Shelter World
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Shelter World

Новата ера най-сетне е налице. А вие сте тези, които ще напишете нейната история.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  ГалерияГалерия  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

 

 Стените

Go down 
2 posters
АвторСъобщение
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue105/105Стените Empty_bar_bleue  (105/105)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Стените   Стените EmptyСъб 1 Май - 20:00

Стените на Илиос бяха високи и изградени от черен обсидиан. Почти непробиваемите каменни блокове, бяха подсилени допълнително с магия. Стражевите кули бяха на разстояние десет метра една от друга, а бойниците бяха покрили масива отвсякъде. Около всяка кула имаше един катапулт и две балисти.
По стената винаги имаше войници - стражници и постови, които следяха за евентуални врагове. От далече масивът правеше впечатление на огромен и дълъг мравуняк.
Главната порта бе двойна и метална, а над нея имаше процепи, през които се изливаше врящо масло, което бе меко казано неприятно, дори за тараните.
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 34

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue114/117Стените Empty_bar_bleue  (114/117)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyНед 2 Май - 17:14

Асе се качи по стапалата на върха на стената . Заедно с неговите предружители видяха легоионът койото приближаваше от пред имаше два коня на единият се бе качил Огненият Император . На другият непознат човек от който струеше мощна аура почти толкова мощна колкото тази на Императора Вайл . Пуртигас се качи на ръба на стената покри оръжието и едната си ръка с пламъци беше готов да се спусне всеки момент . Но изчакваше враговете и армията на Илиноис да се збият за да нему пречи никой в битката срещъ Флейм . Армията от стрелци и магове бяха на стените готови да нападната . Войните берсеркари пладини и тежко бронираната войска бяха долу зад портата . Два от най силните магове пълнеха една голяма тенджура с врящо олио и пиро и некро магическа енергия за да залеят ново дошлите врагове тези най-смели войни които щяха нападнат вратата .
Върнете се в началото Go down
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue105/105Стените Empty_bar_bleue  (105/105)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyСря 5 Май - 18:24

- Спри тук.
Огненият император погледна към господаря си и кимна. После даде команда на капитаните и сержантите зад себе си, които се погрижиха огромната войска да спре зад тях. Найтен Деф бе обърнал погледа си на Север, откъде струеше изключително мощна, дори нечовешка аура. Огненият император осъзна, че никога не би искал да се сблъска с нея, тъй като това би означавало краят му. Този принц на мрака, за който се говореше толкова много...явно наистина бе опасен враг. Но колкото и силен да бе, господарят му щеше да го срази. В това, Огненият император бе сигурен. Една широка и хищна усмивка покри устните му. Идваше му да се разсмее диво, но се сдържа. Усещаше една друга, много по-привлекателна аура, струяща откъм стената на Илиос. Аурата на М'лаах...Не че това бе възможно. Но кой друг би издавал толкова познато присъствие...Изведнъж разбра и усмивката му замръзна. Това бе невъзможно, той бе сигурен, че е убил проклетият Португас Д. Ейс...Но все пак...какво толкова? Бе го победил веднъж, щеше да успее отново.
- Флейм... - дрезгавият глас на Найтен Деф го накара да се обърне към господаря си. - ...Аз ще се погрижа за Вайл и после ще го вдигна като мой слуга. Докато се върна, искам Илиос да е паднал.
Флейм Емперър наведе леко глава в подчинение и господарят му пришпори черният си, немъртъв жребец в посока на Черната цитадела.
Немъртвият пиро маг го изчака да се отдалечи, после повдигна длан нагоре и изстреля от нея няколко силни пиро потока, които оформиха огнен череп. Сигналът за атака.
Първата вълна от три хиляди човекоподобни същества се изстреля напред, бутащи огромни и добре защитени от магия и броня тарани.

- Хоо...идват. - засмя се Наришма Хел и запретна ръкави. Каунта гледаше безстрасно ситуацията, но Ейс прочете в привидно спокойният му поглед напрежението му. Скоро враговете им щяха да усетят болка. Неистова болка.
- Да започваме. - каза Лордът тихо и запрати потоци Пиро, подшити с други Казе, предизвиквайки масивен ураган от огън.
- Ой, ой, Бака. Остави малко и на мен. - измърмори недоволно Хел, докато ураганът се врязваше в първите редици на врага.

/Свободно РП./
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 34

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue114/117Стените Empty_bar_bleue  (114/117)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyСря 5 Май - 20:01

Пометени от огнения ураган първите няколко реда , но не из цяло крайните войски по редовете останаха и настъпваха смело . Тогава дъжд от стрели и магий заваля върху тях магове , стрелиц , балисти и катапулти . Всичките стреляха с пълна мощ , а войската маршируваше някой падаха някой оцеляваха . С това темпо много скоро щяха да стигнат портите кадето ги чакаше врящата отвара с магия и олио . Асе зърна как огненият император се отдалечи в страни явно имаше някакъв друг план който трябваше да бъде спрен . Сякаш се опитваше да предизвика Португас в дуел . В чело на редиците се изправи ново чудовище с аура по слаба от тази на огненият император , но заплашителна . Тя развяваше вода беше уми маг също като гвардейката която се присъеденила към групата на Асе . С разликата че едната и гърда бе разядена от червей бронята която носеше почти се разпадаше , но в същия момент изглеждаше неразрушима . Размятваше своята магическа пръчка сякаш се бе родила с нея , а водна хидра висеше над главата и тя защитаваше част от войската тази която бе около нея . Асе който продължаваше да следи с поглед огнения император той се отдалечаваше от армията вече около три километра . Португас се замисли да ли да тръгне след него . Тогава се сети че това бяха заповедите на Императора Вайл да го убие . Пиро магът се обърна към един от близките казе магове хвана и го повлече до страничната стена . Нардеи му да го спусне долу . След което Огненият Юмрук тръгна по следите на Флейм без никой да го притеснява всички бяха съсредоточени в фронталната битка . Пред Илинойс ставаше кланица някой от маговете вече падаха или ранени или уморени също и стрелците . Въпрос на време бе да влезнат в градъ кадето ги очакваше войската . Флейм който се намираше в гората изпусна аурата си явно отдлечаването беше с цел . Целата му бе да не нарани собствената войска . Асе на свой ред се приближваше след като прецени че е достатъчно далече от замъка той също освободи Огнената си Аура която изпепели няколко от околните дървета . Сблъсакът бе близо както в гората така и пред замъка . Войската на Деф започна да се катери по стените с стълби . На свой ред войската на императора започна да гори стълбите или да ги гъта цялата войска правеше сичко по силите си . Когато гората блесна в пламъци , а по изморената част от войската започна да припада . Двамата Огнени Магове се сблъскаха разменяха си магий и удари с техните оръжия никой не отстъпваше . Асе усети още един голям прилив на енегрия и усети че Крилата На Млаа'х светеха той се отпусна и черните пламъци на богът се освободиха . Едната си ръка моментално я наблъска с пиро енергия и тя се оголеми стана голям огнен метеорит той започна да удря в земята . Която на свой ред се разцепваше , а от там излизаха адски огнийове . Асе се концентрира и доуформи огнената си аура в умението което беше измислил за да убие Огненият Император , а имено Огнената пуло сфера . Той огъна пламъците и освободи още огнйове от тялото си и се покри изцяло в пламъци . Пиро магът извика .
-ХАЙДЕ НАПАДНИ МЕ АКО ТЯЛОТО ТИ ИЗДЪРЖИ . /след което издаде хриптящ звук и с изсмя яростно . Цялото тяло бе покрито с ярост . Мислите му бяха изгорени и замъглени от яроста както и огненият елемент . След калко няколко хиляди война паднаха изгорени от олиото най-накрая те успяха да ударят вратата . Яростни блъсаци по вратата някой от войните на деф дращеха с нокти и зъби по вратата .
Върнете се в началото Go down
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue105/105Стените Empty_bar_bleue  (105/105)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyПет 7 Май - 15:38

- Скоро ще се отвъд. - изръмжа лорд Мариъс, докато помагаше на трима войници да обърнат поредният казан вряло масло върху враговете пред портите. Думите му не се чуха - Илиос бе обгърнат от крясъци, ревове и онази позната симфония от команди, псувни и дори смехове, все пак имаше и някои ненормалници, които извличаха удоволствие от всичко това. Една стрела прелетя на няколко сантиметра от главата на управникът на Лорион и той залегна със закъснение. Напомни си да е малко по-предпазлив. Поне малко. Усещаше как гневът му расте с всяка изминала секунда, бойната ярост, която бе изпитвал в Лорион, сега отново припламваше. Сир Ейс вече се бе отправил на дуела до живот и смърт с Флейм Емперър. Мариъс осъзнаваше, че от завършека на този дуел зависи много. Моралът на едната армия щеше да се срине, докато този на другата - да се покачи до невиждани равнища. Той отново изръмжа и подпря с рамо масивният казан. С едно общо усилие, врящото масло се изля и крясъците, които долетяха изпод стените миг по-късно бяха доказателство за това.

- Зихахаха! Сериозно ли се надяваш да ме уплашиш? Зихахаха! - Флейм Емперър се смееше от изгнило сърце, пред умението на Португас. Съществото започна да прави плавни движения с дългата си брадва и от там започна да струи зловеща пиро енергия, която започна да добива форми...Човекоподобни форми. Постепенно те започнаха да стават по-различими и Ейс с неверие видя как пред очите му се оформят спомени от миналото му. Майка му, която бе убита така брутално от онзи асасин, сега запристъпва към него, изградена от огнена стихия, но същата, каквото я помнеше. Тя протегна длан към него и прошепна името му.
- Зихахаха! Нима за да ме победиш, ще минеш през нея? Зихахаха. - Флейм Емперър явно наистина се забавляваше. Беше използвал едно от най-подлите си и силни умения "Пламъците на миналото."

Наришма Хел изпсува и изпрати силна Казе струя за да амплифицира огъня, предизвикан от Каунт. После изпрати още една и обърна с нея последните няколко казана. Първата вълна врагове беше напълно заличена, но следващите две вече пробиваха през портата, а други се бяха изкачили по стените. Той се обърна бавно и видя как десетима немъртви се всичаха в редиците на защитниците горе. Мъжете от Илиос се биеха смело пред ужаса на оживелите мъртъвци, но колкото и да ги режеха, съществата не падаха.
- Използвайте огън! - изкрещя Хел и изпрати струя Казе енегия, която повдигна враговете, издигна ги високо над стените. Вкарвайки няколко допълнителни потока, по доста изтънчен начин, гвардеецът се постара да разпердушини враговете на молекули. Останките паднаха безжизнено доло. Но по стените вече имаше много повече врагове от тези десетима, които не бяха имали късмет.
- Каунт, мисля, че трябва да сменим малко стратегията. - намръщи се Хел и се обърна към колегата си, който...бе изчезнал. - Стига бе! Първо Ейс, сега и ти. Само вие ли ще се забавлявате?
Наришма се качи над една амбразура, под която зееше пропастта пред стените и почти моментално към него полетяха стрели, все пак бе лешна мишена. Гвардеецът вдигна ръка и ги отблъсна с лекота. После нави ръкавите си и се усмихна. Мамка му, вражеската армия бе много...Наистина много. Той отпусна тялото си напред и полетя надоло.

Каунт отби атаката на първото същество, направи плавен сайдстеп и го обезглави. Но проклетника продължи да се бие. Дори след като всичките му крайници бяха изпопадали, немъртвото продължаваше да упорства. Гвардеецът изцъка с език и изпрати огнена топка по врагът си, изпепелявайки го на място. Изведнъж му хрумна нещо. Как не се беше сетил по-рано? Той привлече с всички сили от Пиро енергията си и я разпръсна на множество тънки потоци из защитниците на Илиос, като запази едно поточе и за себе си. Острието на дългият му меч се нажежи, после запламтя с весели синкави пламъчета. Част от войниците около него видимо се стреснаха, а един-двама дори хвърлиха оръжията си, но Каунт им изрева:
- Това ще ви помогне, вдигайте оръжията. Враговете ни са уюзвими срещу пречистващ плам! Сигурен съм!
За да им докаже думите си, той замахна с меча си и изпрати вълна от същото умение към групичка немъртви, които се загърчиха и започнаха да се разлагат на мига. - Вдигнати са с Проклятие! Напред!
Изкрещя той и поведе войниците, които го следваха, към портата, от която вече извираха войници. Умората го заля и той леко залитна, но продължи упорито напред. Умението наистина го бе изцедило...Да използва толкова Пречистващ плам. Той отново залитна и миг по-късно припадна.

Лорд Мариъс с неверие видя как мечът му припламва в синкав пламък и замалко да го опусне. Но инстинктивно усети, че този пламък няма да му навреди. Дори не издаваше топлина. Той докосна острието с пръст и виж ти, усещането дори бе приятно. Той се ухили и се затича към новата групичка врагове на стената, като по път ритна една наскоро вдигната стълба. Заби меча си в гърба на едно немъртво, залегна от бруталният замах на някакъв зелен звяр, извади дългата кама с лявата си длан и го изтърбуши. Сетне измъкна оръжията си от двата трупа и видя възхищението в очите защитниците. Неволно се ухили. Виж ти, все още успяваше да се справя с меча и камата. Не бе загубил всичките си умения с годините.
- Не падайте духом! - извика той силно. - Ако загинем и бъдем победени тук, ще обречем семействата си, ще обречем жените и децата си, ще предадем всичко на злото.
Не спомена, че по принцип Илиос бе центърът на злото, все пак, помисли си Мариъс, войниците имаха нужда от нещо, срещу което да се бият.
За негова изненада от стените изригна силен рев, явно думите му бяха постигнали целта.
Точно тогава го погълна водната хидра, която се бе издигнала над стените.

/Опиши действията си и част от битката по стените, ако искаш./
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 34

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue114/117Стените Empty_bar_bleue  (114/117)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyПет 7 Май - 23:42

Асе за момент се стъписа от гледката на мйака му пред него . След което кривна за да избегне атаката на Флейм наведе глава . През мисълта му протече споменът за майка му единственят който имаше да този за смърта и . Ассассина и гълъба които се бяха гаврили с трупа на майка му . Как гълъба разяде окото на клетата жена с клюна си . Асе вдигна главата си пламъците се размърдъха яростно около него и той каза .
-Ти се гавриш с майка ми нещасно същество такова как смееш да правиш . /Леко по леко пиро магът започна да изправя главата си около него започнаха да бошуват от черните пламъци на около единственото което се виждаше бяха червените демонски очи на огненият маг . Яроста омразата агресията започнаха да изпълват съзнанието на Асе който започна да върти огненият чук на разрухата над главата си . Крилата които се показаха от гърба му се размърдъха и издигнаха Асе на десетина метра от земята . Той премахна крилата си и започна да пада инерцията която беше набрал от падането бе достатъчна да направи умението което бе начуил скоро . Огненият чук на разрухата се вряза в земята земята която се пропука и една цепнатина се изстреля към Флейм . Камъни метали които бяха в земята се разцепиха и остри като ножове се показаха в страни от цепнатината . Лава заля металите и камъните които бяха изстреляни към огненият император . При зблъсъка се вдигна голяма прашна мъгла около него . Асе изпрати няколко огнени топки по противника си и извика .
-ТИ ЩЕ УМРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕШШШШШШШШШШШШШШ .


*********
Пред портите на Илиноис кадето течеше биткат няколко хиляди не мъртви пааднаха на земята . Найтен се движеше с умерена скорост и прекрати контакт с тях защото бе използвал достатъчно сили в крайбрежния град който вече бе сринал с земята в мислите му се движеше мисълта как ще убие човекът от който струеше тази силна аура . Как щеше да го превърнае в свой саюзник и щеше да уничтожи бившия си майстор .
Върнете се в началото Go down
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 34

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue114/117Стените Empty_bar_bleue  (114/117)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyСъб 8 Май - 15:31

От към черната цитадела избухнаха няколко трясъка приличащи на грамотевици и половината не мъртва войска падна бездушна . Нейтен бе прекъснал вързката си с тях , а хората и гвардейците на Вайл усетиха моща на своя император . Някой от по-слабите войни паднаха в безсъзнание . Двете войски намаляха драстично но тези които се изправиха да се бият извикаха с боен вик . Целият град се разстресе от поредния грохот . Битката межуд Португас.Д.Асе и Флейм продължаваше до момента в който и те не усетиха аурите . Двамата за миг се стопорисаха и се усмихнаха знаеха че техните лидери дават всичко от себе си . Силите им сякаш се върнаха отново към телата им и те пордължиха да се бият . Флейм нанасящия поредния удар извика .
-Ю гона бърн ин хелл . /Някакви страни думи не познати за Асе който на свой ред с поредния си удар извика .
-Ще те върна при Млаа'х и хлядолетия на ред ще бъдеш измъчван . /Двамата водачи даваха всичко от себе си и това се виждаше от терена който се разбиваше на малки парчета изгорените зеленени и дървчета вече бяха станали на прашинки които отлитаха в страна с всеки удар на двамата пиро мага .


****
Пред цитаделата войската на Вайл продължаваше да държи фротна срещу зелените гадове на Нейтен . Които бяха живи същества за това несе бяха повлеяли от прекъснатия контакт на некромансера с мъртвите същества . Един от черните рицари който водеше петима пикеносци се бяха засилили към едно от по големите същества което яростно размахваше половин дърво . Което приличаше на бухалка пикеносците бързо го заобградиха и започнаха да го ръгат в краката за да го отслабят но той с един мощен замах помете четерима от петимата . Тогава рицарят който чакаше подвикна на приятеля си с думите .
-Сега дигни оръжието си . /Пикеносеца хвана бойната си дълга брадва в страни от него и я с тисна здраво с двете си ръце . Рицарят се затича с пълна скорост към пикеносеца и скочи ръху бойната брадва и се изстреля към главата на зеленото чудовище . Заби меча си в едното му око след което стисна меча с две ръце и разсече главата му както и гръбнака на чудовището което падна на земята с силен тропот . Няколко отделни отряда правеха същото . Тези които нямаха отряди просто тичаха на пред и се биеха срещу гоблините . На стената битката между гоблини магиосници и стрелци срещу хора магиосници и стрелци . Бе не по-малко интересна няколко от стрелците и магиосниците си бяха направили отбор и стреляха с яростни магий към гоблин маговете които се наричаха шамани . Те на свой ред даваха яростни сили на гоблин стрелците и така в един кръговрат се биеха двете фракций . Един от елитните рейнджъри който се бе изкачил на една от по билзките згради невидимо сваляше противниците си един по един ръцете му бяха силни , а лъкът бе изработен от древно дърво което му позволяваше да стреля на доста далечни разстояния .
Върнете се в началото Go down
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue105/105Стените Empty_bar_bleue  (105/105)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyВто 11 Май - 17:11

Флейм Емперър бе искрено изумен от това нисше човешко същество, което бе реагирало така...странно. Неочаквано.
Той избегна на косъм първата гневна вълна, предизвикваща истински ад по пътя си и се изсмя, но малко нервно. Зихахаха-то звучеше кухо дори в неговите уши. Подлото му умение се разпука на парчета и фигурата на майката на Ейс се изпари.
- Зихахаха! Не мога да преценя дали си ненормален или си просто по-безчувствен, отколкото бях предполагал. - той разшири зловещата си уста в още по-зловеща усмивка. - Омошире...
Събирайки почти цялата си енергия, той изпрати срещу Португас една малка сферичка, в която бе концентрирал всичко и която би могла да предизвика огромен взрив. Опасно огромен, всъщност, така че трябваше да се отдръпне малко преди бавно движещата си топка да удари Португас. Пепелта и мъглата, която се вдигнала пречеше на младият пиро маг, както и на Флейм емперър да виждат какво остава около тях. Немъртвият маг така и не усети огнените топки на опонента си, които буквално го отлепиха от земята. Болката бе невероятна. Но нищо, стигнеше ли веднъж умението му до Ейс, всичко бе свършено.

Мрак. Задушаване. Не можеше да диша. Дробовете му бяха пълни с вода, която му се струваше гъста като желе. Мариъс знаеше, че смъртта щеше да го навести всеки момент и съжаляваше. Съжаляваше, не за това, че умираше по време битка...а за това, че не умираше доблствено, на бойното поле, с меч в ръка, биещ се срещу противник. Сега просто...се давеше.
Светлината го заля рязко, а дробовете му гладно погълнаха първите вълни кислород. Той се закашля, задави се и повърна част от водата. Летеше...Кога се бе научил да лети? Всъщност падаше...Стремглаво надолу. О, значи щеше да се разбие като кюфте на твърдата земя. Прекрасно. Дано паднеше върху някой враг поне. Искаше да вземи някой със себе си преди края.

Наришма погледна нагоре към водната хидра, погълнала лорд Мариъс и изпсува, готов да прати няколко въздушни потока, които...Които какво? Най-много да убиеха управникът на Лорион по-бързо. Един вид милост? Незнаеше как би могъл да помогне с вятъра си. Безсилието го заля и той стисна зъби до болка, докато тялото му инстинктивно се движеше и продължаваше да избива хуманоидните врагове, които бяха обсадили столицата. Немъртвата сган сякаш се бе разтопила едва преди миг, дълъг като вечност. Просто се бе сляла с почвата, от която бе вдигната. Императорът...само той можеше да направи това. Явно бе влязъл в битка с онзи ненормален некромант, който съвсем разумно бе решил да използва всичките си сили в този решаващ дуел. Мъдро. Гвардеецът отново погледна нагоре и с разшири очите си. Главата на хидрата просто се разгради, а лорд Мариъс, който до преди малко бе затворен във водният си затвор, отново бе свободен. И падаше стремглаво надолу. Какво в името на Боговете?!
- Действай. - чу той познат женски глас до себе си и неволно се подчини, обгръщайки падащият мъж във внимателни потоци Казе, и спускайки го бавно на земята до себе си. Лорд Мариъс премига и плювна вода.
- Наришма... - гласът му бе прегракнал, а очите му бяха дезориентирани.
- Трябва да благодариш на Лей Лий, старче. - ухили се гвардеецът. Беше започнал да харесва възрастният и горделив лорд. Беше безстрашен войн. И верен съюзник. Лей Лий се засмя до тях, обаче очите й светеха с онзи познат блясък. Явно бе открила нов предмет, или индивид, който я бе заинтригувал. Лошо за въпросният индивид. Гвардейката понякога можеше да е...крайно ексцентрична в научните си изследвания и експерименти.

Сержант Брион изрекщя поредната команда на поделението войници, за които отговоряше и после отново се затича навътре в града, носейки на рамото безжизненото тяло на гвардеецът. За пръв път виждаше някой от елитните войни на Вайл в такова положение...Но, мамка му, копелето бе направило всеки един меч, всяка една стрела, всяка една алебарда и копие...Беше ги направило магически! Брион направо не можеше да повярва. Негов дълг бе да спаси този гвардеец, дори да струваше собственият му живот. Бе чул думите на онзи лорд-воин - "Ако пропуснем враговете тук...това би означавало смърт за всички, които обичаме."
Или нещо такова. Брион не се смяташе за много умен, но бе добър воин. А това бе по-важното в момента. А и имаше семейство, за което мислеше в момента. И което не искаше да оставя в ръцете на враговете пред портите.



Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 34

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue114/117Стените Empty_bar_bleue  (114/117)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyВто 11 Май - 18:36

Асе видя бавно движещата се топка . Единственото което можеше да направи в момента е да използва своето умение . Най-силното умение което Португас.Д.Асе притежаваше това щеше да е полседното уение което двата титана използват . За това Асе протегна двете си ръце на пред и в едната се появи огнена топка доста по-голяма от обикновена огнена топка . В другата ръка на Асе се появи кристална топка пълна с магма . Пиро магът издигна двете си ръце на пред и леко по леко започна да влива едната в другата . Двете топки се комбинираха в една огромна топка . Изцяло покрита с пламъци които танцуваха по повърхноста на голямата топка . От вътре тя беше изпълнена с ядро от магма и за окраса Асе вля всичките черни пламъци които бяха обгърнали тялото му в това едничко последно умение което щеше да използва и го захвърли по Флей Емперор . Тук на бойното поле единия от двата титана щеше да умре всеки миг който и да е от тях щеше да се прочуе като герой . Кой ли щеше да бъде безсмъртният Огнен Император или Хелиар Ла Найт ?



********
Уми магът който отговаряше за армията от хюманоиди която се биеше срещу гвардията на Императора се разяри . Някой се бъркаше в нейните умения някой Уми маг тя се огледа на около и зърна младата гвардейка с хриптящия си глас тя каза .
-Ти ще умреш . /След което възстанови глават на хидрата си както и добави още две . Пете глави на хидрата се изстреляха към младата гвардейка .

********
Битката пред огроминя град щеше да приключи скоро . Останаха около десет хилядна войска около 5 хиляди гвардейци и пет хиляди хюманоиди . Двете армий вече се бяха изморили , но и двете даваха всичко от себе си . Маговетео които бяха изтощени и бяха останали без никаква магия която не можеха да използват бяха взели мечове , брадви и лъкове и продължаваха атаките си . В далечината в местноста където се биеха Флейм Емперор и Португас.Д.Асе избухна нещо десет хилядната войска се стъписа и спря за около минута . В далечината се виждаше пуло кълбо половината покрита с пламъци , а другата половина с черни пламъци . След като те изчезнаха аурите на двамата несе усещаха дали бяха умерли ?
Върнете се в началото Go down
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue105/105Стените Empty_bar_bleue  (105/105)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyСря 12 Май - 17:49

Взривът бе толкова мощен, че за миг почти успя да заглуши двете титанични аури в далечината. Мъжете прикриха очите си за да не ослепеят. Част от тях изпратиха молитви към Боговете, които почитаха. Не, изпратиха на всички Богове, молеха се техният шампион да победи.

Лей Лий само се усмихна, когато огнената сила избухна на известно разстояние от нея и от обекта на изследването й. Тя дори не мигна, само изпрати няколко модифицирани поточета Уми, които просто се вляха в хидрата, която бе напът да я размаже като мушица. Гвардейката разтвори ръце и се остави да бъде погълната. Зъбите на хидрата се кристализираха и я разкъсаха на малки дребни...безкръвни парченца. Врагът й усети как аурата на гвардейката напълно се изпарява. Въпреки че нямаше кръв, Лей Лий изглежда бе загубила живота си. Но въпреки това немъртвата не отпусна гарда си. Незнаеше на какво са способни тези Черни гвардейци. А и Флейм Емперър изглежда се затрудняваше с един от тях. Дали имаше нужда от помощ? Тя се обърна да погледне в посока на огненият взрив, който бе разтърсил земята като силно земетресение, но точно тогава усети как нещо започва да се нагъва вътре в самата нея...Да я разяжда отвътре. Тя погледна стреснато към хидрата си и видя, че водата бе започнала да кипи, а умението и започваше да издава заплашително мигащо сияние...Какво по дяволите, ако наистина съществуваха такива в Отвъдното, бе това?

Мариъс заби меча си в поредният от враговете, изви се настрани и с плавно движение изрита друг в свивките на краката. Косматото същество изръмжа разгневено, но загуби баланс. Един тънък, но остър поток Казе отсече главата му с лекота, която не дори най-здравата стомана не можеше да постигне. Наришма, който бе опрял гръб в този на управникът на Лорион, се бе ухилил, черната му коса се бе разпиляла по раменете и гърба му, а очите му блестяха опасно. Гвардеецът гледаше към нечовешкият сблъсък на магия, който бяха предизвикали двамата Пиро магове в далечината.
- Не мога да загубя от един новак. - изръмжа Наришма с широка усмивка и лорд Мариъс за миг щеше да припадне от аурата, която се изстреля от мургавият гвардеец.
Три торнадота се надигнаха сякаш от нищо. Острията вятър носеше уханието на смърт и изглеждаше...черен. Напълно черен. Силен грохот, облаците се разделиха и станаха мрачни и нацепвани от червени светкавици. Но дъжд не валеше. Враговете навсякъде около тях започнаха да срещат гибелта си. Кои доблестно, кои с писъци, подети и амплифицирани в симфония на края, от ветровете. Лорд Мариъс гледаше с неверие. И благоговение.

Португас едва се държеше на краката си. Пред него пепелта се разнесе и той видя опърленият и почти напълно изпепелен труп на Флейм Емперър. Младежът нямаше сили дори да се зарадва, но спокойствието, което го заля бе невероятно.
"Ти се справи отлично, Португас Д. Ейс. Заслужаваш титлата, която завоюва. Огнени императоре." - чу той гръмотевичният глас на М'лаах в съзнанието си. И се почувства прекрасно. Бе спазил думата си и бе сразил това подло същество.

/Опиши действията си./
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 34

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue114/117Стените Empty_bar_bleue  (114/117)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyСря 12 Май - 21:42

Aсе прегърна оръжието си и леко по леко се задвижи към изпепеленият труп на Флейм . Там той леко приклекна от пепелта той изрови една златна монета покрита с пламъци . Това търсеше Асе златната монета бе много стара и принадлежеше на Млаа'х . Асе издигна ръката си на горе и каза .
-Заповядай господарю вземи този дар тази монета е ваша . /Един лек ветрец повдигна монетата и тя изгоря . /Младият пиро маг се усмихна и тръгна обратно към бойното поле . Още когато излезна от гората видя как хидрата която бе се появила пред портите на града се изпари . Земята бе покрита с трупове от гората до градът но битката продължаваше . Асе усети че неможе да продължи на пред и захвърли една черна огнена топка на горе . Тя бе като фоервейк след което Асе се строполи на земята в несвяс .


******
Не мъртвият уми маг осети загубата на Флейм въпреки не въртвата си същност една капка солена вода падна от лицето и . Тя го обичаше въпреки всчико сега нему бе мястото и времето да съжелява за загубата си . Тя освободи хидрата от кнотрола си беше оплашена от врящата вода . След което направи нова хидра и започна да помита всичко на около яроста я бе обвзела . Главите на хидрата поглъжщаха опонент след опонент когато в далечинат избихнаха две аури едната бе на нейния господар . Явно двамата се готвеха да направят последна атака върху опонентите си . Какво ли ще се случи запита се тя и продължи да помита опонентите си .
Върнете се в началото Go down
Vlad
Главен Разказвач
Главен Разказвач
Vlad


Libra Брой мнения : 4766
Join date : 22.05.2009
Age : 34
Местожителство : София

Данни на персонажа
Име: Ризраел Клауд
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue105/105Стените Empty_bar_bleue  (105/105)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyПет 14 Май - 14:54

Огнената топка се възвиси, като фойерверк на триумфа. Като знак за победа, като последен сигнал, че силите на Деф за унищожени.
"Но битката тепърва започва" - помисли си Наришма, докато ураганите довършваха изцяло враговете. Всичко отново лежеше върху раменете на императора. Но Хел не се самозалъгваше. Вайл бе безсмъртен, поне в неговите очи. Когато младият маг бе влязъл в гвардията, бе осъзнал всичко. Е, не, стадият на осъзнаване, бе по-бавен и тромав, но в крайна сметка го бе разгадал. Имаше тази дарба да слуша ветровете и да вижда в тях истината. Бе видял истината и именно това го бе задържало в Черната гвардия, въпреки общата представа, че империята е злото, срещу което всички трябва да се борят. Не бе така. И след време хората щяха да го разберат. Наришма се усмихна уморено, доволен от победата на Португас, който явно бе сразил вторият по сила враг в нашественическат армия. Имаше надежда и тя грееше все по-ярко, разпръсквайки мрачните облаци, които сякаш до преди миг бяха закрили хоризонта. Все още го закриваха, но това бяха облаците на надеждата, които той бе привлекъл с ветровете си.

Тялото на немъртвата уми магьосничка започна да пари. Започна да се нагъва. Какво ставаше? Изгиналата й кожа започна да кипи, огромни и болезнени мехури я покриваха.
"Ото..." - чу тя тих и доволен глас в съзнанието си. "Благодаря за информацията. Отдавна не бях виждала толкова интересно същество като теб. Дано само да запомня повечето ти особености. Трябва да си ги добавя в записките, хм..."
Женският глас бе добил замислени нотки, като някой изследовател, достигнал до велико откритие, по време на безнадеждни изкопки.
Немъртвата усети приливите на страх, които си бе мислила, че никога няма да изпита след смъртта и вдигането си. Не, това бе невъзможно. Гласът бе на онази жена, която бе погълната от водните й хидри. Как така се бе озовала в нея?
"Дори в черната ти кръв, която отдавна не тече във вените ти, има вода. Дори в немървтото ти тяло има вода. Аз съм вода." - обясни спокойно Лей Лий, докато тялото на съществото се разливаше на малка локва. След миг от тази локва излезе Лей Лий, която намести очилцата си и изхъмка, гледайки торнадотата, които довършваха всеки враг. Над Илиос се нададе триумфален рев. Бяха победили, бяха оцелели, макар с много жертви.

Лорд Мариъс включи гласът си във вика на победа. Покрай него притичаха няколко Дух мага, които той бе насочил към ранените. Един от тях му отдаде чест и се запъти към мястото, от което бе изригнала огнената сфера на Хелиар ла Нейт. Победата бе явна, нали? Сега оставаше само да си върне Лорион и повече нямаше да го предава във вражески лапи. Щеше да стане по-добър водач. Щеше да пресъгради красивият крайбрежен град, щеше да е време за разцвет, не за падение. Но въпреки тези ободряващи мисли, двете черни и огромни аури в далечината продължаваха да го притесняват.

/Опиши как те Изцерява магът и после действията си. Свободно РП./
Върнете се в началото Go down
https://worldofvile.bulgarianforum.net
F1reF1stAc3

F1reF1stAc3


Taurus Брой мнения : 2206
Join date : 14.10.2009
Age : 34

Данни на персонажа
Име: Олаф.Д.Асе
Жизнени точки:
Стените Left_bar_bleue114/117Стените Empty_bar_bleue  (114/117)

Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените EmptyНед 16 Май - 20:08

След като Асе се струполи на земята неволно захапа едно дърво и загуби съзнание . Няколко минути или часове по-късно се сабуди пред него видя няколко изтощени дух мага и усети болката в тялото си . Един дух маг се бе надвисил над него и го изцеряваше раните се закриха дух мага се отегли и дойде нов . Оказа се че Пиро магът имал вътрешни разкъсвания в бели дроб му се е забило ребро , а на косъм от сърцето му друго . След като и този дух маг се от тегли Португас се изправи и с подсилен глас извика .
-ПОБЕДААААААААА ЗА ИМПЕРАТОРАААААААААААААА!!!!!!!!! . /В далечината от към Илиос се чу отговор на вика на Асе . Той се запъти с бавна стъпка към градъ по пътя имаше десетки при магове които гореха труповете . Асе продължи към Илиос там войската се беше приготвила да се отегля . Португас поздрави войската двамата с Лей Лии се прегърнаха и се поздравиха за победата . С Наришна си стиснаха ръцете както и с Лорда от там Асе помогна на гражданите да възстановят вратата и я окрепи с пиро магията си както и стотици магове . Сега тя щеше да е по здрава от колкото преди . Сетите не бяха пострадали поради причината че враговете нямаха катапулти . Покрай градъ се носеше миризма на изгорена плът и козина след като Асе реши че градът почти е готов и единственото останало е стреса от битката . Пиро майсторът оговори гвардейците и Лорда на Лорион да се върнат при Императора за да докладват всички те се запътиха към него . По пътя си Целият Илиос ликуваше жени деца носеха цветя прегрътки и целувки на героите си всички им се радваха . Войната бе свършила и Императорът за пореден път доказа че е достоен и че трябва да води Шелтър .
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Стените Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Стените   Стените Empty

Върнете се в началото Go down
 
Стените
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Shelter World :: Лаф зона :: Архив на Тъмния Век :: Илиос-
Идете на: