"Кралски лебед"

Елитна странноприемница. Пред входа, в клетка има красив бял лебед на име Крал. В началото Крал бил пуснат на свобода и не бягал. Но често осирал обувките на клиентите и след заплаха от смърт и сготвяне, той се съгласява на доброволен затвор. Сега е приятна атракция. Цените в „Кралски лебед” са скъпи, ако вече не сте го осъзнали, етажите са три, има си кръчма с авторитетен барман – Лорс Кейн, както и хубавички и недостъпни сервитьорки – Мегди, Нанабел и Карла. Е, чак недостъпни не са, но действат противопропорционално на тежестта в джоба ви. Храната и пиенето са първокачествени, както всичко друго тук. И скъпи. В стаите няма бълхи, чаршафите са чисти, възглавниците меки, гардеробите нямат пайжини и прочие. Има си и биячи, да не ги забравяме. Едри момчета с бичи вратлета.

13. Риз

Стаята му не бе голяма, но добре обзаведена - леглото бе твърдо и удобно. На подът имаше тънък килим, а прозорецът бе прикрит от тъмно-синя завеса. Риз свали колана с меча си и го остави на бюрото, после свали и останалите си дрехи като внимателно ги подреди на стола пред него. Наметалото нави на смачкана купчина и го хвърли в обемният кош в ъгъла. Беше попитал ханджията - алчен тип на име Лорс Кейн, къде да може да го изпере, ала Кейн го беше уверил с мазна усмивка, че не би могъл да остави такива високопоставени гости да се занимават с пране. От Риз се изискваше само да го остави в коша за пране, а някоя прислужничка щеше да се погрижи. Това не допадна много на младият поклонник, ала той сви рамене. Какво толкова. Не стига това, но и Лорс настояваше да ги приеме като гости в кръчмата си. За него било огромна чест един Инквизитор и един млад воин на Светлината да му гостуват. И още тон глупости. Интересно, вярата блещукаше в човека, което донякъде успокои Ризраел. Но виж, този другият...този, който бяха срещнали на улицата и на който Максиум имаше такова доверие. Той лъхаше на смърт, на ерес...на зло. Младежът усети как настръхва от мисълта. Трябваше да поговори с приятеля си насаме. Да го предупреди за подозренията си. Но преди това имаше нужда от гореща баня и нещо за хапване. В съседната стаичка имаще умивалник и...О, Светлина! Имаше вана, от която се надигаще гъста пара. Той потопи показалеца си за да прецени температурата и миг по-късно се намъкна вътре с дълбока въздишка. Притвори очи от удоволствие. Миг почивка и удоволствие преди голямото предизвикателство. Какво беше казал онзи подозрителен мъж? Останали са му едва сто човека. Да...Докато влизаха в кръчмата, Риз забеляза, че тя е заделена изцяло за малка военна част, явно стоте, за които ставаше дума. Музиката, която по принцип би трябвало да звучи в кръчмата отдолу бе съвсем тиха, алкохол нямаше. Сервитьорките, които бяха избирани по красота и чиято цел бе да събуждат похот в посетителите, бяха облечени с дебели и дълги дрехи, прикриващи извивките по тялото им. Интересно. И хубаво.
- Извинете, господарю. - чу той глас от вратата и рязко отвори очи, изправяйки се в седнало положение. На входа на банята стоеше младо момиче, може би петнадесетгодишно, с красиви и нежни черти и дълга руса коса, спускаща се под дупето й. Той преглътна. Какво в името на Единственият правеше тази девойка тук?
- Аз съм личната ви прислужничка. - обясни тя тихо и хрисимо наведе глава. - Нека ви помогна с банята ви.
В дребните си бели ръчички държеше няколко кърпи и парче сапун. Риз усети как кръвта нахлува в лицето му.
- Излез. - рече той доста по-строго отколкото искаше, а момичето бързо последва командата и затвори вратата зад себе си.
Какво си бе помислил кръчмарят? Защо му беше пратил това момиче? Може би това просто влизаше в обичаите тук, в тази част на Утопия, но...Ризраел потопи главата си под водата за миг, после бавно я повдигна. Нямаше време да мисли за глупости. Това просто беше изпитание, пратено му от Анил'Те да изпробва безкомпромисната му вяра. Е, беше успял да го преодолее.

Час по-късно.

Ризраел влезе в кръчмата на странноприемницата. Няколко погледа се обърнаха веднага към него, повечето - забивайки се в меча на кръстта му. "Реликва в ръцете на хлапе" бе изписано в измумените и раздразнени погледи на воините, напълнили цялото помещение. Младежът не им обърна внимание, а потърси с очи Макс. Видя го до камината, срещу него стоеше мъжът с покварено присъствие. Риз бавно закрачи натам, потънал дълбоко в мислите си. Трябваше да предупреди някак си приятеля си.

Риз се приближи към Макс и погълатият от мрак и поквара човек който стоеше пред него. До като се приближаваше чу думите на Максиум "Но той е още само момче как може да го убием защо не разбирам доведох го тук за да го направим част от нас, а не да го убиваме" Другият човек явно не бе видял Риз и каза "Господарят желае тай" Максиум изглеждаше потресен в момента в който мъжът му каза. Незнаеше какво да прави, а хората в таверната започнаха да стават от масите си и да се приближават към Ризраел. Максиум забеляза Риз и извика
-БЯГАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ БЯГАЙ ЩЕ ТЕ УБИЯТТТТТТ. /В този момент една кама изхвърча и се забоде в челото на Максиум, а трупът му падна на земята свлече се и голяма локва кръв се плисна на земята под главата му. Ризраел разтвори очи невярваше на това което виждаше. Треперещ той се огледа и сега забеляза покварата във всички присъстващи виждаше мрачните им аури които се въртяха около тях. Мъжът който спокойно седеше до камината изрева.
-ХВАНЕТЕ ГО И ГО УБИЙТЕЕЕЕ. /Ризраел се затича към врата и с един ритник я свали след кеото се засили по улиците. От всеки ъгъл излизаше мрачен покварен човек който го гонеше той успя в бързината да свали един двама с уменията които бе научил. Стигайки до конюшната видя че конят му е оседлан и го яхна. Препускайки в галоп в към катедралата в страни от Воулкбрен видя заложници. Жителите на Воулкбрен стотици бяха скупчени на едно място като кози. Майки и деца плачещи бащи молещи да пуснат децата им на свобода. Десетина пазачи също такак покварени. Ризраел незнаеше какво да прави единственото кеото му се струваше правилно е да се върне в Катедралата и да разбере какво точно се случи в Воулкбрен.

/Пиши в катедралата при учителя си./