Улиците

Те са празни и упостощени от ледените ветрове и воините, които живеят тук. Магазините са почти разрушени, с изключение на ковачницата и кръчмата. Пътят е покрит с древни, ръчно изработени каменни плочи, по които не само може да се ходи, но също така те запечатват магията на маговете, които дръзнат да стъпат в Демерион. Тук също така се помещава и сградата на градската стража.

Както всяка сутрин вече от близо месец Олаф бе тръгнал на разходка по улиците . Мразовитият вятър развяваше косите му а бузите му бяха леко почервенели . Вече познаващ повечето от хората наоколо младият побойник се усхмиваше на всички и отчтиво им кимаше с глава . Докато той правеше сутришната си разходка се случи нещо страно . Един човек с черно бяла качулка се блъсна в Олаф и прошепна няколко думи .
-Започвай обучението си твоето време дойде . /Олаф изтръпна малки точици по тялото му го побиха от очудване малкото окосмяване което имаше по ръцете и краката настръхна . Асе рязко се обърна за да хване и да разпита човека с качулката , но него го нямаше сякаш се бе изпарил . На мястото което би трябвало да стои човека лежеше оръжие . В момента в който Олаф.Д.Асе видя оръжието сълза се стече от окотомо протече по бузата му и капна от брадичката след кеото се разби на малки кристалчета в земята . Оръжието което бе на земята беше едно оръжие което Олаф познаваше много много добре. Оръжието бе с дълга дръжка на върха на дръжката имаше огромна топка покрита с пет-шест сантиметрови шипове , а в началото на дръжката имаше две тръби които водеха към кълбото с шиповете . Олаф приклекна и вдигна оръжието още няколко сълзи се разбиха на кристалчета в земята студът беше голям и ги замразяваше моментално . След като оръжието бе в ръцете му в главата си Асе чу глас които казваше .
-Аз съм Огненият Чук на Разрухата , а на теб ти трябва обучение . /Очите на младия побойник още повече се разшириха . През главата му минаха стотици мисли дали несе е побъркал тотално или пък това е просто сън ? Може би да може би не Асе се изправи стисна оръжието си и го приближи до лицето си след което прошепна .
-Добре . /Страният глас от преди малко нему отговори , а Олаф се запъти към Бараките На Първичния Удар за да започне обучението си .

Олаф.Д.Асе и Гарт Карен ходеха по улиците на четристотин метра от Бараките На Първичния Удар. Двамата влезнаха в зграда доста добре изработена на нея пишеше "Ресторант Пияната Свиня". Олаф се заля от смях като видя табелата и влезна вътре. Въпреки табелата отвъртре мястото бе много изящно. Мастие бяха дървени покрити с небесно сини копринени поркивки. Двамата седнаха на една от масите сервиторката дойде. Беше младо момиче с къса червеникава коса усмихваше се много чаровно и ги попита.
-Какво ще желаете господа? /При което Гарт поръча нещо. Което Олаф не чу защото се беше заблеял в сервитиорката. След като тя си търгна Гарт го побутна и каза.
-Е какво те научиха ? /Асе отвърна.
-Физическа сила беше доста трудно, а теб? /Гарт се усмихна и каза.
-Дистръкт. /След което двамата си говореха около десетина минути преди сервитиорката да се върне с два глеми подноса на всеки от които имаше по едно малко изпечено прасенце. Гарт и благодари и каза на Асе
-Е да започваме Итадакимас. /Олаф се усмихна и отвърна. След което започна да се храни.

Тридесетина минути по-късно двамата се нахраниха. Олаф.Д.Асе имаше чустовото че корема му ще експлодира всеки момент. Явно и Гарт Карен имаше същото чуство. Олаф се усмихна и остави 100 злато на масата което щеше да покрие половината сметка, но Гарт му бутна парите и каза.
-Аз черпя прибери си парите. / Олаф се натъжи малко, но се усмихна приятелски и каза.
-Благодаря ти и лека вечер от мен ще ходя да поспя някой час преди да подновя утрешните тренировки. /След което стана от масата и излезна от ресторантчето. В интерес на истината Асе нямаше собствен дом, но имаше една малка тъмна уличка в която спеше без никой да го притеснява. Той отиде в нея и легна в импровизираното легло което си бе направил. Състоеше се от няколко изхвърлени дюшега и няколко дървени летви. Олаф се уви и заспа зимната нощ не прощаваше малко след като заспа започна да вали сняг. На сутринта улиците бяха почти пълни с него. Олаф се усмихна и си помисли "Е това е което един човек може да желае". Гледката бе прекрасна Демерион бе обвит под снежната покривка и явно това радваше всички жители. До като Асе ходеше по улиците към катедралата на първичния удар всички му се усмихваха и му пожелаваха приятен ден, а момчето им отвръщаше с голяма усмивка и кимване. Ето я и нея прекрасната катедрала от покрива на която бяха увиснали няколко ледени шипа, но пътя около нея беше чист. Сякаш снега изобщо не е валял там Олаф премисли всичко в главата си и влезна в Катедралата.