Огнен хаос, част I

Отрядът на Проникващите вече бе пред портите на Академията. Петстотин смели и напълно безрасъдно фанатизирани пустинни войници, готови да се издигнат в йерархията и да загубят славно животите си.
Срещу тях стоеше импровизирана каменна стена, наскоро построена и подсилена с магически защити и капани. Зад нея се бяха строили наемническите войски и отряди от Майстори и техните ученици. По нея се бяха наредили стрелци с опънати тетива.
Сблъска щеше да започне всеки момент. От отряда на Проникващите се чуваше силен тътен от викове и предизвикателства, които прерастнаха в един единствен вик:
- КРЪВ! КРЪВ! КРЪВ!
Защитниците, дори най-храбрите, усетиха леки вълни страх. Безумните самоубийци имаха това свойство...Да всеят страх в сърцата на враговете си.

Майстор Хелс Мелтън и тримата му ученика пристигнаха зад стените и веднага бяха обляни от дивите викове на Проникващите. Защитниците на Академията мълчаха и гледаха едва ли не обезкуражено, въпреки че отрядът срещу тях бе много по-малоброен...засега.
- И защо не им отговорим? - засмя се Майстора, размаха ръце и в небето изстреля малка, но все пак много ярка огнена топка, която разцъфна в кървави пламъци. Вражеския отряд замлъкна за миг, после пак подхвана "Кръв, Кръв, Кръв", но малко по-скромно. Хелс се засмя, но после стана сериозен и поклати червенокосата си глава.
- Хабя сили напразно и не давам добър пример на учениците си. Но както и да е. Доколкото знам имаме малко време да се подготвим преди да атакуват. В момента крещат за да си вдъхнат кураж.

- Е, добре че си взех топчетата. - След което Лесли сложи едно зелено повдигна жезъла нагоре и започна да говори на език който никой от тук присъстващите не можеше да разбере, а Лесли казваше това: - О, господарю на Пламъка. Дай ми сила да унищожа войската на противника и да донеса победа на своя народ. - След което на същият език изговори: - А...ра....КАНДА!!!!! - Като за миг небето и облаците добиха огнен цвят и от там започнаха да валят огнени топчета които само направиха препиядствие пред огненият народ. - Е, дори не похабих мана. - Каза им Лесли като започна да се оглежда за Селехин.

/Бележка на Главния Разказвач: Докато пишеш от гледна точка на героя си аз ще казвам дали си похабил. Всяко заклинание използва от силата ти. Дори това./

Усмихнах се и хванах кама в едната си ръка,в другата мъничко пламъче тлееше,като топчица,която размятах нагоре-надолу...
-Добре,да поиграем..-кадифеният ми глас се извиси над виковете и пооправих косата си-Майсторе,наистина,необходимо ли е да са толкова шумни...А пък и ако са толкова безвкусно облечени,колкото и шумотевица вдигат,ясна е работата...-засмях се аз.В очите ми просветнаха мънички пламъчета-Е,Майсторе,хайде да се бием не да спазваме дистанция...!Защо седим тук още?!

Каел дойде като се огледа видя нападателите и се замисли дали ще успее да оцелее след тази битка , но като се замисли още повече си каза: Не! Трябва да оцелея , ако умра сега , кой ще поеме трона на кралството ни. Той се сети за баща си който винаги го подценява и си мисли , че той не е достоем , той се концетрира и беше сигурен , че ще оцелее от тази битка , пък дори и да умре ще поеме много врагове с него си и горделиво каза:

-"They dont look so tough."

- Търпение. - каза Хелс и направи знак на Лесли да не си хаби силите. - Те сами ще нападнат. Ако искате елате да се качим на стената и да сме на по-добра позиция.
Скоро и четиримата бяха там. Майстора от време на време се спираше да размени по няколко бързи думи с останалите си колеги, даже поговори малко с Архи-Майстора. Когато най-сетне заеха удобно място, съвсем на открито място, Майстора издигна щит срещу магии и стрели около тях. Не го направи много голям, пестеше сили.
- Надявам се да издържи. - промърмори си той. - Така. Пригответе си заклинания по избор... - обърна се той към Кейт и Лесли. - ...и изчакайте правилния момент, когато ще ударите.
После Хелс обърна внимание и на Каел.
- Нека започнем с най-простото заклинания. Огнена сфера. Едва ли ще ти отнеме много време. Знам, че си усещал много пъти как се насъбира енергия около теб и се чудиш къде да я изразходиш... - Майстора млъкна малко, защотот виковете откъм Проникващите направо го заглушаваха. Устните му се размърдъха безвучно, докато си шепнеше "Ще си платят кучите синове...след малко.". После продължи по-високо. - Опитай се да извлечеш тази енергия и я концентрирай пред себе си. Не бързай, прави го постепенно и с внимание. Гледай да я оформиш като топка или сфера. Не я прави голяма, размера не винаги е от значение, гледай да концентрираш потоците енергия като кълбо прежда. Може да ти е трудно да я задържиш малка, но пробвай!
Лесли през това време изучаваше редиците на Проникващите внимателно, търсейки някой специален. Но така и не го видя. Сянка на разочарование мина по лицето му, но явно беше спокоен, че не трябва да пази Май още от сега.

/Добре, по още един пост искам от вас, как се приготвяте(Кейт и Лесли) и Каел искам РП как се опитваш да направиш каквото ти каза Майстора. После пак е мой ред./

Лесли се успокои и приготви топчетата сложи ги в жезлите и се приготви. Ръката му се втвърди и от нея трепнеха пламъци а в другата се появи меча на бога Гръм и Лесли каза на Майстора:
- Моля ви! Искам поне да хвана някой за да ни разкаже за плановете чрез меча си.

Каел внимателно изслушваше какво казва майстора макар , че му беше трудно от всички викове на вражеските войници. Все пак успя да запамети главните неща и погледна в далечината да види на какво разстояние са враговете и да си прецени дали има достатъчно време да започне с тренировката той си прецени , че ще има. Момчето започна да концетрира огнена мана като изпъна двете си ръце на пред и се опитваше да събере цялата огнена енергия която можеше да извлече засега пред тях , по едно започна да се оформя нещо ...

Красивите ми сини очи премигнаха в знак на разбиране и заклепках с мигли.Бях си намислила да посрещна със смесена атака от огнени кълба и стрели приятните ни гости,разбира се изхабявайки умерено количество от силата си.Дръпнах се от останалите в страни,за да мога да оформя снаряда си.Толкова беше лесно,като детска игра.Бях се осъвършенствала в светкавичните атаки от такъв калибър и имах вид сякаш просто си плета шнурчета огън.След около минута 20-сеттина големи кълба бяха в готовност да подпалят всеки препречил се на пътя им.Можех да контролирам всяка една в различна посока и се чувствах много сигурна в себе си,отпочинала и готова да се раздам на максимума.Погледнах Майстора и казах:
-Аз съм готова...

Каел бе постигнал добро начало. Пред него почти веднага започна да се материализира огнената енергия, но засега беше просто топлина и лек пушек. Постепенно топлината започна да се усилва и да добива форма...
Тогава се чу боен рог отново и Проникващия отряд се втурна в атака безрасъдно. Едва ли знаеха, че в този момент Главнокомандващия им се бори за живота си. Мъжете и жените от пустинята тичаха и размахваха ятагани и копия. Част от тях извадиха къси рогови лъкове и застреляха по защитниците, които им отвърнаха с двойно повече стрели. Първата редица нашественици се строполи, надупчена като игленик.
- Сега! - извика силно Хелс и лично изпрати огнено копие, голямо, колкото колесница в редиците им. Съвсем видимо имаха магове някъде там, защото един щит се сблъска с копието и забави доста засилката му, но не успя да го спре. Въздуха замириса на опечено месо. - Ваш ред е. - засмя се диво Хелс и се обърна към Каел. - Продължавай в същия дух. Току виж останало нещо и за теб.
Стрелите и магиите удряха без ефект в щита на Майстора.
Поне засега нещата въряваха надобре.

/По 1 пост. Описвайте как избивате на воля(Каел опиши как продължаваш с опита си да създадеш сфера). Но не описвайте в огромни числа загубите им. Дори бих ви посъветвал да се концентрирате над описването на магиите и пораженията, а не над броя вражески жертви. Wink

/

Каел се беше съсредоточил и не обръщаше внимание на случващото се около него , той беше впил поглед в сферата която беше започнала да се оформя , той продължи да съсредоточава огнена мана и осети как наистина беше започнал да схваща цаката на цялата работа.
Една огнена сфера мина край Каел и той видя точно как трябва да изглежда тя когато е завършена , погледна неговата си и разбра , че е по правия път , той започна да мърда ръцете си във въртеливи движения около мястото където се опитваше да създаде сферата , надявайки се да постигне кълбовиден ефект и това да подпомогне неговата работа.
Той отпусна ръцете си като гледаше да влага енергията си не в физическата , а в магическата сила и по едно време с сферата взе да става нещо...

Доставяше ми удоволствие да гледам,как пищят от огъня,който изпепеляваше щитовете им и стопеното желязо бавно обгаряже кожата им.Харесваше ми да гледам,как по двама-трима се заплитат в огнените ми кълба и изгарят,като пепелта им се разнася около останалите.С голям ентусиазъм направих нещо като огнени въжета,които затягах около враговете и изпепелявах с издължаването на нишките по телата им.И всичко това правех дори и без да разместя кичур на прическата си.Перфектните извивки на устните ми,когато чаровно се усмихват не отговаряха на нищо от това,което причинявах на войните в редиците на пустиняците.Плетях от огнените нишки стрели и още кълба,с които обстрелвах войските в началото,но ми се струваха все толкова много.Очите ми блестяха злобно,че не им се вижда края,а на всичко отгоре не знаех,къде е Вайл..Всяка нова порция огън,която подготвях лека по лека ме изпиваше,но знаех,че трябва да продължа и че е много рано,за да съм се изчерпала,че още и половината не съм показала..Знаех точно заради кого ще продължа,дори да ми остава и капка енергия и всичко това се преплиташе в съзнанието ми,както и нищките отново оплитащи се в стрели....Искаше ми се да спретна някое драконче,което да бълва огън наляво-надясно,но реших да го направя за десерт..Същевременно реших да попитам Майстора за нещо:
-Майсторе,ама ние на тая ли стена ще си останем до края на битката?!

Лесли уголеми твърдата си ръка и я направи като щит, а с другата започна да изстрелва върха на меча си като копия и набоде един войник и го изстреля много назад от редиците и обръщаше атаките им срещу тях доколото можеше да ги поеме и обърне. Докато правеше това Лесли каза:
- Кога горе долу трябва да настъпи следващият отряд?-Като продължаваше да се концентрира и да черпи сили от небето и електричеството в облаците доколкото го имаше. Лека по лека те видимо отслабваха и щеше да дойде следващият отряд.

- Едва ли ще е по-скоро от утре. Това е обичайна тяхна тактика. Пускат едни самоубийци, желаещи да умрат славно и да ни накарат да се опиянин от победата си. На следващия ден ще ударят истински. Но... - Хелс извиси тон в усилие да надвика грохота на битката, докато вдигаше в небето една огнена сфера, която Кейт и Лесли разпознаха като Огнен дъжд. - ...и аз съм на мнението на Кейт. Дали няма да е по-добре след тази атака да им направим контра-атака? Това би ги изненадало. Ха. - той развихри Огнения дъжд, сферата се завъртя бясно, излетя надалече от стената на защитниците и спря точно над главите на сърцето на вражеската армия. После заваля...смърт. Чуваха се уплашени викове. Вражеските магове усилиха щитовете си и ги преместиха над главите на съюзниците си, като спряха почти изцяло огнените капки...но това ги разкри за фронтални атаки. Майстора се ухили, защото точно това бе намерението му и каза на Каел, който гледаше с изумлението кърваво-червената топка, която бе създал пред себе си. - Насочи я към предните редици. По-дяволите момче, вложил си твърде много сила, хвърляй я преди да е гръмнала в лицето ти. - продължи да се хили той. Изглежда битките бяха негова тайна страст.
- Ако скоро не направят нещо...ще изгинат без да ни нанесат почти никакви жертви.
И наистина единствените поражения бяха няколко уцелини със стрели наемници по стените, където вражескиет магове бяха успели да пробият магическия щит на защитниците. Едва ли бяха останали повече от 300 пустинни война, може би 10 от тях магове. От друга страна, Кейтлин, която всяваше най-много поражение в редиците им и не щадеше изобщо силите си, въпреки предупрежденията на Хелс, беше като идол за новаците на Академията, които помагаха с каквото могат за каузата. Кейт усещаше как заклинанията й стават все по-силни и нанасят повече щети от обичайното. Осъзна, че това е дело на група Казе магове(момчета Very Happy

), които се хилеха тъпо, гледайки я, и подсилваха огъня й с вятър.
В групата на Хелс се присъидиниха и още няколко негови ученици, сред които бяха близнаците Мав и Гав(да, все още са тук и да НПС-та са xD) и няколко други Казе мага. Към Пиерон се приближи един Казе новак и го попита дали иска да му амплифицира(подсили) заклинанията с малко вятър, а до Каел се приближи една малко по-опитна Казе ученичка и го попита същото с усмивка.

/Отново по пост. Хареса ми как ги избивате, продължавайте. xD После аз ще...поразкрася малко битката със следващия си пост.
Каел, получаваш умението "Огнена топка" или "Огнена сфера"(с други думи може също така да е Огнено копие и т.н. :d), както и 3 Магия бонус и 10 Опит. Добави си умението в графа "Умения". /

Каел видя , че сферата е станала и е напълно готово за унищожение като , я метна по настъпващите враговe и по точно я запрати към маговете на врага.
След като сферата се удари в тях , Каел създаде още една сфера , като по същия начин , я метна към противоположните магове. Искаше да изпорбва и другите си базови унищожителни умения като този път създаде една огнено копие и го метна в редиците на Пустинните войници.
Каел се провикна:

-"Ако ще контраатакуваме , сега е момента майсторе , редиците им са рацепени , а маговете им са объркани и отслабени , дори и виковете им вече не са толкова напълнени със самоуверие и надъхване."

Много хубаво,Хелс самичък си направи огнения дъжд...Добре,ей сега щяха да видят.Бавно приготвих няколко кълба и ги завъртях толкова бързо,че можеха да пометат всичко по пътя си,стрелнах ги към предните колони с видимо удоволствие,очите ми блестяха,косата ми се развяваше от вятъра и ощо взето ми беше забавно.Започнах бавно,малко по малко да оформям огнен дракон.Стана доста големичък,но го правех бавно,за да пестя сили и да става равномерно.Устните ми се изкривиха в чаровна усмивка,когато беше завършен и беше много красив..Не направих двама,защото само един ми стигаше.Складираната енергия бълваше огън,като от самосебе си поразявайки всяка редица над която кръжеше.Кърваво червените му очи пламтяха и дракончето много си го биваше.Контролът ми беше сложен,но с малко повече концентрация,въпреки опита ми с два дракона,този бе доста по-буен,така да се каже.Разпери крила в небето и се спусна като огнена стихия надолу,всички под неговия обсег се разбягаха,разпищяха и внесоха много смут.Все още усмихната си играех с опашката на дракона,която палеше и разбутваше всички в диаметъра й.Бълваше огън,но не много често,защото си пестях още малко сила,но с малко помощ от тъпаците,които се хилеха зад мен и усилваха заклинанията ми се компенсираше донякъде пестенето ми на сила..Дракона направи красив лупинг след като ми омръзна и се изпари,оставяйки само кратки отблясъци на пламъчета,които се разпиляха по главите на пустиняците.Чудех се вече какво да измисля...Беше ми скучно..Направих огнена кама,четворна на размерите на истинска,която си оплетох собственоръчно...Не ми харесваше на стената...Исках долу, да се бия и с някоя истинска кама,освен с магия...Пфу..Нямах късмет.Въпреки това имаше още малко от близките войници в редицата и това не ми пречеше да запратя по тях четири ками,даже неприцелила се ги улучих с точност и такава прецизност,че сякаш оръжията излязоха от кожата на ръката ми,но тези които не бяха асасини сигурно не знаеха,че от бързината силуета ми се е размазал и даже незнаеха от къде им е дошло.
С пиро камата пък забивах подред по двама-трима от тези,които видех първо,но когато чух за сферата,която щяла да гръмне в ръцете на съученика ми се сетих точно,какво ще правя и още по-широка усмивка се разшири на лицето ми.Не поддържах силата на камата,която вече от самосебе си се пръсна.Направих кълбо,като заплитах много на тясно всяка нишка и стана много мъничко,но се тресеше в ръцете ми от многото прилив на енергия и както каза Майстора,тя бе готова да се пръсне всеки момент,запратих я към опонентите и точно така стана.Нещо като огнен взрив се получи и всички трупове в обсега му се разхвърчаха във въздуха.
-И това беше страйк...-казах аз и се засмях...

Лесли беше разумен и от наученото досега искаше да ги накара да го подценят и да го мислят за лесна мишена, но точно тук и сега той трябваше да се развихри. Това и направи:
- Благодаря ти ученико! Стой до мен в по-късен етап ще ми потрябваш. Но ако искаш да си запазиш живота се отдръпни малко, защото тук ще стане напечено. Буквално! - Предупреди го той като въздуха около него започна да се затопля. Опитните в битки или Пиро маговете можеха да разпознаят огнената аура на Лесли и ако са разумни щяха да се отдръпнат. В момента той използваше максимум сили като издигна от пламъци името си. при честна битка твоите противници трябва да знаят името ти, но във войната това не беше задължително. След като оформи името си, той издигна пламъците още по - нависоко като 3 букви от името му които бяха в огън атакуваха масово отгоре с цел маговете им да вдигнат щитовете си нагоре и Лесли да атакува фронтално по земя. Така и стана. Пиерон се вихреше и изпитваше наслада от битката. След като разбра, че това ще бъде последната битка за днес той реши че е време да направи нещо жестоко което само той и учителя му бяха виждали. Лесли махна синьото топче от жезъла си и постави кафяво. В този миг младежът започна със силата си да прави магични очертания като че ли щеше да призове някой или нещо. Целта на младежа беше да ги порази с един удар. Той направи очертанията с цел да отръпне пустинниците назад където беше истинският печат. Оформяха се кръгове които можеха да се видят само от магове които и преди са виждали това умение а именно само Пиерон и Хелс.
- Майсторе! Знаете какво ще стане! - След този момент младежа щракна с пръсти и кръговете засветиха. - Е, умението което Ви показах след като научих Пиро дъжда. Нарича се огнено-леден затвор. Използвам топчетата си за да мога с лекота да го уголемя максимално. Сега накъдето и да мръднат ще се заледят а от вътре ще се изпържат с пламъци. - Казваше Лесли и се надяваше да няма толкова силен маг при тях който да спре тази могъща техника! Лед се надигашеот кръговете като първо правеше една стена сравнително висока за да не може да се случи бягство. Лека по лека и вътре започваше пода да се покрива с лед, а въздуха на моменти беше ледено студен, а на други моменти беше много горещ. Само най-умелите магове можеха да се справят с тази техника, но там едва ли имаше такива. Така Лесли се надяваше да успее и така да покрие всички. Стените ставаха по-високи и на тях избутан напред лед показваше името "Лесли Пиерон" за да знае Феарнир срещу кого се изправя.

Каел продължаваше да повтаря това което правеше като влагаше все повече и повече енергия като чустваше , че все още имаше мана за да осъвършенства атаките си.
Със всяка изстреляна сфера или копие той се опитваше да ги направи все по ефективни край него от време на време минаваше по някоя друга вражеска стрела , но той ги отблъскваше с огнената стена.
Каел вдигна двете си ръце като създаде по един огнен Бумеранг и в двете като се завъртя и със все сила ги метна към редиците на врага като се надяваше да посече по няколко от тях...

ПП: Извинявам се за малкия пост , но пиша и в още един форум и ръцете му направо измаляха.

Умението на Лесли беше обгърнало напълно оставащите войници, чиято бройка бе значително смалена от Кейт и Каел, който набираше сила бавно, но сигурно.
За сметка на това Кейт изведнъж усети нереална умора и се олюля, почти падайки от стената. Мав я задържа обаче(бях го забравил това момче), а Лесли, след като завърши заклинанието си също се почувства изцеден. Но не падна, нито помръдна от мястото си, беше изхабил по-малко сили от Кейтлин. Каел все още кипеше от енергия, но той пък, за жалост, незнаеше как да я изразходи.
Майстор Хелс гледаше в далечината, малко над капана на Лесли, намръщено. Там стояха двама души, които се открояваха трудно заради далечината.
Тримата ученици на Хелс усетиха как Майстора им подсилва щита, но за жалост твърде късно. Стената под тях буквално избухна. Във въздуха полетяха каменни отломки, хора и крайници.
Отряда на Казетата, който чакаше от другата страна започна да използва левитация и да възпира падането на съюзниците си.
Кейтлин и двамата близнаци успяха бяха спасени успешно, както и Каел. Майстора изстреля силна струя огън пред себе си и ударната вълна забави падането му, което позволи на Хелс да стъпи на крака с лекота. Косата му беше разчорлена, а очите му блестяха гневно.
Лесли изглежда бе пострадал най-тежко и щеше да падне от високо върху твърдата земя, но новака до него използва цялата си сила за да спре падането му и младият пиро маг се приземи леко, за разлика от помощника си, който се стовари върху няколко отломки от стената и издъхна на място.
Зад тях в стената имаше една голяма дупка, единствено на мястото, на което бяха стояли Хелс и чираците му, останалата част от укреплението беше непокътната.
Към ранените се затичаха група Дух магове и започнаха да Церят.
Отрядът на Проникващите беше напълно заличен, но защитниците бяха предупредени. Във въздуха, където до скоро стоеше името на Лесли, сега с черни пламъци се бе издигнало "МАЙ", но и то скоро изчезна, оставайки на мира красивото и лишено от облаци небе. Ирония беше, че природата бе така красива, а войната така грозна?

/По 1 пост тук/

- Оставете момчето на мен! А момичето не го докосвайте и с пръст! - Каза заповеднически Лесли като погледна Хелс и очакваше да му каже нещо! След което зачака действията на Май!

Каел се изкашля няколко пъти от вдигналия се прах , след което се огледа и каза:

-"Hell of a good start!" xD

Бях уморена,изцедена,пресушена и възможно всичко,което човек можеше да даде като синоним на тези думи,олюлях се,но нечии ръце ме хванаха и по допира им разбрах,че са на Мав най-вероятно.Когато паднахме в прахоляка на земята все още не бях в пълно съзнание..Очите ми заблестяха в мига,в който ги отворих..Бях дала половината от това,което можех,но от цялото това ядосване,което му сложих заради Вайл бях уморена още преди битката поне психически и отново всичко се сриваше около мен.Всяка мисъл ме водеше към него..Но сега майче всяка мисъл трябваше да мине през мен,включваща,как да се изправя и да се вдигна с достойнство над всичко.След като отворих аквамаринените си очи положих ръце на земята,като бавно и мъчително се заисправях нагоре.Косата ми беше разбутана,погледа размазан,но се изправих..!
-Хайде да се прибираме..лошо ми е...-съвсем невинно казах аз

Каел оглеждаше положението около себе си и каза:

-"Прибирайте се щом искате , но Пустинните хора скоро ще се върнат най вероятно с още по голяма сила и няма да позволя да ми прережат гърлото докато спа , най добре ще е да изчакаме гарнизоните ни да се съберат и след като построят лагера на войската да се заселим тук до края на войната."

След което започна да обикаля войниците които лежаха на земята.
Той провераваше пулсовете на някой като от време на време поклащаше глава и с длан затваряше очите им , а на други се навеждаше и слагаше ухо върху гърдите им да чуе дали сърцето им бие , когато намереше такъв той му правеше сърдечен мъсаж...

Хелс въздъхна и изтупа червенити си дрехи. После се обърна към Пиерон и каза:
- Лесли...Един от онези двамата несъмнено беше Феанрир, но другия не беше сестра му...Беше мъж, маг, при това силен, не по-малко от Феанрир, дори мисля, че повече. Може да е неговият учител. Обединената им атака успя да пробие щита ми. - тук очите му заблестяха в нещо...плашещо. - Вече са се отдръпнали от хълма...това беше просто предупреждение.
После Майстора се огледа и кимна на групата инжинери, които се бяха заели чевръсто над пробива в стената. Няколко Казе и Дух мага им помагаха чрез телекинеза и левитация. Наемниците се качваха на постове и гледаха зорко пепелта пред стените, единственото останало от отряда на Проникващите...
- Да вървим към лагера. - предложи Хелс на учениците си. - Каел, там ще продължа с обучението ти. Днес се справи отлично...Всички се справихте отлично. Кейт, добре ли си? Изглеждаш разтревожена, не мисли за...ненужни неща. - паузата беше съвсем красноречива за какво не бива да мисли ученичката му.

/Пишете в Временния лагер -> пак по 1 пост./

/Забравих да добавя бонусите ви. 5 Магия, 2 Атака, 10 Опит, 20 Слава за всеки един от вас./

» Огнен хаос, част II
» Улиците