Полята На Шул Сор

Големи, обширни полета, засяти най-често с житни култури. Шул Сор се грижи за тях и ги пази от натрапници. Често Манастирът на Вечните Пламъци изпраща някои от учениците си да му помагат в послата работа.

Мейс най-накрая стигна до фермата. По пътя си бе набрала малко от билките, макар и да не беше сигурна дали са правилните. Защо бе подкарала коня толкова бързо, не знаеше - сигурно щеше да забележи още толкова цветя, та и повече. Но както и да е, тя беше тук и можеше само да продължи да търси. Поне така си казваше - макар и отскоро да беше отседнала в манастира, случвало й се било неведнъж да чуе, да говорят за нящой Водопад на Огъня, че бил обитаван от странни същества, че веднъж влязъл, човек на излизал от него. Твърдяли, че щели да бъдат първите, които не само че щели да излязат, но и щели да имат и многобройни приключения, за които като разказват на хората, щели да се прочуят, дрън-дрън... Мейс 'странни същества' не бе виждала, ала въпреки това вярваше, че съществуват... все някъде. Ако не беше я пратила Елиал тук, със сигурност щеше да отиде право при въпросния водопад, без особена цел, просто да го види какво представлява.
За малка ферма, полята си бяха обширни. Няколко човека се мяркаха да ги обработват, макар че от това разстояние Мейс успя да разпознае само един - не точно да разпознае, просто беше сигурна, че го бе виждала и преди. Някъде из многобройните коридори на Катедралата, в която и тя се обучаваше. Значи изпращаха новопостъпили пиро магове да работят по полето? Много не обърна внимание на това - трябваше да търси билките.
Мейс слезе от коня и седна в тревата. Извади рисунките, за да сравни с тях събраните цветя. Оказа се, че едва една трета от тях били билки, от които направи два малки букета, завързвайки всеки от тях с по една по-дълга тревичка. Останалите, Тиант като видя, че не й трябват, слезе от рамото й и ги отмъкна настрана. Какво се занимаваше с тях не беше ясно. Сега Мейс можеше да се съсредоточи върху това, което я бяха пратили да прави. Цветята явно наистина лесно се бъркаха. Гъби като тази на рисунката все още не беше видяла, но на нея като цяло брането не гъби не й се отдаваше. Колкото и да искаше да остане да седи на тревата и да усеща лекия ветрец, поклащащ житните класове, Мейс стана на крака и си изтупа полата. Абсурд беше да ги търси билките из нивите, затова се запъти към крайните и значително по-редки части на гората. Хвана юздите на коня и го поведе с нея. Тиант каквото иска да прави - в гората бе отрасъл със сигурност, нека сега й се радва, преди пак да започне да дърпа косата на собственичката си, сякаш виси от дърво.
Мейс започна да оглежда за цветя - те поне не се забелязваха трудно. Не забравяше внимателно да оглежда земята. Гъби също се виждаха, но бяха доста различни от тази, която търсеше. Срещнеше ли някоя, най-подробно я сравняваше с тази на рисунката - можеше и капка да не разбира от гъбарство, но от опит знаеше, че някои от най-отровните гъби приличат досущ на най-вкусните, които на времето й плуваха в яхнията. Изглежда се съсредоточи само върху намирането на гъбата, че ни цветя видя, ни Тиант как й размахва почти пред очите някакъв... ама той венци ли можеше да прави? Мейс го изгледа озадачено - радостно също, но не всеки ден маймуни ти връчваха цветя, камоли сплетени. Взе венеца с усмивка и пак продължи да търси. От гъби трудно можеше да връзва букети, затова ги пъхаше внимателно в чантата си. Беше свикнала да не носи почти нищо, така че нямаше нужда да я празни. Докато не напълни чантата поне наполовина, все гледаше в земята и търсеше гъбата. След известно време започна да я забелязва и без големи усилия.
Мейс се изправи и едва сега усети, че от непрестанното навеждане кръстът я бе заболял. Слава на М'лаах, все още не се бе загубила. Впрочем, докато слънцето се виждаше, макар и малко под червените облаци, това трудно можеше да стане. Протегна се и се запъти обратно към фермата. Заобиколи малко, щом й оставаше да бере и цветята. Отчасти привикна с търсенето - усещаше, че й става някак си по-лесно. Държеше рисунките пред себе си, за да не стане същата грешка като преди. Да се окаже, че повече от половината не са никакви билки. Не беше сигурна колко време й отне да намери всичките съставки за елексира на Елиал, но за сметка на това набра повече, отколкото очакваше, че ще успее - може бе Елиал щеше да й даде онова малко шишенце, за което й бе казала. Беше й интересно какво има впредвид под "специален елексир", а и незнайно защо имаше чувството, че няма да получи отговор, ако попита направо.Тиант само подскачаше между клоните и току викаше с неговия проницателен гласец, сякаш искаше да изразходи всичката енергия, останала му от сутринта.
На излизане от гората пак седна, този път по-скоро падна на меката трева. Лекият ветрец отпреди се беше усилил, а класовете се накланяха още повече. Единствения човек, който се мяркаше на полето, се връщаше към една от сградите. Мейс отново сравни билките с рисунките им, но този път останаха само по две-три цветенца и гъби, които не й трябваха. Или по-скоро на Елиал не й трябваха. Тя завърза букетите за чантата си, изправи се и се качи на гърба ня коня. За нейна изненада Тиант седна пред нея, сякаш съвсем мирно - не, не биваше да се заблуждава, че се е изморил, защото всеки момент можеше да скочи пак и да направи порази. Върнаха се по пътеката, отново бързайки. Кой знае колко време си бяха прекарали тук.

/Продължава на Улиците/

Кай - 12

Кай започна да обикаля Полята с мотиките. Чудеше се къде са всички. По едно време видя четирима човека работещи над "нивите". Трима мъже и една жена. Кай отиде при най-възрастният от мъжете и го попита:
- Вие ли сте Шул Сор?

- Да Момко , какво те води насам ? . Каза господин Сор и пое писмото което Кай му подаде .
- О , значи Гошал те праща насам с мотиките ми , явно се е постарал добре щом е наел някой да ми ги достави . Браво момко и то точно на време за вечеря . Ще останеш ли за презноща ? Можеш да върнеш парите на Гошал и утре сутринта . Жена ми е сготвила чудна яхния , а ще има и печена кокошка.
< Можеш да избереш между
1. Да приемеш гостоприемството на Шул Сор.
2. Да откажеш учтиво и да се върнеш в манастира веднага.
3. Действие по твой избор .
Решението зависи от теб>

Кай - 13

- Ще хапна и ще си ходя. Няма време да си почивам. Сигурно ме чакат още доставки. Майстор Гошал Ви праща и това писмо. - Каза Кай като го извади и подаде на Шул Сор. - Извинете ме за това, че не мога да остана. Много съжалявам. - Той подаде мотиките на Шул Сор.

- Сигурен ли си ? Пътищата през ноща са много опасни , има бандити , крадци , убийци и какви ли не още страхотий ... Но всепак решението си е твое .

<Действието продължава в Жилището>