Улиците

По улиците на Бараоустоун най-често се усещаше миризмата на прясна, а и не толкова прясна, риба. Главните улици - "Пристанищна" и "Приключенска" бяха широки и дълги булеварди, павирани и винаги потдържани чисти. За разлика от останалите. По които тук-там човек пак можеше да попадне на павета и чистота, но по-често попадаше на изхвърлени на пътя нощни гърнета и вмирисана риба. Около пазара често се усещаха аромите на екзотични плодове, парфюми и други стоки, докарани от другия край на света. Всички пътешественици, тръгнали към Източната Академия, минаваха по "Приключенска" и името беше достатъчно красноречиво за това, което ги чакаше по пътя.

Цветослав започна да се разхожда из улиците. Той търсеше таверната. Тогава момчето видя една красива жена и си каза на ум:
- Ето това е човека! - А и да не му каже все пак ще се запознаят. След секунди вече беше до нея и я попита:
- Здравейте Госпожо, казвам се Цветослав и не съм от тук търся таверната "Пияният Котак". Знаете ли къде се намира?

Непознатата погледна младока пред себе си продължително и се усмихна леко.
- Наистина не си от тук и ти личи. - каза тя. - Повечето тукашни не биха ме заговорили така учтиво. Името ми е Шарин, а таверната, която търсиш е само на десет минути от тук. Продължи напред и ще я видиш, няма как да я пропуснеш. Може да се засечем там, ако останеш за вечерта. Ще намина по някое време.
След тези думи тя му се усмихна пак и след като той й благодари за информацията, се отдалечи.

/Можеш вече да пишеш в таверната, на първия й етаж. Влез и опиши какво виждаш. Можеш да си купиш и нещо за пиене, или пък стая за вечерта. Може дори да поиграеш комар. Прецени си добре парите обаче. След това ще се включа аз, като опиша къде виждаш мишената си./

Цветослав се усмихна и отговори на жената:
- Благодаря ви, ще се радвам да наминете.- След тов аи целуна ръката и тръгна към таверната.

Лесли бавно и уверено крачеше по улиците на Бароустоун. Търсеше нещо за да не се загуби в непознатия град. Мислеше за всички неща които му предстоят. Искаше да знае и да може колкото се може повече. Докато крачеше по улиците се оглеждаше за някоя табела.

Лесли забеляза групичка моряци пред себе си - раздърпана и шумна гмеж от десетина човека, повече пияни отколкото опасни. Но повечето хора се отдръпваха от пътя им, преди да са си навлекли неприятности. Всички бяха мъже и всичко носеха на кръста си рапири или саби, а повечето носеха в ръка по шише ефтин ром. Виждайки уверената походка на младежа пред себе си и сравнително добро то му облекло, те подхвърлиха няколко хапливи забележки и продължиха да си ходят точно срещу него. Единият, едър и брадясъл мъж, явно водачът им, влачеше едно циврещо девойче за ръка и се смееше.

/Можеш да се махнеш от пътя им, да ги попиташ за посока, да ги игнорираш и да си продължиш към тях, чакайки ги да ти направят те път./

Лесли започна да концентрира Пиро мана в ръцете си като започна да се поизпотява. "След това ще трябва да се изкъпя!" Каза си младежа като продължи да ходи към групичката. Бе готов да хвърли и няколко ками по младежите. Щеше да се развихри уличен бой ако не му направеха път.

Едрият мъжага, който ги водеше мина покрай него съвсем небрежно, но му удари силно рамо и едва не го повали на земята. Другите се разсмяха и го заобградиха.
- Моля ви, милорд! Помогнете ми! - изпищя момичето, а брадатият моряк и удари един шамар и тя падна на земята с разкървавена уста.
- Моля ви, милорд, лапнете ми ***! - изимитира я един от по-младите моряци с престорен изнежен глас и другите пак се разсмяха.

/Опиши действията си. Те с прости моряци, можеш да опишеш, че правиш с тях каквото си искаш, но не прекалявай с powerplay-а и се замисли за евентуални реални последствия. Smile

/

"Няма да ги убивам! Не си заслужава да хабя мана за тях." Каза си Лесли като се усмихна подло. След тази коварна, подла усмивка винаги се случваше нещо лошо покрай него. Той извади няколко ками с които уцели шапката на лидера на моряците като го предизвикваше. Шапката падна зад него и младежът бързо заобиколи морякат дебелак като му настъпи шапката. Взе я от земята и с малко мана я изгори. Започна все по-бавно да обикаля около тях като правеше Пентаграм с един от жезлите си. След като го завърши от всичките ъгли пусна малки игриви пламъчета към моряците. Преди пламъците да са стигнали до моряците и да ги наранят Пиерон с бавна кракча влезе в Пентаграма взе момичето и излезе. Остави я на страна като гледаше как моряците се мъчат.

Това, което той направи беше естествено за ситуацията и дори благородно, защото спаси момичето. Но привлече внимание. Лесли се намираше на една от главните улици, по която постоянно щъкаха хора...и стражи. Сега малък отряд от тях, задължени да въдворяват ред из Бароустоун, бързо дотичаха към младият Пиро маг и извадиха мечовете си.
- Спрете това иначе ще трябва да ви убием! - извика капитанът им, чието лице беше скрито под шлема. В ръката си държеше огромна двуостра брадва, която сияеше нездравословно(поне за жертвите й). Пет шест мъже насочиха арбалетите си към Пиерон.

/Опиши какво правиш./

При заплахата Лесли се ядоса, но не му се искаше да има проблеми докато е на мисия. Изрече някакво заклинание под носа си, неразбираемо за никой около него, след което пентаграма изчезна, а пламъчетата обърнаха посоката си и пропълзяха върху тялото на Пиерон като го презаредиха.
- Така? - Каза с равен тон Пиро магът след което зачака отговора им.

- Точно така. - каза злобно капитанът. - А сега ще дойдеш с нас в участъка...
Моряците започнаха да лазят и да бягат далече от младият Пиро маг. Една стрела от арбалет полетя и се заби в гърба на единия.
- Опа... - засмя се невинно един от стражите.
- Вие педерастчета малки също ще дойдете. - каза строго капитанът и моряците замръзнаха. Единият от тях се усмели да протестира:
- Ние сме свободни работници, не можете да си позволява...
Една стрела се заби в окото му и Лесли осъзна, че тук в Изтока закона е повече от строг и е направил добре, че не проявил арогантност. Капитанът се приближи към жената, която Лесли беше спасил и й помогна да стане.
- Какво стана, добра жено? - попита я той с преигран загрижен тон.
- Този млад лорд ме спаси. - момичето говореше трудно, май й бяха избили зъб. - Просто ме защитаваше.
- Аха...и искаше да убие тези негодници. Което си е провинение.
- Всъщност щях само малко да ги поопърля. - каза с възможно най-спокойния си и незаинтересован тон Лесли и капитанът се обърна към него и свали шлема си с една ръка. Лицето му беше грубо и нашарено с белези, а очите - присвите и гледащи злобно.
- Хоо...младото разглезено лордче имало кураж да ми преговаря...
- Не съм лорд. - отново спокойно констатира Лесли, който си държеше на положението.
- Още по-зле за теб. Лордовете имат пари и власт, лесно могат да се освободят от закона.
До капитанът пристъпи един млад войник, облечен изцяло в черно. Лицето му беше бледо и с изпити източняшки черти. Очите му бяха тъмно-кафяви, почти черни. Имаше симпатично, но адски студено излъчване.
- Яру, по-спокойно. Този човек все пак само се опитваше да помогне на момичето.
Гласът му беше студен и властен. Капитанът на име Яру отдаде чест като се удари с юмрук по гърдите и отстъпи назад. Бледият мъж погледна Лесли въпросително и повтори въпроса на Яру:
- По каква работи си тук и как ти е името?

/Позволих си да пиша малко от твое име за да не бавим./

- Казвам се Лесли Пиерон! На мисия съм от Академията. Сами сте се уверили, че не съм от тук и не познавам законите Ви. - Реши да не разказва повече ако не го попитат. Знаейки, че е прекрачил законите Лесли прикри усмивката си зад онази безизразна физиономия. И все пак коварната усмивка правеше невероятни неща от които имаше също толкова невероятни последици. Погледа му стана сериозен и лек ветрец задуха. "Морски бриз!" Помисли си Лесли докато чакаше другите да кажат нещо или да го заведат в участака.

- Магическата Академия? - попита непознатия и леко присви очи. - Защо пак се намесват в делата ни? Имаме си собствена Академия, не ни трябват псетата от другия континет.
Но въпреки грубите думи, младият бледолик мъж не даде заповед за задържане. Вместо това се приближи още една стъпка към Лесли и впи поглед в неговия.
- Пиерон-сан, сега ще ви пусна, защото сте направили добро дело. Но се надявам да не ми се наложи да съжалявам. Каквото и мисия да имате, гледайте да не правите голяма...шумотевица в града. Жавелин-сама е затегнал дисциплината, а аз, Катсуширо Даен, не бих искал да разочаровам чичо си като позволя някой да срине града. Ясно?

/Можеш да попиташ Даен за посоката към таверната или пък вместо него - момичето, което все още е тук. Можеш да попиташ и някой друг, трети човек или просто да вървиш още по улицата. Smile

/

- Да! Благодаря Ви! Ще се постарая да не вдигам шумотевица. Не съм дошъл за побой, а за да изпълня задачата си. - Бяха простите думи на момчето след което тръгна, но преди да се отдалечи се спря при момичето и я попита: - Да знаеш къде се намира Таверна "Пияният котак"?

- Да. Ако продължиш по този път съвсем скоро ще я видиш. Голяма, четириетажна сграда. Иии...благодаря много. - каза тя искрено, без да смее да среща погледа му. Триеше кръвта от устнтие си с една бързо почервеняваща бяла кърпичка.

/Можеш да пишеш направо в таверната ако искаш. Можеш да действаш и по друг начин./

- Благодаря!- Бяха простите думи на Лесли като отмина напред.

Цветослав дойде с Лесли из улиците за да намерят Скалата на плача. Момчето не се притесняваше кой знае колко искаше да пребие някой. Дано желанието му се сбъдне. Тогава той се огледа и видя един мъж който изглеждаше трезвен а и по това време нямаше много хора по улиците той се приближи и го попита:
- Извинявам се господине но ще ми кажете ли къде да намеря Скалата на Плача?

Мъжът им обясни накъде трябва да вървят - направо, после завой надясно, после отново само направо, докато не стигнат покрайнините на Бароустоун, откъдето лесно щяха да забележат скалата, издадена над морето.

/1 пост и от Лесли и може направо да пишете в другата тема./

Лесли крачеше бавно до Цветослав като мислеше само и единствено за битката. След което каза на Цветослав:
- Ти тръгни за да не ни видят. Дракона ми е след теб така, че бъди спокоен. - След като Цецо не беше в обхвата на погледа му, Пиерон тръгна по дадените инструкции.

Едуард , Монахат , Карл и Зое варвяха по улицата по пътя към кръчмата .

Дементия крачеше бавно по тихата улица.. Чуваха се тихо, но все пак доловимо, само нейните стъпки. От време на време се чуваше и свистенето на силния вятър, който развяваше косата й. Момичето обикаляше безлюдно, оглеждайки всеки ъгъл, в търсене на Академията, заради която бе тук.
Слънцето вече се показваше зад високите порти на замака. Постепенно градът се "съживяваше" и улиците се запълниха с различни минувачи. Всеки отправил се нанякаде с цел, само Дементия обикаляше без да знае на къде отива. Завиваше ту наляво, ту надясно - без да има идея до къде ще стигне.

Момичето се лута дълго време така, чудейки се накъде да тръгне за да стигне до Академията. Явно нямаше желание да пита някой, пък и повечето хора покрай които мина изглеждаха подозрителни и сигурно щяха да й искат пари или някоя друга услуга преди да й помогнат. Накрая, когато точно се беше отчаяла, погледа й се спря на една табела, на която пишеше:

Код:: Таверна "Пияният котак" - 200 метра
Морски замък - 500 метра
(срещу тези двете имаше стрелка, сочеща на Юг)
Кроухевън - 50 мили
Хай клиф - 200 мили
Източна Академия - 400 мили
(срещу тези местности имаше стрелка, сочеща на Север)

Дементия прочете внимателно и разбра накъде трябва да тръгне.

/Можеш да се отбиеш и до другите места в града, можеш да си наемеш или откраднеш(xD) кон от конюшните, можеш да отидеш до таверната и да събереш информация какво може да те чака по пътя към Академията. Можеш и направо да тръгнеш към нея. В този случай пиши тук. Извинявай, че не ти отговорих по-рано, но очаквах Кейтлин(Деа) да ти води./

Бароустоун.Отново.Не очакваше да се озове толкова скоро тук, а още не беше преминал даже началното ниво в Източната Академия.Явно нещо не беше наред - онзи следобед в който всички почувстваха... това което почувстваха, въпреки че никой не беше наясно какво е, всички бяха сигурни, че нещо става.Пътуването от Академията не беше прекалено опасно, а липсата на майстор Алине беше подозрителна - в Магическата Академия не преподаваха Некромантика, за какъв съвет на майсторите изобщо ставаше въпрос?Може би Аслан тепърва щеше да благодари на боговете за онова потвърждение, което беше дал при раздялата.Веднага щом пристигна в пристанищния град, той потърси просяк...
-Бог да ви благослови, млади господине...
-Едно скромно подаяние от мен. - Младежът му подаде десет златни монети, очите на просяка светнаха и той се протегна с алчен блясък, в последния момент Аслан си отдръпна ръката. - Но, искам услуга.
-Каквото ми е по силите, ще направя. - каза беднякът, без да сваля жаден поглед от ръката му.
-Търся Карл... - прошепна Аслан.

Войните тичаха покрай Аслан стотици не не хиляди се спускаха по улиците и тичаха къп пристанището . Управителят на източните земи не който и да е самият Черен Гвардеец Копието бе наредил всички в бойна готовност на пристанището . Просякът погледна към Аслан и каза .
-Карл ли секунда . /След което се изправи от джоба си извади нещо наподобяващо дървена флейта започна да я надува но тя не издаваше звук няколко минути по-късно . Пред младежа се появи Карл с няколко десетки просяка , но нито един от тях не изглеждаше обикновен просяк . Всички бяха с добре изработени кожени дрехи с метални връзги да ги крепят , а на гърбовете им имаше пръчки . Но не обикновени пръчки които може да си намериш на всяко едно дърво пръчките бяха изработени от някакво стрено не виждано до сега от Аслан дърво и сякаш блестяха като че ли по тях имаше желязо или злато . Карл стъпи на пред до него беше се изправил един здрав мъжага много по различен от всички останали . Той бе покрит с черна мечешка кожа която беше много рядка , а по ръкавите му имаше нокти на върколак . Гащите му бяха направени от кожа на бял вълк и покрити със страни отцветки сякаш бяха боядисани . Ботушите му бяха изцяло метални черен метал нямаше нито грам кожа по тях за разлика от всичките дрехи по него и той не носеше пръчка . Карл погледна към Аслан и каза .
-Виждаме се пак а ? /След което се усмихна едрияд мъжага погледна към Карл и каза .
-Това ли е момчето за което ми говореше ? /Карл отвърна .
-Да нека ви запозная Аслан това е брат ми Зое , Зое това е нашият бъдещ ученик Аслан . /Зое подаде ръата си сякаш да поздрави младежа . Докато протягаше ръката тя изпука на няколко места . Аслан леко се отдръпна а карл се усмихна и каза .
-Спокойно момче нищо няма да ти направя ръката ми изпука поради силното напрежение което идва от към Бурното Море . /Карл ги погледна и започна да се смее на глас след което лицето му се вкучени или беше изработено от лед и той каза .
-Нека отиден на пристанището и да посрещтнем неканените гости . /Всички тръгнаха към Пристанището .

/Отиди на пристанището заедно с просяците и опиши гледката от около четри хилядна войска . Извинявай че нети писах няколко дена просто бях отцепил че трябваше да те търся тук а не в академията ако друг път нети пиша поне 1 път дневно ми пиши в скайпа и ме овикай Smile

/

» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците