Първи Етаж

Анна много бързо влезе в стаята си.Не обърна внимание на нищо,така че ако там е имало някой тя със сигурност не го е забелязала.Беше щастлива,уморена и...мръсна xD.Всичките тези листа в косата й,захълна кал по дрехите й и тази ужасна миризма...имаше нужда от спешна баня преди това,което си беше наумила.Беше малко гузна,че е оставила Хавиер сам в гората,но не искаше да го буди.
Този път отдели много повече време за външният си вид от обикновено.
Имаше нужда и от малко здрав сън на нещо мекото...леглото й може би? xD Тя се прекътурна и забрави дрехите,които беше гладила с час (не беше много добра в домакинството...в нищо не я биваше.).Обърна се на една страна и затвори очи.След като се наспеше хубаво,на удобно легло без листа и някакви съскания от птици и други животни щеше да отиде при Дред,стига той да беше там.Ако не..може би поредната мисия или пък...едно пътуване до Черната Цитадела?Това я накара да се усмихне.Какво ли щеше да каже Вайл,когато я види?Тя заспа с тази мисъл...

Адела отключи стаята, която от днес щеше да бъде неин дом. Вътре не беше много оживено. Имаше достатъчно свободни легла, на които тя можеше да се настани. Момичето си избра едно точно под прозореца и седна на него. Остави клетката на перваза и махна покривалото. Найджъл беше вътре и нервно се разхождаше по пръчката си. Въртеше глава и оглеждаше помещението с любопитните си очички. До сега не беше изкрякал, което беше добър знак. Значи бързо щеше да свикне с новото обкръжение. Адела остави чантата си до леглото. Не обичаше да разопакова багаж, защото никога не се задържаше на едно място достатъчно дълго, за да ес налага да го прави.
Вече й се спеше. Беше изморена от изпитанието за влизане и имаше нужда от почивка. Тя отвори чантата си, извади от там някаква проста басцена нощница, облече я и се настани на новото си меко легло. Отдавна не беие усещала дюшек под себе си, наместо дървената повърхност на нара.

На сутринта Адела сесъбуди напълно отпочинала, готова за подвизи. Вече можеше да отиде при мечемайсторката ида започне обучението си в това изкуство. Преди това обаче отиде да се измие зъбите и оправи косата си в банята на етажа исе преоблече с дрехи удобни за тренировка (дрехите), и излезе навън.

Събудих се и се намирах тук..Защо не се подчиних ...защо ми трябваше да го правя ..Сега загубих и учителя си..Седах на леглото и започнах да си блъскам главата в стената ..като се мъчих да измисля нещо..пък и дрехите ми бяха там...какво щях да направя сегаа..Седнах на прозореца и пуснах краката си надолу да висят ..като от очите ми падаха сълзи..прозрачни като най-чистата вода....След няколко часа се осиферих .и дойдох на себе си ...След което избърсах сълзите си и облякох палтото,шапката и шала и тръгнах ..Отворих вратата,излязох и заключих след себе си ...Докато вървях по коридорите си мислих,че трябва да вляза по някъкав начин в цитаделата отново..но едвали щяха да ме пуснат ей така ..Пъкк и едва ли Вайл искаше да ме види все пак му се бях противопоставила..можеше да ме убие. Но този кошмар ..Негово дело беше да го повтаря толкова пъти,,искаше да покаже своята мощ..но той трябва да знае 4е съм много опорита личност..Трябваше да му се извиня за постъпката мии...вече бях излязла от спалнята и тръгнах към влиянията му ...

Минах през прага на къщата..като минах през целия коридор на всякъде се вееха деца, пискащи ...което ме изнервяше още повече..Докато се опитвах да стигна до стаята си мислих следното "Ми ако той умре и не разбере какво изпитвам аз към него.."Не усетно се бях добрала до стаята си ..Влязох вътре като се съблекох останах по бельо и седнах на перваза ..зПровиснах краката си надолу и се замислих за това :Как живота минава толкова неусетно ...: Не бях усетила кога се беше стъмнило ..Луната изгря на небосклона ..като лъчите галеха тялото ми ..Бях затворила ..очи протегнах се и си взех кутията с цигари запалих една и пак потънах в мислите си

Хъмм изкъпах се...Облекох се ,,след което тръгнах общата зала

/Ами не си в правото си да отказваш. Нито пък да флуудиш./

Двете момичета дойдоха тук, Колапсо беше решила да изпрати новата си позната и й каза:
- Сладки сънища, чао, може би ще се видим утре. След което с Шайло започнаха да се качват на горния етаж, по стълбите...

Ъмм бях леко объркана ..както и да не..Влязох в стаята си като се съблекох.Облекох това като се шмугнах под чершафите...и заспах сладко сладко

Та на другия ден се събудих чувствах се отпучинала от всичките тежки дни наскоро..Станох като влязох в банята..Пуснах душа ..Водата ображдаше цялото ми тяло..След около половин час..Излязох,,Наметната с една хавлиййка...Отидох на прозореца и започнах си реша косатаа..след 10 мин ..Отидох към гардероба облякох си костюмчето.Заплетох косицата си в плитка..След което отворих вратата..Вървейки по коридорите си мислих какви ли не простутии..ЧУдех се дали берсеракъл още е с мен ..Но в залата щяхме да разберем

Стигнах до стаята си ..Облегна се на вратата..Херакъл отдавна беше изчезнал..Отключих.След което влязох..ЗАтворих вратата.пуснах завесите..съблекох се сложих си нощничкатаа ..след което седнах на леглото а след маклу и легнах като се свих и продължих да си хленча..
-Добре че поне Деф ме устави ...
след което обгърнах корема си с ръце и продължавах хленча

След около няколко часа се събудих и влязох в банята..Пуснах студета вода като тя галеше голото ми тялоо..бях се облегнала на стената и стоях с затворени ..очи ..ведна ги птворих ..пред очите ми се разясни воийната..кръв викове..Нямах мир..излязох като се увих в една хавлия..Облякох се след което отворих вратата и излязох като започнах да вървя по коридора

-Добре..След 2о мин ще се чакаме тук..
казах аз като и се усмихна..След което завих в коридора надоло..Като отворих вратата на стаята си ...и като я затворих след себе си ...Свалих на бързо дрешките..като отидох в бяната...Завъртях лранчето на топлата вода и застанах отдолу ..Тя нежно галеше тялото ми ..Взех душ-гел с аромат на папая..като нежно намазах тялото си ..След което сипах шампоан в ръцете си и го втърках в косата си ..След десетина мин се изплакнах.увих се в хавлията и отворих гардероба..би трябвало да има една рокличка...

Колапсо се появи с бавна и изискана стъпка пред вратата на Елиа. Почука. Докато чакаше отговор мрачната гледка на разруха я навя отново на чуствата които бе изпитала преди...

Започнах да тършувам из гърдероба ..Накрая намерих една симпатична лилава рокля ..като изкарах чифт гашички и сутиен..сложих ги след което сложих и роклята последваха обувките..Тъкмо се обух и чух се че чука на вратата..Отидох и отворих като се усмихнах на Колапсо и казах
-Само секунда..
След което отидох пред огледалото сложих малко черен молив сиралка туй онуй..всех едно бяло копринено шалче..като изтичах до вратата и прибавихме
-Мацка рулиш..Е ще тръгваме ли...
като я погледна с усмивка

Колапсо се усмихна:
- Мерси.Уникална си. Хайде да тръгваме и двете се запътиха към залата.

Айви влезе в стаята без да й обръща никакво внимание! Стовари се на най-близкото легло и потъна в дълбок сън. Последната й мисъл бе, че трябва да обмисли случилото се през деня по спокойно и да поговори с Грей.

След дълги часове се събуди, готова да продължи обучението си. Стана, изкъпа се и потегли към Подземията.

Аои влезе в спалните помещения на момичетата. Знаеше, че не трябва да е тук, а и не искаше да остава. Той положи Айви на най-близокото легло, зави я с одеало от другото и излезе.

Айви отвори очи. Намираше се в леглото си в Академията. Смътно си спомняше Ледения... Аои... Имаше нужда от още сън.... Събуди се отново, стана изкъпа се, прибра дългата си коса и се запъти към исионния център. Мислите и бяха съвсем празни.

Айви се прибра в стаята си. отпусна се на леглото. Беше адски уморена. Но сега имаше и друга задача. Важна задача. Влезе в банята и застана пред голямото огледало. Взе дългия сребърен кичур и го вплете стегнато в собствената си коса. Трябваше да остане с нея независимо от всичко. После съблече разкъсаната дреха и влезе във горещата вода на ваната.
Когато се изкъпа и изми смрадта на Прекрасен 1 тя се почувства като нова. Облече една от старите си дрехи и тръгна към ковача, време беше да се погрижи за себе си.

Айви отново влезе в спалнята си. Тук никой нямаше да я безпокои. Тя седна на леглото и и извади гривната от опаковката. Беше прекрасна - тънка и искрящо сребърна. Айви разплете кучура на Дафийр от косата си и нежно го уви около гривната. Очите и се разшириха от изненада когато мека бяла светлина покри бижуто и кичурът започна да се слива с него. Когато беше вплетен в самата основа на гривната тя можеше да различи всеки косъм - бяла тънка нишка на фона на блестящото сребро. Закопча гривната около ръката със седефения белег. Толкова много бяло... Напомняше и за изтока, или Дафийр не беше сигурна кое точно. Щеше и по-бяла да става. Стана и облече новата роба. Беше прекрасна с малката сребърна роза деликатно красяща гърба. Сега беше готова да поеме по пътя си.

Айви се прибра, но докато сигна до Спалните помещения вече не и се спеше и главоболието и се разнесе. Сега беше само дразнещо пулсиране в слепоочията. изкъпа се и тръгна за Пияния Маг, надяваше се момчето да се появи.

Елиа поздрави жената на столла.ТЯ отдавна не беше идва тук..Усмихна се и тръгна към стаята си..Момичето отключи стаята си като затвори sled sebe si..Swali всичките си дрехи ,след което тръгна към банята ..МОмичето си хвърли един бърз душ..след което се ув в една хавлия и легна на леглото ..Айзенберг беше заспала

Айви влезе в стаята и затвори вратата след себе си. Облегна се назад, затвори очи и остави тялото си да се плъзне надолу по рамката на вратата. Беше изтощена. Гиб, Дред, Лейди, Замъци, чудовища, кървав дъжд... Вайл... Трябваше да го остави. Трябваше да спре да мисли за случилото се, или поне за сега, поне докато не е достатъчно силна, за да понесе последтствията, каквито и да бяха те. Още стискаше саксията с билката в ръцете си. После щеше да се погрижи за нея. Остави я настрани и затвори очи. Неволно погали гривната. Лек гъдел се плъзна по пръстите и. Дадийр? Не, не може да бъде. Усещането от неговото присъствие беше друго. Енергията беше друга. Този гъдел беше... нейн. Странна, но точна дума. Да! Сега си спомни! Вайл беше вплел магията си в гривната, а сега тя го усещаше. Какво ли знаечеше точно този трепет. Знаеше,ч е рано или късно ще разбере.
С усилие стана и засаблича робата си. Пусна косите си и замръзна. Все още носеха миризмата на Вайл. Обви лицето си в тях и си бое дълбоко въздух. Робата и падна на земята и тя се запъти към ваната. Напълни я с вряла вода. И се излегна вътре. Мускулите и започнаха да се отпускат един след друг. Малко по малко умората я напускаше и оставаше само топлината на водата. Тя потопи и главата си под нея и остана така около минута. После се съпуниса бавно и внимателно, опитвайки се да не си спомня ръцете на Вайл. ПОля се с ведро чиста вода и се запъти към леглото си, така както беше мокра. Капките се стичаха по кожата и я успокояваха. Щеше да спи в това легло за последен път. Легна и потъна в дълбок сън.
Искаше и се да сънува, пожела си го преди да заспи, но нямаше този късмет. Събуди се напълно отпочинала с пукването на зората. Време беше да тръгва.
Някой беше изпрал робата и я беше оставил напълно суха закачена от вътрешната страна на вратата и. Как ставаше това така и не можа да разбере. Явно обслужващия персонал в Академията си го биваше. Може би всички бяха провалени асасини и ли крадци. Успяваха да се промъкнат навсякъде незабелязани, а може и духове да бяха. Което и от двете да беше Айви нямаше интерес да разбира. Облече се. Изми лицето си, прибра косата си. Нямаше намерение да носи каквито и да било лични вещи. Не проявяваше интерес към материалния свят. Имаше робата си, имаше гривната си, това и стигаше. Натисна бравата на врата и остави неразборията на стаята и на Академията зад гърба си.

Взех ключа от лелката. Сериозно, тази жена ме плашеше... Когато отключих и отворих вратата, забравих за домоуправителката ми мъжемразка и се очаровах от стаята си. Имаше малък коридор, имаше две врати предполагам, че едната беше за банята ми...Отворих я и... Ооо...Банята беше невероятнааа! Имаше вана, не много голяма,но от тук изглеждаше много удобна. Страхотно, след тежките задачи можех спокойно да си релаксирам тук. Shy

... Влезнах в спалнята си... Еее, балдахин? Това беше малко преувеличено... Но нямаше огромно значение за мен... Надявах се само да беше удобно... Нала скочи на леглото и се сгуши... Беше уморена... мамка му, и аз бях... Съблякох се, раните ми почни минаваха... Мускулите ми пращяха, явно днес доста се поувляков в битката... Дрехите ми бяха целите в кръв. Чудех се дали имаше други дрехи в гардероба... О, боже... мислих за дрехи?!? Влезнах в банята, пуснах гощетата струя...водата се оцвети в червено, после избеля до розово... накрая придоби прозрачност. Осещах мускулите ми да се отпускат балво... За миг забравих за всичко, да минато си, за сегашният ми живот, за бъдещето.... След няколко минути спрях водата, отидох в спалнята, сресах си косата, намерих някакви дрехи в шкафа и... Ооо да, леглото беше адски удобно! Sleep

» Първи Етаж
» Втори етаж
» Първи етаж
» Етаж Две
» Етаж Три