Наоколо като чели стана студено, ледено студено. Очите му продължаваха да гледат елфа втренчено. Аои вече се беше подготвил да действа, защото, ако тези елфи нямаха намерение да го опътят поне да не го бавят.

Елфите се отдалечиха от Аои, след като си прошушнаха няколко неща един от тях се отдалечи от тях и каза:
- Последвай ме към Дървесният Дворец.

Аои го погледна. Нямаше му доверие, но въпреки всичко тръгна след него. Акума не свяли гарда си нито за момент. Елфът го преведе през една странна пътека, която се появи от нищото. Лияните, шубраците и клоните не я закриваха и тя беше абсолютно чиста, отъпкана - изглеждаше така все едно всеки ден минаваха редовно хора по нея. Аои не вярваше на елфът пред себе си. Той принципно не вярваше на никого, особено на тези, които го посрещат с кама опрята в гърба му.
След известно време Аои и неговият водач стигнаха до нещо, което изглеждаше на дворец. Явно елфът не водеше Аои в капан. Лианите и клоните на вековните дървета служеха за основа на Дървесният дворец.

Елфът си свърши работата. Аои знаеше пътят обратно. Той тръгна към Академията като се изстреля напред и изчезна за секунди.

Васалите , Елиа , НайТ , Маршъла и двете елфки..яздиха през лабиринта..Момичето се обърна към Елфката която я запи защо е тук..
-Хъмм пратиха ме с тях..РАдвам се , че поне вече не съм единственото момиче тук..Ингрид..Казвам се Елисавела вон Айзенберг..Накратко можеш да ме наричаш Елиа..
Тъй като херакъл не можеше да язди кон..Вървеше плътно до нейния кон..и оглеждаше територията на която се намираха..Лицето на НАйт беше по-безчувствено и от на Найт.Накрая те стигнаха двореца

Аои продължаваше поддържайки скоростта си, която за него изобщо не изискваше усилия за неговото физическо състояние. Много добре беше запаметил пътя към Двореца.

Аои бързаше да се отдалечи възможно най-много от Найт. Този мечемайстор имаше добре развит инстинкт, но едва ли го беше усетил. Аои беше прекалено бърз.