Предния пост

Предния пост е единствената зона в Маунт Феруинд, която е населена от хора. Тя се намира точно в началото на планината и нейната цел е да служи за аутпост, който се грижи дивите зверове и магически същества, населяващи Феруинд, да не навлезат в човешката територия отвъд. Предния пост блокира Великата клисура и представлява средно голям форт с високи стени, на които винаги има стрелци. Крепостта приютява постоянна армия от едва триста човека, които обаче си разбират от работата. Главен началник на Предния пост е Корвъс Блекскейл.

Най-накрая стигнах до поста..Видях стрелците и побързах да ги доближа, за да им кажа закво съм тука..След като ги наближих достатъчно извиках:
-Тук съм по мисия от Академията!

Двамата от стрелиците си прошепнаха нещо, после единия извика:
- Отвори портите!
И двукрилата дървена порта се разтвори със скърцане, като по този начин направи път на Алън да влезе. На входа го чакаше един войник, който заговори направо по същество:
- Добър ден. Аз съм лейтанант Лок Маулус. Последвайте ме.

Огледах обстановката и влязох през портите..Бе ми писнало, да ме водят нанякъде без да ми обясняват, ама реших да се примиря и да продължа след лейтананта..Но пък и бе доволен, че вместо да овъртат и да го бавят, направо го водеха към мястото където трябваше.."Най-накрая хора, които да говорят направо." помислих си и продължих да вървя след лейтананта.

Лейтанант Малус го водеше с бързи крачки. Качиха се по доста стъпала и се озоваха на върха на укреплението, минаха по високите стени и накрая спреха пред един мъж на средна възраст, със студен и бдителен поглед и белязано от много рани ръце. Беше облечен в кожени брони и не носеше знак за ранга си, но Алън веднага разбра, че това е сър Блекскейл.
- Ученика от Академията, сър. - отдаде бързо чест Малус и остави Алън и Корвъс сами.
- Е, как ти е името, младежо? - попита старшия лейтанант.

Докато се качвахме по стълбите, имах чувството, че няма да свършат..А Дейла, както винаги, вместо да върви с мен, стоеше на рамото ми..Кво да се прави - мързел.Не, че на мене много ми се ходеше, де..Както и да е, не след дълго спряхме пред някакъв мъж.Човека, който ме водеше измърмори нещо и изчезна..По външния вид и маниерите на онзи човек, личеше че тоя тука е важна клечка..Като го наближихме, даже и го познах.Това беше сър Блекскейл.Чух въпроса му и отвърнах:
-Алън Уокър.Новак в Академията..

Блекскейл го погледна сериозно и заговори направо по същество:
- Зверовете и мистичните същества отвъд Предния пост, истинските пазители на Маунт Феруинд, в последно време са станали странно агресивни. Само през последната седмица трябваше да одържаме цели десет атаки. Идват тъмни елфи, яздещи еднорози, огромни орли и всякакви други същества, които преди бяха пасивно настроени към нас. Според мен, зад цялата тази работа стои човек...Човек, които или ги манипулира или ги е подлъгал по някакъв начин да му се подчинят. Това е само една теория, но е доста вероятна. Ако има такъв човек, той би трябвало да може да общува с животните и другите същества чрез някаква магия...Дочух, че Дух маговете и Рейнджърите го могат, това истина ли е?

-Ами, да.Дух маговете владеят зоокинеза и доколкото съм чувал Рейнджърите също, но на по-високо ниво..-Свалих качулката си, която до сега бе вдигната и косата ми се рошна, както винаги..-Ами какво предлагате да правим в случая?Имате ли някакви врагове във Феруинд?-зачудих се, като се мъчех да се захвана за нещо и да направя една теория кой може да дърпа конците..

- По принцип всички същества от Феруинд са неутрално настроени към нас... - Блекскейл се замисли и между двамата настъпи мълчание, докато старшия лейтанант гледаше отвъд стените към Феруинд със замислен поглед. - Преди около шест месеца намерихме един тежко ранен мъж пред портите си...приютихме го и след седмица той се възстанови. Изглеждаше странен...Говореше някакви безмислици за магия си, но ние не му обръщахме много внимание. Мислихме си, че е загубил разсъдъка си, когато е бил ранен. Той често ни разпитваше за разузнавателните ни походи из Маунт Феруинд и един път реши да дойде с нас. Съгласихме се. По време на един нощен лагер, той просто изчезна и повече не сме го виждали. Незнам дали това има нещо общо, но няколко дни след тази случка започна странното държане не обитателиет на Маунт Феруинд...Мислиш ли, че той може да има нещо общо с това? Говореше, че е магьосник, но нито веднъж не ни го доказа...

-Ами..Много е вероятно.Не ти ли се струва странно, че всичко започва точно с неговото изчезване?-започнах да говоря с офицера, сякаш говоря с някой на възрастта си.Но това не бе от неучтивост, а просто когато размишлявах не обръщах особено внимание на това какво говоря, а и понякога мъмрех несвързани работи..-Имате ли някакъв план?-попитах, след като се осъзнах.

- Всъщност да. - каза сър Блекскейл. - Мисля да поведе малка групичка на поход в Маунт Феруинд, с цел да разберем и премахнем източника на проблема. Искаш ли да дойдеш с нас? С твоя помощ може би ще успеем? - предложи му мъжа.

-Ами, да.Предполагам точно заради това съм тук, така че ме бройте-усмихнах се и изчаках реакцията на човека.

- Радвам се да го чуя. След час тръгваме. През това време ще мобилизирам още десетина ветерани, които познават околностите и ще дойдат с нас и ще приготвя нужните провизии.
Сър Блекскейл се зае за работа, като остави Алън да скучае. Но момчето трябваше да се радва на кратките мигове спокойствие преди да започне "шоу"-то.

/Сори, че те карам да пишеш един безсмислен пост, но не се сетих нищо умно. xD/

След няколко часа прекарани в приджижване през очите на Аои се разкри Последния пост. Асасинът намери няколко стражи.
- На мисия съм. Академията ме изпраща. Или ме пуснете или ме отведете при главния ви началки. - леденият тон съпътстваше тези думи.
На Аои изобщо не му беше приятно, че трябва да минава през тези процедури.

Началникът разбута хората си.
- Блекскейл. Мислия от Академията, а?
Аои подаде листа, които бе взел от Май без да се обяснява.
-Добре! Минавай!- Изръмжа началникът.
Повечето минали от тук не се бяха завърнали, беше спрял да си хаби съвестта за слабоумниците, които си мислеха,че Академията е мястото да се неучиш да оцеляваш в живота.

Аои просто изчезна пред очите им. Той продължи напред към непознатото без да губи и грам от времето си.

Аои просто излезе от сенките колкото да потупа Началника по гръба, за да му покаже, че е жив и да му изкара ангелите. Още преди да успее началника да реагира трезно от асасина нямаше и следа.

Патуването което отне доста време не мина с толкова много усложнения няколко групички бандити и вълци , но това не бе трудност за Асе и хората му . През патуването Португас се сближи с тях разбра историйте им и трудностите през които са минали за да стигнат до този си пост сравнение с тяхните историй това което се беше случило на Асе беше рая . След като пристигнаха Огненият Юмрук Асе извади кафе и цигари почерпи групичката му и каза .
-Ех всички сме тук така че си починете до колкото можете . /а самият командващ се плйосна на земята и запали цигара след което отпи от чаша топло кафе .

Малката им армия се намираше в основите на Предният пост, блокиращ достъпа от и до Маунт Феруинд. Докато сир Корвъс Блекскейл, началника на укреплението, и Каунт, черният гвардеец с благородническо излчъчване, преговаряха пред портите, останалите войници започнаха да разпускат. Алкохол не беше позволен, но пък нямаше правило за хазарта и зарчетата скоро се затъркаляха не на малко места. Отрядът на Португас мълчаливо бяха наобиколили командващия си и чакаха заповеди, докато разпускаха на свой ред. Настроението не беше лошо, въпреки наближаващата битка с дивото отвъд Предният пост.
- Сир Ейс. – чу Португас до себе си и повдигна поглед към Наришма Хел, който се беше приближил. – Главнокомандващите на всички отряди трябва да се яват на военния съвет, който ще се проведе в една от залите на укреплението. Отрядите им трябва да ги изчакат тук на лагер. Дайте команди на хората си, ако имате желание, и елате с мен.
Слънцето вече беше напът да залезе и пурпурните му лъчи хвърляха кървав отенък на стените на Предният пост.

/Опиши действията си и ако последваш Наришма опиши как отиваш на военния съвет и част от това, което виждаш и чуваш./

Асе погледа към отряда си и каза .
-Останете тук и ме изчакайте няма да се забавя . /След което последва Хел до Военият съвет след като влезна вътре видя командващите които обсъждаха различни тактики Асе наколеничи за да отдаде чест на командващите и каза .
-Добър ден дами и господа аз съм Португас.Д.Асе .

Главнокомандващите му отдадоха кратко чест и после започнаха да обсъждат офанзивата. Маунт Феруинд не разполагаше с укрепления и стени, разбира се, затова инжинерите на бойни машини просто заемаха място. Португас стигна до извода, че те присъстваха единствено в случай, че Предният пост решеше да не отвори порти за войската им. Но подобно на Академията, укреплението беше неутрално и не взимаше страна в политическите конфликти. На широката маса, на която беше разпъната подробната карта на планината, имаше и освежаващи напитки.
Така нареченето събрание се проточи близо четири часа, като през това време се предлагаха, отхвърляха и одобряваха различни стратегии. Доколкото Ейс разбра, първата им работа беше да навлезат малко по-навътре в Маунт Феруинд и да се срещнат с отряд елфи, които щяха да им бъдат гайдове до столицата им, намираща се в сърцето на планината. Същата тази столица в момента беше под обсада. Новината беше пристигнала в Предният пост преди два дни чрез гълъб. Съобщението беше от съвета на планинските елфи и гласеше, че подтикнати от агресивната кампания на народа им, дивите същества на Феруинд са отвърнали на офанзивата под водачеството на група “патриоти”, преминали на страната на дивото. Общо взето битката щеше да е елфи и хора срещу елфи и диви зверове. Водачът на съпротивата срещу съюза с империята се оказа елфка на име, или прякор, Найтшейд. Имперската армия щеше да си отдъхне два дни тук, а после щеше да тръгне на поход за “освобождаване” или по-скоро “превземане” на Феруинд.

/Опиши накратко какво става тези два дни по твой вкус./

След като Асе излезна от воения съвет отиде обратно при групичката си и каза .
-Хайде да пируваме до като има време . /При което Кратус отиде на лов след няколко часа се върна с един голям глиган на гърба си Асе запали огън и пиршеството започна опекоха глигана и всички започнаха да пият и да хапват обстановката беше много приятна всички бяха радостни . Португас се напи леко все пак не държеше на алкохол както и Роксан която седна в краката на Асе и започна да прави кръгови движения върху члена му . Тридесет - четиридесет минути по-късно двамата се отделиха в отделна платка двамата . Португас започна да хапе Роксан по гушката , а тя драскаше Асе по гърба . След което Асе се исправи и свали дрехите си Роксан го последва . Двамата правеха див животински секс първата вечер на другия ден неси споняха почти нищо от влианието на алкохола и зелените цигари на Огненият Юмрук . Втория ден беше подкотовка за боя всички получиха брони маговете получиха роби с зелено пет листно листенце на тях това бе знакът на Елфите коти бяха в пакт с Императора Вайл , а Бойците получиха тежки жилезни брони със същия знак . Вечерта настъпваше Португас изправен пред хората си започна да говори .
-Дами и господа отряд мой приятели нека утре да се бием до последна капка кръв в телата си нека наще врагове усетят силата на нашите оръжия и магий . Нека кръвта им ни дава енергия да продължаваме да се бием до смърт . А от мен имате общеанието че никой от вас няма да умре аз ще ви пазя с живота си все пак притежавам Благословията на Млаах Богът На Вечните Пламъци . Нека яроста и омразата кръвта и смърта труповете и живите нашите пътеводители да са с нас за да победим и да се завърнем като част от армията на Императора . ЗА ИМПЕРАТОРА ВАЙЛ И ЕЛФСКАТА ПРИНЦЕСААА !!! /С пламъци в очите говореше Асе беше в бесъзнание мисълта за битката беше превзела съзнанието му той желаеше да вкуси кръвта на елфите и тяхнтие съюзници след като се осъзна каза .
-А сега да се наспим преди битката . /След кеото се отдели в неговата палатка и заса в дълбог сън .

На следващата сутрин армията им напусна Предният пост и започна да навлиза в покрайнините на Маунт Феруинд. Времето беше хладно, но свежо, слънцето грееше, но не топлеше истински. Пътят постепенно ставаше по-стръмен и това определено правеше нещата по-трудни за по-тежко бронираните воини. Отрядът на Португас беше в челото, редом с този на Каунт, който мълчаливо водеше цялата войска. От Наришма Хел не се виждаше и следа, явно беше отишъл по някаква негова задача.
Походът им продължи две денонощия, като нощувките в дивото не бяха така весели. Алкохолът не беше позволен и при всяко спиране за бивак, лагерът им се окопаваше за евентуална атака от страна на враговете им и никога не оставаше без достатъчен брой часовои. На Ейс не беше спестена “честта” да седи на пост и да гледа в непрогледният мрак, чудейки се дали някоя вражеска стрела няма да се забие в гърдите му всеки миг. Но донякъде го успокояваше факта, че първата му нощна смяна се оказа в компанията на Каунт. Това донякъде го изненада. Все пак Каунт беше гвардеец, и доколкото слуховете бяха верни – благородник. По-нормално би било мълчаливият маг да спи или да си почива докато по-нисшите по ранг вършат работата. Разговор между двамата почти не се проведе, освен няколко кратки реплики. Португас остана с впечатлението, че нещо постоянно тежи на съвестта на черният гвардеец.
На третата сутрин, докато отрядът на Ейс вдигаше собствените си палатки, Португас чу някъде зад себе си оживен разговор. Поглеждайки на там, той видя как немалка част от войниците са обградили някакви хора. Той се приближи и разпозна в трите високи и гъвкавки фигури елфи. За разлика от горските си събратя, планинските елфи бяха по-високи и с малко по-издължени черти. Ушите им в края бяха остри и нямаха мека част. Но иначе си приличаха на хора, с изключение на факта, че всичките им жестове бяха някак си по-елегантни. Каунт говореше с водача им – белокос елф, който изглеждаше не по-възрастен от останалите, но сигурно наброяваше поне двеста години.
- Какво е положението? – попита Лорда*.
- Много лошо. – каза директно елфът. – Незнам дали ще успеем да стигнем навреме. Замъкът все още се държи, но не за дълго.
- Колко време ще ни отнеме да стигнем до там? – попита Португас, който се беше вмъкнал в центъра на тъплата, тъй като новините го засягаха повече от другите. Все пак имаше отряд, на който трябваше да даде заповеди и длъжност, до която трябваше да се издигне.
Белокосият елф се обърна към него.
- Още два дни, сир. – очите му гледаха студено, но изведнъж се разшириха в нямо изумление и той наведе глава в уважителен поклон пред Ейс. – Името ми е Грейлийф. Приятно ми е да се запозная с вас, Хелиар ла Нейт.
Двамата му сънародници се спогледаха изненадано и също се поклониха.
Каунт се усмихваше, разбирайки уважението на елфите, но останалите войници просто гледаха тъпо и с неразбиране. Отрядът на Португас нададе няколко възторжени вика в чест на капитана** си.

*Лорда – подигравателен прякор на Каунт. Никой не му го казва в очите освен някои от колегите му гвардейци. Които обичат смъртните опасности.
** - тук просто исках да кажа, че се водиш капитан на отряда си.

/Опиши следващите два дни по начин, по какъвто искаш. Можеш да не влизаш в подробности, но гледай поста да е повече от 3 реда. Опиши до момента, в който елфите ви казват, че наближавате замъка./

Асе се върна при отряда си и каза .
-Дами И Господа още два дена остават до битката дръжте се и се пазете през нощите докато пазите неискам някой от вас да умре . /Асе се усмихна и отиде при елфите защото си спомни за една млада дама която небеше виждал от много дълго време . Португас отиде при Грейлийф
за да го попита дали знае нещо за нея той го намери из дървата Грейлийф беше седнал и беше много омислен Асе се приближи към него потупа го по рамото и каза .
-Извинявай знам че нети е до мен сега , но исках да те попитам дали познаваш Ингрид и дали знаеш каде е тя . /а Елфа отвърна .
-Тя е в замъка след битката ще се видите тя още неви е забравила . /Асе се усмихна и каза .
-Добре сега ще те оставям да размисляваш , а пък аз ще се върна при отряда си . /Асе обърна гръб на Грейлийф и се запъти към отряда си . Здрача се спусна и Португас пак беше пазач този път със Симон . Очуден че Симон е пазач Португас го погледна и каза .
-А ти какво правиш тук ? /Симон отвърна .
-Ами капитане аз доброволно исках да пазя защото вие сте тук , а до колкото виждам нямате толкова развити сензори като мен неискам да ви нагрубя а да кажа че исках да ви пазя от евентуална изненадваща атака . /Асе се усмихна и тогава Симон зърна че нещо не е наред в Капитана му и попита .
-Какво ви става капитане . /Португас отвърна .
-Гледай сега . /Асе щракна с пръсти и от тялото му започнаха да падат парченца пламъци Португас продължи да говори .
-Видях как е устроена кожата на някой от съществата тук много интересно тя служи като щит , а аз се опитах да направя същото и май почти успях . /С лека усмивка каза Асе и докато си говореха ноща беше минала . Втория ден мина както обикновено патуване опъване на палатки ядене и спане . Третия ден започна и някаде по средата на деня Грейлийф потупа Асе и каза .
-Пристигаме . /Португас затича към Каунта и каза .
-Пристигаме трябва да се подготвяме за боя . /С лека усмивка каза Асе .

Каунт кимна на Ейс и бързо свика другите капитани. Обясни им набързо положението и им каза да се погрижат отрядите им да са в готовност. После пожела успех на всички и тихомълком зае мястото си в челото на строяващата се армия. Грейлийф ги беше предупредил, че няма да имат много голяма възможност за изненадваща атака, макар че имаше и такава вероятност. Скаутите на белокосият елф бяха свалили няколко вражески, но войската им нямаше много време на разположение. Каунт даде команда и всички отряди тръгнаха в настъпление. След близо тридесет минути Грейлийф каза нещо на Каунт и Лордът даде команда всички да спрат по местата си. После направи знак на Ейс да дойде и тримата с Грейлийф продължиха малко по-напред. Португас се чудеше защо просто не атакуват директно, но реши, че Каунт иска да види какво точно е положението с обсадата с очите си. Елфът ги поведе по едно хълмче и им направи знак да пазят тишина. Скоро тримата се озоваха на върха и пред очите им се разкри обсадата. Положението наистиана беше лошо.Враговете бяха проникнали отвъд стените и замъкът беше напът да падне. Предната порта все още беше здрава, но множество стълби бяха опрени на високите стени и по тях постепенно се изкачваха нови щурмоваци – елфи. Над главите им летяха феи и някакви странни огромни птици, с тела на лъвове и глави на орли. Вражеската конница беше нестандартна – елфи, яздещи еднорози или диви коне. Те чакаха пред предната порта, явно работата на прехвърлилите се щурмоваци бе да отворят път на конницата.
- Лошо. – каза Каунт през зъби. – Отивам да дам команда за атака. Сир Ейс, Грейлийф, опитайте се да направите нещо, което ще всее смут в редиците им. Очаквайте да пристигна след близо четиридесет и пет минути. Бъдете...креативни.
След тези думи, той се издигна леко над земята и полетя чрез левитация назад. Движеше се наистина бързо и изглежда успяваше да избегне клоните и другите препятствия, които му предлагаше гората. Грейлиийф и Ейс се спогледаха, чудейки се какво да правят.

/Опиши какво си намислил и как се опитваш да го реализираш като резултати ще ги напиша аз. Можеш да използваш елфът за каквото решиш и да пишеш от негово име./