Залата на Преминаването

Джууго очаквоше той да атакува пръв. За съжаление го изпревариха. Асасинските му умения нямаха да му помогнат в този случей. Изведнъж камите спряха сякаш бяха замръзнали във въздуха стояха неподвижно около 2 секунди и паднаха на земята без да улучат целта си. Очевидно въпреки злобата на Джууго той беше научил и теликинезата на другата му личност. Яростта му и желанието за кръв на джууго бяха силни единственото за което мислеше е как да го разпори.
Шизофреникът напрегна съзнанието си. С движение на ръката вдигна във въздуха Хлад и после сякаш във въздуха очерта линия, която се отрази на гърлото на противника му. Бликна кръв. Естествено това нямаше да го убие веднага. Джууго искаше да гледа как тъмно червената течност оцветява тялото му. И как кожата му бавно побелява. Искаше да усети страха и ужаса в жертвата си. След няколко секунди даже се засрами от себеси , може би трябваше да го убие бавно и мъчително. Но нямаше време за това, знаеше, че трябва да тръгне след другия. Обачи Джууго поседя още малко време с вдигната ръка като държеше във въздуха Хлад. Усмивката му беше до ушите зловеща и всяваща паника във всеки, който попазнеше в нейната хватка. Пъстрите му очи се впиха в кръвта на безпомощния човек.
- Кръв,... харесва ми. - Докато все още Хлад можеше да говори Джууго го попита: - Какви са моите легендарни способности? - Луд, но не и глупав беше той. Ако силите му бяха различни от тези, които беше научил в академията може би щеше да разбере как да ги използва. Този Джууго копнееше да се наслаждава на смърта на другите и новите сили може би щяха да му помогнат за вбъдеще.

Хлад се усмихна въпреки приближаващата смърт и каза с постепенно заглъхващ глас.
- Легендарни...способности? Значи си дошъл да убиеш шефа, най-сетне? Може пък и да успееш. Въпреки че ми изглеждаш малко луд.
Мъжът продължи да говори.
- Ако искаш да го откриеш продължи по коридора, по който бяхме тръгнали. Ще попаднеш в лабиринт, но ако всеки път завиваш надясно, ще стигнеш до кабинета Му. Не ме питай защо ти помагам. Никога не съм искал да служа на това копеле, но обстоятелствата не ми предложиха избор.

Vlad написа:: (резултата от твоята атака ще опиша аз)

-> /Трябваше да оставиш на мен да опиша резултата от атаката ни, но това в момента е без значение. Ще се примиря с поста, защото ми харесва. А сега можеш да се вслушаш в думите на Хлад или не - изборът е твой. Ред е на свободно РП, което виждам ти се отдава. Реши какво да правиш с него - дали да му задаваш допълнително въпроси или да го довършиш бързо/бавно./

Джууго погледна Хлад недоверчиво. Незнаеше даали датръгне след пътя, който му описа той. Все пак живота в тази т.нар. мисия Джууго беше водил дълготрайна война с тях. Изведнъж Джууго осети силна болка в главата. Зениците му се разшириха в границите на нормалното. Зловещата му усмивка вече липсваше. Той се бе върнал в личноста си на добряк.
- Съжалявам, но ще трябва да те взема със себе си. - Това нямаше как да стане сега, защото Хлад кървеше. На Джууго му хрумна идеята да пробва да затвори раната му. Церенето му бе малко слабо, но трябваше да опита. Той го пусна от въздуха. Сега врагът му лежеше на пода. Джууго се приближи до него и се концентрира. Започна бавно да затваря раната на гърлото му. За щастие не беше много дълбока и Хлад можеше да преживее още няколко часа. Въпреки това той щеше да бъде ужасно изморен и неефективен в битка, а на Джууго точно това му трябваше. Помогна му да стане и го накара да върви пред него. Ако имаше някакви капани трябваше първо той да ги тества. Джууго го побутваше постоянно, за да могат успешно да настигнат Сумрак. Върпеки, че този Джууго беше добър той си беше обещал да мине това изпитание на всяка цена, независимо от всички хора, които трябваше да умрат. Той осъзнаваше, че това е нещо като илюзия и нетрябваше мъртавците да му тежат на съвеста. Те вървяха сравнително бързо. Хлад се блъскаше от време на време или падаше понеже беше замаян от кръвозагубата, но Джууго му помагаше да се съвземе и да продължат напред. Вече бяха навлезли в лабиринта. И както му каза врага преди, който сега водеше в лабиринта завиваха все надясно.

Сумрак отвори капака на тайният вход и излезе в бардака. Нещо в онзи младеж му се струваше гнило...Но не успяваше да разбере какво. Винаги се бе осланял на инстинктите си, но този път те не му помагаха много. Което го притесняваше. Виж, страх не изпитваше. Това чувство бе непонятно за който и да е хашишин. Както очакваше, всичко си изглеждаше нормално тук, в бардака. Нямаше крясъци, викове или още по-зле - гробовна тишина. Имаше само далечни звуци на удоволствие и мръснишки закачки от страна на работничките. Убиецът извади един масур и го запали, вдишвайки дълбоко. Зениците му се разшириха и една фанатична усмивка се покачи на устните му. Билката, която го потдържаше в тази форма. Той бе отдавна мъртъв, всички негови братя бяха мъртви, но служеха на шефа, докато не бъдат призвана да изпълнят мисията си и да си отидат в мир. Досега неговият призив не бе дошъл, двамата с Хлад трябваше да защитават шефа. Но той мечтаеше да му дадат мисия да убие някой...и да отиде във Вечният рай, където душата му щеше да открие мир. Това бе тяхното призвание. Това бе идеалът на ордена им. Мислите му рязко бяха прекъснати, когато той забеляза нещо. Усмивката му се разшири. Май най-сетне бе получил последната си мисия. Онзи млад мъж...не беше обикновен. Беше нает нож, който да убие шефа. Може би дори беше онзи техен конкурент. Сумрак бързо влезе отново в подземната им база и затвори капака. После се затича по коридора към кабинета на шефа и скоро навлезе в лабиринта. Стъпките му не издаваха и звук.

Хлад залитна и се опря на стената, тежко задъхан. Джууго също усещаше умора, но това бе от Церенето. Всяко Церене даваше нещо от церителя. Но нямаше време да мисли за това сега.
- Близо сме. - промърмори водача му и си пое дъх. Говореше хладнокръвно, явно изобщо не го бе страх от смъртта. - Отне ми известно време да осъзная заблудата, в която ни държат. И невидимите окови, които са ни поставили. Той трябва да умре за да сме свободни всички.
Хлад започваше да говори объркано и леко налудничево, но това сигурно бе от треската и умората. Изведнъж той рязко се изправи и в ръката му се появи нова кама. Джууго, на свой ред, се приготви да го убие, ако хашишинът пробва нещо странно. Но камата на Хлад прелята в страни и зад Джууго се чу удар на метал в метал. Младежът се обърна и видя раздвижване из сенките.
- Сумрак. - тихо промърмори Хлад. - Остави на мен да се справя с него. Следващият завой в дясно ще те заведе при кабинета на шефа.

/Реши дали ще се съгласиш с този план, или ще обединиш усилия с Хлад срещу Сумрак. Може да действаш и по трети, свой избор. Опиши действията си и изчакай от мен описването на резултата./

» Залата на Провала
» Залата със приемни изпитания
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения
» Залата На Савета