Портите на Кулите бяха масивен, двойно подкован дъб. Стоманени оси правеха разбиването им почти невъзможно. Високо, почти сред облаците, зоркото око можеше да забележи стрелци, готови да изпрат дъжд от стрели по всеки нежалан гост.Целият дворец беше заобиколен от ров, но малцина знаеха, че под подвижния мост пред Кулите живееха особен вид пираний. Всякакви легенди се носеха, за защитата на Сребърните кули, но никой, освен Кариен не беше посветен в детайлите.