Кариен беше легнала във ванта си. Късно през нощта беше единственото време, което имаше за себе си. Трябваше да прегрупира мислите си. Вече прекалено дълго съпротивата не можеше да се похвали с някаква реална активност. Докато народа страдаше Вайл организираше кървави балове, дребнави заговори и кой знае още какво.
Доносническата система също трябваше да бъде реорганизирана. Само преди няколко луни един от най-добрите и източници беше елиминиран. Вярно, курва и кръвопиица бешо, но си вършеше работата завидно добре. Кариен харесваше хора, които вършат работа без да се замислят много много какво ще им коства. В случея момичето бе загубило живота си. Всичко доказваше, че е професионална работа. Явно някой знаеше, че е доносница. Колко ли всъщност знаеха?
Кариен лежеше и се тормозеше. Чувстваше се сякаш проваля баща си. Вчера и базата до морския народ си отиде. Те бяха последната и надежда за бойна помощ. Бяха прекалено миролюбиви за съжаление. От Бийм нямаше и следа. Започваше да мисли, че всички са само дребни пионки в някаква много по-дълбока игра, но не можеше да определи нито каква, нито какви са силите или залозите в нея. Рано беше да се каже... Рано беше и преди 20 години, когато баща и беше лидер, а времето се плъзгаше напред неумолимо и целия и живот беше преминал в плануване на събития, които не се случваха.
Независимо от залога, Кариен беше уморена. Излезе от банята. Избърса се криво ляво и повика за разкарсителка. Взимаше нещата в свои ръце. Облече някаква риза и боен кожен панталон.
Когато 20 минути по-късно момичето дойде в личните и стаи, едва успя да прикрие изненадата си. Никой не беше допускан в стаите и. Носеха се слухове за разко, за държавни тайни, за заключен за леглото любовник, за какво ли не. Най-смешния слух, който беше достигнал до ушите на Кариен беше, че стените се обкичват с диамантени цветя всяка неделя с магия. Явно хората имаха нужда да вярват в красота и чудеса. За съжаление света не беше нито красив, нито чудотворен. Изненадата в очите на момичето се дължеше на скромността, дори оскъдността на личните покои на Кариен. Сега нямаше значение.
-Здравейте. - каза Кариен с усмивка. Не беше по формалностите. - Какво можете да направите, за да махнете тези руси къдри. Имам нужда да променя вида си.
-О, можем да направим много неща за вас. Ако искате можем да ги отрежем, ако искате можем да променим, а може и двете.
Кариен се усмихна доволна.
-Направете и двете.
Момичето извади инструментите си и започна да работи. Забърка някаква кална каша от билки и индиго и нямаза главата и. Когато беше готова едва се позна. Приличаше на боец. Нищо не беше останало от кокетния и имидж. Русите къдри бяха къса до раменете, тъмнокафява коса. Беше готова. Плати на девойчето и остана сама. Трябваше да тръгва. Нощния живот на Илиос я чакаше.
Индекс 
Галерия 
