Търсенето на мистичните войни[Евент на Данте]

Данте се подпря с двете си ръце на клона на дървото, преди да падне върху него, след което погледна към момичето ядосано и каза:
-Кучка... - обаче той не направи никакво съпротивление срещу умението на момичето, понеже знаеше, че такава магия не би била достатъчна, за да го убие. Той се хвана силно за корема и падна назад, като се облегна на стеблото на дървото и затвори очи, все едно беше в безсъзнание.

Болката на Данте нарастваше а момичето си взе една черешка и започна да я яде хД.

Данте се стисна по-здраво за корема и си каза на ум "По дяволите...не знаех, че болката ще бъде толкова силна..." - той отвори очи и извади меча от гърбът си, като го заби в клона на дървото и бавно се надигна, понеже беше хванал дръжката му с едната ръка и това му даде упора и му помогна да се изправи, а той продължи да размишлява "Ако стане по-лошо от това...вече ще трябва да използвам от демонската си енергия, за да я поваля." Когато се издигна достатъчно, Данте издигна меча си на високо, като го подпря на дясното си рамо така, че острието му да минаваше зад вратът му и сочеше към дясната страна, след което я погледна със лудия си демоничен поглед, а тя усети гневът му. "Сега всичко, което направи, ще се стовари върху главата ти..." - каза той, повдигнайки меча му и насочи оръжието си срещу нея.

Данте се подпря на ръцете си на земята и се повдигна леко, след което се изправи. Той се изтупа по дрехите, след което се огледа и си каза:
-Хах, май ще я караме без оръжия...добре, нека така да бъде. - после се обърна към езерото и отиде при него, като се погледна в отражението на водата и си пооправи косата и т.н. После се обърна напред и си каза:
-Е, намерих един мистичен войн. Това означава, че търсенето ми може да продължи. - после тръгна по пътя си, дори и да не знаеше на къде отива. Въпреки всичко докато си ходеше, той се огледа за някакъв знак, който да му покаже посоката, към която трябва да върви.

Той погледна към далечината леко ядосан и си каза на ум "По дяволите...Този път ще ги хвана! Изпуснах един, но следващият път няма да се повтори!" - след което се затича напред, като гледаше за някакви дечурлига наоколо...

Данте си спря да тича, понеже така щеше да се умори доста и започна да си ходи нормално, като си каза:
-Няма съмнение...при следващата битка ще трябва да използвам тази техника. Само да можех да осетя аурата на някой от тях, койтода е на близо около мен... - след което се сети за предното момиче, с което се беше сбил и си помисли: "Вече знам способностите на това момиче, което беше от тях...и е доста подмамлива. Когато се срещна с някой друг, вече ще трябва да внимавам." - после си погледна ръцете "А и нямам никакви мечове останали в мен..." - след което продължи да си гледа напред, като се подсмихна и си каза:
-Изглежда това ще бъде забавно.

Данте погледна изненадано към храстите, от където беше излезнал заека, но после се успокои и си каза:
-Фалшива тревога... - като се обърна напред към пътя си и продължи да си ходи. По едно време усети, че нещо не е наред и си каза на ум: "Чакай...Възможно ли е това да е капан?." - като продължи да върви "Трябва ли да бегам?...Не, трябва да измисля някакъв план за защита. Какво мога да направя?...В момента нямам нито един от мечовете ми, но все пак имам няколко бойни стила като за коз." Той си остана на едно място и се огледа наоколо, после се подсмихна и продължи да върви напред, като гледаше надолу и внимаваше къде стъпва.

Данте погледна камъните и се засмя. Той използва един сет, наречен Gilgamesh и ръцете му и краката му станаха метални, като от ръцете му се появиха едни шипове, а на лицето му се появи една маска - изглеждаше ето така. Той застана в една кунг-фу позиция хD и се съсредотучи върху обектите, след което рязко замахна към един камък с едната си ръка и го разби на парчета само със нормалния удар на ръцете си. После разби още един камък с другата си ръка, последвано от ритник с десния си крак и така разби друг камък. Накрая се затича и скочи във въздуха срещу камъните, изпъна се и насочи ръцете си срещу тях, като започна много бързо да се върти около оста си и да разбива всеки един камък , който е срещу него. Накрая стигна до храстът, където се намираше механиката и я удари със всичка сила, като от удара около Данте се изпрати една дълка шокова вълна по земята.

Данте се подпря на ръцете си и се изправи, като си отръска главата и се хвана за нея, после се усмихна и си каза на ум: "Това заболяллл Сега преминаваме към втора фаза." - след което сянката на Данте се одължи и се оформи във един негов клонинг, още когато беше под земята. После клонинга започна да тича по стената нагоре и когато стигна предела си, той направи един много дълъг троен скок и продължи да тича докато не стигна близо до края. След това направи още един двоен скок и се озова отгоре. После се огледа и се провикна:
-Хей! Излез от там! Или ще бягаш от мен и ще се криеш вечно?

Той погледна странно изглеждащият лилав човек и каза:
-Да...аз съм. - след което погледна към конците, които държеше момчето и си каза на ум: "Различни видове конци, хъх? Вероятно с тях смята да активира някой друг капан...Лошо, че оръжията ми ги няма. С тях можех да му направя много поразии." - след което погледна към него и довърши:
-Нямам да чакам цял ден, за това бързо ще приключа с теб. - и докато си говореше, от клонинга се появиха още четири сенки, които се одължиха и отидоха към храстите, където бяха около тях, във които храсти се сформираха още четири клонинга на Данте...

Всичките клонинги на Данте умряха, а той се беше защитил чрез металните си ръце докато беше долу. Тогава той заби един "Flash Strike" в стената на дупката и цялата земя пред мистичния войн започна да пропада... А Данте през това време скочи на стената, като стъпи на нея и после се стрелна към момчето докато беше още разсеян от пропадащата се земя, като стисна юмрук и замахна с дясната си ръка към него...

Данте се усмихна и си каза на ум: "Клетка, а? Е, добре...тогава знам какво да правя в този случай" - след което се задържа във въздуха и направи едно задно сауто, като стъпи върху клетката и си помисли: "Да видим сега как ще използваш способностите си..." - като се усмихна и зачака следващият ход на мистичния войн, който можеше да бъде и последният му, но това зависеше от сета на Данте или лошото за него - магиите, които ще му приложат /xD/...

Данте започна да се изморява и да диша тежко. Той огледа наоколо около капсулата и се опита да направи един Doppelganger, но нищо не стана... като по този начин се усети, че не можа да прави никакви техники. Също така, тази капсула изсмуквашe. епосле се успокои, затвори очи и си каза на ум "Не мога да използвам никакви движения...Но още имам тези ръце. Не знам дали още действат, но може все пак да опитам." - след което замахна с дясната си ръка срещу стената на капсулата, като се опита да я строши. След, като удари стената, той започна да я удря многократно със двете си ръце една след друга под стената, като след всеки удар с една от ръката си ръчкаше стената със шиповете, които се намираха изпод ръцете му.

Данте спря за секунда да блъска по стената на капсулата и си погледна ръцете, като си каза на ум "Изглежда са прекалено силни и това ми точи много от енергията...ще трябва явно да опитам с обикновенния си удар..." - след което металите по ръцете му и краката му се махнаха, както и металната маска. После погледна стената на капсулата, като си каза: "Ей сега ще те разбия!" - след което се обърна назад, като тръгна малко към другата страна и през това време съсредотучи малко енергия в удара си. Когато беше готов, той рязко се обърна назад и замахна със един мощен удар към стената, като се надяваше така да я строши.