Мелай'дин Госиен Хайлих(потенциална мишена)

Име: Госиен Хайлих
Ранг: Мелай'дин(всеизвестен войн, спечелил много чест на бойното поле)
Характеристика: Госиен Хайлих е от този тип хора, които само с присъствието си на бойното поле вдигат морала на съюзниците си многократно. Той притежава голяма харизма и е отличен мечемайстор. Често го наричат талисмана на войската. Как ли ще се почувстват ако го загубят?
Статс: 100 Атака, 50 Защита
Промъкване: Госиен не е охраняван от бодигарди, но самият той е достатъчно предизвикателство и за най-изпечените убийци. Инстинктите му са нечовешко ниво и почти никой не може да се промъкне незабелязано около него.
Асасин, решил да го елиминира трябва да пише в тази тема и да хвърли зарче. При резултат от 1,2 или 3 защитата му става двойно по-малка. При 4 или 5, става на 0. При 6 - успеха зависи от рп-то на асасина.

Клеър най-накрая беше решила от къде да започне. Беше се чудила и обмисляла всичко доста дълго, но накрая реши, че таката или иначе ще мине през всички и нямаше значение кой ще бъде първи. Щеше да започне от мечемайстора. Щеше да бъде интересно, досега не беше имала работа с такива като него и нямаше кой знае какви очаквания за това, което й предстоеше. Беше в непозната територия. Хийтън, още в дрехите на Пустинния народ, нехайно ходеше около палатките, уж си нямаше никаква работа. Когато зърна целта си, съвсем целенасочено тръгна към него. Мъжът беше седнал пред палатката си и държеше един току що излъскан до блясък меч. Клеър извади листа, който Дред и беше дал и на който бяха написани сведенията за Госиен Хайлих и го сви на руло, като го завърза с една връвчица. Написаното беше от вътрешната страна и нямаше как да се прочете ако не беше отвързан заплетения и доста стегнат възел. Планът? Клеър щеше да приближи до мечемайстора, задъхана, все едно беше тичала и щеше да му даде листа. Уж някой му пращаше съобщение. Докато погледът му беше зает с "писмото" и докато се опитваше да развърже възела, Клеър щеше да нападне. Щеше да се възползва от временната му разсеяност и да опита да направи рана, ако беше възможно-направо да го убие.
Момичето вече беше задъхано и стоящо пред Госиен Хайлих, подавайки листа.
-Казаха..ми..да ви..предам..това. Било...спешно.-каза тя на пресекулки, сякаш много беше бързала.

The member 'The moon shadow' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Мелай'дин Госиен Хайлих(потенциална мишена) De6

Госиен Хайлих отмести поглед от меча си, който все още стоеше в ръцете му, и погледна към Клеър.
- Нека видя какви вести ми носиш. - той изпъна длан към Клеър, без да отмества поглед от лицето й. - Кой те изпрати? - попита той, като хвърли бърз поглед към свитъка, но не забеляза печат или какъвто и да е знак. Около тях, от време на време, минаваха други забързани войни, а в далечината се чуваха първите звуци на епична битка.

/Когато според теб настъпи правилният момент за действие, опиши как го атакуваш и остави на мен да опиша резултата. :> Не е задължително да е в този твой пост, в следващия или т.н. Но моментът ще "назрее", както се казва...xD/

-Дреавих Снейк-изтърси Клеър. Беше първото име, за което се беше сетила. Това беше една от мишените, посочени в листовете на Дред.-Много бързаше и каза, че било спешно.-обясни това, като се надяваше, че това щеше да обясни липсата на печат. Например, че Снейк много е бързал и е забравил да сложи знака си.. Този тук обаче май се съмняваше в нея. Все още я гледаше в лицето и не беше погледнал "съобщението". Клеър тропаше нервно с крак се едно чакаше мечемайсторът да прочете листа, за да може тя да отнесе отговора.

Хайлих най-накрая отклони поглед от лицето й и започна да развива свитъка, докато казваше:
- Снейк казваш? С него не се спогаждаме много. Интересно ми е, какво ли ми е пратил...Но нямам време за глупости, битката ме зове.
След броени секунди щеше да види какво е написано на листа. В момента нямаше много хора наоколо.

Мечемайсторът изглежда щеше да види написаното след броени секунди. Клеър се усмихна като си представи как ли щеше да реагира на прочетеното. Естествено, тя щеше да се погрижи той да не успее да го прочете. Но и да гопрочетеше...нямаше нищо лошо. Когато жертвите предварително осъзнаеха каква им е съдбата, страхът ги парализираше и те започваха да се държат неадекватно. Само че този тук едва ли щеше да се държи така... Докато погледът на мъжа пред нея беше наведен надолу, с едно светкавично движение Клеър извади новата си кама.
-Не ислите ли, че е хубава?-каза тя с широка усмивка, след което ръката и се стрелна към рамото на Хайлих. Не се и надяваше да го убие с първия си удар. За сега просто искаше да му нанесе рана, за да го разконцентрира и да намали физическите му способности. Ако ранеше рамото му, той нямаше да може да си служи с меча така добре.

Думите й го бяха предупредили и той отскочи рязко настрани, но все пак камата остави червена линия на рамото му. Хайлих не издаде никакъв звук, когато получи раната, а направо хвърли фалшивото писмо и повдигна с лявата си ръка меча, леко неловко. В очите му нямаше страх, а предизвикателство. Около тях се чуха гласове и няколко зяпачи ги заобградиха.
- Не се намесвайте. - изрече той и се нахвърли срещу Клеър. Беше загубил голяма част от ловкостта си заради раната, но все пак беше доста добър с меча и успя да одраска Клеър по лявото бедро. Но с цената на това, че се оголи за втора кама.

/Опиши част от битката, като може да включваш нови рани, стига да не са фатални. Аз ще довърша./

Клеър едва се сдържа да не изохка, когато мечът проряза плътта й. Но не можеше да си го позволи. Не можеше да покаже болката си.
-Ах ти..-просъска злобно тя.-Ще си платиш, обещавам ти.-С тази рана не можеше да тича, нито да се движи бързо. Нямаше как да го атакува директно и съответно да се предпази от неговия удар. Момичето извади една от малките ками, които до сега и вършеха доста добра работа. Ако успееше да уцели и кракът му, нещата щяха да се подредят още по добре. Ако загубеше равновесие и не можеше да се движи достатъчно бързо, а и с това рамо, задачата на Клеър значително щеше да се улесни. Момичето надигна ръка и въздухът изсвистя, докато камата се носеше към крака на мечемайстора.

Камата се заби в левия крак на Госиен. Той изохка и падна на едното си коляно, откривайки се напълно за атака. Сънародниците му продължаваха да не се намесват. Нещата вървяха добре за Клеър, поне докато убиеше Хайлих, но после...Как ли щеше да се измъкне?

/Опиши как го убиваш по свой избор. От това може да зависи успеха ти при измъкването обаче, така че не бъде извънредно жестока, все пак тези хора уважават честта по време на битка./

В ръката на Клеър вече се беше озовала голямата кама, готова да прониже сърцето на падналия войн. Преди да тръгне към няго, тя се обърна към натрупалите се зяпачи:
-По-добре го послушайте.-посъветва ги тя, кимвайки към Хайлих.-Не се намесвайте, това е между мен и него.-След което им обърна гръб и отиде до Госиен. Жалко, нямаше да може да го погледа как страда. Зяпачите нямаше да го приемат добре и щяха да се опитат да й се пречкат. А с този крак само това и трябваше.. Камата и се спусна към тялото на Пустинния войн и прониза сърцето му. Кръв обагри дрехата му и той се строполи на земята с глухо тупване. Бърза смърт без болка. Без усложнения. Дано другите да бяха доволни и да не й пречеха кой знае колко..

- Хванете я. - изкрещяха няколко човека, без да им пука много много за честа им в този момент.
Клеър изглежда бе попаднала в много лошо положение, от което нямаше измъкване. Или поне на пръв поглед.
В същия този земята под краката им се разтресе, а съвсем на близко две огромни аури замъглиха изцяло всякаква разумна мисъл. Всички мъже и жени, заобградили Клеър изпопадаха в безсъзнание, а самата Клеър замалко да последва примера им. Но успя да запази разсъдъка си, болката в крака й донякъде помагаше да отрезви мислите си. Трябваше да се измъкне.

/Втора мишена - елиминирана. Получаваш бонус от 7 Атака, 15 Опит, 30 Слава. Пиши как се измъкваш. Време за другите жертви, за жалост няма да има, тъй като войната е към приключване./

Клеър ококори очи. Какво пък беше това? Нещо странно. Но й беше помогнало-сега около нея лежаха единствено безжизнени тела. Момичето грабна меча на вече убитата си мишена и се подпря на него. Възможно най-бързо прескочи падналите пред нея тела и се отправи на някъде...

Въпреки състоянието си, Клеър успя да съвсем необезпокоявано да се измъкне от лагера. Всъщност още преди да излезе от рамките му, към нея се се приближи малка група наемници от Академията, която след като видя, че не е от Пустинния народ и е ранена и оказаха първа помощ и й съобщиха, че войната е приключила с победа. Мелай'дин Хайлих не бе имал шанса да поведе хората си към победа, както обикновено е правил. Sad

/Клеър можеш да пишеш в Болничното крило в Академията - Кулата на магията. Smile

/

» Сел'мхтал Кол'хар Хеал(потенциална мишена)
» Белай'Дин Древих Снейк(потенциална мишена)
» Хариурх Мелхар Морт(потенциална мишена)
» Хаптруурх Керджит Леарх(мишена 1)