Броните На Енрикие

Алан пристъпи в работилницата на маестро Енрикие и Веднага съзря мъж на средна възраст с посивяла коса и брада който размяташе един чук и млатеше един къс нажажен метал .
- Извинете , майстор Енрикие , аз съм Алан уча се на магия тук в манастира.-каза с уважение младежът.
- Търся си работа и се чудех дали ви трябва помощ, израстнах в Домерион и през малка част от живота си бях калфа в една ковачница и затова си търся работа именно при вас. - изрече Алан и изчака ковачът да му обърне внимание тъй като беше зает.

-Хмм не изглеждаш много силен, но ще ти дам шанс. /Отрони Енрикие с лека усмивка, а мустаците му се разрошиха когато се усмихна.
-От толкова много работа нямам време да наема домашна прислужница. /С лек глас каза Енрикие и също тай леко арогантно.
-Искаш ли да ми станеш прислужник ще ти плащам по 100 злато на седмица? /Попита Енрикие и зачака отговор от момчето.

/Една седмица можеш да го опишеш в един пост който трябва да е дълъг поне двадесет реда за да получиш парите си./

Алан се възмути ! Домашна прислужница , в името на М'лаах ,никога не би приел такава унизителна работа , за всеки случай не и при такова заплащане.
- Благодаря маестро Енрикие , но се опасявам че ще откажа . - каза Алан с лека въздишка.
- Имах впредвид работи из вашата престижна работилница , но щом нямате нужда от помощ тук .... - изрече Алан и му стана леко конфузно , всепак човека му предлагаше някаква работа.
- Може би трябва да си наемете момиче специално за тази работа , поне желаещи нелипсват .- беше убеден Алан.
- Е , време е да си потърся късмета другаде , довиждане маестро и късмет в бизнеса . - изрече разсеано Алан и излезе през входа на ковачницата .

/ Действията продължават на улицата/