Shelter World

Новата ера най-сетне е налице. А вие сте тези, които ще напишете нейната история.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  ГалерияГалерия  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 By Me^

Go down 
АвторСъобщение
Mean girl



Aries Брой мнения : 1069
Join date : 29.07.2009
Age : 22
Местожителство : Somewhere in time!

Данни на персонажа
Име: Cara Rahl
Жизнени точки:
60/60  (60/60)

ПисанеЗаглавие: By Me^   Чет 5 Авг - 0:54


No Mercy

Беше обикновен студентски ден. Саманта стоеше на една пейка и разглеждаше мъжките наоколо и си търсеше поредната жертва. Свалеше се като плейбойката на университета. Нея избощо не я засягаше това. Дори се радваше, че когато минеше през група хора всички си шушукаха и я зяпаха с отворена уста. Обичаше да събира погледите на околните. Мислеше се за велика и беше. Новото й приятелче се казваше Симо. Той се гордееше с това, че има толкова известна приятелка. Нямаше против, че тя е спала с почти всички мъжки из университета, защото той беше на същото диридже. Двамата си бяха най-голяма конкуренция.. Околните си мислиха, че се състезават , кой ще направи повече бройки. За сега бяха наравно. Поне така казваше Саманта. Беше спала с над 100-на само за година. Неговата бройка беше същата. Просто бяха един за друг. Нямаше , кой да им стъпи на малкия пръс. Зипо и Вико беше разбрала за идването им още преди всички. Щяха да пристигнат в четвъртък, тя знаеше и от няколко дена се подготвяше за тяхното идване. Мина понеделник, вторник, сряда и дойде денят. Сами се събуди към 12:30, главата я цепеше яко и тя не знаеше къде се намираше, дори не помнеше къде е била снощи. В леглото не беше сама, нищо ново. Завъртя се бавно и погледна фигурата, лежаша до нея. Взираше се няколко минути, опитваше се да го разпознае, но просто бяха поредните изгубени минути. Бутна го като го помоли да си тръгва, защото имаше да се потготвя за Големите. Момчето, да беше момче, на 15-16 макс. Тя се засмя и се помисли, че може да я съдят за педофилство, защото в петък тя щеше да навърши 21. Отново закъсняваше за лекции. Изобщо не й пукаше, защото трябваше да се стегне малко. Влезе в банята, като си взе един ледено-студен душ, за да се пооправи малко. Излезе като се уви тялото си в една къса, бяла кърпа, едва покриваше сладкото и стегнато дупе. Сами тръгна към гардеробната си и започна да търси какво да си облече. Намери един корсет и бая къса пола. Сложи си корсета, който беше черен с розови връзчици. Полата беше около педя, черна и прилепнала. Двете очартаваха уникално добре оформеното й тяло. Всички мислеха, че гърдите й са силиконови, но не бяха , просто Бог е бил в добро настроение и я е надарил. Беше отвикнала да носи бельо , мислеше го за бесмислено. И ето, че дойде времето да започне да си оправя косата. Беше дълга почти го кръста й. Беше с уникален син цвят, който отиваше само на нея. Всички женски й завиждаха за това. Бяха се опитвали да постигнат като нейния, но без полза. Седна на стола пред голямото си огледало и започна да си оправя косата. Изправи я й после си направи няколко къдрички. След което сложи малко грим, колкото да подчертае естествената й красота. Сложи обувките си, които бяха високи и тънки токчета с връзки, увиващи се около перфекните й глезени. Полата и обувките подчертаваха дълги й крака. Абе тя беше просто мечтата на всяко момче. И към 14:30 излезе от тях като шофьорът й я чакаше пред хотела. Качи се й му се усмихна, тъй като беше минала й него. Момичето беше разбила доста сърца и не знаеше кога ще й го върнат. За това просто избягваше да се влюбва, в който и да е. Симо беше същия. Двамата, не можеха да се нарекат гаджета, а просто приятели с облаги. И така към 15;00 тя беше пред университета. Влезе през вратата и всички, които бяха по коридорите спряха да говорят и я гледаха жадно, докато минаваше през тях. Шумът на токчетата й отекваше в мъртвата тишина. Тя отиде до шкафчето си като взе една тетрадка и химикал и тръгна към кабинета, в който имаше час. И така с няколко часа закъснение, тя накрая влезе. Всички се обърнаха, за да видят кой влиза. Беше тя. Перфекното момиче, мачкщо всичко, което се надуваше. Седна на последния чин като се загледа. Започна да разглежда хората, седящи на чиновете, отляво надясно. Забеляза две нови лица. Това бяха те, Големите. Саманта им се усмихна, след което повече не ги отрази, докато не свършиха всички лекции. Зипо, беше с добре сложена мускулна маса. Бялата тениска, прилепнала по цялото му тяло, я възбуждаше ужасно много. Зелените му очи, които я изпиваха с поглед, просто я влудяваха, а катранено черната му коса се спускаше по перфекните му изваяни рамене. Момчето до него се казваше Вико. Очите му бяха черни, а косата два тона по-тъмна от русото. Действаше й по същия възбуждаш начин както брат му. И така края на лекциите настъпи. Саманта както винаги си слагаше гланц за устни, когато двамата тръгнаха към нея. Походката им просто я влудяваше. Караше я да изтръпне. Движеха се толкова перфектно. Бавно, съблазнявашо. От телата им просто се лееше сексуалност. Застанаха пред нея и зяпаха като хищник дебнеш жертвата си. Но не знаеха, че те бяха нейната плячка. Но скоро щяха да разберат. Сами приключи с гланца си и каза със спокойнен и така предизвикателен глас:
„-Е, момчета с какво мога да ви бъда полезна”
Те се спогледаха и Зипо каза:
„-С тялото си”
А Вико го перна зад врата и допълни:
„-Мацо, съжалявам, за държанието на брат ми, но просто трудно може да ти се устой. Аз съм..„
Тогава Тя ги прекъсна и каза:
„-Вико и Зипо”
След което прокара езика си по устните и ги сви в една сладка, крива усмивка и стана от стола и взе тетрадката си и допълни:
„-Спокойно, знам за всички нови, защото Тати притежава университета”
След което тръгна към вратата, защото там я чакаше Симо. Тя се усмихна и им помаха за „чао”, след което се затича към приятеля си и му се метна и започнаха да се натискат пред погледа на всички . А двамата братя, запяха перфектния й задник като се спогледа и тихо си казаха:
„-Приятелю, тази е само моя, дори мисли като мен , защото явно мрази бельото."
А двамата плейбойчета отдавна бяха тръгнали към Тоалетните, защото не се бяха виждали от няколко дена и имаха работа за вършене. А Зипо и Вико бяха останали на само с мечтите си.
Зипо и Вико стояха в кабинета и чакаха момичето да се появи, но от нея нямаше никаква следа. Накрая те се заговориха за футбол и тръгнаха към игрището. Мислеха да влязат в отбора. Имаха се за звезди, но не знаеха какво ги очаква. Докато си вървяха всички момичета се обръщаха и ги зяпаха. Една от много зяпане се вблъсна в един стълб. Двете момчета живи и непокътнати стигнаха до футболното игрище и какво да видят. Игрището беше заето от мажоретния състав. Двамата се спогледаха и се замислиха дали да не отидат и да се запишат. Накрая се решиха и тръгнаха към тях. Главната мажоредка продължаваше да командори, но когато ги видя, спря всичките си действие. Колената й омекнаха и тя падна на земята. Двамата се затичаха към нея и започнаха да я разпитват дали е добре. Първоначално тя беше в някакъв шок. Не можеше да помръдне, не можеше да каже и думичка, все едно беше видяла извънземни. Красиви извънземни. Не беше свикнала да й обръщат внимание, защото всяко такова беше при Саманта. Зипо я хвана за раменете и нежно я разтърси, за да може да се озсъзнае. И ето ефектът беше на лице.
„-Момиче, добре ли си ??”- запитая я Вико като и помогна да се изправи..
„-Какво стана с теб??- продължи с безсмислените си въпроси.
„-Мисля, че съм добре! Не знам какво ми стана, но не съм свикнала момчета като вас да ми обръщат внимание!”- каза тя като бузите й порозовяха. Зипо се усмихна и попита:
„-Можем ли да се включим в състава, защото трябва да си губим по някакъв начин времето”-след което по лицето му се изписа една съблазнителна и предизвикателна усмивка, на която никой не можеше да устой. Ето, че й тя не се цепеше от колектива. Джулия се усмихна и кимна. За съжаление, започваше да се стъмва и момичето се извини и си тръгна. Запознаха се с целия състав и Зипо предложи да ходят някъде на кафенцета-мафенцета. И след като не получиха отказ всички тръгнаха надолу по улицата като не спираха да се смеят.


В ТОАЛЕТНАТА. (през това време)
Двамата плейбои влязоха в тоалетната като продължаваха да се целуват. Всяка целувка беше по-страсна от предишната. Ако някой ги видеше, щеше да каже, че не бяха се виждали от век. Симо се бореше с връзките на корсета й , докато тя разкопчаваше панталоните му. Симо бутна вратата и й тегли ключа. След което той остави Сам облегната на стената, а в краката им вече лежаха дрехите. Телата им бяха жадни едно за друго. Саманта беше облегнала гърба си на студената стена. Хладнината, която излъчваше я караше да настръхва, а междувременно той обсипваше врата й със страсни целувки като понякога я хапеше. Той се беше спуснал межку краката й като ближеше п*тката й като си помагаше с пръсти. Симо умело използваше езика си. Не беше като преди сега го правеше с много повече страст, явно я беше изревнувал от Големите и сега искаше да и покаже кой командва парада. Вкарваше ту бавно и нежно пръстите си в нея, ту грубо. Саманта и оставеше малко и той го разбра, защото тя едва издържаше да не си затвори краката. Беше сложила едната си ръка на главата му като нежно прокаржаваше пръсти през косата му. Тя беше още по-черна от тази на Зипо, а сините му очи по светли дори и от небето, в тях човек просто можеше да се загуби. Момичето се отпусна в ръцете му, защото краката й едва я държаха. Симо я претисна плътно към стената като опря ръцете й на студента повърхност като постави неговоти върху гладката й мека кожа и бавно и плавно й го вкара отзад. Като всеки тласък, беше по-бърз и по-силен от предишния. Момичето прехапа долната си устна, опитвайки да заглуши стенанията си, докато той отново продължаваше да я целува по врата, раменете и гърба й. Това я влудяваше, имаше чувството, че се намираше в Рая. Мъжеството му беше толкова перфектно. Достатъчно голямо , за да я задоволи без да я наранява. Можеше да го прави с него постоянно и по всяко време и място. След още няколко тласъка той свърши в нея, като хвърли презерватива в коша, а момичето се свлачи на земята и задиша очестено. Трябваше й време, за да си върне нормалното дишане. Приятелчето й през това време се обличаше. Много повече го харесваше без дрехи. На Сами й се искаше да му разкъса черната прилепнала тениска и да гали релефното му тяло. Момичето разтръска главата си като започна да се облича. Пристегна корсета на макс, след което нахлузи полата си и застана пред огледалото като започна да се оправя. Сами излезе първа, защото нямаше намерение да стой сто часа и да го изчака да се наконти. Вървеше бавно и спокойно към лимузината и обмисляше плановете за партито си. Все пак човек веднъж ставаше на 22. Накрая стигна до колата си отново обирайки всички погледи. Тя игнорира всички освен един. Бавно тръгна към него и му се усмихна и като стигна до него с равномерна, плавна и елегантна походка като мушна една бележка в панталона му. Когато той се усети какво стана тя вече беше на 20 метра от него и нямаше смисъл да я гони. Той бръкна в джоба си и искара едно листче, на което беше записан номера и адреса й. На лицето му се плъзна една дяволска усмивка и той се изгуби някъде в мрака. Когато момичето влезе в колата си изкара телефона за да си разгледа фейсбука, защото сега и се освободи дупка в графика. Накрая пристигнаха до хотела. Преди да излезе се усмихна на шофьора и му помаха. Бавно изкара двата си крака и стъпи стъбилно на плочките. Сами продължаваше да върви с високо вдигната глава, без да й пука за никого. Портиерът й отвори вратата като я огледа жадно, от главата до петите. Тя влезе в асансьора, набра цифровия код и започна да се движи бавно нагоре към апартамента си . Асансьорът спря и тя свали обувките си като ги метна на пода и седна на дивана като си пусна Тв. След няколко часа се беше унесла в съна си , докато той не беше прекъснат от телефона и...
..Саманта си мислеше да го остави да си звънни и си мислеше, че този който я притеснява ще се отказе, след като тя не вдигне. Стана точно обратното, Айфонът й не спираше да звъни. Накрая се отказа, натисна копчето и с раздразнен тон започна да говори:
„-Да те вземат мътните, кой подяволите си ти”
След няколко минути мълчание отдругата страна на мрежата се чу властен глас:
„-Отоври ми вратата”
Без да и пука как изглежда, момичето уви около перфектно си тяло една къса хавлия и отиде да отвори. С триста зора се домъкна до вратата, предполагаше, че е Симо, но щеше да остане изненадана от това, което щеше да види, отдругата страна на вратата. Саманта отвори вратата и се опита да фокусира фигурата, стояща пред нея, но не успя, защото в коридора липсваше осветлението. Силуетът я придърпа към себе си и я дари с целувка, за която не беше мечтала. Беше толкова уникална, чак нямаше думи да я опише. Успя да завладее цялото й тяло, накара я да изтръпне и да не спира да целува този, които я беше дарил с нея. Вплете пръсти в гъстата, дълга, руса и компринено мека коса. Пвървоначално помисли мъжа за Симо, ала не беше той, неговите милувки по-скоро бяха груби и необуздани. Той отдели устините си от нейните и с кадифен и мек глас каза:
„-Изненадана ли се, че ме виждаш тук..”
Гласът й беше до болка познат, беше някой от далечното й минало, но беше променен. Кожата му беше ледено студена и твърда като камък. Тялото му все едно беше изваяно от мрамор. Твърдо и снежно бяло. Пулсът липсваше, дахът също беше ледено студен, напомнящ и северните ветрове. Саманта не можеше да аже нищо, като за първи път, просто стоеше и гледаше човека, намираш се пред нея. Той сръчно я отдели от земята и на ръце с нея тръгна към спалнята като затвори вратата зад тях. За още по-кратко я беше положил в леглото и се беше надвесил над нея.
„-Станала си по-красива от последната ни среща”
Вмъкна той като отново я дари с неговите целувки, а тялото й отново реагира по същия начин. Лицето му все още не се виждаше, но тя беше сигурна, че това е Вайл Единствено го позна по сивите му очи. Единствено нещо, което можеше да види. Не след скоро на луната светлина блеснаха и острите и снежно бели зъби Да той наистина беше променен. Беше мъртав. Но все още беше толкова красив и способен да я влуди до степен, до която никой не беше успявал. Беше захвърлил хавлията в другия край на стаята и сега нежно галеше топлото и възбудено тяло с ледено студените си пръсти. Опитваше се да я накара да го поиска сама, а не той да направи крачката. Саманта едва успя да изрече това което си беше наумила, думите й бяха по-тихи дори от спокойна вода:
„-Вайл, какво правиш тук?”
На лицето му се изписа онази крива усмихва, която я караше да се възбуди и онзи поглед, който я кареше да се задъха..
„-Не съм забравил за рождения ти ден. Дано съм първия, който ти честити. И реших да намина да се позабавляваме малко. Да си припомним старите времена. Зная, че го искаш и тайно си мечтала отново да ме срещнеш”
Жената кимна като го предърпа към себе си и рязко го бутна на леглото, прекрачвайки го краката си, сядайки в скута му. Сложи ръцете си на твърдите като камък гърди, впивайки нокти в тях. Единствено той я познаваше толкова добре, знаеше, че е крехко създание, което има нужда от любов, защото държеше целия свят в ръцете си. Тя осъзнаваше, че Вайл е единствения мъж, когото обича и когото ще обича вечно, дори да беше сменила стотина след него. При него нещата стояха по-същия начин. Не знаеше как беше оцеляла без него 2 години, се едно той беше потънал в дън земя, вече знаеше, че е било истина. Радваше, че вече може да лежи в обятията му денонощно, да гали косите му, да целува и милва изваяното му тяло, знаеше, че той ще остане с нея. Просто онзи злополучен ден просто изчезна и не се появи повече, но сега знаеше какво му се беше случило. Бил е превърнат във вампир. Преди да изчезне беше на 23 години, а тя на 20. Първите няколко месеца й беше много трудно и тежко, но след това започна да се оправя и мислиш, че е спряла да го обича, но днес , на рождения й ден отново пламъкът на тяхната любов се беше запалил. Не й пукаше, че се беше превърнал в създание, което се храни и се поддържа жив от нейни съмишленици. И така двамата потънаха в ласки до сутринта.

През цялата нощ Зипо и Вико бяха из баровете. Бяха обиколили над 5 и бяха събрали един тон телефонни номера на мацките, с които се бяха запознали през ноща. Но и двамата знаеха, че искат само едно момиче. Саманта. Бяха готови на всичко, за да я имат, но не знаеше какво ги очаква утре. Всички по-известни лица бяха получи покани за рождения й ден, който щеше да се отпразнува на яхтата на баща й. Точно в този ден тя шепе да разбие трима мъжее с думите си. Щеше да ги нарани.
Утрото подсказваше на тримата, че нещо ще стане. Дъждът все едно се сипеше с кофи, облаците бяха запълнили цялото небе, недавайки шанс на слънцето да се покаже и да стопли душите на хората с топлите и меки милувки.
Саманта се измъкна безшумно от спалнята и отиде в хола да си вземе телефона. Направи си чаша кафе, взе пепелника и излезе на терасата. Стоеше под навеса, седнала на един шезлонг, обмисляща плана си за деня. Запали цигара, дръпна си два-три пъти и после я остави в пепелника. Отпи от кафето и звънна на баща си, по телефона. Разговорът им не продължи повече от час. Беше обяснила всичко и му беше затворила. Запали нова цигара, и отново си опъна няколко пъти. Изпи кафето си, изгаси цигара и влезе в апартамента. Беше застанала посредата му и го оглеждаше. След което написа една бележка на Вайл. На която беше написала място, час на срещата им и инструкциите. След което звънна на организаторите на партито си и им съобщи, че трябва да го отменят и да кажат на всичките гости за отмяната на мероприятието. Беше решила всичко, само трябваше да събере Симо, Вико и Зипо на едно място, за да се сбогува с тях. Написа им по едно съобщение. В него им беше дадено отново кординати и час.

Минаваха часове и дъжда се усилваше все повече. Саматна стоеше посредата на един кей и чакаше тримата да се появат. И те не закъсняха и секунда. Три Ферарита се приближиха към нея с ненормална скорост. Зипо слезе от синьото, Вико от черното, а Симо от бялото. И тримата се бяха издокара ли, все едно отиват на бал. Но не знаеха какво ги очаква. След като бяха на няколко крачки от нея, тя вдигна ръка в знак да не се доближават повече до нея. Настъпиха няколко минути мълчание и тя започна да говори:
-Знам, че и тримата искате едно и също нещо, Мен. Но никой от Вас, няма да го получи. От днес нататък, момчета, ще си търсите друга играчка. Бяхте добра компания, но не достатъчна, за това аз ще тръгна по пътя, който мисля, че е за мен.
Докато говореше бавно назад към края на кея. Височината беше повече от 50 метра. Не можеше да оцелее, ако паднеше. Точно на това разчиташе.
-Ще се видим в ада момчета..
Погледна ги искаше да ги запомни. Искаше да запомни физиономиите им. Как я гледаха. Как им се искаше да й разкъсат дрехите и да я задоволят, за да може да бъде с тях. Скочи. Те се затичаха и видяха как шлифера й се носи волно по течението на водата. Симо тръгна да скача, но двамата го хванаха и Зипо го погледна и каза:
-Няма смисъл! Така е решила, по-добре е за нас, без нея.
Вико кимна. Ала Симо продължаваше да им се дърпа и се опитваше да се добере до ръба, крещейки името й, което отекваше из областта. Явно я е беше обичал. Но не беше го осъзнал. След половин час, тримата тръгнаха към най-близката кръчма, за да се напият до несвяст и да се опитат да забравят, за случилото се.

Докато онези отгоре се чудеха какво да правят Саманта и Вайл бяха тръгнали към летището. Планът й беше да се отдалечат възможно най-далече от това място и да се пренасат в друга държава. Бяха решили да заминат на частия остров на Саманта и след няколко месеца да се преместят в Германия. След 30-минутно пътуване те бяха на летището, където я чакаше баща й. Тя се сбогува с баща си, а Вайл просто стоеше и я чакаше. Качиха се на луксозния, частен самолет. Самият самолет представяше една огромна кабина, наподобяваше етаж на къща, с 8 седалки и пред всяка седалка имаше маса, върху която имаше чаша шампанско, купичка с кашу, пепелник и лаптоп. Седнаха на седалки близко една до друга.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
By Me^
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Shelter World :: Лаф зона :: Лично творчество-
Идете на: