Кметството

То представлява голяма сграда и се намира в центъра на града. Тя е изградена от полиран дървен материал. Като във всяка друга подобна общност, кметството е център за взимане на важни решения, свързани с града. Кметицата е Катерина Дариел, която е двадесет и шест годишна дама с черна коса и пъстри очи, известна с красотата си, но въпреки привлекателния и вид разбира от работата си и не се колебае да взима дръзки решения свързани с града.

Зейлор бе красив, спор в това нямаше. Около улиците вирееше дива растителност, а въздухът кипеше от магия. Самата атмосфера те грабваше, разтърсваше цялата ти вяра из основи. Все едно ти казваше "Виждаш ли? Това е бъдещето. Истински рай, в който хората са в баланс с природата. Със земята. С растителността. Със себе си." Сградите бяха изградени предимно от дърво и камък, но в никакъв случай не изглеждаха скромни, бедни или занемарени. Може да нямаха симетричността на Утопия, нито пък изчистените й светли цветове, но бяха красиви. Би било приятно човек да живее тук. Да се разхожда из древните гори. Да диша чистият въздух. Небето сякаш беше толкова близко. Сякаш магията на Зейлор те покоряваше. Само за миг.
Городик мразеше това място. Намрази го още в момента, в който го видя. Имаше нещо тук, което разколебаваше безотказната му вяра. Нещо го терзаеше. Той отправи кратка молитва към Единственият, да опази духа му силен и чист.
- Какво искаш? - попита го мъжът пред него. Беше младеж, с едва набола брада, с която явно наистина се гордееше. Лицето му бе стегнато от подозрение. Беше облечен в простовата кафява роба, с широки ръкави, по които сякаш...растяха цветя? Противен еретик, боготворящ еретически идоли и кумири. Кладата беше неговото призвание, там, където тези цветя щяха да бъдат погълнати от пламъците. А с тях и неверническата му душа.
- Името ми е Городик Мейнвар. Ранг Зийлот от Светата Инквизиция. Емисар съм. Дошъл съм в името на архонт Вистас Найтингейл, заемащ ранг Сив. Желая аудиенция с вашата...владетелка.
Момчето пред него го гледаше с открито пренебрежение.
- Аз съм Тайл. - представи се то. - Друга информация не ти трябва. А сега ми кажи, белодрешко, защо да ти имам доверие? Може пък да си нает нож, оня ден зарових ей там един такъв от Етелус'Сев. - Тайл посочи с поглед един дъб на около пет метра от входа на кметството, чийто вход пазеше. Под дъба имаше нещо като набързо скалъпен гроб. - Твърде почетно място за такава измет, но какво толкова - има място за още един.
Лицето на Городик потъмня от гняв. "Анил'Те, дай ми сили! На мисия съм! Не трябва да губя самообладание пред такава проста провокация! Негова Светлост Сивият Архонт избра точно мен. Има вяра в мен, няма да го предам. Нито вярата си."
- Виж, момче. Просто ме пусни вътре. Ще предам оръжието си, преди да го направя.
Не искаше да се отделя от меча си, но нямаше избор. Чувстваше се гол без него. Безащитен въпреки блестящите си тежки брони.
- Съобщението ми е важно. Не търпи отлагане.

-Добре тогава , последвай ме . - каза Тайл .
Тайл поведе емисарят през дървеното кметство , което сигурно имаше размерите на един малък замък . Отвън това не си личеше , но вътре нещата бяха различни . Както се казва : Външността лъже . Коридорите се преплитаха , на моменти се показваше пролуки през който се виждаше прелестта на града . Покрай тях минаваха други хора който носеха документи и свитъци и поздравяваха Тайл. След околу пет-десет минути бавен ход през коридорите , който се сториха на емисаря по дълги от час , най - накрая стигнаха до масивна врата . Самата врата беше двойна с извезани на нея различни картини , дървета , цветя , растения , земя , житни култури , слънцето , луната . Колкото повече се вглеждаш в нея , толкова повече се обеждаваш че вратата е направена с магия. Просто образите преливаха от един в друг и създаваха впечатлението че вратата е жива и става по голяма . Тайл проговори внезапно и отново сепна емисаря.
-Остави оръжието си в този ъгъл , всичкото оръжие и без номера . Също така го запиши . На бюрото има мастило и пергамент .. - Тайл посочи едно бюро от десния край в ъгъла до вратата.

Ножницата бе хладна на допир, а оръжието вътре - още по-хладно. И остро. Городик го остави на бюрото, а присъидини към него и късият си меч. Щит не носеше. Шлемът постави над оръжията. Тежките метални ръкавици - отдолу. Свали плащът си, сгъна го и го постави под шлема. Поколеба си. Реши да не оставя свещената книга. Тя му вдъхваше вяра. Остави я в пътната си раница. Хвана перото и попълни няколко реда с едър и стегнат шрифт.
- Това ли е всичко? - попита магът и Городик кимна бавно. - Това в раницата?
- Книга. - рече малко по-сопнато отколкото искаше зийлотът. - Готов съм да се срещна с вашата господарка. Няма ли да е редно да я осведомите преди това?
Лек намек за усмивка мина по устните на момчето.
- О, но тя със сигурност знае за вашето присъствие в Зейлор. Вече ви очаква.
Мейнвар изглежда мълчаливо нахаканото хлапе и видя за кратък миг пламъци над главата му. Мъждивият образ изчезна почти веднага.
- Добре, синко. Светлината дано грее над теб.
Младокът повдигна дясната си вежд и направи гримаса, но сви рамене.
- Както и да е, старче. Влез, когато се чувстваш готов.
"Старче?" - помисли си учедено емисара. Съвсем скоро бе навършил 37та си годишнина, но никой не го бе наричал стар преди. Е, да, по слепоочията му доминираха сивото и бялото, но все още бе млад и здрав като бик.
Той се приближи към вратата и се постара да не я зяпна като хлапе лакомство. В името на Светлината! Усещаше странна магия, която струи от вътре, чувстваше я съвсем бегло. Крилете се отвориха сякаш от самосебе си и той прекрачи прага.

Гледката въте го стъписа . Зала достойна за крале , от земята в две редици покрай изящния пурпорен килим имаше шест огромни кристала който преливаха от цвят в цвят . По стените имаше Гоблени , Картини на красива жена , но същевременно властна . От дясната страна на залата имаше два огромни прозорци който пропускаха светнина в залата . Факли и полилей липсваха . Единствения източник на светлина бяха кристалите който отразяваха естествената светлина и придаваха на залата една мистична обстановка . От левия край на залата имаше библиотека с две стълби и цялата претрупана с книги и свитъци . Червеният килим стагаше до подиум от три стъпала на който имаше два трона но единият не беше използван от векове . И двата трона бяха направени от преплитащи се дърва . Единият значително по-малък и в ляво от главният трон който в момента беше зает от дамата която Городик разпозна като Катерина Дариел , кметицата на Дорион . Тя беше младолика за годините си жена с черна пречуплива коса и пъстри очи в който човек можеше лесно да се изгуби . Самата жена беше облечена в дълга роба която покриваше нежно формите й , както и част от трона . Единствено короната липсваше от главата на тази жена която можеше да мине за кралица .
-Господин Городик Мейнвар .- разби леда кметицата . - Очаквах те . Явно ми носиш важно послание след като си дошъл чак от Утопия в толкова кратък срок по заръка на архонтът. - каза тя с хладен хладнокръвен трон .

Городик наведе леко глава в израз на почтителност. Отне му един дълъг момент да осъзнае, че всъщност тя е просто началничка на Зейлор. Просто кметица. Да, Зейлор изглеждаше много по-опасно място, отколкото го описваха, но беше просто град пълен с еретици. Тук не грееше Светлината на Единственият. Нямаше причина да й отдава чест. Зийлотът повдигна поглед към Катерина и го задържа там. Беше красива, властна и хладна. Би трябвало да носи корона.
- Не... - промълви тихо и несъзнателно той в отговор на абсурдната идея, а жената просто продължи да го гледа. Вещицата го хипнотизираше! Трудно му беше да откъсне поглед от нея. Чувстваше се обезверен. "Мисията, не забравяй мисията!" - напомни си той, но други мисли го терзаеха сега. Откъде тя знаеше името му? И откъде знаеше кога точно Сивият го е пратил тук? Може би някой от Черните Архонти бе предател? Не...не. По-скоро някой от Белите им събратя. Всички те бяха против Вистав. А дори да не беше така, Сивият едва ли знаеше на кой да се довери. Подозрението бе плъзнало в града на мечтите и в целият Орден като тлъст червей в свежа ябълка. Може би Зилеан стоеше зад всичко? Не, не беше негова работа да мисли за всичко това. Беше объркан, но имаше мисия и трябваше да я изпълни. Лицето му остана съвсем спокойно, макар няколко ситни капчици пот да се появиха на челото му, а челюстите му да бяха стиснати.
- Привет, владетелке на Зейлор.
Нужда от представяне нямаше. Тя май вече знаеше повече, отколкото бе полезно и здравословно.
- Негова Светлост Вистас Найтингейл, избраникът на Светлината, заемащ един от седемте най-висши поста в Орденът на Светлина, този, който ходи под Светлината и Мрака едновременно и приема всички човешки грехове за всеобщото добро, ме изпрати да ви предам думите му.
Городик замълча и изчака съвсем лекото кимване на Катарина да продължи:
- Цитирам. Мракът в Шелтър се надига и трупа нови сили и множество поддръжници. Кървата луна изгря наново и озари света с лудостта си. Диваците се надигат от Севера. Служителите на Косача се опитват да възродят това, що не трябва да ходи по тези земи никога повече. Поклонниците на мълниите и дъжда мълчат и стоят в очакване като лешояд над умиращо животно. Освернителите и убийците дебнат в сенките. Светът, който се опитваме да създадем е на път да бъде разрушен отново. Светлината не прави компромиси. Анил'Те не прави компромиси. Но се замислете. Нима растенията могат да израснат без Светлина? Нима почвата може да е плодородна дори в най-гъстият мрак? Вие тачите природата, вие сте част от нея, както и всяко друго същество на този свят. Замислете се над това и бъдете готови за мрака.
Городик си пое дъх и впери твърд поглед в очите на Катерина. Виждаше нещо толкова мъдро и древно в тях, но това не бе възможно. Та тя бе на същата възраст като малката му сестра.
- Сивият също ми заръча да ви предам, че желае да се срещне с вас очи в очи. Заобиколен е от врагове и еретици. Единствено тогава би могъл да ви разкрие цялата информация, която Светлината е разкрила пред него.

- Съобщението ти е важно . - изрече Катерина след известно време прекарано в тишина . - Много мъдрост се тай в думите ти пратенико , в думите на твоя архонт. По тези думи мога да отсъдя че Орденът на Светлината не е стабилен както винаги . Криете тайни заговори и съюзи точно като този , който ми предлагате в момента . Идвате тук първи , защото знаете че Зейлор и ние тези който се покланяме на Лейла , мир на името й , можем да защитим вашите интереси без кръвопролития .
Времето замръзна . Городик Мейнвар и Катерина Дариел просто се гледаха , дори без да мигнат.
- Земята е свидетел на много кръв , пролята от вашите ръце . Заради идеалите на вашият единствен Бог . Къде скрити , къде покрите . Но , според нашата вяра грехът може да се изкупи . Така е й според вашата . Ще приема твоят Архонт Найтингейл в града си . Но нека пътува с малка група елитни войни . Нейскам нито да се разчуват слухове че сте се размърдали към Зейлор , нито скъпият ви архонт да бъде нападнат напът за мирния ми град . Това е решението ми .
Тонът и остана решителен и хладнокръвен през целият разговор . Дори изражението на лицето й не се промени много . В действителност Катерина мразеше кръвопролитията и беше склонна да направи всичко те да се разминат.
- Е , ако нямате други въпроси или нещо друго за казване сте свободен господин Мейнвар .

"Интересен развой на събитията." - помисли си Городик. Сивият го бе предупредил за три възможни варианта - този, в който щяха да му откажат учтиво, друг, в който щяха да го задържат за няколко дни и да го разпитат(без да влагат много нежност) за Орденът, а после или щяха да го пуснат, или да го убият. А в третият, Катерина Дариел щеше да се вслуша в думите му и щеше да се съгласи...да дойде с него в Утопия.
Но явно кметицата беше предпазлива. Разумно. Или пък...самата тя имаше някакви бъдещи планове? Дали пък не беше капан?
Е, Сивият щеше да реши. Городик нямаше властта да взима подобни решения. Но щеше да му разкаже с подробности за срещата си с Катерина. Беше запомнил думите й на изуст. Бяха остри. И верни, макар и толкова близки до откровено светотаство.
- Мога да ви уверя, госпожо Дариел, че Орденът е също толкова стабилен, колкото винаги. И расте на сила. Трябва да е готов, когато човечеството има нужда от помощ и осъзнае, че има само един Бог.
Той й кимна бавно.
- Също така благодаря за щедрото ви предложение към Негова Светлост Сивият архонт, ще му предам думите ви и ще пратя вест по гълъб с отговора му. Бих се радвал да се видим отново. Нека Светлината грее над вас.
Той се обърна и с равномерни крачки излезе от залата. Тайл го чакаше отпред и отново го поведе по коридорите, като преди това Городик взе принадлежностите си. Своите лични уреди на войната. Докато излизаше от града мислеше как точно да подходи. Вистас беше неговият господар, но...един човек често притежаваше повече от един.

» Кметството
» Кметството
» Кметството