"... -Какво правиш тук?
-Трябва да се срещна със спътниците си, за пътуването към Воулкбрен.
-Но, те вече тръгнаха!
-Какво?
-Тръгнаха.Казаха че си възпрепядстван и затова няма да заминеш с тях.
-Но, аз съм тук, какво може да означава това?
-Не знам, но имаше голем с тях.
-Ще се опитам да ги догоня.
-Добре, но внимавай.Това или е работа на сивите, или... "
Разговора с администратора не му излизаше от главата.Защо групата беше тръгнала без него?Как беше взела още един голем, въпреки че имаха зачислен само един.Възможно ли е да е грешка?Не, утопианската администрация не грешеше.Но как беше възможно иначе?
Колкото повече мислеше, толкова по-намирисваше тази работа.Някои е искал той да остане в Утопия.Добре, че извади късмет и се оказа че в бюрото клисарят по погрешка е направил копие от списъка на заминаващите с групата, иначе нямаше да го пуснат да излезе от града.В последния момент на портата го настигна Артур Арин.Алехин отново потъна в спомени:
"...-Алехин!
-Дяконе?
-Ела с мен.
Дякона го отведе в една странична уличка и му подаде един документ.
-Чух какво е станало.Сивите също са притеснени.Давам ти този документ, с който ти е позволено, да арестуваш тези за които имаш основателни съмнения.Трябва да настигнеш групата, но ще минеш през Хайуинд.Имаме основания да мислим, че в Ридемов Лес чака засада.Триста четирдесет и седем не е трябвало изобщо да излиза от склада но младшият майстор-ковач ти го е дал по погрешка.Ако беше видял документите, щеше да разбере че те посочват триста четирдесет и пет, тогава щеше да види че него го няма и ти щеше да бъдеш арестуван, за това че си се опитал да изнесеш нелегално голем от ковачницата.Няма значение, че документите ти са истински - когато установят че се опитваш да вземеш голем, който го няма всички ще решат че си измамник и ще те тикнат в затвора.Който и да прави това е решил че по този начин ще изкара теб от играта - мисля че се опитва да изкара всички които могат да му попречат да прави с онзи голем каквото иска, било чрез измама или по този начин, който приложи на теб.Няма начин да не знаят че все пак ще напуснеш Утопия.Никой не знае за това, освен някои от сивите и аз.Ти също естествено.Трябва да разследваш какво става там!..."
-Трябва да стигна до местната страноприемница... - промърмори Алехин.
-Трийсетиседемкрачкинапредпослеседемдесетипетвлявостраноприемницатасеказвасклада
-Ти от къде знаеш?
-Имамкартанаточнитеместонахождениянаповажнитеобектинатериториятанаорденанасветлинатаосвентоваимамвграденмагическигеопостояненсензор
/гео-постоянен-сензор - gps рофл/
-Какво ще рече това?
-Винагизнамкадесенамирам
-Добре, нека отидем в този "Склад".
-Азнямадамогадавлезна
-Да не би местните да не харесват големи?
-Вероятнощесъмтвърдетежъкунищожаванетонаподанастраноприемницатащесъздаденежеланиусложнениякоитомогадаизбегнакатоседяотвън
-Хм...
Алехин погледна към широките крака на голема които оставяха дълбоки следи в улицата и се замисли.Явно по-добре че не бяха минали през Ридемов Лес - тук тези следи бяха първите от този тип.На където и да бяха изнесли онзи голем, не беше минал от тук...
Страноприемницата беше на близо и стигнаха бързичко.Алехин се протегна и натисна дръжката, а триста четирдесет и седем застана отпред напълно неподвижен, а вътре...
Индекс 
Галерия 
