Кръчма

Кръчмата, въпреки че е леко порутена отвън, вътре е топла и уютна. Самото помещение е изработено от дърво, за да предпазва от външните температури. Залата е изпълнена с десетки маси, които приканват хората да пийнат по нещо. Управителките на тази уютна кръчма са Нили и Шели. Едната е страсна червенокоса сервитьорка, а другата - тъмнокоса и хладна на вид красавица. Въпреки че са жени, те знаят как да защитават това място и са изучени от малки деца в изкуството на ръкопашния бой.

Вратата на кръчмата се отвори и се блъсна в стената. Всички намиращи се в нея се обърнаха и погледнаха към Олаф който бе ядосан много много ядосан. Мисълта че някой се опитва да оскверни честа на най-великия и силен бог на неговия съименик Олаф бе немислима. Хората които бяха в кръчмата в лицето на бармана сервитиорката и двама мъже единият младо момче с клиощаво тяло, а другият унил мрачен мъж доста голям на размери и малко по голям от Асе. Който закрачи смело към мъжа и го потупа по рамото. След като човекът се обърна Олаф го попита.
-Ти ли си Гарт Карен ?

-Майстор Вик ме праща за да ти кажа че ако продължаваш да оскверняваш Олаф нашият бог. /Олаф за миг млъкна и премисли нещата в главата си въпреки големината на този човек май можеше да го победи. Все пак обучението което е имал преди не е било на празно и както баща му Артас казваше "Ти си роден за да се биеш". Без да се усети Асе леко се усмихна, а от вратата подухна лек ветрец който развя част от косата му и той продължи.
-Ще бъдеш наказан, а аз ще те пребия. Това е немислимо което правиш как смееш да оскверняваш нашият бог Олаф е най-великото същество най-великия бог най-силното нещо което някога е съществувало. НЕПРОСТИМО./след като Олаф извика удари в масата която се намираше близо до него.
-НЕПРОСТИМО аз ще те отърва от това което си станал ако продължиш по този път. /След тези думи Олаф просто стисна юмруците и се приготви за първата атака от страната на Гарт. След което щеше да му потроши пияните кости.

Олаф удари с лявата си ръка по дясното си рамо, а яроста започнада угасва леко по леко. Няколко минути по късно Асе наведе глава и разтърка лицето си с двете си ръце сякаш ставаше от дълбок сън. Момчето леко заобиколи масата и седна на стол срещу Гарт. Мъжът тъжно отпиваше от бирата си, а няколко капки от очите му допълниха чашата. Косата на Олаф бе паднала върху лицето му само дясното му око се виждаше. Той протегна едната си ръка към ръката на Гарт и я хвана. След което я стисна здраво до като огромният берсерк не вдигна главата си и не видя сълзите капещи от окото на Асе.
-Споделям болката ти братко. /Каза с тих глас който бе облян в тъга и мъка.
-Помниш Кемос нали?
-Е там загубих всичко и всеки който обичах. /Сълзите продължаваха да се стичат като на малко дете което иска сладкиш от сладкарницата, а майка му няма пари да му купи.
-Там всичките ми мечти бяха разбити само за една нощ. Една единствена нощ когато всичко се изпълни с кръв. Реки от кръв течаха в улиците на селото което гореше ли гореше. Пламъците изяждаха сградите една по една сякаш гарвани ядяха мършав труп. Труп на вълк който умрял от глад и припаднал в гората. /Олаф рязко вдигна главата си на горе и с едната си ръка изтри очите си. Косата му се отпусна на зад тай че цялото му скулесто лице се виждаше в светлината от факлите в таверната.
-Но несе предадох продължих да се боря минах през Гората На Търговеца. Сам самичак раздиран от чуствата си и намерих нов път по който да тръгна. Въпреки загубените ми родители Нами.Д.Асе и Артас въпреки това че телата им бяха разкъсани от върколаците. На пук на всичко аз продължих и промених болката в сила. Сега съм по-силен и душите на родителите ми бдът над мен. Знам че си изгубил жена си която си обичал от дъното на сърцето си, но времето минава. А ние неможем да живеем вовеки в тъгата си. Остави бирата и тръгни с мен нека двамата да станем велики войни и душите на изгубените цени за нас хора да се гордеят с нас. Нека Олаф богът на разрухата да бди над нашите тела а душите ни да са част от неговата. Сега Гарт ела с мен умолявам те в противен случай ще трябва да те затворат. В тъмница сам самичак раздиран от спомените си ще умреш без да си направил нищо в този си живот. Просто ще го пропилееш на празно, а жената която те е обичала ще те напусне след смърта ти. Умолявам те ела с мен приятелю нека да ти покажа пътя на силата и радоста на разрухата и щастието. /Олаф леко се усмихваше косата му леко стърчеше около главата му. Бармъна и сервитиорката които бяха в помещението гледаха с очуда невярвайки на очите си. Обикновено Гарт сигорно щеше да е пребил човека пред себе си, но за сега се сдържаше, а Олаф изчакваше неговия отговор.

Олаф се усмихна малко или много нямаше никакво значение за него в този момент той бе радостен че помогна на брат берсерк. Той се изправи и стисна ръката на Гарт и каза.
-Олаф.Д.Асе син на Нами.Д.Асе и Артас приятно ми е. /След като Гарт му отвърна двамата си заговориха като стари приятели. Виски в кръчмата гледаха с изумление явно това което бе направил Асе беше нещо напълно неочаквано за тях. Двамата излезнаха от Кръчмата заляти в приказки на кой как му минали годините.