Създаване На Персонаж

Име:

История:

Години:

Характер:

Външен вид:

Пет/Спътник:

Начални Статове:

Титла(класа който сте избрали):

Видове класове:

Шао
Чирак на Лейла
Чирак на Хилион
Поклонник на Анил'те
Пиро Чирак
Аколит
Петак
Побойник

Име . Олаф.Д.Асе .

История : След приключването на Приказния Век и героите и злодеите отидоха в одвъдното. Сред тях бил и великият герой на елфите и един от Черните Гвардейци.
Познат като Огненият Император или Хейлар Ла Найт. Истинското му име било почти забравено, но в душата на това момче, то щяло да живее вечно,
а имено името Португас.Д.Асе. Неговият пра-пра дядо който се оженил за прекрасната Ингрид. Която му родила прекрасно момче на име Голд.Д.Асе, който станал велик герой ,но не успял да подобри това което Португас бе сторил до както бил жив. Голд се уженил за Виктори Блакмуре. Заедно те си имали момиченце, а имено майката на момчето. Тя станала велика магиосничка, чието име било Нами.Д.Асе се носело на длъж и на шир. По време на една от мисиите си за Магическата Академия тя среща човек останал в сенките покрит с хиляди белези. Тъмнината обгръщала тялото и душата му, но всъщото време в аурата му се долавяла самота. Тя се запознала с него той бил Берсерк на име Артас. Няколко години по-късно тя открила ключа към сърцето и душата му. Артас бил един от най-силните берсеркари на времето си, фанатичен на темата Олаф, Богът на берсеркарите. След като се оженили Нами родила няколко години по-късно момченце. След дълги спорове и скандали кръстили момчето в името на богът на берсеркарите, а именно Олаф. От както прохожда на година и два месеца, баща му го оборудва с тежки обувки и ръкавици. Всяка година тежестите се сменяли. На 10 години Олаф носел петдесет килограма на ръцете си и още толкова на краката си. Тогава той започва обучението си по пътя на берсекарите. След стотици загуби, на около 11 години и 5-6 месеца, той печели първата си битка срещу 19 годишен младеж. Чустовото било непознато, цялото му тяло треперело и той незнаел какво да прави, но след като Артас го потупал по рамото Олаф осъзнал, че се е справил отлично и се усмихнал за пръв път от няколко години. След тази случка семейството се преместило на север в близост в новопостроения град Демерион. Причините били няколко - градът на елфите започнал да става прекалено населен и това вредяло на Олаф, както и на родителите му, които започнали да отстъпват постовете си на градски пазачи на новоприиждащите по-силни младоци. Селото в което се преместили - Кесом, е било забито в иглолистните гори в териториите на Демерион, но извън самият град, който също се разраствал с високи темпове. Нами и Артас станали част от селската стража, наречена "Пазачи на нощрта". Поради причината, че около селото гъмжало от зверове, прокрадващи се в нощните сенки. Няколко месеца изминали, а Олаф бил в разцвета на годините си, тялото му започнало да наедрява, а мускулите му се заформяха. Преминаващ от тренировки на тренировки, бой след бой, Олаф започнал да се издига в градската стража. Дори направил няколко пътувания с кервани през гората до Демерион. За щастие на всички, почти нищо не се случило из тъмните пътища на гората. Още няколко години се изминали, а обучението, което Олаф преминавал било специално изработено от Артас и представлявало сложна система от тренировки, които трябвало да подготвят Олаф за неговото бъдеще. Но както живота ни учи - няма щастие, за което да не си плащаме. Така и живота на Олаф се променил. Една тиха нощ Артас и Нами, патрулирали из тъмнината на нощта и кръстосвали улиците, както много вечери преди това. В тази нощ, която Олаф ще помни до края на дните си, пълната луна блеснала в чистите небеса над Кесом, точно тогава гората се раздрала от бесен вълчи вой. Вой на върколаци, стотици ако не и хиляди, едновремено, наподобявайки вой от боен рог на атакуващ легеон, който напада обсадена крепост. Скоро луната почервеняла, върколаците нападнали селото, огън раздрал кървавата нощ. Душите на селяните били изпълнени със страх. Те се разбягали в нощта, треперещи, плачещи, отчаяни. Подгонени като лисици от ловджийско куче. Други плачели скирити в къщите си, сгушени с децата си, молейки се на Анил'те да ги спаси, но в този миг дошъл човек яздещ кон. Висок и много едър, скрит зад огромната си броня, а конят му сякаш бе излезнал от дълбините на ада, с метален шлем и рога, с очи светещи с кървяща светлина. Селото се изпълнило с души, раздирани, разкъсвани, унищожени, покрити с болка. Кръв се леела из улиците. В мигът, когато Нами и Артас засекли черния конник, те осъзнаха всъщност кой е това. Това бил наскоро изгоненият брат на Иван Лон Шел. Поради предателството си към Демерионския престол Кайл Лон Шел бил изпъден от града, а сега той се завърнал с жажда за отмъщение и разрушение. Кайл се спуснал срещу Нами и мъжът й и след няколко минутна битка две тела паднали на земята в изтощение и разкъсани, окървавени и бездушевни. Шел който бе изгонен заради практикуване на тъмна некромантска магия, която тествал върху живи хора, слезнал от коня и застанал до двете тела, усмихнат под маската, която го прикривала, и приклекнал, пленявайки душите на Нами и Артас, които копнеели за своя син. Но мръсните издевателства на Кайл не спрели до тук. Огромна черна мъгла покрила цялото село. След нея оставала единствно разруха, опустешения и вечно прокълнати души, бродещи и търсещи покой, който никога не ще открият, тъй като били пленени, погълнати или просто прокълнати от магията на некроманта. Мъглата се разпростряла и се изпарила в земята, с нея и върколаците, все едно са били просто сенки...или илюзия. Кайл Лон Шел паднал на земята, изтощен от магията която направил, но все още не бил приключил с това, което бе намислил. В момента, в който Лон Шел докоснал земята, от небесата се спуснал черен ангел, покрит с мъгла. Луната се изпарила в армия от облаци и всичко станало толкова черно, че без факел би настъпила пълна слепота за всеки. Облаците отминали, а Кайл Лон Шел го нямало, беше се изчезнал, а на това място бе останала голяма коса, много приличаща на тази, която Косачът, Богът на некромантите носи. Краят на този кошмар дошъл, Слъцето отново изгряло на небето, а Олаф, който прекарал ноща заключен в мазето на селската таверна най-накрая намерил нещо, с което да разбие вратата и да излезе от там. Гледката била отвратителна, таверната полу-разрушена, няколко от масивните опори, които държали втория етаж били разрушени и той беше рухнал върху съседната къща. Всички останали сгради - изпепелени до основи и изтърбушени и разрушени, сякаш цяла армия бе минала от тук. Олаф, невярващ на очите си, рухнал на земята, останал сам-самичак на този свят и загубил всичко. Той премислял дните, когато бил щаслив и осъзнал, че е време да стане наистина силен и да отмъсти за това коеото се бе случило в Кемос. Олаф едвам изнамерил къщата(или останките й), в която живеел с родителите си, нахлул там, събрал багажа си и взел най-ценното нещо, което семейството му притежавало - оръжието на Огненият Император. Огненият Чук На Разрухата, който му помогнал да пробие път из армадата от зомбита която се появила из Кемос. Лутащи се зомбита, като изгубени души, които Черната мъгла на Кайл бе възродила. Всички хора от селото били вдигнати като немъртви същества, гладни за плът и кръв. Четирнадесет дни лутане из гората, из търговските и селските пътища, Олаф стигнал Демерион. Из столицата на берсекарите, той няколко дни се лутал и разпитвал из улиците как може да стане част от тези воини, които не се страхували от нищо и никой. Той открил нужната информация в таверната, но не само това, той също така разбрал, че тази напаст която нападнала Кемеос е била дело на некромант. Слуховете твърдели, че самият Косач убил некроманта, а други че некроманта жертвал тялото си за да стане част от Косача. Каквото и да бе станало единственото което оставаше на Олаф, бе да се присъидини към Побойниците и да се издигне по пътеката на берсекарите.

Години . 21

Характер: Олаф е наследил яростта на пра-родителите си, но не само нея, а също така и лоялността. Уважава хората, които го уважават и призира тези, които го презират. Понякога е със страни прищевки и някои го мислят за луд, дори да иглежда почти нормален. Подчинява се на хората с власт, но когато намери удобен момент, превзема тяхната власт и става по-силен и по-силен. Понякога мисли като двама човека в едно тяло, дори Олаф мисли че има раздвоение на личността си. Луд или нормален, дори и Олаф не знае със сигурност. Единственото, което знае е, че трябва да се бие и да продължава напред и да стане велик воин каквито са били пра-родителите му. Понякога е замислен в това, какво всъщност представлява той и стига до извода, че може би част от духа на Огненият Император го е обладала и иска да говори с него, но винаги когато се замисли по този въпрос Огненият Чук На Разрухата избухва в пламъци и яростни ревове или по-скоро стържене на метал.

Външен Вид: Висок и едър мъжага, наследил физическата сила на баща си, с дълга руса, почти сива коса. Очите му са много страни на дневна светлина са червени а на лунна - жълти като на вълк. Има родилен белег на гърба във формата на червен петнаграм, а на гърдите - черен пентаграм. На гърба си носи раница със съдържание - чаша, туба с кафе, която никога не е празна, поради причината, че в наследеното имение в елфския град, той има цяла плантация от тези чернозърнести растения и табакера, изцяло покрита с пламъци, вътре пълна с цигари.

Спътник(Пет): Огненият Елементален Дух, който обладава Огненият Чук На Разрухата. От стотици години завещан от Огненият Импеартор Португас.Д.Асе, който излял кръвта и духа в това оръжие. Огненият Елемент е просто пазител на тайните му, когато някой с аурата на Асе успее да открехне вратата към душата на духа, тогава той ще отключи тайните на Елемента, Оръжието и Огненият Император.

Начални Статове . Атака 40 . Защита 10 . Магическа Защита 0 . Магическа Атака 0 .

Титла : Побойник .

Снимка на героя . Създаване На Персонаж Cb83307b

Олаф, твоето име предвещава велики дела в бъдеще, но пътят към висините е труден и непосилен за мнозина. Нека видим от какъв метал е изкована волята ти.
(Одобрен си)

Име:
Дарина Клаус - Дар

История:
Дар стоеше пред огледалото, както всяка сутрин, от години насам. Тя мислеше за миналото си.
Като малка Дар имаше майка, баща, сестра. Дори и сега те бяха живи и здрави. Имаше си всичко, за което можеше да мечтае едно дете като нея. Техните се стараеха да не я лишават от нищо, колкото и сложно да беше това понякога, а и тя никога не бе настоявала или мрънкала за каквото било. Ако имаше – имаше, като нямаше – е какво от това?
Тогава, когато имаше приятели си мислеше, че е щастлива, но много скоро осъзна, че не е. И какво като имаше някакви хора, които се наричаха нейни приятели, а когато станеше, така че й потрябват дори за най-минимална услуга, всички изчезваха. И сега още ги имаше. Не й бяха интересни въпреки всичко. Тя обичаше повече да е сама, но като се позамислим всичко – човекът е социално същество и колкото и да си вълк единак, от време на време имаш нужда да се позанимаваш с някого, колкото и досадно да ти се струва. И дори и да беше заобиколена от хора, тя знаеше какво е да се чувстваш сама, както и много скоро остана. Всички я изоставиха, заради... нямаше обяснение.
Защо тряваше да се случи всичко това. Дар не можеше да си го обясни.
Един ден, когато вървеше по улицата, оглеждайки се, едно по едно, на хората в лицата се случи случката. Един стар човек, който бе много симпатично изглеждащ й каза:
- В теб няма нищо... Само една обвивка. Няма душа, няма съзнание, няма мисли, чувства, а само сива празнота. Колкото е полезно, толкова е и жалко.
Дар стоеше и оглеждаше лицето си в огледалото. Търсеше някакви черти, които да я отличаваха от другите – нямаше. Тя не беше красива, не беше дори и чаровна. Нямаше нещо, което да я отличава от всички останали, освен този... белег...
Тя сведе погледа си надолу, към стомаха си. Той стоеше там. Белег от нож, белег, който всеки път, когато някой го докоснеше й ставаше гадно, потръпваше и започваше да се чувства тъпо. Белег оставен от него – бившият й приятел. Онази нощ се скараха, не си спомняше за какво. Тя се обърна и си тръгна. Минавайки през гората, на пряко, онзи глупак бе решил, че може да я намушка. Е, направи го и я остави. Случват се такива неща. Тя лежеше на земята и беше готова да умре. Нямаше сили да се изправи. Искаше да е силна, но не беше. Не заплака. Тогава един тъмен силует се надвеси над нея. Не виждаше лице, не виждаше отличителни черти, а само един красиви сини очи, които се вглеждаха е нея и спряха на раната на стомаха й. Тя не каза нищо. Той също. Тогава загуби съзнание. Явно бе загубила много кръв.
Дар продължаваше да гледа белега си и прокара пръс по кожата, която го очертаваше. Настръхна.
След ден, а може би два след случката, тя се събуди. Очите й се вгледаха в сламения таван, който не й беше познат. Не беше мъртва, може би, какво означаваше да си мъртъв? Спираш да съществуваш или? Мислеше, че не е. Тогава къде беше?
Тя лежеше така, мислейки си за нещата от живота, часове, чакайки някой да се появи от някъде. Беше ли сънувала онези красиви очи? Най-вероятно бяха плот на въображението й, както ставаше винаги. Обичаше да си фантазира. Харесваше зелените очи повече от сините, но онези не можеше да забрави. Бяха толкова... толкова... интересни.
Вратата се отвори и първото нещо, което видя Дар тогава бе мъжки крак, който прекрачваше прага. Тя премести погледа си колкото се може по-нагоре по тялото му. Не й направи впечатление, не изпълваше с нищо. Не я беше страх от него. Тя не се страхуваше от нищо и каквото има да става, ще става, въпреки нея, въпреки света. Така я бяха учили, в това вярваше и си го беше доказвала един милион пъти.
Мъжът, който бе влязал в колибата със сламен покрив се надвеси над нея. Не го познаваше. Лицето му беше обикновено, с нищо не запомнящо се, усмивката, с която се надвеси над нея, беше иронично-ехидна, косата му черна, очиите му - невероятно ярко сини. Точно тези, които беше видяла онази нощ. Нима не беше фантазирала? Той ли я беше спасил или върнал към живота? Трябваше ли да му благодари? Не каза нищо, а просто се вгледа в очите му. Криеше нещо, но тя не искаше, нито да знае какво, нито да предполага.
Гледайки се в огледалото, Дар започна да оправя косата си. Спомените я заливаха, сладко-горчивите спомени, които никога нямаше да може да забрави.
В следващите няколко дни прекара с него. Не го попита за името му, както и той за нейното. Освен, ако вече не го знаеше, защото може и да му го е казала, когато той се е погрижил за нея. Нищо друго не си спомняше от тогава, но знаеше, че раната й е зашита, че е превързана и че някой, макар и непознат, се грижи за нея. Но това не му ли беше прекалено проблемно?
Дар се замисли. Това, наистина, й се струваше странно. Тя се замисли би ли направила такова нещо, за някой, който не познаваше. Вече не можеше да си отговори на този въпрос, защото някой, който не познава го беше направил за нея. Колко проблемно. Хората бяха такива същества – обичаха да си усложняват живота.
Дните се изнизваха един след друг. Тя не знаеше колко са изминали, но раната й заздравяваше, а с мъжа още не си бяха продумали и дума. Не го и караше. Това беше единственият човек, с който не се чувстваше сама. Странно. Предразполагаше я да е спокойна и да забрави за всичките измислени и истински проблеми, които имаше. Дори успяваше да я накара да забрави за раната си, само като се вглеждаше в очите му.
Дните се изнизваха, а раната й заздравяваше. Един ден той реши, че може да й махне конците, с които я беше зашил. Раната му се стори добре, Дар реши така по изражението на мъжа, въпреки ехидно-ироничката му усмивка при вида й. Сините му очи блеснаха тогава. Спомняше си го като ден днешен, тогава той продума за пръв път:
- Казвам се Крайблуд Дорнскейл. Наричай ме Блъъд.
- Дар... – Отговори тя тихо.
Един ден, той просто не се върна. Дар стоеше и го чакаше. Тя беше здрава. Можеше да си тръгне, но не искаше. След два дни в очакване, Дар разбра, че той си е тръгнал. Тя можеше да се справя и сама. Време е било да я остави, както всички други.
Дар вече беше облечена. Застоя се още малко пред огледалото. Защо си спомняше за него точно сега? Не й се беше случвало от месеци. Крайблуд Дорнскейл – мъжът, който тя не можеше да си избие от ума в последните две години.
Дар тръсна глава. Дано не й се налагаше да си спомня отново за него. Споменът беше сладко-горчив, защото, както и всичи други, я бе оставил. Жената въздъхна и излезе от стаята си.

Години:
20

Характер:
Характер? Ако характерът на Дар можеше да се опише, това щеше да е цяло чудо в този свят.

Пет/Спътник:
Драго.
Крачейки по старите и прашни улици на разрухата, следвана от своя спътник, Дар си припомняше как точно се беше сдобила с него. Беше й подарък от Блъъд. Младата жена се усмихна. Подарък? Колко глупаво от нейна страна да си мисли, че е било това. Той просто заряза това съзнание на нейната воля, но Дар така и не намираше сили да го разкара. Тези години, които беше прекарала с дракона си, който не беше по-голям от котка, не можеха да бъдат заличени. Обичаше го, макар и почти безполезен.

Начални Статове: Атака 30, Защита 10, Магическа Атака 0, Магическа Защита 10.

Титла(класа който сте избрали): Петак

Дар:

Създаване На Персонаж _Dar_

Име: Ризраел Клауд

История: В момента, в който Светлината огрее някой, той прозрява всичко. Вижда отвъд предишните си заблуди и разкъсва оковите на миналото си. С други думи...тази личност става нов човек. Преражда се и гледа на света по друг начин. Понякога мога да говоря с часове за това, а всички около мен ме слушат внимателно. Кладите зад гърба ми се издигат до светлите небеса, а писъците се опитват да надвикат благия ми глас. Виждам тази сцена често в сънищата си. Това несъмнено е поличба за светло бъдеще. И все пак...все пак тъмното ми минало се опитва да ме погълне, дори когато ярката светлина на моя Бог ме защитава.
За мен има само един път...Трябва да се приближа максимално до Богът на Светлината и да стана негов най-верен слуга. Желая да бъда Неговият меч, мечтая да изпълнявам Неговата воля. Нямам търпение да унищожа тези, които почитат еретическите си култове. Всичко в името на Анил'Те. Само и само да ме избави от миналото ми и да ми даде надежда.

Години: 20

Спътник: Светлината(няма физически спътник)

Характер: Непоклатим съм във вярванията си. Има само един Бог и всеки, който му се противопоставя заслужа смърт. Макар тялото ми все още да е слабо, душата ми грее със Светлината на моя Създател и който застане на пътя Му, ще бъде наказан. Мразя хумора, никога не съм се смял, или поне не помня. Шегите са безсмислени. Тая дълбоко в себе си тайната на своето минало и постоянно се опитвам да бягам от него. Опитвам се да виждам доброто във всеки един човек, макар да го притежават едва малцина.

Начални статове: Атака 20, Защита 12, Магическа Атака 3, Магическа Защита 15

Титла: Поклонник на Анил'Те

Външен вид:

Създаване На Персонаж BHMC_7_by_heise

Влад-кун Одобрен си ... одобри Дар

Име: Елеа Вон Айзенберг
~~~~~
История: Момичето бива родено в двореца на баща си и майката си. След като расте в добрата и мир, тя трябва да замине, защото семейството й щяло да води война с друга известна фамилия. И ето на 18 април, когато навършила 18, Елеа бива отведена в Шелтър. Градът, в който се настанява със слугата си се казва Нирвана. Там живеели няколко години спокойно. Докато не разбрала, че спокойния живот не е за нея. решила, че трябва да отмъсти за семейството си и за това, че била лишена от власт, която би трябвало да й пренадлежи. Започва да тъси отмащението чрез властта, която може да докаше чрез пазителя си т.н Берсерк (Херакъл).
~~~~~
Години: 18
~~~~~
Характер: Отначало Елеа била страхлива, изплашена, беззащитна, докато нещо в нея не се променя. Променя цялото й съзнание. След като разбира какво й било отнета тя иска смърта на всички, който били в двореца й . Била готова да пролее кръв за да отмъсти. В погледа й вече липсвало детското излъчване, а остнало само омразата и хладнокръвието. Единственото съзнание, на което може да се довори е Берсерк. На него тя дължи живота си , защото стотици пъти била спасявана от него.
~~~~~
Пет/Спътник:
Слуга- Берсерк(Херакъл)
В сражението са се отличавал с изключителна сила, свирепост, и безстрашие. Понякога влизал в бой без щит и ризница, което муе позволявало да сече с тежък меч или бойна брадва с две ръце.
~~~~~
Начални Статове:Атака 30, Защита 20, Магическа Атака 0, Магическа Защита 0,
~~~~~
Титла: Петак
~~~~~
Снимка:

Германия не съществува в Шелтър едитни си инфото

Одобрена си можеш да пишеш в https://worldofvile.bulgarianforum.net/forum-f95/topic-t573.htm от там влад ще ти пише

Дар, време е да се разходиш по улиците на Лорион. Шелтър се променя динамично(но донякъде и тромаво) и засяга живота на всички, които го обитават по един или друг начин.
Одобрена си.

Име: Алан

История: Израстнал без родители Алан никога не е имал човек на които да се довери , Но в град Домерион всяко дете трябва да научи пътят на война и така Алан започвада се обучава в боравене на меча тъй като физиката му непозволява използването на традиционните груби оръжия на Берсеркерите . Един ден докато тренира усилено за да впечетли учителя си момчето така се превзема че изпада в състояние близо до транс и по върха на късият му тренировачен меч започва да играе огънче , в този момент преминаващ през града маг осеща неговото присъствие и го намира . Магът вижда потенциал в младото момче и веднага заявява на учителите който отговарят за Алан да го поверят на мага за да може да бъде обучен в изкуството на магията . След кратък размисъл учителите решават че това ще бъде най-добре за момчето тъй като и без това не би могъл да издържи при евентулна битка. Магът отвежда Алан в Манастирът на Вечните пламъци кадето той ще бъде обучаван като Чирак на М'хаал.

Години: 18

Характер:На пръв поглед доста налудничево изглеждащ младеж . Лесно се изнервя и неможе да тъпчи на едно място задълго време .

Външен вид: Създаване На Персонаж Rising_sun_by_fdasuarez-d4dv0in

Създаване На Персонаж Rising_sun_by_fdasuarez-d4dv0in

Пет/Спътник: Без дори Алан да знае над него бди душа на древен маг.

Начални Статове: Начални Статове: Атака 6, Защита 4, Магическа Защита 10, Магическа Атака 30

Титла(класа който сте избрали): Чирак на М'хаал

Одобрен си пиши в https://worldofvile.bulgarianforum.net/forum-f72/topic-t458.htm ^_^

Име и Фамилия : Елизабет Джеймс

Години : 23

История : Момичето се ражда в малко градче покрай морето и до петнадесетатат си
годишнина живее там с майка си и баща си. Когато става на шестнадесет
родителите и изненадващо умират в пътна катастрофа и я оставят сам сама
на света. Тя няма други роднини и поради затвореният си характер няма и
много приятели. Родителите и са били доста заможни и й биват завещани
доста имоти, пари и ценни бижута. След всичко това, освен че тя
забогатява доста, няма намерение да седи безучастно в очакване на
смъртта, ами заминава за столицата на Царството на Вайл и там се захваща
за най-интересното - да бъде Асасин и да се доближи колкото се може
повече до Вайл. След всичко, единственото и желание е да работи лично за
него, нищо друго.

По време на Катаклизма, който е факт в последният ден от съществуването на Шелтър, Хавиер и Елизабет намират обежище в глад Лорион, който по чудо оцелява, те двамата също, опазени от него. Когато пристигат там градът е опустошен, но предлага добра закрила.
Поради лоши стечения на обстоятелствата Елизабет и Хавиер се разделят няколко месеца след престоя си във Лорион. И до днес все още не са се срещали отново.
Елизабет се е установила в Лорион след повторното му изграждане и продължава да се учи и развива, макар и без любимият си учител.

Външен вид : Елизабет е много чаровна и умело
прикрива истинските си чувства. Може да бъде както много мила, така и
доста груба в зависимост от обстоятелствата в които се намира. Използва
чара си както трябва, знае че той е нейно оръжие. Би могла да получи
всичко което поиска, стига наистина да реши, че го желае. Упорита е.

Клас : Петак

Одобрена си. Имай в предвид условията, при които можеш да играеш със стария си герой. Ще едитна информацията в данните ти, като оставя старите ти умения. Отделно, ще намаля малко статовете, за да са в ритъм. Тепърва можеш да научиш новите умения, които предлага класът. Нека първият ти пост е в улиците на Лорион.

Име: Мейс Флейм

История: Още отрано Мейс започва да бъде отхвърляна от връстниците си, само защото родителите й никога не са й били описвали външния вид като нещо особено значително. Изглежда, че това не е съвсем така - поне за тези, с които иска да се сближава не е. След няколко години на пренебрегване на всичките забележки, отпращани често към нея, Мейс, все още опитваща да вярва, че добрия външнен вид не е единстеното положително качество, което другите могат да възприемат, започва да се отчайва и да се затваря в себе си от страха, че някой или ще й се присмее, или ще я измами, или ще я унизи по какъвто и да е начин. Единствения път, когато всъщност се чувствала хубава, било когато не е сред 'другарчетата' си само да й изтъкват грешното.
Основно така минало детството и тийнейджърските й години. Интриги, самота, и пак интриги, и пак самота...
Разбира се, нещата се оправили с времето... с изключение на едно нещо.

В поредната наета за една нощувка стая, Мейс се мъчеше отново да заспи, изтегнала се на неочаквано мекото легло до прозореца на малкото квадратно помещение. Сигурно и в този хан я бяха измамили за за цената - но това не я тревжеше толкова. Имаше предостатъчно пари да си позволи да избегне няколко разправии, заради които най-вероятно биха я изхвърлили на улицата. Тревожеше я един... мъж. Златокос мъж, който всяка вечер виждаше в сънищата си. Всеки път се опитваше да я убеди в едно нещо - да замине за Манастирът на Вечните Пламъци. Точно такъв човек да й говореше за манастри – не че тя можеше по това време на нощта да се сети какво изобщо означава манастир, но поне беше сигурна, че държанието му няма нищо общо с приемливото поведение в един такъв... И всеки път тези негови убеждения ставаха по различен начин. От това да й държи пламък под косата и да я заплашва, че не само косата може да й подпали като нищо, до това да й предлага да споделя леглото му, само и само да я накара по някакъв начин да замине за където и да беше Манастирът на Огъня ли нещо си там, не помнеше на какво. Единственото, което помнеше, беше сънят. Този сън беше от втория тип. “Ще спя с него, как пък не! По-скоро ще му издърпам тия негови уши, които така и така не чуват, че му казвам твърдо НЕ през всеки проклет сън, в който ми се е явявал! - Не си му казвала 'не' никога. Винаги когато ситуацията става най-напечена, се събуждаш почти подмокрила постелята от страх. Пък и как ще му издърпаш ушите, не видя ли ония огънчета, на които щеше да те изпържи като пиленце? - ...” Напоследък често спореше със себе си и често страната, която печелеше, беше тази нейна страна, която не й се искаше да слуша. “Блонди.” - помисли си Мейс, макар че и на тази дума значението й не можеше да си спомни. Гледаше тавана, надявайки се, че в следващия сън, ако изобщо щеше да има такъв, нямаше да присъства нито един подобен човек.
През тези миски се промъкна още една – нещо което искаше да забрави, което сякаш напук на желанието й да не се случва отново, ставаше все по-често. Доста пъти чувстваше ума си някак си празен, но не беше това – винаги след като го направеше, вперените в нея хорски погледи се оказваха или потресени, или прекалено подозрителни да може да ги понесе. И винаги настъпваше адски зной преди дори да се осъзнае. Това сякаш напълно оправдаше така наречените “заръки” на непознатия в сънищата й, който с времето започваше да изглежда все по-истински, накрая сякаш самото му съществуване принадлежеше на повтарящия се по всевъзможни начини сън. Чак сега се сети колко й беше писнало от всичките тези необичайности – тъкмо да се махне от едните, всички останали сякаш бяха като залепени за нея. Сети се и какво означаваше да отиде в Манастира на Вечните Пламъци. Може би, просто може би, това щеше да угоди на този досадник, който и сега почти виждаше. Ала беше сигурна, че това няма да стане – погледът му беше пълен с очаквания от нея, и то не какви да е. Неведнъж започваше да й разправя за най-великите магове, обучавани от каквато и да била възраст в Манастира, а това не беше хич за пренебрегване. Именно тогава очите му блестяха най-много. Нямаше и да се учуди ако и той се окажеше такъв – даже в това почти нямаше съмнения – но ако някой ден видеше себе си, че се е оказала една именно тези велики магове... За това се опитваше дори да не мисли.
Но както се беше зачудила, може би в края на краищата той щеше да се окаже прав, а настоятелността - му напълно оправдана. Та тя дори не знаеше зноят, който определено създаваше, колко силен може да стане, преди да се научи да го контролира. А в Манастира това щеше да й бъде обяснено. Колкото и да не искаше да го послуша, беше най-разумното нещо, което в момента можеше да направи за тази нейна “дарба”... поне така я наричаше той. Щом вече бе решила да го послуша, може би следващия път, когато заспи, нямаше да я безпокои до такава тепен. Но следващ път, изглежда нямаше да има. Имаше чуството, че се беше се унесла прекалено дълго размишлявайки, но ето, че й бе отнело полувината нощ. Погледна през прозореца и видя бавно изтеглящата се на запад тъмнина. Скоро щеше да се зазори, а пък трябваше да намери някой фургон, който да може да я закара дотам, докъдето бе решила за една нощ да отиде. А пък кой знае – можеше и някой ден наистина да види как дърпа ушите на златокоското. Но разбира се, това означаваше и да стане по-могъща от него.

Години: 19

Характер: През живота на Мейс характерът й се е сменял доста пъти. Отначало беше дружелюбна, весела, после пък затворена, можеше да се каже дори страхлива, но този сега е сравнително труден за определяне.

Външен вид: Създаване На Персонаж Thorns

Пет/Спътник: Поради постоянното си пътуване, досега не е успявала да си намери подхдящи спътници, но се надява в бъдеще да успее.

Начални Статове: Атака 0, Защита 7, Магическа Защита 10, Магическа Атака 33

Титла: Чирак на М'лаах

Добре Дошла В Шелтър Светът На Магията И Силата. Можеш да пишеш в този линк https://worldofvile.bulgarianforum.net/forum-f72/topic-t458.htm

Име: Рас ван Каос

История:
Имало едно време...богато и самоуверено хлапе, което живяло много надалеч от Шелтърските земи. Той имал голяма слава свързана с баща му - Джууго. Там където живеел Джууго бил познат повече като "Двуликият хаос". Било така, защото той имал две напълно различни същности. Едната била добра и винаги помагала на хората, лекувала ги и приютявала изгубените хора, другата била тъмна и зла, въпреки това тя помагала на хората като премахвала заплахата, убивала зверовете и злите хора, които ги заплашвали. Джууго имал минало на войн от Шелтър, който успял да оцелее след катаклизмът и избягал надалеч от Шелтър, който ближел раните си след случилото се. Разбира се Рас не бил пряк син на Джууго, бил неговият осиновен син. От тъжно хлапе, което не знаело как да има приятели се превърнало в богаташ, който искал да има много приятели. Двуликият Хаос загинал и сега Рас искал да тръгне по стъпките на Джууго и да убие тези, които били причината за смъртта на Джууго.

Преди пет години:
Рас беше 15 годишно момче. Родителите му го бяха изоставили още, като бебе и той никого не искаше дори да знае за тях. Рас израстна в дом и беше слуга на хората, които работеха там, както и другите деца. Поради това, че Рас нямаше приятели той избяга сам и сега се скиташе по улиците и просеше храна. Преминаваше през всяко село и град, но никой не смееше да му даде, защото по това време се водеха много битки надалеч в Шелтър и въпреки, че малката му държавица беше независима тя плащаха данък на тиранинът Вайл. Хората бяха наплашени и обидени, че трябва да дават от собствените си провизии. Никой не беше доволен особено Рас. Измина година и катаклизмът свърши. Въпреки това хората не даваха нищо на бедните и бездомните и държавата му все още беше под огромен натиск. Последователи на Вайл избягаха там и се остановиха. Веднъж Рас минаваше през поредното село. Мина покрай една от къщите и се спря пред входната й врата. Той беше премръзнал валеше дъжд и вече отчаян. Почука на вратата и не след дълго тя се отворори съвсем леко и отвътре се показа човек на около петдесет години със загрубяло лице.
- Какво искаш момче?- пита мъжът с твърд тон.
- Може ли да споделете малко храна с мен, господине?- попита Рас с треперещ от глада и умората глас.
- Съжялявам, момче пробвай някъде другаде!- каза мъжът и заключи вратата.
- Но това е последната къща.- каза си момчето. Тръгна напред и видя през прозореца на същата къща масата, която беше пълна с храна и как двама старци се тъпчат с нея. Рас продължи към следващия град. Не беше ял вече 2 дни непрекъснатото ходене го истощаваше. След няколко изходени километра Рас беше на ръба на силите си. Изкачваше един хълм и изведнъж му причерня пред очите. Той се строполи на земята. След няколко дни се събуди някаде. Стаята в която беше добре
подредена и с богат дизайн. Вратата на стаята се отвори и от тав влезе висок двуметров мъж. Косата му беше оранжева и щтръкнала настрани и нагоре. Мъжът му донесе поднос с много и вкусна храна. Момчето се натъпчи и заживя с него.

Години: 20

Външен вид:

Spoiler:

Пет/Спътник: ~~{{~~

Начални Статове:
Атака - 35
Защита - 15
Магическа Атака 0
Магическа Защита 0

Титла: Петак

P.S.: Позволих си да напиша какво е станало с Джууго въпреки, че не съм си довършил.

Човешката природа е подла, алчна, и жадна за власт. Етелус'Сев и Петаците са олицетворение на тази човешка природа, и все пак в тях има много повече от тези няколко определения. Оставам на теб да откриеш другите им качества. Време е да влезеш в Лорион и да пишеш на улиците.

П.П. Няма проблеми за Джууго, добре се е получило.

Име:Ханабуса Кирае

История:Един красив летен ден малко след смърта на баща му пристига червено писмо и кожена чанта със тежко съдържание Ханабуса изненадан от това той пренася товара на майка си само при вида на червеното писмо майка му започва да рони сълзи.Тя чете внимателно писмото.Ханабуса издебва момента и чете писмото само при първите две изречения Ханабуса започва да трепери.Онемял Ханабуса започва да си стяга багажа като не казва на брат си Гаидан .Взима всичко нужно.Последно майка му го изпраща и му пуска малък паяк в джоба като подарък.

Години:15

Характер:Яростен твърд и унищужителен

Външен вид: http://images.absoluteanime.com/vampire_knight/hanabusa%5B2%5D.jpg
http://img2.ak.crunchyroll.com/i/spire4/05292008/7/7/9/b/779b1ce50cf420_full.jpg

Пет/Спътник:Малък отровен паяк на име Найлд http://fc07.deviantart.net/fs37/f/2009/342/d/3/d3607278e5ed9317ed7b4aadfa4d7018.jpg

Начални Статове: Атака 0, Защита 10, Магическа Защита 15, Магическа Атака 25

Титла(класа който сте избрали): Чирак На Лейла

Ханабуса Кирае, време е да се разходиш из улиците на Зейлор. Решителността ти не бива да повяхва, може би там ще откриеш въпросите, които търсиш и ще натрупаш сила.

Име:Джириру Сиерра

История:Всичко се започва в един тежък и студен зимен ден.На този ден е родено едно бебе малко по-късно неговото име вече е избрано Джириру.Той се превръща в впечатляващ младеж.Добър ученик и добър спортист.Един топъл есеннен ден Джириру се прибира от училище отваря бавно врата.Гледката е ужасяващо смразяваща цялата стая окървавена и пълна със ножове,родителите му окървавени и осакатени.Джириру забелязва че баща му все още диша използва с последния си дъх той му обеснява с прости думи къде се намира една малка хижа.Два дни по-късно Джириру заравя мъртвите тела на родителите си.Той изгаря къщата.Дни след това се нанася в хижата там той намира купища оръжия и бойно игрище.Настъпва студена зима а хижата няма камина но за сметка на това има много свещници,зимата се усложнява и става доста студена Джириру използва няколко клечки за да запали част от свещите.Навън снежната буря отихва.Случаен пътник минава покрай хижата и вижда запалените свещи чуква на вратата от вътре се чува глас на момче чиито години са около единадесет.Минути след това пътника влиза вътре заварва момчето почти убито от снежната смърт пътника взима момчето и го отвежда в своя дом.След около седем часа момчето се събужда до него има два образа красиво момиче на неговата възраст и висок средно възрастен мъж.Джириру им разказва за неговата зловеща случка.Мъжът се указва бивш наемен убиец който знае кой е замесен в това убиство той предлага на момчето да го обучава като убиец.

Години:17

Характер:Преди смърта на родителите му мек и мил след това убииствен и брутален

Външен вид: http://img3.ak.crunchyroll.com/i/spire2/1e19f61fc58535ba59592aa8890619791232313460_full.jpg
http://cdn.myanimelist.net/images/clubs/2/79850.jpg

Пет/Спътник : дух затворен в часовник

Начални Статове: Атака 0, Защита 10, Магическа Защита 10, Магическа Атака 30

Титла(класа който сте избрали): Аколит

... ще те помоля да си смениш класа защото станахте много петаци и Влад му е много трудно ако искаш си избери друг клас аз ще ти пиша ако ли не ще натовариш админа и нещата ще ставт по бавно напиши ми отговор тук или на лично съобщение

Име: Мистгън

История: Катаклизмът, който настъпи, се смята за една от причините момчето да не помни миналото си. Мистерия след мистерия. Откакто се помни живее работейки за някъкъв тиранин. По така нареченият принцип на васалството се оказва, че момчето работило за небезизвестният Вайл. Неговата тирания, жестокост и отнушението към хората му трябвало да бъде прекратено. На 20 мили от "Черната Цитадела" се намирала столицата на тиранина, наречена "Илиос" там момчето доживяло годините си и принуден да живее сам изкарвал прехраната си като се наемал на най-различни поръчки, за които му плащали. Той преживял много войни без да разкрие потенциалът си...

Настъпи катаклизъм... Всичко се промени... Мнозина загинаха, ерата на приказният свят приключи, дойде новата ера, изпълнена с много нови приключения, герой и злодей.
-Мист...гън, от днес ще използвам това име.
След тези думи той вече бе загърбил мистериозното си минало, беше време да захвърли спомените, който го преследват и да се потопи в бъдещето.

Години: 19

Характер: Характерът му е доста мистериозен. Той не иска хората да виждат лицето му или да разкриват неговата самоличност. Не комуникира с цел да не може да се измъкне информация от него, но има и добри черти в характерът му, държи се добре с приятелите си...

Външен вид: Той носи черно наметало, цялото му тяло е покрито с бандажи и тежки дрехи. Притежава 5 магически жезъла и държи лицето си скрито под зелена бандана.

Пет/Спътник: Няма

Начални Статове:
-Атака: 0
-Защита: 10
-Магическа Защита: 10
-Магическа Атака: 30

Титла(класа който сте избрали): Аколит

ПП: Ако може да ми се смени потребитела с името на героя ми.

.. ще ти се смени всичко НО първо прочети тук https://worldofvile.bulgarianforum.net/forum-f59/topic-t516.htm

Едитнах се, небях видял някой подробности, сега е готово.

» Създаване на герой