"Склада"

„Склада” е името на единствената кръчма в Хайуинд. Нейното съществуване не е известно на лорд Родрик Гудфайр. Алкохола и забавленията в града са позволени единствено в един ден от годината – деня на Зараждането. Но това е твърде тежко изпитание, дори за най-калените воини. За тази цел, собственикът на кръчмата Колин Даруолк използва своето задължение да наглежда складовете за реализиране на тайният си бизнес. Как го прави? Е, той така и не иска да го сподели с никой. Помещението се намира в един стар склад, като музика и глъчка няма. Просто е смъртоносно да се вдига ненужен шум.

Алехин влезе в кръчмата. Не го посрещна музика или весела глъчка. Помещението бе малко и съвсем скромно обзаведено - мебелите видимо бяха създадени от различни дърводелци и бяха видели по-добри дни. В единият ъгъл, където би трябвало да има камина, бе поставено странно устройсва с формата на орб(сто сантиметра в диаметър), което издаваше слаба жълта светлина, но видимо топлеше. Пред него бяха поствени две празни бурета, на които бяха седнали два типа в поочукани бели брони. На коланите им имаше мечове, а наметалата и шлемовете им бяха окачени на закачалката до входа. Другите поситетели бяха един пияница, забил чело в масата пред себе си и похъркващ стабилно, трима обикновени на вид мъже, явно дошли от околните села, една сервитьорка(симпатично момиче на не повече от 16 години) и самият собственик - едър мъжага, чиято дълга бяла коса падаше свободно по раменете и гърба му. Лицето му бе набръчкано, гладко избръснато и сурово, а погледът му веднага се заби в новодошлият. Тихите разговори веднага секнаха и Алехин привлече цялото внимание за един дълъг миг. А после всички отново се върнаха към заниманията си. Двамата войници замърмориха нещо тихо, загледани угрижено в източника на светлина пред себе си, а тримата селяни заобсъждаха нещо на сравнително висок тон, като хвърляха по някой друг поглед към войниците и Алехин. Изглеждаха мръсни, уморени и прегладнели.
- ...не знам как ще оцелеем тази зима. - достигна до Алехин част от разговора им. - Трябва да говорим с лорд Гудфайр.
- Никога няма да ни приеме просто ей така.
- Не говори така, той винаги се е вслушвал в думите на простите хорица като нас.
Пияницата, който изненадващо бе вдигнал поглед в посока на влезлия, отново бе захъркал. Нещо в погледа на мъжа обаче се стори странно на Алехин. Не можеше да определи какво точно.
Кръчмарят, който точно наливаше две халби с ейл за клиентите на буретата, погледна отново към него.
- Настнявай се. Ще желаеш ли нещо? - тонът му бе съвсем учтив, но без намек за подмазване.

-Първо ще седна, благодаря.
Алехин се запъти към войниците като не спря да се оглежда наоколо.Аскетизмът на помещението беше само привиден - просто нямаше нищо излишно вътре.
-Нека Светлината ви огрее, господа.Може ли да седна при вас?
Алехин не изчака поканата и директно се настани, знаейки, че в качеството му на посветен, дори и войниците да не го харесат, надали ще изразят гласно неудоволствието си.Момичето тъкмо се приближи.
-Вино имаш ли?Нека да бъде една чаша от по-свястното ти, а за господата тук, по една чаша ейл няма да навреди, нали?
Тя кимна и каза:
-Един сребърник за виното, и по пет медни за двата ейла.Общо два сребърника.
-Заповядай. - Алехин подхвърли една сребърна монета на масата - Другото ще получиш като донесеш поръчката.
Възползва се от случая да огледа помещението отново, и в частност онзи пияница, оказа се...

Пияндурникът изобщо не му обръщаше внимание, но сякаш беше поживнал малко.
- Ей, едно и за мен. Винце, де, таквоз. Имам нужда да наквася малко гърлото си с нещо по-хубаво, така да се каже. - поръча той на момичето и се оригна силно, докато оставяше на масата един сребърник.
Двамата войника при които се бе настанил Алехин само изгледаха пропадналият тип с празни погледи и единият поклати глава. Поклонникът се бе настанил на една сравнително неудобно обърното буре. Скоро дойде и поръчката му. Двамата мъже до него от време на време му хвърляха любопитни погледи, явно чудейки се дали те да подхванат разговор или да изчакат него. Когато дойдоха ейловете им, единият все пак вдигна халбата в благодарност към Алехин и след като отпи попита:
- Какво ви води насам, помазани от Светлината? Може ли да ви помогнем с нещо?
Заговорилият бе по-едрият от двамата - гладко избръснат и със симпатично, дори веселяшко излъчване. Косата му бе черна и късо подстригана, а очите му - е, те бяха зорки и интелигентни. Тонът му бе съвсем приятелски и добродушен.