Ковачница

Алехин вдигна ръка и почука.Не се наложи да чака много.Отвори му малко момче облечено в бяла туника и бели панталонки.
-Здравей - усмихна се той на хлапето - трябва да видя Администратора.
-Разбира се!Елате с мен.
Момчето го въведе през един коридор, в чисто помещение, което беше обзаведено с внушително количество библиотечни рафтове.В края му седеше нисичък и оплешивял човек в простичко бяло расо.
-Добър ден! - изписка човека зад бюрото. - Ако може да ми представите документите първо.Сидни, ти си свободен.
Той кимна на момчето което излезна от стаята, а Алехин взе да обяснява накратко защо е тук.
-Изпратиха ме да взема един голем от тук, във връзка с едно пътуване до Воулкбрен.
-Да, документите изглежда са в ред.Парафирах ги и остава само да ги представите на Заместник-Металомайстор Харис.Потърсете го в подземното ниво.
-Благодаря ви.Нека светлината ви съпровожда.
Слизането в подземното ниво ставаше посредством платформа, с въжета, противотежести и някакви странни механизми, които Алехин не разбираше изцяло.Пристъпи на подвижния под и дръпна шнура.Някъде иззвънтя камбана, и нещо отдолу започна да бучи, да дрънчи и да съска.Стените потънаха и той за миг олекна.Това продължи около половин минута, след което Алехин натежа отвори вратата пред себе си, която буквално беше изскочила от вдън земя.Ковачницата всъщност беше много обширна, но разделена на много помещения и затова изглеждаше по-малка от колкото е.Той се обърна към един от пазачите и попита:
-Търся Харис.
-Заместник-Металомайстор Харис? - поиска потвърждение пазача.
-Точно така.
-Последвайте ме.
Минаха през няколко сравнително гоелми помещения с по една единствена пещ, След което стигнаха до Залата за Сглобяване.Тук се извършваха всички дейности по съединяване на елементи произведени в повече от един сектор на ковачницата.Изкачиха едни каменни стълби и стигнаха до голяма дъбова врата с още двама пазачи.
-Това е кабинета на заместника.
-Благодаря, Светлина вам, пазачо.
Войника кимна и тръгна обратно да заеме поста си, а Алехин почука и влезна в кабинета.Обширна тераса, от която се виждаше цялата Зала за Сглобяване, се разкри пред погледа му.Вътре с гръб към него седеше здравеняк с червеникава коса, гол до кръста у обут в бели панталони.
-Добър ден.Дошъл съм да взема един голем.
-Ах, Светлина вам!Прекрасни машини са, нали?Най-доброто което излиза от тази ковачница, всъщност, въпреки че напоследък отбелязваме забележителен успех в изковаването на нови сплави за обикновени оръжия. - Харис имаше свойството да започва разговора от никъде, заблуждавайки се, че всеки се интересува от металообработване, поне колкото него.
-Трябва да взема един голем, за една от работните групи подготвящи се да заминат за Воулкбрен.
-Наистина ли е толкова лошо?
Въпросителния поглед на заместника на главния ковач, се смени с делово изражение след като беше посрещнат от неразбиращия поглед на Алехин.
-Добре, ще ви съпроводя до склада.Заради причини касаещи безопасноста, само аз и главния ковач можеме да влизаме в секцията за големи.Последвайте ме.
Едрият мъж взе голям метален детайл от бюрото си и тръгна към вратата.Излезнаха от Залата за Сглобяване и повървяха малко по мрачни коридори без да преминават през нито едно помещение с пещ.Стигнаха до една караулка с тежко въоражени войници.Явно разпознаха Харис, защото не ги спряха или попитаха нищо.Вратата в дъното беше огромна и много масивна.Червенокосият натика със сила металният детайл в явно определеното за него място и започна да върти ту в едната ту в другата посока, като преди всяка смяна на посоката вратата изщракваше звънко.Мощно хлопване оповести отключването на портала и двамата влезнаха вътре.Беше пълно със неща покрити с бели покривки, на които имаше изписани номера в златисто.
-За вас съм запазил 374.
Той отмести покривката и пред Алехин, който никога не беше виждал нещо такова, се разкри първият голем в живота му.Съществото, или машината, каквото и да беше имаше хуманоидна форма и беше високо около три метра и също толкова широко.Имаше много широк торс с изсечени в него орнаменти и малка кръгла глава.Краката му изглеждаха малки в сравнение с тялото а ръцете му бяха като дъбови дънери.Дланите му бяха като човешки.Харис вкара ключа и започна да върти по същия маниер като с вратата.След последното щракване големът засия в мека бяла светлина през всечените орнаменти.
-Кой си ти? - попита го помощник ковача, а на Алехин прошепна - Стандартна процедура, трябва да го проверя дали е в изправност.
-Тристаседемдесетичетири
-Проведи проверка на същноста с пълен протокол.
За миг светлината като че ли стана по-ярка.
-Всичкоизглеждадаенаред
-Това е то. -усмихна се Харис. - Чудо на съвременното магическо ковачество.Триста седемдесет и четири!Това е твоят покровител засега.Следвай и изпълнявай!
-Разбрано
-Ето от там е изхода, вратата ще се отвори автоматично за голема и вас.Не можем да го изкараме с платформите, понеже е твърде тежък за тях.Използваме рампа....

/П.С. вече съм в София и ще мога да пиша както трябва - съжалявам и за този път /