Д'арамир подпря агресора на ръба на масата,издърпа един стол и седна.Усети човека да го доближава и побърза да поръча обилно ядене.Беше доста гладен.Докато чакаше насочи мислите си към Летеан.
:>Как ти се струва до тук,драга.
:>Новият ти лък или кухнята ?
По лицето на слепеца пробягна усмивка.
:>Всичко имах предвид.Академията,изпитанието и другите неща.
:>Струва ми се трябва да започнеш търсенето час по-скоро.
Д'арамир се замисли за момент,по устните му плъзна дяволита усмивка.Летеан се стегна около ръката му.
:>Не си го и мисли дори,хлапак...
Слепецът се засмя с глас при спомена как беше пуснал Летеан в казан с яхния за да я скрие от банда разбойници.Смя се дълго а в мислите му магьосницата негодуваше.Когато спря,установи,че до масата стой жена с огромен поднос и храна и го гледа втренчено.
-Благодаря - тихо каза слепецът докато жената поставяше чиниите на масата.Нахрани се бързо и излезе.Едва когато напусна Общата зала,усети Летеан да отслабва хватката около ръката му.
:>Казах ти още тогава - не беше съвсем нарочно....