Терасите на Сребърните Кули бяха в задната част на замъка. Бяха истинско архитектурно чудо. Намиращи се в най-високата, достъпна за гости на замъка точка, те бяха идеалното място за отдих. Бяха оформени като широки градини, даващи дом на всякакви видове цветя и увивни растения. Тук таме имаше и пейки от бял гранит за търсещите отдих. Гледката разкриваща се от терасите спираше дъха. Човек имаше чувството, че се намира сред самите облаци, а залезите и изгревите от тук бяха магически.