Тъмницата

Подземията на цитаделата служеха за тъмница. Там Вайл отпращаше "специалните" си гости. Беше мрачно, влажно и отвратително. Имаше плъхове, пазачите нямаха езици и бяха жестоки. Главен надзорник беше Боб.

Слязох в подземията.На ръката ми лъщеше пръстена
на Императора.Долу беше просто отвратително.Закрих с ръка носа си и не
дишах учестено,а бавно и задържах дъхът си.Щом ме видяха стражите ми се
нахвърлиха и се принудих да говоря:
-Пусни ме,копеле нещастно!Къде е Мав? Заведи ме там,ВЕДНАГА!-показах
пръстена и отново закрих носът си ръка.Заведоха ме до най-гнусната
килия,която бях виждала.Грубо ме блъснаха назад,за да отворят
вратата.Вътре беше черно,стените бяха покрити с влага,мухал и един
плъх,който се мотаеше в краката на Мав.Спуснах се към него и го
задърпах навън.После щях да му обеснявам всичко.Излязохме бегом от тъмницата и се запътихме към "Покрова на пламъците",на излизане свалих пръстена на Вайл и го връчих на един от слугите му.
-Върнете му го и му кажете,че му благодаря...Наистина съм му задължена....-беше искрено и наистина беше важно да му върна това,което е негово,не бях неблагодарна,напротив,не стига,че ме бе пуснал,не стига,че ми каза къде е Мав,не стига,че ми даде нещото,което го измъкна,пък да не му го върна щеше да е направо безкруполно.След като го върнах изтичахме навън и отидохме направо в Кулата на Магаията.

Бивайки доведен тук Аои остана сам. Мрачната обстановка му допадаше, но това, с което беше вързан го побъркваше.

Не след дълго Найт се заявърна. Едноокият рицар се опита да отключи ключалката, но ръдживият ключ заяде, той се изнерви и разби вратата с една тупалка на масивния си юмрук. После влезе вътре при Аои и седна на пода до него.
- Доколкото знам, си познат на Крайблууд. Кажи ми той ли те прати да убиеш императора? - говореше спокойно и без какпка агресия, но вратата продължаваше да се клатушка на изкъртената си панта. Може би се беше опитал да сплаши Аои с това свое действие? Някак си младият асасин знаеше, че не е така.

Аои му отвърна с ледено спокойствие като извъртя погледът си право в неговия.
- Да убия Императорът? - той едва си сдържа искрения смях - Не. Крайблууд няма общо с това.

Найт го гледа мълчаливо около минута, после кимна:
- Не лъжеш. Значи наистина си следвал просто заповедите на Академията? - попита отново мечемайсторът.
Един плъх мина до тях и ги изгледа с любопитство. Найт го смачка безцеремонно с крак.
- Мразя тези гризачи.

- Заповеди на Академията? Не. Просто задание за Академията, мисия, била лична, което ме наведе на мисълта, че е поръчана от тук.

Същата процедура. Найт го гледаше внимателно около минута, после кимна.
- Добре, невинен си явно.
Отключи оковите му и допълни:
- Принадлежностите ти те чакат на една маса точно пред килията ти. Убийството на онази пясъчна курва изобщо не ме интересува всъщност. - сви рамене той. - Приятен път назад.

/Аои изглежда успя да изпълниш мисията си, по колкото и странен начин да стана това. Можеш да се върнеш за наградата си./

Аои кимна, стана и излезе. Взе си принадлежностите, бавно и безшумно тръгна към изходът.