72.
Императорът седеше на трона си и безмълвно гледаше Португас Д. Ейс, отмествайки за кратко погледа си, колкото да измери и другите завърнали се победоносно воини.
- Това е велика победа, сир Ейс. - каза накрая Вайл, след като изслуша най-новият си гвардеец, който се бе оказал наистина обещаващо попълнение в Черната гвардия. Всъщност бе пожънал няколко наистина значими победи и бе доказал себе си като достоен. - Имаш благословията ми, щом я търсиш. Титлата е твоя и ще бъдеш известен из Шелтър с нея. Колкото до другата ти молба - имаш позволението ми. Последната вест, която получих от Копието, бе че битката за Бароустоун е наистина тежка, но ситуацията не е безнадеждна.
- Ваше Величество... - думите на лорд Мариъс бяха придружени от дълбок поклон. - Бих желал да се завърна в Лорион. Не мога да съм спокоен дори миг, когато знам, че враговете крачат свободно из земите ми. Ако позволите...
- Лорд Мариъс, лично ще ви придружа до Лорион. - отвърна Вайл тихо и се изправи от трона си. - Найт, някакви новини от Крайблъъд?
- Не, Ваше Величество. - отговори рицарят, недоволството прозираше в гласа му. - Хм, бих си позволил да отбележа...на Блъъд, както винаги, не може да се разчита.
Императорът поклати леко глава. Това не бе съвсем вярно. Просто Дорнскейл имаше други приложения, коренно различни от това, да се намесва в масовите битки.
- Добре тогава. Двамата с теб ще придружим лорд Мариъс до Лорион.
- Ваше Величество... - лорд Мариъс изглеждаше поласкан, но и объркан. Вайл разбираше точно защо.
- Бъдете спокоен, милорд. Двамата с Найт ще сме съвсем достатъчни за армията там.
Императорът се приближи до Ейс и го потупа по рамото, единственият жест на одобрение, което бе показал, но съвсем достатъчен да изрази мнението му.
/Португас Д. Ейс, получаваш 30 Атака, 30 Магия, 250 Негативна слава, 50 Позитивна слава, титла "Огнен император", 1200 Злато./