Жилищна Сграда

Кай - 11

Кай продължаваше да тича и щом видя ферма в далечината започна да тича по-бързо от колкото преди. Тичаше с все сили. Трябваше да достави мотиките и писмото до Шул Сор. Тичаше и наближаваше все повече. Мотиките хвана с една ръка и продължи да тича. Спря се за около минута и продължи. Видя много хора да се трудят над нещо като поляна. Явно Кай бе на правилното място.

Кай чакаше и чакаше някой да го посрещне но това така и не стана . Хората се трудеха по полята , разрохкваха почвата и поливаха . Фермата беше добре поддържана . Оборите бяха чисти , плевнята пълна , лехите оплевени . А почвата небеше от най-плодородните . Поне нямаше нужда от наторяване заради волканичната пепел която подхранваше почвата . Кай усети че трябва да потърси наоколу за да попита каде е Шул Сор .

Къщата беше приятна и топла . Обстановката беше като на ловна среща , по стените имаше трофей от елени , диви прасета , и прици който Кай знаеше че са грабливи , но незнаеше техните имена. Храната беше превъзходна . Жената на Шул Сор си знаеше работата . Когато беше време Кай да си тръгне слънцето беше залязло отдавна и пътя към манастира беше дълъг и неосветен .
- Ако искаш можеш да останеш за презноща момко . Не е нужно да рискуваш живота си а и мисията си по този начин , помисли малко .
< Можеш да преосмислиш офертата на Шул или да тръгнеш през тъмната вечер >

Ноксиа забързано вървеше към сградата, а в главата си премяташе думите на фермерчето. Точно сега осъзна, че с брат и са пили в манастирската кръчма. Манастир. Тя навъси вежди. Защо в манастирската кръчма? И какво изобщо са търсили там. Може би защото беше по-наблизо, друго логично обяснение нямаше, понеже кой нормален би стоял в манастир? Вървейки към сградата изведнъж корема и изкъркори настоятелно. Беше гладна, беше жадна, чувстваше се отпаднала, не можеше да приеме смъртта на приятелите си, но не искаше и не смяташе да губи повече време. Бе преминала през какво ли не в търсенето на брат си, така че сега, когато бе толкова близо нямаше да се бави повече.
Когато се приближи към вратата почука три пъти и още с показването на първия човек щеше да поиска багажа си и да му изкаже благодарностите си.

Вратата й отвори лично Шул Сор . Фермерът бе добре сложен мъж с широки плещи и потъмняла от работа на полето кожа .
- Влез момиче , надявам се харесваш зелева супа и прясно мляко . - каза Шул Сор и подкани момичето да влезе .
Обзавеждането бе семпло , дървена маса пред камина с трикрако котле , шест дървени стола и две полици върху който имаше нахвърлени свитъци и книги .
На масата имаше два димящи паници и чаши .
В помещението нямаше никой . Ноксиа имаше странното чувства че фермера я бе чакал и знаеше точно кога щеше да почука на вратата.
На един от столовете прилежно бе закачена пътническа раница .

Момичето влезе в къщата и огледа обстановката. Не беше кой знае какво, но пък и изглеждаше доста уютно, пък и всичко бе по-добре от сиропиталището и предишните и няколко домове, които бяха повечето в таверни. Дори и оборът. При мирисът на току що сготвената зелева супа момичето се облиза - от доста време не беше яла и тя преглътна звучно. Не можеше да устои на вкусотиите приготвени на масата и затова когато непознатия я подкани тя без да се замисли прие. Похапна набързо, като нагледно не показа никакви обноски. Посръбваше звучно от супата и изглеждаше така сякаш се опитваше да навре колкото се може повече храна в устата си, но не и пукаше. След като се нахрани тя стана и разпозна чантата си, която бе закачена на един стол. Огледа дали всичко бе вътре и когато се увери, че нищо не липсва я сложи на гърбът си. Обърна се към фермерът и се усмихна:
- Аз съм Ноксиа. Благодаря за гостоприемството, надявам се скоро да мога да ви се отплатя, но сега бързам - трябва да намеря един човек..
Момичето описа брат си на фермерът, като го попита дали някъде го е виждал. Всяка информация бе важна.

- Изглежда не си яла известно време - каза фермерът като преди това изцъка звучно се език - Аз съм Шул Сор , винаги си добре дошла в моя дом момиче , ако ти трябва работа или за загазила здраво . - погледът на фермера бе толкова топъл и пълен с бащинска любов че Ноксиа едва не завидя на децата му .
- Не съм виждал момче което отговаря на тези описания . Манастирът понякога праща нови чираци на учение или да свършат това онова до фермите , но точно такова момче с чудни сиви очи като твоите не съм виждал .
Шул се пресегна и взе някакъв предмет от полицата .
- Намерих това близо до Огненият Водопад - каза Шул Сор и подаде на Ноксиа ярко оранжев вулканичен камък . - Вземи ги , ще ти бъде по-полезен отколкото на мен , пък и тия времена се налага да се пазя само от вълци . - с нескрита носталгия изтъкна той .

Ноксиа се учуди на добротата на Шул Сор. Дори и стана неудобно, защото не бе свикнала да получава добро отношение от непознати. Но определено това и сгря душата. Вероятно децата му са много щастливи с такъв баща. За съжаление момичето не бе вкусвала никога от добротата на семейното отношение, но в този момент доби представа. Вътрешно поиска живота и да се бе развил по друг начин, който няма нищо общо с това сам да се гледаш по улиците.
Тя се усмихна на мъжът срещу нея и с удоволствие прие подаръкът. Нъл' беше на аванта   След което му благодари отново и напусна топлият семеен дом.