„Черният овен”

Черният овен е доста известна, посещавана и харесвана странноприемница. Тя е със стандартните три етажа, като първият е добре поддържана кръчма. Вторият и третият се наемат за нощувки. Стаите са в ако не в отлично, то поне в много добро състояние. Храната и алкохола също са на ниво, както и обслужването. Собственик – Родрик Грейв. Той е мъж на около тридесет и пет, със здраво телосложение, симетрични черти, разноцветни очи(тъмно-синьо и ярко-зелено), добре потдържана брада тип „катинарче” и късо подстригана черна коса, побеляла малко около слепоочията. Биячи той не наема. Изглежда е уверен, че сам може да се справи с всяка евентуална „ситуация”. Въпреки тази очевидна заблуда от негова страна, досега никой не се е опитвал да ограби „Черният овен”. Сигурно хората се плашат от бруталната фамилия на този иначе толкова добродушен тип.

Елеа го изчака да се махне от погледа й. Отвори вратат и влезе в помещението. Вътре беше пълно с вече пяни мъже, които си поръчваха още алкохол. Айзенберг закрачи към човека, който стоеше зад бара, за да може да си наеме стая. Трябваше да си намери такава, за да може да се преоблече, da се наспи, защото утре се очертваше важен ден за новото й " Аз". Както и да е, малко преди да стигне до бармана, беше спряна от висок мъж, бледолик с коса на дредове, зелени очи и облечен в черно. Реши, че не й се занимава и просто го заобиколи.
Елеа седна на бара и каза:
- Искам нещо силно и една стая за няколко нощувки... - след което се облегна на стола, кръстоса си краката, отпусна косата си назад и тя падна на талази по гърба й . Замисли се, какво я очаква утре, освен срещата на доковете. Стоеше и се взираше в нищото, чакайки питието си.

Родрик Грейв погледна новодошлата безстрастно и й наля пълна чаша първокачествен скоч. Остави я пред нея и спря разноцветният си поглед на нея продължително. Тя отмести очи и повдигна кристалната и лъсната до блясък чаша, разклати тъмното питие и ледчетата в него изтракаха.
- Питието струва двадесет жълтици, нощувката - деветдесет. Колко нощувки да ти предвидя? - попита я той учтиво, несваляйки очите си от нея.

Елеа отпи няколко големи глътки, след което прехвърли погледа си на човека пред себе си и каза:
-Не ми се дават пари, ше може ли да работя тук .. За ношувките не знам колко са.
след което прокара пръсти през косата си и го погледна с възможно най-милия си поглед. След което пак отпи от питието си, раклашайки чашата. Знаеше, че утре ше я очаква нешо скучно, затова мислеше че може да си позволи няколко чаши скоч. Впи погледа си в неговия като потъна в мислите си. Сети се за това колко шастлива беше преди години, колко хора се грижеха за нея. Искаше и да се върне във времето и да живее щастливо със семейството си.
Докато размишляваше, Грейв забеляза, че катранено черните 'и очи започват да се пълнят със сълзи. Просто тихи сълзи – резултат от болка. Елеа се осъзна и взе една салфетка и внимателно попи кристално, чистите си сълзи. Отпи няколко глътки от скоча и каза:
-Е? Господине, какво решихте?
Обстановката в кръчмата беше на ниво. Нямаше толкова пияници. Hямаше викове и красяци от страна на клентите. Харесваше 'и колкото и да не и се работеше.Винаги отлагаше този част от живота си и молеше леля 'и да и дава пари, но този път щеше да 'и се наложи

Елеа:

Собственикът продължи да я гледа безмълвно и тя се зачуди какво се крие зад този поглед.
- Не търсим персонал в момента. Но клиентелата понякога се оплаква от липсата на повече симпатични момичета наоколо. Което ме засяга, все пак се опитвам да потдържам бизнес тук. - той сви рамене и въздъхна. - Виж какво, ще се съглася да те приема на работа. Виждам, че си нова в града и все още няма къде да отседнеш. Ако започнеш работа при мен, няма да се налага да плащаш за нощувки, храна и евентуално напитки. Но няма да получаваш парично възнаграждение. Задълженията ти ще се ограничават до сервиране и отсервиране на левия отсек от заведението, а именно онези три маси. - той й кимна към три маси в ъгъла, близко до една от камините в широкото помещение. В момента само една от тях не бе заета. - В края на седмицита ще имаш два свободни дни, а през другите ще имаш право да си избираш дали да работиш сутрин или вечер.
Той се усмихна леко и след кратка пауза подаде десницата си и допълни:
- Аз съм Родрик Грейв. Какво ще кажеш за предложението ми?

Елеа го погледна и каза
-Мерси за предложението, може ли утре вечерта да ти отговора какви смени имам, зашото имам среша утре следобед, която може би ше реши бъдешето ми.
Елеа пое ръката му и се усмихна:
-Елисавела..
Нямаше намерение да използва истинското си име за това взе назаем името на братовчедка си. Аизенберг се надяваше, тя да няма нишо против това. След което изпи течност в чашата и го погледна мило, навдигайки чашата. В погледа и се виждаше, че го моли за оше едно. едва ли щеше да откаже на такова добро, невинно и мило момиче като нея. На лицето и продължаваше да стоя онази сладка, нейна и дори леко первезна усмивка, която можеше да накара всики мъж да падне в краката и ако пожелаеше.
Надявайки се да и налее още едно тя погледна помешението, в което трябваше да работи.

Едва забележима усмивка се появи на устните на Грейв, докато й пълнеше чашата с ароматния алкохол.
- Няма проблеми, утре да е.
Не изглеждаше запленен от сладкото й излъчване, все пак можеше да й е баща, макар да изглеждаше младолик. Всъщност, Родрик не приличаше на който и да е кръчмар, на който тя се беше натъквала. Не че имаше голям в кръчмите, не беше прието благородничките да посещават тези долни места. И все пак тази странноприемница изглеждаше приятно уютна, макар повечето хора да изглежда някак студени и отчуждени. Нямаше ги обичайните кръчмарски свади, жива музика и пиянска дандания. Напротив, всичко бе кротко и някак твърде перфектно. Не изглеждаше лошо място за работа. Собственикът не беше дебел, мазен и алчен като колегите си, дори я беше черпил едно питие. Всичко изглеждаше твърде...странно. Но не непременно лошо.
- Стаята ти е последната на втория етаж. - обясни и Грейв и й подаде малък, но сложно изработен ключ, на чиято метална дръжка присъстваше числото "13".

Елеа взе ключа и се усмихна, след кеото отпи от чашата. Аизенберг се присегна към палтото си и от там извади една табакера. Изкара си една цигара и я запали. Опъна си няколко пъти и я остави в пепелника, за да прибере кутията и ключето. На дръжката беше написано "13". "Супер, какъв късмет", помисли си тя. Изпи и останалата течност от чашата и тръгна към стаята си. Изкачи се по стълните и вкара ключето в бравата и влезе вътре, затваряики вратата след себе си. Елеа остави палтото, на леглото, и отиде да се поизмие. Sвали дрехите си от себе си и легна на леглото. След oколо половин час зяпане в тавана, тя започна своето пътуване към света на сънищата

Дарина отвори вратата. Драго не я придружаваше, беше го оставила някъде.
Тя влезе. Не се оглеждаше. Не я интересуваше дали къдрокоско настина е тук или не... така си повтаряше.
Дар седна на една маса, точно в ъгъла, за двама, тъмна и мрачна.
Заведението изглеждаше посещавано и беше цяло чудо, че тя си бе намерила маса само за нея, местенце, на което можеше да наблюдава всички, но тя почти не се виждаше. Това означаваше, че скоро нямаше да бъде обслужена, каквото и да значеше това. Дори не знаеше дали има келнери, някакви похотливи девойки, които да разнасят бира или нещо такова.
Настанявайки се на това място, Дарина потъна в нейния мрачен свят и сякаш не отразяваше никого. Вътрешно в нея се водеше диалог, силно казано, но, да, диалог.
- Дали е тук?
- Не знам.
- Ако е тук, ще дойде. Трябва да си ме спомня.
- И да е тук - няма да дойде сам. Трябва ти да го намериш. Едва ли те помни, ти не си нещо, което може да бъде запомнено.
- Не. Трябва да ме помни. Той ми каза къде да отиде.
- Защо трябва да те? Може би просто е искал да те прати на сигурна смърт, за собствено успокоение на съвестта, а ти си изкарала късмет.
- Късмет?
- Да. Това, което и двете нямаме. Никога не си имала и никога няма да имаш. Свиквай.
- Тъпо ще е, ако не дойде.
- Тъпо или не, това е реалността. Ти седиш, чакаш го, но той така и не се появява.
- Трябва да ме е забелязал.
- Кое те кара да мислиш, че е тук?
- Не знам. Просто ми се иска.
- Дори и да е тук, едва ли те е видял. Невзрачна си.
- Може би, но знае, че го търся.
- Ха! Жено, чуй се. Няма как да знае това.
- Къдрокоско...
- Къдрокоско това, къдрокоско онова... Знаеш ли? Писна ми да слушам за него. Няма го. Тръгвай си.
- Не.
- Тогава чакай напразно. После не ми казвай, че си знаела, че това ще се случи.
- Няма да се появи.
- Ето, дойдохме си на думата.
- Но ми се иска...
- Е, той не иска.
Оптимизмът и Песимизмът, живеещи в душата и тялото на Дар, дори не дадоха възможност на Реализма да се изяви, въпреки че едно изречение беше негово дело.

Дарина седеше и чакаше. Той така и не се появи и както ставаше в реалния живот, дори не беше наоколо. Клемп не беше виновен, той никога не бе казвал, че въпросният мъж ще е наоколо.
Колко жалко наистина. Жалко за Дар, че беше изгубила сили, време и енергия, за да стигне чак до тук. Така ставаше в реалния живот и тя много добре го знаеше - всичко вървеше надолу и само надолу. Хубаво беше, че поне за миг си бе представила нещо различно, нещо, което й се искаше да се случи. "Ем... Край, баце. Отказвам се."
Дарина стана от мястото си. Така и не дойдоха да я обслужат, което улесняваше нещата. С бавна, уморена крачка, гледайки да не се набива много на очи, тя напусна кръчмата.
Драго беше кацнал на рамото й. Какво означаваше той за нея? Розов дракон със специално умение, от... Да. Само той й остана. Време беше да се махат от тук.
Дарина се усмихна на криво, погали Драго, който измяка както той си може, разкривайки специалното си умение за момент - болезнено, но забавно.
- Е, най-добри ми приятелю, време е да се махаме от тук.
- Мяк. - Сякаш не искаше да се съгласи Драго, но нямаше избор.
Дар потъна в сенките и неизвестността. Един ден, някога, някъде, може би, аз лично не се надявам на това, той ще я намери, ако има желание да я види... Зарежи, това няма да стане - обречена да бъде сама в мрака с дракон, влюбен в нещастието й.

Вратата се отвори беззвучно точно преди полунощ . В кръчмата пристъпи тъмносиня закачулена фигура съпровождана от стълбове мъгла който се завъртяха около ръкавите докато затваряше вратата . Няколко глави се обърнаха към новодошлия , но бързо изгубиха интерес. С бавни крачки и нарочно скърцане фигурата седна на бара и отмести леко качулката назад показвайки неестествено бялата коса и тюркоазните си на цвят очи . Странникът избута наметалото си назад и седна на бара точно срещу кръчмаря и му проговори с тих но ясен глас :
- Трябва ми информатор , готов съм да заплатя щедро срещу точно информация за нахождението на една определена личност.