Имението на лорд Фоусуей

Тъмният маг не отговори, а извади от джоба на черната роба, с която се беше преоблякъл след "театъра" по-рано, една кесийка и изсипа бързо малко безцветен прашец от нея на дясната си длан, после хвърли торбичката на масата пред себе си и с едно ловко движение извади една дълга, но тънка кама от ръкава си и поряза същата тази длан с праха. Мъжът сновеше странни слова под носа си и Лесли усети как в стаята настъпва истински студ, въпреки пламъците от неговите щитове.

/Опиши дали го атакуваш и как. Или ако решиш да предприемеш някаква друга стратегия просто я опиши./

- Тук ще има сериозна битка! Айфант касума аронте! - Казах си аз наум след което около мен започнаха да се вият бурни пламъци и капана се активира. Всичките неща които бях употребил при влизане започнаха да правят капан. Дима се разпростря из цялата стая като съвсем бавно се приплъзваше по пода. След като обгради цялата стая пушека започна да покврива и стените. Това беше грешка, но знаех защо правя тази грешка. Извадих няколко ками като прикрепих топчета с мана по тях и ги хвърлих към четирите различни страни на стаята. Маната започна да се подсилва, а дима беше прикривка за правене на капан. Ако дима го нямаше нямаше нищо да мога да направя. В този момент реших да разтворя едно топче със синя мана. Бях заложил моя капан от битката с пустинните войни, но този път беше по-добре устроен. Вече нямаше милост. Битката тепърва започваше.

Некромансъра събра в дланта си кръв и прах и се опита да ги изсипе на прашния под, но те се задържаха неестествено във въздуха и започнаха да растат на обем от нищото. Лесли разбра, че има работа с така наречената кръвна магия, срещу която пречистващия плам нямаше да има ефект, с други думи щита му щеше да се прекърши, защото човешката кръв беше едно от най-силните и чисти оръжия на некромансърите. Вражеският маг оформи кръвта си като череп с отворена уста и пламтящи в черно очи и го изпрати светкавично към Пиерон. Още докато го правеше вдигна ръце над главата си и извика силно:
- Некронтос!! - от тона му всякаш цялата стая завибрира и под и около Лесли пода се пропука от кокалести ръце, излизащи от земята...

/Опиши какво правиш./

- Активамаре! - Казах аз след което от ръцете ми започна да излиза огън. След минута-две цялото ми тяло избухна в пламъци. Една малка, но ефективна техника срещу този тип атаки. - Интересно. - Казах аз с равнодушен тон и запратих няколко огнени топки по некромансъра. Този път отскачах и разпращах топките с отскок. Дигна се пушек отново след което капана започна бавно да действа. - Всяко действие си има противодействие. - След което се свих на топка на земята и започнах да се въртя на място като пламъците около моето тяло направиха огнено колело.

Но кървавият череп, който некромансъра беше пратил по него не беше отблъснат от пламъците, напротив, те всякаш му дадоха допълнително сила, защото кръвта закипя и завря, запуши, но продължи с подновена сила напред. Въпреки бързите движения и отскоци на Лесли, вражеското заклинание го застигна. Той усети болка по цялото си тяло, всякаш нещо го разкъсваше отвътре-навън, но когато погледна към мястото, където го беше ударил черепа не видя никаква рана. Заливаха го вълни болка, но тялото му беше съвсем ненаранено.
- Как ти харесва Проклятието ми? - засмя се некромансъра, докато избягваше няколко топки огън, и изграждаше щит от кръв и прах пред себе си. Но единия край на робата му гореше и той се депресира, като започна да го тъпче с единия си крак и в следствие замалко да загуби равновесие и да падне на земята. Въпреки че това не стана, той замалко загуби концентрация и се откри за фронтална атака.

/Опиши какво правиш. Ако атакуваш хвърли зарче, трябва ти число различно от 1 и 6 за успех. Ако правиш нещо друго, не хвърляй зара./

- Даже много ми харесва! - Казах самодоволно аз като една коварна усмивка покори лицето ми. Тази усмивка беше рядкост при мен, но сега щях да успея със сигурност. Този път ми трябваше само моята сила и всичкия арсенал който имах. Взех няколко черни топчета (бомбички) и ги хвърлих по некромансъра за да всея още депресия. Вълните от болка не спираха и пречеха на точноста ми, но сега щях да успея. След като хвърлих тези топчета аз извадих един от мечовете си след което се закачих за тавана. От там със затруднения доста хвърлих няколко ками. Дали уцелих не помня от болка. В този миг аз плеснах с ръце като Драго се появи. Той започна да се приплъзва бавно по стените след което с втори меч запратих светкавица към него за да го подсиля. Ако бях улучил любимеца ми щеше да направи мощен заряд който да парализира некромансъра поне за малко!

The member 'Лесли' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Имението на лорд Фоусуей - Page 2 De5

Черните магически топчета бяха блокирани от стената от кръв и прах, но една от камите премина и се заби в дясното рамо на некромансъра, който извика изненадано и отпусна щита си и всички други заклинания, които беше намислил. Но два скелета, които точно бяха излезли от земята, се изпречиха пред него като щит, а няколко зомбита започнаха да се катерят по стените към Лесли и Драго. Но тогава Лесли успя да уцели дракончето си и го зареди с мощен заряд електричество(ако това ти е бил планът), който му позволяваше една изпепеляваща атака.

/Избери как да убиеш некромансъра и го опиши. Smile

/

- Успях най-сетне! - Казах доволно аз. - Но има още работа за вършене! Тази техника още не е научена, но на теория я разбирам. - Започнах да изричам завъртяни думи на древен език който никой не разбираше дори и аз. Тези заклинания ми помагаха. След като свърших със заклинанието извадих единият си жезел и направих няколко жеста с ръце. - Кантаре.... МИСАРА! - След което протегнах ръце напред. Тази магия го пращаше в измерение където най-големите му страхове биват контролирани от мен. Ако се получеше ой щеше да ми каже истината целите му и нещата които е постигнал като лорд за определено време. Ако техниката не се получеше щях да го убия със старият меч.

/Разгада целта ми Владе!/

Умението на Лесли постигна своята цел и некромансъра попадна в мрачното измерение, контролирано напълно то Лесли. Но умението нямаше да продължи повече от 4-5 минути, защото изпиваше магическата енергия на пиро магът.
Зомбитата и скелетите му атакуваха безмислено и бяха пометени от Драго и енергията, която Лесли беше заредил в него.

- Сега ми кажи какво щях да направя ако не бях пил от виното. Какво си правил на мястото на лорда и най-важното, а именно какво искаше да постигнеш ако бях унищожил селцето?! Казвай или ще те убия бавно и мъчително, а пък ако кажеш получаваш бърза и безболезнена смърт.- След което опрях меча си до гърлото му ако имаше такова.

- Какво щях да направя?! - изсмя се истерично некромансъра. - Не си мисли, че ме е страх от смъртта, аз я изучавам през цялата си кариера! Дори да ме сразиш, аз пак ще се надигна от гроба и ще те преследвам, докато не те убия! Ако не беше пил от виното, щях да те изпратя да унищожиш едно селце, а после щях да вдигна труповете като мои немъртви слуги. Не веднага разбрах, че ще се досетиш за плана ми и ще ми попречиш, затова използвах преспивателната отрова. Не исках да те убивам, исках да те използвам за бъдещите си цели. Ако бях покварил душата и сърцето ти, щеше да ми станеш вечен немъртъв слуга, лич, с огромна мощ. Но и това се провали. Е, какво чакаш, убий ме, и ме освоби от тленната ми черупка, позволи на черните ми криле да израстат!

- Не ме плашиш! Дефекта от тази техника е, че всички тук остават живи, но без силите си. След малко ще отворя портала през който само аз мога да излезна. Тялото ти ще е в моя свят, но душата ти ще остане тук. Няма да имаш сили да правиш нищо. Затворен в кръговрата на времето ти ще стоиш тук за вечни времена. Тук са всички погубени души от мен с изключение на една. Тук ти ще водиш вечен ръкопашен бой докато се изчерпа жизнената ти енергия. Знай че няма да намериш съюзници тук. Всички са срещу мен, а в момента ти бавно приемаш моят образ. Така че ще се биеш вечно обещавам ти го. Тук има много хора и същества. Приятно изкараване! - Докато говорехме тялото ми бе пресушавано от енергия. Ако не се върнех веднага щях да остана и аз тук. - Довиждане!-Плеснах с ръце и после портала се отвори. Една сфера от светещ плам ме обгради и бавно се връщах в моя свят. След около минута-две вече бях в тялото си.

Драго ближеше лицето му с грапавия си език, а лорд Фоусуей го гледаше разтревожено.
- Добре ли си? - попита той Лесли и видимо се успокои. - Нямам думи за да изразя благодарността си. Ти наистина спаси живота ми, както и дома ми. Щетите в имението ще бъдат ремонтирани бързо, така че не се притеснявай, ти направи каквото трябваше и го направи добре. Нека те възнаградя, с каквото мога. Лордът отиде до един рафт и извади от него кесия злато, както и някакъв амулет, със сребърна верижка и изумруд по средата.
- Това е за теб. - подаде той на Лесли наградата му. - Винаги си добре дошъл в дома ми от сега насетне.

/Получаваш 245 Злато, както и един специален амулет, който тепърва ще се окаже полезен, ако го запазиш. Статове ще получиш от Мисионния център./

- Благодаря! - Казах аз на лорда след което се поклоних и тръгнах към Академията. - Да тръгваме момче!

» Имението на лорд Матиофорн
» Имението на лорд Марк Глеард
» Парти имението на лорд Кормрид
» Покоите на лорд Мариъс Бренов
» Изоставеното имение на лорд Бренов