Покоите на лорд Мариъс Бренов

Солариумът на лорд Бренов е в тон с останалата част от замъка. Семпли мебели, разположени из трите стаи, с които разполага апартамента. Спалня, хол за гости и кабинет. Прост дизайн, ефективност и липса на ненужни артикули, в които човек да се спъва. Всеки посетител се съгласява, че покоите на лорда лъхат на военен лагер отвсякъде.

На ниската дървена масичка пред тях имаше гарафа с червено вино, изсушени плодве и няколко вида сирене. Чашата на Мариъс бе полу-пълна от известно време. Владетелят на Лорион бе забравил за нея по време на разговора си с Асе. И наистина, за първи път от пет дълги години насам, Бренов се чувстваше отново млад, спомняше си защитата на Лорион и обсата на Илиос, как двамата с Португас се бяха били рамо до рамо в името на интересите си. В името на стара империя. Заля го носталгия. Много хора и същества се бяха опълчвали срещу нея, срещу императора и срещу неговата тирания, когато накрая именно той бе спасил Шелтър. Колцина ли знаеха това? Не повече от дузина. От известно време двамата с Португас седяха в мълчание, отпуснати в меките, нелуксозни кресла в покоите на Бренов.
- Да си чувал нещо от останалите от гвардията? Знаеш ли дали има оцелели? – прекъсна накрая мълчанието Бренов, изчаквайки Ейс да излезе от оковите на мислите си. Лордът нямаше намерение да разпитва Асе за плановете му и какво го бе върнало отново на шах-матната дъска, на която в момента хаотично и безцелно се движеха фигури. Знаеше, че Огненият император сам ще подхване темата, ако има желание.

Седяха в залата не обезпокявани от никого двама стари приятели. Мълчаливо усмихнати обляни в спомените си за стари подвизи и битки. Потънали в размисъл за настоящето Лорд Бренов заговори, а по - младият премълчаваше обмисляше как да изиграе картите си без да загуби главата си .
-Не милорд. /Отвърна кратко на въпроса му. След като се поколеба и леко намръщи той погледна към Огненият Чук На Разрухата. Оръжието което му бе спечелило стотици битки. Спасявало от хиляди смърти живото оръжие което вече не бе негово. Младокът който го притежаваше сега бе по достоен от самият Огнен Имератор.
-Но чух че онзи Саигар1 е някъде из Алдеон . / Усмивка пребяга по лицето му.
-Милорд Бренов идвам тук с няколко въпроса . Преди да ги задам обаче искам да ви помоля да ми върнете оръжието . Моята кръв се нуждае от него Демерионските мини са ужасно място все някак си ще му послужи. / Лордът усмихвайки подаде оръжието което държеше в ръката си на Асе. Португас взе и усмихвайки се поклони за да отдаде почит на Бренов. След което заговори на някакъв странен език. Сълза от огън падна от окото му и се пръсна на стотици искрици върху оръжието.
-Ейрейс Но Мареш Со Нокириал Симтикъ Елекио Демах . / Чукът се запали и се изпари пред очите на двамата мъже. "Демерионските Мини" Олаф бе застанал на ред с робите и пазачите им идващото зло щеше да ги помете из пещерата, но нямаха избор освен да се защитават. Олаф отчаяно казваще молитвите си към неговият бог на войната и като по чудо след като вдигна очи от земята. Пред него се бе озовал Огненят Чук На Разрухата . Олаф докосна чука , а той сякаш запя в ръцете му.
-Радвам се да ви служа пак господарю. Огненият Император изпрати поздрави и ви пожелава успех . В момента говорят с Лорд Бренов опсъждат старите времена. / След като чу името на владетеля на Лорион младокът едва не припадна. Този мъж бе известен с невероятните си воени тактики побеждавал войски 1 към 5 , а сега неговият дядо водеше разговор в който най-вероятно щяха да намесят и него . Какво ли кроеше Огненият Император. "Лорион" Асе вдигна глава от пода където се разпадна огнената сълза и се усмихна.
-Сега делово Милорд Бренов с всичкото уважение което имам към вас . / Португас наколеничи и наведе глава пред Бренов.
-Искам да ви помоля за обещание. Искам премирие между Манастира на Вечните Пламъци и Лорион. Моля обмислете това премири защото враговете дебнещи за трона на нашия господар немогат да бъдат надвити само от мен. /Асе продължаваше да клечи с наведена глава в очакване на отговор от Лорда.

Бренов остана безмълвен за един кратък миг, после отвърна кратко.
- Приемам предложението ти, Асе. - усмивка изгря на измореното лице на лорда. В тъмните му очи грееше свиреп блясък. - До този момент си мислех, че съм останал съвсем сам. Шелтър се оказа проклето място след като мечтата на всички стана реалност. Някогашното величие на империята сега събира прах в нечий ъгъл като стара вехтория. Знамето на тиранина жадува за ласката на ветровете. Ела с мен.
Асе се изправи и последва лорда. Думите му го бяха заинтригували. Значи Мариъс Бренов не беше паднал под влиянието на жаждата за власт като мнозина други. Интересно. Вместо да се опитва да обедини всички под Лорионска власт и да стане новият император, той бленуваше за друго.
Бренов и Огненият император излязоха от солариума и поеха нагоре по широките вити стъпала към най-високите етажи на сивият замък. Прозорците бяха нарядко и се редуваха с амбразури. Прислугата, която срещаха се кланяше учтиво и продължаваше дискретно да изпълнява задълженията си. Не след дълго двамата се озоваха пред тясна дървена врата. Лордът извади семпъл ключ от вътрешен джоб на палтото си и отключи. Двамата влязоха в мълчание. Въздухът бе задушен и прашен, миришеше на застояло. Прозорци нямаше, но един кристален орб излъчваше мека синкава светлина и Асе успя да различи части от вътрешността на стаята.
- Таванско помещение? - попита той, почти изненадан.
- Абсолютно, но също така и...съкровищница за някоя по-специфични предмети.
Асе вече бе доловил магиката, която обитаваше залата. Бе пълно с капани. Стаята бе огромна и пълна с кашони, сандъци, ковчежета и дори цели гардероби.
- Следвай ме плътно и най-добре не докосвай нищо, дори аз не знам свойствата на някои от предметите. - каза Мариъс и поведе Асе към един черен махагонов сандък. С помощта на друг ключ, той отвори капака и Асе погледна вътре. Имаше само два предмета. Черно знаме, на което бе бродиран сребърен дракон с разперени криле, чиято опашка се увиваше около тялото и почти стигаше до зеещата паст на звяра. Другият бе меч, по-точно катана, прибрана в черна кожена ножница без украси. От мечът се излъчваше толкова гъста и негостоприемна аура, че повечето хора щяха да припаднат изложени само на няколко минути облъчване. За щастие, нито Асе, нито Бренов бяха като повечето.

/Свободно РП. Ако имаш желание можеш да опишеш впечатленията си или ако желаеш можеш да добавиш само няколко кратки коментара и да ме оставиш да продължа, изборът е твой./

-Бренов ... това ... това е неговата катана ... Бренов ти държиж половината Империя в ръцете си защо я пазиш като стара вехтурийка на тавана си ?? Тези неща тук как по дяволите си се докопал до тях ... Можеш да поведеш света в нова ера ... ерата на ..... ТВОЯТА ЕРА БРЕНОВВВВВВВВВ / Бях изненадан сърцето ми прескачаше бях превазбуден от чуствата които ме заливаха в момента пред мен стоеше реликавата която оправляваше Империята на тиранина .... не знаех защо ме доведе тук и какви бяха намереният му.
-Какво мислиш да правиш приятелю ? Имаш силата да управляваш Шелтър, а седиш тук в креслото си и пиеш чай.

1.

Мариъс Бренов рязко се изправи в седнало положение и си пое дъх. Студеният нощен въздух, минаващ през отворения наполовина прозорец прогоря дробовете му.

» Изоставеното имение на лорд Бренов
» Имението на лорд Матиофорн
» Имението на лорд Фоусуей
» Имението на лорд Марк Глеард
» Парти имението на лорд Кормрид