Из залите на вечните пламъци

Лиспва описание за тази мистериозна зона.

Асе тръгна по първия коридор ходеше ли ходеше и стигна до една зала .

Португас терпереше от присъствието на най-великото същестов и падна на колене с думите .
-Да Господарю на Вечния Пламък тук съм за да разваля проклятието което е паднало върху Елфа , но ако имате мисия или нещо което искате да направя за вас ще забравя за проклятието за да изпълна вашата задача . Всъщност аз очаквах мрачни зали и магиосникът който е направил проклятието , но незнайно защо попаднах при вас не че неми е приятна вашата компания . /Асе внимаваше с всяка една изречена дума неискаше да разгневи великият Млаах .

-Добре . /каза Асе и се върна по патеката назад и после пое по средният път .

Асе се обърна към камъка метна няколко огнени топки за да го забави , след което запали краката си и започна да тича на пред спълна скорост . Няколко минути по-касно той осъзна че неможе да бяга вечно стисна здраво Огненият Чук На Разрухата запали ръцете си обърна се започна леко по леко да бие скороста на ударите му се увеличаваше ужасяващо бързо рацете му се запалиха той пусна малко пиро енергия в търбата на чука си който грейна като слънце , но не за добро . Асе биеше ли та биеше камъкът се приближаваше докато Огненият Чук На Разрухата и камъкът несе зблъскаха .


/извинявам се/

Асе се огледа прецени как ще е най-удобно да избяга от препядствията които го наблегнаха толкова бързо той запали краката си засили се към пропаста на ръба на пропаста удари с Огнения Чук На Разрухата от краката си пусна Пиро пламаци от краката му . Които му позволиха да отскочи на високо след което от Пентаграма на гърба му излезнаха величествени Огнени Крила които се разшириха и започнаха да махат . Португас беше оставил всичко в пиро енергията криалата махаха ли махаха Асе летеше с надеждата да преживее този момент сърцето му хлопаше с бясна скорост андреналина му се покачи тялото му почервеня Португас запали ръцете си и започна да бие в въздуха с Оггнения Чук с надеждата ако несе приземи от другата страна да разруши шиповете и да падне в дупакта .

Асе погледна голема той погледна Асе . Португас се замисли какво да прави нямаше избор трябваше да се сблъска със съществото но как щеше да го победи , но нямаше време за размисли това небеше сапунка той трябваше да действа за това стисна Огнения Чук на Разрухата напълни го с пиро енергия краката и рацете си също . Асе се съсредоточи върху главата на голема засили се срещо него през това време размахваше оръжието към него с ударите които правеше рацете му оставаха като илюзия оръжието също момент по-късно умението което активира Асе беше Пиро слаш веднага след което се отдръпна назад за да види щетите които беше нанесал върху него .

Усмивката на Асе премина в психопатски смях той неможеше да повярва че има някой който да устой на магията му тялото на Асе започна да почервенява очите му започнаха да горят . Португас стисна здраво Огнения Чук На Разрухата засили се към Огнения Голем който тропна с единия крак и от земята се показаха камени шипове които отиваха право към Асе който отскочи и разпери Огнените си криле . Истреля се към Голема който вдигаше едната си ръка за да замахне по Асе , но Португгас несе сочеше кам тялото този пат той стъпи на ръката която Голема беше вдигнал и му нанесе няколко удара по главата ударите бяха мощни и изпълнени с надежда тя да хвръкне и голема да умре . Но както винаги по закона на подлоста нищо небе станало само болкатак изписана върху лицето на голема Португас се опита да отскочи на зад за да се предпази от атаките му но Голема го натресе в тялото при което Асе се удари в една стена няколко от ребрата му пукнаха но това небеше нищо с болката от Огнения Дъжд На Разрухата . Когато Асе се сети за това реши че би трябвало да опита без това нему оставаше много енергия но за разлика от секи пат когато правеше няма да има огън . Португас застана на рацете си отскочи на горе когато краката му докоснаха тавана той отскочи от тавана което му даде барзина и маса която му трябваше за Дъжда На Разрухата за още повече барзина той запали краката си . Португас започна да разметва Огнения Чук На Разрухата и запали рацете си с бясна скорост ударите започнаха да раздълбават земята вятърът беше толкова силен че стола който беше в близост до голема изхвърча и се прасна на парченца Огненият Юмрук Асе се сблъска с голема звукът от зблъсъка прасна огледалото в другия край на стаята , а ударната вална разби всички укрси в стаята за мъчения скелетите се праснаха на парченца .

Асе се запати към третия коридор без да внимава за капани защото имаше доверие в Млаах . Почти към края на кродиора Португас го огря жълта светлина от Съкровищницата на Богът той влезна там видя хиляди съкровища пари злато всичко кеото можеше да желае един човек но желанието на Асе небеше такова той беше алчен човек той тарсеше сила след 10тина минути лутане той вида .....

...няколко предмета, които привлякоха вниманието му.
Единият беше просто малка сферичка, на големината на нокътя му, в която витаеха черни енергии.
Вторият - червена гривна, чиято повърхоност беше покрита със странни и светещи йероглифи. Имаше леки шипове острани.
И последният - чифт масивни черни ботуши*, с метални подметки и изрисувани като живи пламъци, катерещи се по страните им. Бяха средно високи и биха стигали може би до средата на прасците му. Изглеждаха тежки...

/*кубинки/

Асе се приближи към трите предмета погледна краката си на които имаше едни дрипави обувки изгори ги и си взе масивните черни ботуши в съзнанието си изрече .
-Благодаря ти Господарю Млаах мога ли да се върна там кадето бях ?