Усмивка се плъзна по лицето на момичето. Първи опит-първи убит. Всичко се развиваше повече от идеално. Сега трябваше да се оправи с другите двама. Нямаше да е трудно, в момента бяха много уязвими. Бяха изненадани и не можеха да разберат от къде е дошла камата, забита във врата на охраната. И Гланогомяндващият, и другият охранител се вътряха като мухи без глави,а в очите им се четеше страх. Клеър обичаше да наблюдава как жертвите се парализират от страх и значт, че няма измъкване. Момичето реши да елеминира пазача отново с една от малките ками, защото ако се приближеше Главнокомандващият можеше да опита да му помогне. Тя бавно се изправи и тя и видяха. Главнокомандващият опули очи. Беше я познал.
-Здравей, Керджит Леарх, позна ме, нали?-каза злобно тя, но той успя само да изгъргори нещо неразбираемо.-Малко закъснях за молитвата, но надявам се да ми простиш. Молеше се за смърт? Ето ти смърт.-още една кама полетя напред и се заби дълбоко в корема на другия пазач. Бавна и мъчителна смърт. Той се строполи на земята, превит на две, стенейкии и молейки за помощ, която нямаше кой да му окаже. Сняколко бързи скока Клеър се озова пред Главнокомандващия. По принцип сигурно беше добър войн, но сега беше толкова стъписан и изненадан, че не можеше адекватно да осъзнае какво се случва. Само гледаше с опулени очи, а ятаганът му висеше отпуснато надолу. Клеър го изрита и оръжието полетя настрани. В този миг Керджит се разкрещя. По-точно се разпищя. Започна да маха с ръце и да опитва да се защитава, но преди да е постигнал някакъв ефект, Клеър заби камата си дълбоко близо до сърцето му, но не прониза него. Намушка го още веднъж по-настрани и още веднъж. Главнокомандващият се строполи, хриптейки.
-Със сигурност поне една от трите рани засегна белият ти дроб, кучи син такъв.-каза с презрение Клеър. Ще се задушиш и ще умреш бавно и мъчително. Но този тук-тя посочи към пазача, който още агонизираше и пищеше от болка.-на него ще му спестя мъките.-Хийтън вдигна камата и го прониза в сърцето. Дишането му спря и тялото спря да трепери и да се гърчи, за разлика от това на Главнокомандващия. Момичето взе двете малки ками от охраната избърса ги в сухата трева и се обърна назад. Хвърли един последен поглед на труповете, усмихна се, доволна от себе си и си тръгна. Работата беше свършена.
Индекс 
Галерия 
