Имението на Кейт

Той погали бедрото й леко, като не прекаляваше с дързостта. Пръстите му голеха нежната й кожа и той отвърна:
- Всъщност защо не 300. Все пак сте много добра домакиня?
В момент Жерико даваше доста по-нисък данък от обичайното, но не го осъзнаваше. xD

-Хм...още не съм се представила подобаващо,някаква бледа идея да е по-малко от триста?-подсмихна се Кейт,всичко вървеше добре,засега...после пак го целуна..

Жерико отвърна на целувката енергично, но не направи по-агресивни действия от сорта да я бутне на леглото или нещо такова. Беше се сетил, че все пак е на мисия...Мисия, която все пак се беше оказала доста приятна. "Това момиче е...хитро." - реши той. - "...и находчиво."
Той с огромна усилие и адски много воля се отдръпна от нея, като собственоръчно си наби един силен шамар после(xD).
- 250 е последния компромис. - каза й той и я погледна сериозно. Не искаше да се потдава на слабостта си, но незнаеше дали ще успее още дълго да се контролира.

-Много добре,благодаря Ви за компромиса...-засмях се аз и станах от леглото-Е,приятно ми беше,ако има нещо сте добре дошли отново.-усмихнах се чаровно аз.Жерико станапо мен и тръгнахме по стълбите-замислих се за миг,как ще се справям по-нататък с плащанията,трябваше да си намеря работа.Старата котва на Лорион бе подходящото място.Като кава обаче?Компаньонка...?-никога!Сервитьорка или танцьорка...щях да измисля нещо.

Жерико нарочно гледаше стените, в опит да не гледа сексапилно полюшващите се бедра на Кейтлин. Когато стигнаха до вратата, той й направи лек поклон и каза:
- За мен беше инстинско удоволствие. Може да ми дойдете на гости някой път в Черната цитадела. - покани я той.
После се обърна и си тръгна по пътя. След около тридесет минути ходене се спря рязко, хвана се за главата и изпъшка. По-дяволите. Беше дал адски нисък данък. Беше се провалил отново. Май стария Маркъс беше прав.

Бях страшно доволна от себе си...От 1000 я направих на 250 злато...За сега вървях добре...Само с парите нещо изоставах,а така хубаво си бях намислила да ида на пазар за дрехи...ох..Прислужницата дойде и попита:
-Как мина, господарке?
-Идеално.-отговорих бързо аз и наметнах мантията си.Отидох до огледалото,навих косата си и спуснах къдриците да се стелят по плата.Пак се върнах в хола и съобщих,че излизам.Токовете ми продължаваха да издават звук,като на счупено стъкло под краката ми.Излязох от имението и се запътих към Лорион.

Прибрах се.Вързах косата си на кок.Свалих роклята и токчетата.Качих се горе,имах невероятният късмет сестра ми да има перуки,колкото и трудно да бе намирането им по панаирите...Сложих една с дълга,руса и права коса.Навлякох къса рокля и дълги бутуши,с голям ток.Идеално полепнаха по идеалното ми тяло.След това с бързи движения стигнах до тоалетката в края на стаята и сресах изкуствените коси.Излязох тичешком от вкъщи.Вече се бе съмнало...Закъснявах,както обикновенно.

Толкова тичане не му бях удряла от доста време.Загубата на форма от тренировките,явно не ми се бяха отразили добре.Стигнах пред вратата и след бързо почукване ми се отвори веднага.Прислужницата пое мантията ми и я окачи на пирона до масивната дървена врата.Събух обувките си по пътя до стълбите и скоро изчезнах в коридора на вторият етаж..

Върнах се в къщи.Облякох се,като за битка.
Бях доста бърза в обличането отново слязох с такава походка и тръгнах към Академията.Трябваше бързо да разбера,къде е Вайл и точните две места за това бяха Академията и Кариен.Най-вероятно за мен бе да бъде в Академията,затова тръгнах на там.

» Имението на лорд Марк Глеард
» Имението На Португас.Д.Асе
» Имението на лорд Матиофорн
» Имението на лорд Фоусуей
» Имението на лейди Катерина Маскес