Отговор на Аои:
"- Преди хиляди години, когато светът все още бил съвсем млад и не носил названието Шелтър, се зародил конфликт. - каза Блъъд и погледна с епичен поглед младата жрица, която слушаше с широко отворени очи легендата за Драго. - Светът е обречен да живее в конфликт и хаос, това била идеологията на Старите богове, титаничните енергии, движещи се свободно из сегашен Шелтър, създаващи, разрушаващи и управляващи просто за чистото удоволствие от властта.
- Разказвали са ми за това. - промърмори жрицата плахо и хвърли бърз поглед към Аои, ъъъ, към Гин. - В храма ни учеха, че молитвите ни трябва да са искрени, защото в противен случай Старите богове ще се завърнат.
- Ой, ой. - каза засегнато Ууди, когато го прекъснаха така нагло. После продължи с историята, а огънят припламваше весело и хвърляше светлосенки по лицето му, а очите му блестяха със сини пламъци. - Старите Богове не знаели, че теорията им за хаоса всъщност е много вярна. Конфликтът възникнал с появата на Новите Богове, които познаваме и до ден днешен.
Ери започна да мърмори молитва към В'хира и главата на Блъъд, ъъъ, Ууди. клюмна. След като кратката молитва бе изказана в чест на В'хира, жрицата погледна с очакване Ууди. Той помълча малко засегнато, докато доизмисляше историята, после продължи.
- Битките били ожесточени и отвъд границите на нашата фантазия. Богове, сражаващи се с Богове в безкраен кръговрат на хаоса. Много от Божествата загубили животите си и имената им постепенно били забравени от хората, за чиято свобода новите богове са се сражавали. Едно от тези Божества било...Драгария, пра-бабата на Драго!
Драго измяка уплашено и скри главата си под едното си крило точно като кокошка. Ери си пое рязко дъх и покри устата с длан. Беше толкова изненадана!
- Дракарорие...ъъ, Драгария, била най-великият и красив дракон, летял някога. Мъдра, при все млада, владетелка на небесата, тя избрала за свой консорт не кой да е, а М'лаах, владетелят на Вечните и Неогасващи пламъци. Двамата създали поколение от три дракона - ъъъъъ, Дред, Делвис и Драгарион. Драгарион, който е бащата на наш Драго тук...
Драго издаде възторжен писък на чайка, явно следеше внимателно историята.
- ... загинал по време на битката със Старите Богове, която продължила цяло хиладолетие. Драгария и цялото й поколение било избито по време на ловък преврат от страна на Хидиъс, злата морска змия. Това е малко известен факт, но Хидиъс бил присъидинен към Старите Богове тайно и в продължение на стотици години бил техен шпионин! След като заговорът му бил разкрит, Девата богиня...великата В'хира! го прокудила от океаните, моретата и реките, от езерата и поточетата. И той умрял от жажда!
Ери изръкопляска супер впечатлена.
- Но! Преди да загине, Драгарион се бил влюбил в едно красиво момиче на име Калиса. Но, разбира се, макар и тя да го обичала, тя била човек, при това първобитен, в смисъл, била малко космата, но...Ъъ, както и да е. Тяхната вечна любов нямало как да приеме физическа форма...Докато Драгарион не открил как самият той да приема човешка форма. Радостта му била безгранична, но Старите Богове, чрез своите подли агенти, веднага разбрали за тази негова способност и за любовта му към Калиса. Те знаели, че в човешка форма, Драгарион е бил много по-уязвим и го издебнали в засада, убивайки него и Калиса безжалостно.
Очите на Ери се просълзиха и тя гушна Драго.
- Драгарион, обаче, с предсмъртният си рев на болка, тъга и омраза, призовал небесата, които погълнали него и неговата вечна любов и оставили на тяхно място едно единствено яйце...Яйце и свързано с него пророчество.
- Пророчество? - изненада се жрицата и очите й светнаха с любопитство, макар да се беше разчувствала от драматичната и епична история. - Какво е то? Моля те, кажи ми.
- То е, ето....ъъъъ....Когато яйцето се излюпи и синът на Драгарион и Калиса ходи по земята и лети свободно из небесата, ще настъпи краят на света, който ние познаваме. Но намери ли този дракон своят кръстник и назове ли го този кръстник с истинското му име, то тогава светът не е обречен! Точно затова аз го кръстих Драго, в памет на неговият героичен баща!"
Блъд отпи от халбата си и се почеса по косата. Яре, яре, Драго вече бе наистина важен, в очите на жрицата, макар да му обръщаше съвсем малко внимание, тъй като постоянно гледаше с влажни очи Гин. Аои. Гин.
Както и да е. Пътят им беше минат наполовина. Горе-долу. Оставаше Хай Клиф и онази гора, там. Каква беше? Имаше някакво пророчество и за нея? Нещо свързано, с...Яре, яре, както и да е. Започваха да го сърбят ръцете, искаше да убие още някой. Някакво тъмно предчувствие се опитваше да го залее, но вместо това го заобикаляше.
/Следващият ти пост нека да е в Хай Клиф, в някоя от темите по твой избор. После аз ще пиша в гората. Свободно РП./
Индекс 
Галерия 
