Площад

Стигайки до кръглият площад, който не му беше особено трудно да намери, тъй като кулата се намираше в непосредствена близост Аои потъна в сенките. Всички изглеждаха противни и не залсужаващи да живеят, но той дебнеше за по-особен човек. Мимовете направо му лазеха по нервите. Толкова много ги мразеше, че изведнъж му се прииска да убие всичките на този площад. Танциорите също не бяха от най-приятната гледка за очите му. Освен онова зеленокосо девойче, което излъчваше вкусна аура, а жестовете на тялото и маниерите й казваха "Ела ме вземи.". Тя явно го правеше несъзнателно и повечето хора не успяваха да разчетат движенията им, но това определено не затрудни Аои. След мисията си можеше да я навести и тя да го чака всяко новолуние на прозореца си.
Започна да се свечерява. Фенерите светнаха и Аои незабележимо излезе от сенките. Той сме смеси с тълпата. Всички бяха обикновени, нямаше никой позодрителен. Площадът започна да се опразва и Аои потъна отново в сенките. Щеше да се набива на очи особено много сред малкото хора, които сега бяха останали на площада и тези няколко двойки, които се разхождаха или по-скоро търсега осамотено място да се стоплят.
След няколко часа на площадът беше останал само един просяк, който се строполи пиян на земята и заспа. Няколко минути по-късно мина друг, изсумтя нещо с недоволен тон. Дрипавия човек се наведе и хвана, явно приятеля си, за яката и го повлече на някъде след себе си, едвам-едвам. Сега площадът беше празен, нямаше никой. Само тишината беше останала и оня досаден бълхарник, който хората подритваха цял ден. Кучето обиколи два пъти площада обирайки всичко що ставаше за ядене и тръгна по други кофи. Наближаваше полунощ. Вече нямаше жива душа наоколо. Само Аои скрит в сенките. Можеше да се каже, че му беше писнало да чака, но това е нищо в сравнения с някои други мисии, в които беше прекарвал седмици в причакване.
Изведнъж площадът започна да се пълни онтово с хора, но не какво през деня. Имаше достатъчно, за да може Аои да се смеси с хората. Той излезе от сенките грациозно, все едно идваше от една от улиците. Явно площадът се изпразва за кратко време и за двойно по-малко се напълва пак. Времето летеше, а на площадът преиждаха хора. Сега ги нямаше цирковите артисти, мимовете и досадните танцови състави. Имаше всякакви странно изгелждащи типове, но не бяха подозрителни. Пушеха, пиеха, сбиваха се по между си, разтърваваха ги.
Аои беше обиколил няколко пъти под ред площада и реши да се спре. Той се облегна на стената на една от сградите, която граничеше с него и прибра ръцете в джобовете си. Сякаш чакаше някой. Мястото беше добро - виждаше всичко. Ето я. Пристъпваше с грация на котка и сякаш света беше нейн. Беше облечена възможно най-оскъдно и всичките й прелести излизаха на яве. Червеното червило отразяваше светлината на фенерите и изглеждаше още по-кърваво. Аои тръгна към нея грациозно и застана на пътя й.
- Търся си компания за вечерта, ти ми изглеждаш перфектна. - усмихна й се перверзно той, погледът му всякаш я разсъбличаше и обличаше едновременно.

Затваряйки вратата след себе си тя се озова в ръцете му и ледените му устни бяха вече на вратът й. Целуваха я толкова възбуждащо. Отдавна не й се беше случвало да попадне на такъв мъж. Аои си отдръпна устните от врата й и започна да я съблича бавно.
- Не чух името ти. Искам да го повтарям... - погледна я в очите - ...отпусни се. Остави желанията ми да те контролират.
Умрялата лисица, която позваше за шал падна на земята. Ръцете на асасина бяха сграпчили косата й.
- Красива си. Наистина красива. - Аои впи устните си в нейните - Мога дори да се влюбя в теб. Защо... Защо жена като теб практикува тази ужасна професия?
Дъхът с аромат на приключение я беше опиянил, а ръцете на асасина, които се спускаха по тялото й по толкова умел начин направо я влудяваха и я караха на моменти да губи разсъдака си.

В този момент тя се оказа опряла гръб в стената, хваната за гушата от Аои. Това се разигра за един миг. Устните на Аои докоснаха рамото й. Беше изключително нежно докосване, за разлика от захвата на шията й.
- Не си падам по тези неща. Остави желанията ми да те контролират. Нека разкараме тези изкуствени стенания.
Както шепнеше упрял устни в рамото й така го и захапа. Дълбока, плътна захапка. Истинско стенание разцепи тишината настъпила в стаята на две. Езика му се плъзна по плътта заклещена между челюстите му. Той я осмука и отдели зъбите си. Устните им отново се срещнаха и Аои захапа долната издърпвайки я към себе си, тя сякаш се изплъзна измежду зъбите му.
- Не чух името ти. Но имаме време за това. Може би трябва да те взема с мен. Да имам с кого да си играя когато ми е скучно.
Аои плъзна ръката си между краката й. Лунатична усмивка изгря на лицето му, а сините му очи всякаш искаха да я одавят.

Сенките се овъртяха около нея. На асасинът започна да му се вие свят. Нямаше как да се оттърве от захапката без разкъсвания. Гневът на Аои се надигна в него. Поливане на кръвта му беше равна на смърт. Аои стегна сенките, за да не може да мърда. Отпадаше. Камата от края на гаротата му се плъзна по ръкава й той я заби в корема на жената, която поглъщаше кръвта му. Преди да направи това Аои бе освободил подтиснатата си аура, която примеси с черна енергия. Тя започна да стърже, разяжда, мокри и заскрежава тази на противника.

Макар и отслабен усмивка изгря за лицето му. Един негов слонинг се материализира от сянката до рафта, а тази от нощната лампа моментално стана на катана. Клонингът скочи и замахна с меча, замах, който би трябвало да отреже главата на това, което изпиваше Аои. Асасинът се подсигури като сенките, които беше обвил около нея израстнаха пипове и я пронизаха от свички страни. Кръвта й се стичаше по пода, а копието на Аои замахваше към нея.

Аои лежеше на земята. Кръвта продължаваше да тече. Той бързо обви и материализира една сянка оково врата си - стягайки там, където трябваше. Кръвта спря да изтича. Аои лежа така, може би, час. Когато таванът и всички мебели престанаха да се въртят той стана и излезе от къщата. Беше тръгнало да се зазорява и хора почти нямаше. Аои се запъти към кулата с бавна и олюляваща се крачка, която постепенно започваше да прилича не неговата си грациозна хищна походка.

Аои вече беше в Тирвос. Той се запъти с бавна и безшумна крачка към площада. Веднага щом стигна той се огледа внимателно и се съсредоточи в търсенето на онази вкусна аура. Ето я. Той тръгна по нея и не след дълго я видя - зеленокосата девойка със маниерите и поведението, което крещеше "ела ме вземи". Тя седеше на една пейка, чакаше някой. Нямаше да го докачака. Аои се приближи към нея.
- Йо. - каза той и седна до нея.
Девойката го погледна с нежните си лилави очи, които сега се взираха в неговите и изразяваха спокойствие.
- Красива си. - Аои скаси разстоянието между тях и сега бяха на един дъх растояние.
Акума много добре знаеше как влияе на жените и добре го използваше в своя полза.

Аои плъзна ледения си показалец под брадичката и върна главата й съвсем нежно обратно нагоре и очите й пак се заковаха в неговите.
- Как се казваш?
Очите му я изпиваха. Тя може би вече беше започнала да се чувства ненормално слаба, уязвима, дори уплашена, но за сметка на това адски привлечена от него.

- Аои. - представи се той.
Леденият му глас и студа му започнаха да я галят по кожата и тя настръхваше.
- Ая, чакаш ли някой? - последва минута мълчание - Не. Чакаше мен.
Аои скаси още повече дистаницията между двамата и долепи ледените си устни до нейните, а езика му се плъзна между тях. Студената му аута я обгърна и тя почувства нуждата да се стопли в него.