ЕМи ... те се казват по различен начин ... книгите са от един автор и са свързани по някакав начин xD

Първата книга от поредицата (коята съдържа 30 книги написани от британския писател Тери Пратчет) е Светът на диска.. тя е издадена през 1983 година. Хронологията на издаване на книгите е обвързана с развиващата се история, въпреки че в някои книги или групи от книги не се прави сюжетна връзка с останалите. По темата са направени множество театрални постановки, комикси и анимационни сериали. В няколко компютърни игри действието се развива в Света на диска...( няма да давам обяснение за всички книги само за някои)
Следващата книга е Цветът на магията Главен герой в книгата е некомпетентния и циничен магьосник Ринсуинд, който неволно се превръща в екскурзовод на наивния турист Двуцветко. След като двамата са принудени да напуснат град Анкх-Морпорк, пътуването им ги отежда до страната Крул, разположена на самия ръб на света. По време на тяхното пътешествие двамата герои са придружавани от Багажът на Двуцветко, сандък със стотици крака.

Историята развиваща се в Цветът на магията е продължена в книгата Фантастична светлина.
Ревизорите подтикват младия Джереми Часовникарски да построи съвършения часовник, като по този начин затвори времето в самото време. Джереми Часовникарски построява часовника, защото обича своята професия, но благодарение на това Ревизорите изпълняват своя замисъл и времето е спряно.

Междувременно в една отдалечена долина младият чирак на монасите на времето Лобсанг Лъд и неговият учител Лу Цзе, наричан често Метачът разбират за плана на Ревизорите и предприемат дълго пътуване до Анкх-Морпорк, за да спрат построяването на часовника. През това време Ревизорите започват да използват човешки тела, за да се почустват като хора. Така те бързо придобиват различни човешки качества.

Лу Цзе и неговия ученик не успяват да стигнат до часовника преди той да бъде пуснат, затова времето спира. Със спирането на часовника са заемат Лобсанг Лъд, Джереми Часовникарски, Сюзън Сто Хелит, както и Лу Цзе, който, за да се придвижва, въпреки че времето е спряло, използва допълнително приспособление.

В края на книгата се появяват Четиримата конника на апокалипсиса - Смърт, Война, Глад и Мор , както и петият конник - Хаос, който слад като е спрял да работи с другите се е занимавал с търговия с мляко.


Любимата ми книга от поердицата ... е Дядо Прас ... тя според мен е най забавна..
В романа Ревизорите се опитват да премахнат еквивалента на Дядо Коледа на света на диска - Дядо Прас, защото той не се вписва в техните виждания за вселената. За да го премахнат те се срещат с лорд Дауни, управителя на гилдията на Убийците. Феноменално талантливият възпитаник на гилдията Тийтайм (премахнал е родителите си още като невръстно дете) успява да се справи със задачата, и мястото на Дядо Прас остава вакантно.

Изискванията към кандидата за него са прости: да може да бъде едновременно навсякъде, и да достига до абсолютно всеки. На тях в Света на диска, уви, отговаря само още един. Е, има недостатъци за професията (например не е с наднормено тегло), но поне е винаги усмихнат... Става дума, естествено, за Смърт. Движен от чувството си за отговорност, той се нагърбва със задачата. Отива в Анкх-Морпорк и се заема да разнася подаръци на децата, и да сбъдва желанията им. За ужас на производителите и търговци на играчки.

Проблемът е, че през това време няма кой да върши пък неговата работа - тоест, истинският Дядо Прас трябва да бъде открит, и да му се помогне да се върне към задълженията си. С това се заема внучката на Смърт - Сюзън Сто Хелит.

Аааа Пратчет! Обичам го тоя човек. Не съм чела всичките книги от Светът на диска, по простата причина, че са доста..Тери е велик! Самия начин, по който пише, героите му..нямам думи просто. Много, ама много ми харесва стилът му на писане, а и тука такива хубави книжки негови издават. В смисъл много са яки на външен вид. Книжки малък формат с шантави рисунки. Ау, много са ми симпатични. Или пък сега се сещам за "Ерик-да не кажа книга за възрастни, ама книга за не-деца и е със супер готини картинки(поне изданието, което аз имам). На Пратчет всичко, което съм чела много ми харесва, ама много. Но като че ли най-много си обичам "Вещици в чужбина".

... написа:

Любимата ми книга от поердицата ... е Дядо Прас ... тя според мен е най забавна..

Дядо Прас е уникално четиво. Като изпадна в дупка (празно пространство между две книги) по някаква незнайна причина препрочитам Дядо Прас. Отнема ми точно 4 чса

Аз си хареавам поредицата за Стражата и особенно много трола Детритус,въоръжен с огромна обсадна балиста и малко акъл(ако не бъркам името и тн,че от години не съм ги чел).
Другите са поредицата за Смърт и подобните голям смях са и те

Казват, че светът е плосък и се придвижва в пространството върху гърбовете на четири слона, стъпили върху гърба на гигантска костенурка - Великата А'Туин.
Казват, че понеже тези слонове били великански твари, те имали кости от камък и желязо, както и нерви от злато за по-голяма проводимост на големи разстояния (но не камък и желязо в мъртвата им форма, каквито са сега, а живи -джуджетата са твърде изобретателни в митовете си за минералите).
Казват, че някога слоновете били не четири, а пет, но един от тях се хлъзнал от неочаквано друсване, отнесъл се в елиптична орбита, преди да се върне.Милиард тона вбесено дебелокожо се спуснали в атмосферата с писъци и тръбене и се сгромолясали със силата да издигнат планини и да разцепят континенти, което повдига интересен философски въпрос.Ако гигантски слон падне от небето и няма кой да го чуе, дали той, поне от философска гледна точка, издава някакъв звук?И ако няма кой да го чуе, падал ли е изобщо?С други думи, да не е приказчица предназначена за детски уши?
Джуджетата по начало ровят по-надълбоко от другите раси.Те твърдят че в легендата има зрънце истина.

Как да не го обичаш този автор.
/цитатът е от "Петият Слон" и е по спомен, не ми се карайте ако съм сбъркал нещо /

Между другото, книгата за която получава награда е "Пирамиди", а две от произведенията са екранизирани -
"Дядо Прас" и "Цветът на Магията".Всички книги са изключително проникновенни пародии на модерния свят,
в които има място и за вампири въздържатели (even one bite is too much), зомбита активисти за правата на неумрелите (undead - yes, unperson - no!), срамежливи караконджули (that is the point of the boogey men, they hide behind something!),
смахнати висши преподаватели по магия (oh, come on - we are fully grown, adult wizards, when we want to have some fun, it gets really scary), както и невръстни демонолози (allright, allright - i'm thirteen!).