Ковачница

Ковачницата е най-процъфтяващият магазин в Демерион. Поради постояната нужда на берсерките от качествени оръжия и брони, от поправка и каляване на стоманата, този магазин работи денонощно на чело с майстор ковачът Кинул. Кинул е мъж на средна възраст, изучен да работи с два чука едновремено и е може би единственият в Шелтър с такава способност. Само за няколко дни, той изработва голям боен чук за берсерк. Самият майстор има и няколко калфи, които праща из Шелтър да събират нужните му материали.

Приех думите на учителя си и се бях запътил към ковачницата. Вечерта настъпваше бавно и сянката на ноща започваше да обгръща улиците. Аз погледнах небесата бяха чисти и едиствено Окото На Олаф бдеше над мен. Ходих по маршрута който Вик ми бе казал. На една от пряките започнах да чувам звуци от удари с чук по необоздано желязо. Това трябваше да е ковачницата на господин Кинул. Беше доста известно място, но никога неми оставаше място да стигна до тук за да огледам нещата вътре. Вратата на ковачницата бе още отворена явно още работеше. Мъжът вътре много ме изненада непредполагах че такъв човек може да е ковач. Не бе един от най-силните мъже или поне тай изглеждаше. Почуках на вратата, но той неме чу за това влезнах и се запътих срещу него. Ударите озвучаваха цялата зала в която се помещаваше ковачницата. Стотици оръжия окачени по стените кое от кое по прекрасно от другото това неме интересуваше, но все пак ме впечатлиха и зарадваха до някъде. Явно господин Кинул ме бе забелязал и спря да удря с чука аз се обърнах и казах.
-Господин Вик О Шлиндер ме изпраща да разреша вашият проблем .

-Разбира се за майстор Вик бих отишъл и на края на света, а сега му дължа и извинение. /Казах без да се замислям миссията можеше и да е самоубийствена, но я приех независимо последствияата. Трябваше да се извиня на Учителя си той желаеше да изпълня тази миссия и щях да го направя.
-Някоя друга подробност господине ? /Попитах го аз преди да се обърна към вратата хванах дръжката на врата и зачаках да чуя ако има нещо друго за казване.

Късно през ноща почуках на врата на Ковачницата в Демерион. След няколко минути майстор ковача Кинул се показа на врата. Беше сънен, но бе нормално ноща беше напреднала и луната се бе издигнала високо в небето. Едно голямо око което ме наблюдаваше. Майстор Кинул разтърка очите си и ме погледна. Усмихна се и ми каза.
-Е начи си ги намерил а ?
-Влез вътре момче. /Аз влезнах в ковачницата и седнах след което почнах да разказвам как мина патуването ми. Бе трудно особено връщането с този багаж. Патувах близо два дена и половина. Първия ден бе изключително тежък пропраях си път през гората нежоах да си намеря нищо за ядене и в крайна сметка легнах в едни храсталаци. През ноща се събудих от вълчи вой не далеч от мен. Проселедих го и стигнах до глутница вълци които бяха нападнали сърна един от тях видимо водачът им ми остави част от нея. Аз разпалих огън и опържих месото след като се наядох се върнах в храсталака и взех кутията с пренадлежностите на майстор Кинул. Втория ден се загубих из гората, но привечер намерих търговската пътека и тръгнах по нея напред. Не бях сигорен дали към Демерион или някаде другаде. След няколко часа се срещнах с търговски керван. Те ми казаха че съм тръгнал в правиланата посока аз им благодарих и продължих по пътя си. Още няколко часа и стигнах до града. Майстор Кинул ми поднесе чаша чай и аз зачаках какво ще каже за моето приключение.

Отпих от чая си и изслушах Майстор-ковача чух за предложението му. Отворих уста за да отреча ала погледът му ме смрази и аз замълчах за няколко мига. След като размислих реших че една каска няма да ми дойде в повече на екипировката. Въпреки че бях с много оскърдно облекло очаквах да получа броня на начинаещ както и ботуши и ръкавици. Но каска трябваше да си взема и майстора тай настояваше. Вече нямах избор трябваше да приема.
-Щом настоявате искам каска с два рога които сочат напред. Напоследък много си чупя главата. Но не бързайте ще мина след някой друг ден да я взема. Сега ще посетя Майстор Вик за да му докладвам обстоятелствата. /Докато говорихме явно ноща бе изминала слънцето вече се бе издигнало на хоризонта и първите хорица започнаха да излизат по улиците. Студът отвън бе голям забелязах го от дъха на хората който се смразяваше в мигъ в който излизаше от ноздрите им. От няколко къщи отвън започна да се издига пушек домакините започваха да вършат своята работа......... До като Олаф.Д.Асе гледаше през прозореца се унесе и заспа. Майстор Кинул го изгледа и си рече "Явно е доста изморен". Остави младежа да спи и започна да се подготвя за ежедневната си работа. След като изми лицето си в един лиген и изтри лицето си с един бял парцал който служеше за триене. Той се качи на горния етаж и се преоблече няколко минути по-късно вече бе слязъл в ковачницата и започна да кове поръчката на момчето......... Аз се сепнах и паднах от един стол ударих си главата в земята и ме заболя доста здраво. Пипнах мястото за да го затопля болката отминаваше по бързо по този начин. Течеше кръв лееше се из пръстите ми. Погледнах и си казах "Не пак бе много съм непохватен значи". Направих сърдита физиономия сърдих се на самия себе си. Огледах се Майстор Кинул го нямаше, но чух чука от ковачницата. Излизнах през задната врата измих си лицето с малко сняг. Както и раната минах на централната улица и влезнах в ковачницата. Сбогувах се с Майстор Кинул и се запътих към Бараките На Първичния Удар.