Кулата

Най-високата кула на Черната Цитаделата нямаше име...Хората я наричаха просто Кулата или Кулата на Императора. Но всички знаеха, че достъпа до нея е строго забранен. Императора понякога прекарваше цели денонощия в нея. Когато това се случеше, около Кулата витаеха странни черни енергии, които допринасяха допълнително за мистичността й. Никой незнаеше какво точно става вътре, но и никой не беше достатъчно глупав и безрасъден да провери.

Силата му се беше увеличила малко от последния път. Императорът седеше в центъра на кулата с разперени ръце, а черните енергии, които излъчваше го обгръщаха и го галеха с груба нежност. Цялото му тяло се беше наелектризирало. Вайл изразходваше енергията си безпощадно. Това беше нужно действие, той трябваше да изразходва силите си от време на време, в противен случай имаше опасност да взриви случайно Черната цитадела и околностите й(xD). Вече беше стоял така бездвижно дълго време, беше изпаднал в медитиращ сън, който намаляваше ритъма на сърцето му до минимума. Сега, когато беше изразходил немалка част от силите си, беше най-уязвим за враговете си. Но това го знаеше само той и Дред, който веднъж го беше нападнал по време на медитация и беше взел кутрето му. Хм...От тогава Вайл потдържаше здрав магически щит над Кулата и се предпазваше от подобни атентати. Императорът рязко почувства умора и спря да излъчва енергия. Стига толкова за днес. Той се изправи със залитане и се облегна на стената. Постоя така около половин час, борейки се с дъха си и очите му попаднаха на онова петно от кръв на пода, което нарочно не беше премахнал...То му напомняше за миналото му и за...Не! Сега нямаше да мисли за това. Чувствайки се отново във форма, той излезе от вратата и започна да слиза по множеството стъпала, които се увиваха около кулата.

Вайл - 43.

Спомените пак го заляха, както всеки път. Но той ги пренебрегна. Облаците около Цитаделата и околнистите, както и тези над Илиос добиха по-мрачен, буреносен вид. Закриха пълната луна, а силният вятър ги караше да се движат бързо, все едно бяха живи и се надпреварваха. През тях минаваха като вени светкавици, а от време на време някоя от тях падаше назъбено и удряше по земята, последвана от грохота на гърма. Въздухът стана задушен и много, много студен. Свещите и факлите, както и магическите източници на светлина из Черната цитадела примигаха и угаснаха, а аурата му избухна като взрив, карайки го да падне на колене, а после на четири крака. Косата му се пръсна по раменете му, а дъхът му излизаше на хрипове. Това продължи около час. Когато най-накрая почувства как изразходва негативните енергии, той се надигна, залитна и падна по задник на пода. Засмя се с лека истерия и пак се опита да стане, като този път успя и със залитане започна да слиза по стъпалата, облягайки се на стената за опора. Направо се влачеше надоло. Едва си поемеше дъх и се чувстваше слаб като коте. Светлината постепенно се върна, а луната отново изгря изпод купестите облаци. Вайл прокле припряността си. Можеше да не бърза и да поседи цяло денонощия, като изразходва магията си на малки дози, но вместо това бързаше за някъде.

След като Хавиер се беше скрил така бързо в сенките, след като не можах да му кажа нито дума, останах сама. Метнах един бърз поглед към вампирката, която седеше на среща ми, цялата настръхнала, и се затичах на долу по коридора. Бях изминала доста повече от миналият път, когато пред мен се извиха високи, явно доста дълги стълби. И без това не знаех на къде вървя, не познавах Цитаделата и реших да се изкача на горе.
Високите ми токчета отекваха, докато аз със лекота взимах стълб след стълб. "Архитекта е бил добър.." помислих си, като забелязах колко равномерно се вият стълбите, и как по парапета има изящно изрисувани инициали.
Като че ли със часове се качвах на горе и на горе, когато изведнъж се сблъсках със една висока, и мусколеста мъжка фигура. Не можах да видя лицето му, но по силуета познах че е мъж. Дъхът ми секна. Ами сега?! Тук никой не ме познаваше, къде ли щеше да ме прати този човек. Спрях се рязко и го погледнах, но беше тъмно, нищо не се видаше добре. Отстъпих крачка на зад и погледнах на долу. Не.. нямаше начин да избягам на тези високи токчета и по тези стълби. "Мамка му..!!", помислих си и притаих дъх. Очакването да разбера кой е този човек ме убивше.

След като се възтанови малко , Елиа тръгна надолу по коридора след Елизабет . Тъй като вече познаваше аурата й и миризмата на кръв лесно можеше да я проследи навсякъде . Тичаше по стълбите , които се виеха , нагоре към Кулата . Вампирката успя да я настигне и се усмихна. Застана зад една колона и забеляза , че Елизабет е спряла пред някакъв тип. Не можеше да различи физиономията му и не можеше да разпознае аурата му . Просто остана спокойна и изчака да види , кой е този мъж . Елиа усети притеснението , надигащо се в момичето . Елизабет погледна надолу , явно търсеше план за бягство . Но според вампирката в момента нямаше такъв и за двете . Ядосваше се на самата себе си , че не е толкова добра . Дните й прекарани из Цитаделата , бяха само дни изпълнени само с удоволствие . Сети се за Аой , който я беше посетил Двореца , намиращ се в Безкрайния лес . Беше прав за почти всичко , освен за едно . Вярно , че Вайл не беше я научил на нищо , защото тя самата не искаше. Не можеше да обвинява никой , освен самата нея . Беше се отдала на плътски изкушения , предавайки мечтата си . Живееше единствено за изгубената си сестра , някъде из Шелтър. Искаше да убие хората , които развалиха семейството й . Също още една причина , за която живееше беше нейния слуга . Херакъл .. Като се замисли , не беше се срещала с него откакто я направиха вампир . Ето пак усети болката в главата и в корема . Отново беше гладна . Дивото в нея се увеличаваше . Желанието за кръв , прилива на сила , чувството за влас разтърси цялото й тяло , карайки я да се усмихне от щастие . Зъбите й се удължиха , очите й станаха кърваво-червени , а кожата и по-бяла от януарски сняг. Вампирката отново се загледа в силуета , но все не можеше да го разпознае . Кой ли беше той !?? Дали щешеда нарани избраницата й ?? Нямаше си най-малка представа..Елиа започна да разпознава най-накрая аурата и нямаше и миг и падна на колене и каза :
-Императоре , съжалявам за навлизането в забранените части , но плячката ми много ми се измъква .

Обърнах се рязко, когато усетих присъствието на онова злорадо същество, което явно ходеше по петите ми. Тя излезе иззад сенките и погледна към силуета, който се беше изправил пред чен и падна на колене.
-Императоре, съжалявам за навлизането в забранените части, но плячката ми много ми се измъква. - погледнах към мъжът, който седеше пред мен и мигом направих същото, като краищата на роклята ми, която беше доста оскъдна, стигна до пода. Вдигнах поглед на горе, и се взрях в силуета. Все още нищо не се виждаше.
"Мамка му, значи ето защо присъствието ми изглеждаше познато" - помислих си и отново сведох виновен поглед на долу. А значи това бяха и забранени части, което означаваше, че съм загазила още повече. Е, нямах късмет това денонощие, единствените хубави неща които ми се случиха бяха, че влезнах в Цитаделата и срещнах вътре Хавиер, който не бях виждала от месеци.
Затаих дъх в очакване на реакцията на императора. Ама.. чакай малко.. Как можеше той да замине, и толкова бързо да се върне. Когато аз влезнах в Цитаделата, той ме пусна и замина. Как се беше върнал.. Нямаше да размишлявам сега, бях под прекалено голям натиск.
-Съжалявам.. - процеди се само през устата ми, и зачаках реакцията на императора. Дали щеше да бъде много ядосан...

Отговор нямаше. И двете почувстваха огромна тежест в съзнанията си. В следващият момент последва гъстият и лепкав мрак на безсъзнанието.
Вайл оплете двете момичета с няколко потока Дух енергия за да ги задържа на място, нямаше нужда да падат по почти безкрайните стъпала надоло. Всъщност...не че имаше значение. Все пак достъпът до Кулата бе забранен. Тук бе свърталище на множество тайни, които не биваше да се разкриват пред който и да е. Беше се отбил с намерение да смекчи отново товара, който старите Богове бяха наложили над него, но сега размисли. Цялото му тяло пулсираше с черната им енергия, от която дори той настръхваше. Гадеше му се от нея и все пак бе пристрастен към същото това гадене. Обичаше силата, която кипеше в него. Колкото и отвратителна да бе тя.
Той заслиза по стъпалата, като понесе чрез телекинеза двете припаднали момичета. Императорът погледна към Елиа и поклати глава. Плячка? Това тук да не бе ловна зона? После отмести поглед и към Елизабет. Любопитството на това момиче можеше да й навлече неприятности. Може би просто имаше лош късмет, че се бе озовала тук, точно сега, все пак тя не познаваше Черната цитадела добре. Щеше да им прости...само този път.

/Елизабет пиши как се събуждаш в тази тема.
Елиа, ти можеш да пишеш в същата тема или в стаята, която по принцип е се води твоя тук. По твой избор.
По принцип Вайл бе в Маунт Феруинд, но тъй като там се развиха доста по-бързо действията, отколкото тук, сега той се е завърнал. Малко не съответства като цяло на времевият период, но няма как. Ситуацията го изисква./