Улиците

Улиците на Зейлор са частично покрити с каменни плочи, а встрани от пътищата има огромно разнобразие от дървета и друга растителност. Красотата на вътрешността на града е почти толкова голяма, колкото и в Граела На Титаните, за който се носят само легенди.

Ханабуса пристигна.Тръгна да оглежда мястото то бе толкова красиво и голямо момчето като че ли попадна в транс той бе учуден от мястото природата му бе дива много при това дървета бяха огромни със големи корони.От джоба на Ханабуса се подаваше и Нейлд малкият осмоочко остана очарован от гледката той не бе виждал толкова много дървета на едно място това за него бе рай.Ханабуса усети движение в джоба си погледна.
-Ех Нейлд колко е красиво тук.Ако можехме тук щяхме да заживеем нали?
След мисълта си Ханабуса продължи напред.Малко след външните улички те навлязоха в вътрешноста на града там те останаха почти толкова очаровани колкото и от външноста на града......

Улиците наистина бяха живописна сцена, тесни павирани ивици сред дивата природа. Жителите на Зейлор явно живееха в пълен синхрон с природата, което бе нормално, предвид магията, която използваха. Ханабуса повървя известно време по една от уличките, оглеждайки се и любувайки се на околността. Често се разминаваше с хора от всякаква възраст и пол. Повечето го поздравяваха учтиво, но продължаваха по пътя си. Изключение направи един нисък младеж с рошава черна коса и зелени очи, който се спря и загледа младежа с любопитство:
- Добър ден, не съм те виждал наоколо преди. - рече той. - Аз съм Волк Фенрирус, приятно ми е. - подаде ръката си той. - Чирак на Лейла от известно време.

-Охо значи ти ще можеш да заведеш при учителя лутах се така дълго из тези красиви улици !
След тези думи Ханабуса поседна на един камък и бръкна нежно в джоба си от там се показа един малък паяк.Волк се уплаши от съществото тъй като незнаеше че е домашен любимец на Ханабуса.Посегна към него но Ханабуса го спря и му обясни че паяка е негов домашен любимец и че името му бе Нейлд.Малко по късно те тръгнаха.......

- Значи се казва Нейлд, така ли? - попита Волк заинтересовано и Ханабуса кимна. - Аз не се разбирам с никакъв вид животни. И имам донякъде страх от паяци. Но не ми пречат. Отровен ли е? А, няма значение, заливам те с досадни въпроси. Почти сме там.
Двамата вече излизаха от стените на града и навлизаха в околността, която представляваше низ от иглолистни гори. Пътят под краката им се превърна в горска пътека, постлана с килим от борови иглички. Не вървяха дълго по нея и се озоваха пред една прикрита горска поляна, в центъра на която имаше огромен камък...който се раздвижи, изправи се на краката си и погледна в посока на новодошлите.

/Следващият ти пост нека бъде в Пътеката на Земята./

Гледката беше толкова прекрасна, че дори и лошите спомени на момчето не могат да го спрат да се зарадва. Птичето летеше щастливо наоколо, пеейки песен, правеща картината още по-приятна. След няколко секунди Рентан осъзнава, че не е направил и една крачка и тръгва напред.

Магът пазач който вардеше предната порта огледа момчето което беше изумено от красотата на Зейлор и му подвикна .
- Ей момче , знам че това е най-красивия град на света но недей се заседява на едно място . Ако си дошъл да ставаш земен маг подобре потърси някой учител . Най-добрият е Ксев Рот . Той обитава Пътеката на Земята . Ако искаш да си починеш отиди в таверната . И да те няма че блокираш пътеката ! - каза пазачът усмихнато , но сериозно.

Трус ...... Затишие ....... Трус ...... Затишие ......
Жителите на Зейлор отдавна бяха свикнали със сънните смутове на Лейла .
Дори бяха измерили точното време на тези природни феномени . Смяната на сезони , години , трусовете се повтаряха и това носеше мир на земята . Лейла е там , Лейла знае , Лейла е с всички нас .

Но този ден бе различен . Първият трус бе непредвиден , вторият бе плашещ.
Нещо бе станало , нещо се бе променило . Лейла бе неспокойна , нещо идваше . Третото земетресение бе вестител . Земетресенията се повтаряха през часове , а епицентъра им се приближаваше . И тогава невиждано досега земетресение затресе не Зейлор . Сградите в целия град бяха изградени с магията на земята , никой в Зейлор не бе застрашен , но преживяването означаваше нещо ужасно , означаваше промяна .
И тогава всички жители на земният град усетиха присъствието му . Обсидиановият голем се издигаше като монолит изникнал от пръстта на главния площад . Стърчеше безмълвно от изстиналата вкочанена земя . Все едно винаги е стоял точно там , от хилядолетия , от началото на времето , като безмълвен неодушевен пазител на мира. Но животът който излъчваше биваше усетен в територията на целия Зейлор , а може би целия Шелтър .
И без никаква причина или предупреждение големът от вулканичен камък започна да се откъртва, докато от него не остана само един мъж .
Седящ на пиедестал , а около него в земята се бяха забили късовете тъмен обсидиан от голема .

Слънцето бе започнало да спуска зенита си , денят бързо чезнеше и настъпването на нощта се усещаше .
Криещото се слънце се пречупваше през обсидианът и придаваше на цялата картина неземни усещания и пропорции .
На този ден в Зейлор бе пристигнал носителят на мир .

» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците