Първичен Вятър

Сградата се намира в близост до портата, която води към втория район на града. Първичния Вятър е не много голяма сграда, която за сметка на това е изработена с прекрасни йероглифи и статуи. Самата зала е осветявана от пет големи полюлея и крепена от няколко мраморни пилара с воден цвят, обгърнати от ветрове. В центъра на залата има бюро, зад което обикновено седи майстор Акачин Но Хелио. Въпреки младото си лице, той бързо напредва из редиците на замъка и е вторият генерал в гвардията на Хилион. Уменията му са почти перфектни и за това заема втората длъжност на учител.

Сон и Харолд пътуваха.Харолд се оглеждаше за някоя по-внушителна сграда.Когато видеше такава поглждаше към Сон,за да види дали ще се спре,но мъжът вървеше ли вървеше напред.Когато бяха почти до портите пред погледа им изникна една средна на големина и височина,бяла сграда.
-Пристигнахме-каза Сон-тук ще се обучаваш.
Хари не се впечатли изключително много от вида на сградата:
-Това ли е?Представях си го доста по-голямо и........ами и аз не знам,но не си го представях така.
Мъжът само се усмихна.Те влезнаха.
Гледката беше неописуема.тръпки побиха Хари и косата му се изправи.Той остана на място без да може да обели нито една дума за няколко минути.След това се опомни и погледна напред.Пред него седеше едно младо момче с сребристо бяла коса.
-Добре дошли-поздрави ги то.........

-Ех Акачин колко време мина учителю. /Усмихна се Сон и се поклони.
-Да отдавна несъм те виждал пак ли ми водиш ученик ? /Майсторът пголедна към момчето и го прецени с поглед.
-Е хайде представи се момче от къде идваш и защо искаш да се обучаваш при нас. Сон напусни залата за сега ще се видим по-късно.

Харолд се поклони също:
-Здравейте сър.Казвам се Харолд Джеймсън Кариалорд.Идвам от градче на име Брингър.Баща ми е известен ковач в града ми.Там разлиични вийни му даваха да им поправя брони,ризници и други.Включително и Чираци на Хилион.От разкаазите му замечтах и аз да стана такъв войн.На мен и на няколко мой приятели ни се отдаде възможност да дойдем до този град.Веднага приех.Сега съм тук и съм решен да стана войн какъвто винаги съм мечтал.

-Но ... преди да започнем обучението ти искам да помогне6 на двама човека живеещи в Хилион. /Каза учителят усмихнато и му подаде един лист.
-След като им помогнеш ги помоли да подпишат този лист. /Момчето взе листа и излезна от Първичният Вятър.

/Следващия псот пиши на улиците трябва да помогнеш на двама жители на града./

Хари пристигна.....Докъто се разглеждаше чу гласа на майстора:
-Свърши ли задачата?
-Да сър.Успях.
Момчето разказа на учителя си всички подробности за мисията.След това подаде на Акачин листа с подписите и по негово нареждане се изправи.....

-За днес си свободен Хари.Утре ще продължим обучението ти.
-Но учителю аз все още се чувствам пълен с енергия.Ще се справя.
-За да станеш добър войн трябва и да имаш търпение,ученико.Прибери сеи си почини.
-Разбрано.
Харолд се запъти към вкъщи.След 5 минути разбра за какво му говореше учителят му.Краката почти не го държаха.Толкова беше изморен.Мислише си,че ще заспи на учлицжата.Но все пак той продължи към дома си.

Хари пристигна в академията.Той си пое дъх за няколко секунди и започна да търси някой да разбере какво става.Беше необичайно тихо.Ветровете бяха изчезнали.Харолд се затича към центъра.Той се спъна по път и се свлече на земята.Когато се изправи някой го хвана за рамото.Беше Сон.Момчето не усети как се промъкна зад него.Той попита:
-Какво става учителю?Къде е майстора?
-Той....той....-заекна Сон и се загледа в земята.....