"Диаманта На Пустинията"

Един от най-впечатляващите дюкани на пазарния плац, обрисуван в различни шарки и фигури. За разлика от останалите сгрaди "Диаманта" е единична, но в пъти по голяма от заобикалящите я. Вътрешноста представлява огромна зала в центъра на която се намира магазинът, а в стаите около него се обучават и практикуват учениците на майстор бижутер Марл Шенето.

Време бе за работа. Гарет имаше нужда от практика . В богат град като Алдеон кражбата не бе развит бизнес . Богатите търговци имаха цяла армия стража по всяко време на денонощието. Крадците в града отдавна се бяха отказали да практикуват занаята си , наказанието за кражба в града бе публична екзекуция . Но нямаше стражар който да откаже Гарет. Диаманта на Пустинята бе разкошен огромен дюкян , и сигурно най-тлъстата цел освен двореца на кмета. Едноокият крадец избра избра сравнително облачна вечер за деянията си . Облачна вечер в пустинята ?! Може би тази нощ щеше да се случи едно от най-редките неща по тези места . А именно дъжд . Хората не спяха по време на дъжд . Те го усещаха , усещаха как водата извира от небесата . Затова те излизаха в тъмната нощ и се наслаждаваха на небесната влага . Самото събитие бе нещо като случаен празник сравним само с карнавалите в най-култирните градове . Идеалната вечер да придобиеш нещо което преди това не е било твое . Биомеханичното око на Гарет изпусна зелен пулс . В в сградата имаше шест стражари . Трима от тях спяха , останалите патрулираха ателието и чакаха смяната им да свърши. Гарет се подсмихна с една от онези арогантни полуусмивки. Крадецът се бе качил върху покрива на съседния дюкян и наблюдаваше ателието на Марл Шенето. Диаманта на Пустинята имаше два огромни цветни прозореца , единият над предния вход и един на задната стена . Тези готически витражи пречупваха светлината и хвърляха невероятни сенки в иначе невероятния дюкян. По задната уличка не минаваше никой . Но главната бе доста оживена. Крадецът измъкна една стрела с завързано за нея въже и я сложи на тетивата на сгъваемия си лък . Надяваше се единствено забиването на стрелата да не бъде усетено от стражите . Не се знае кога за последно се бяха спречквали с крадци или дали някога се бяха спречквали с крадци . Гарет отново се засмя на ум и изстреля стрелата . чу се тъпи забиване "Шат" и крадецът завърза другата част на въжето за здрав каменен перваз. {край на първа част}

Влажна вечер в пустинята , що за куриоз. Вместо да се наслади на тази прекрасна вечер Добриус Сия бе нощна смяна стражар в най-елитната бижутерия в града . Бе висок и масивен мъж в разцвета на силите си . Извисяваше се над всички други с две глави и винаги правеше впечатлението че "гледа от високо" . Скука . Това си беше . Чиста скука . В Алдеон няма крадци , наказанието е прекалено сурово . Добриус бе чувал за така наречения "град на дуелите" където не парите са важни а е важен броят на труповете който си оставил в арената . А великанът бе оставил не един труп зад себе си . Екипиран с най-големият меч които можеха да му направят и един куп други инструменти на смъртта той си бе елитен наемник. Дори да знаеше че крадци в този град уви няма , надника бе прекалено висок за да го пропусне . Сто златни на вечер . Още един месец и можеше най-спокойно да си построй дом , някъде в Домерион например . Бяха шест стражи , имаше само три походни легла който се използваха за смяната . Всички витрини бяха заключени и подсигурени с магия , всички врати бяха залостени . Смяната в този момент поемаха той , Гривиос Пиката и Серафа Бързата . Самият Добриус нямаше прякор , хората ги бе страх да го закичат с какъвто и да било такъв.
-Хей , хей Добруис - прошепна пиката от другия край на залата като леко се подхилкваше. - Какво ще кажеш , какво ще кажеш да врътнем на сънливците номера с крадците . Да се развикаме че има цяла орда номадски мародери . - каза Пиката с толкова хихикане че вдигна яда на Добриус .
- Правели сме го и преди , Пика . Няма смисъл да го правим всеки месец . Само си навличаме проблеми в очите на шефа . - каза Добриус с неприкрито раздразнение .
- Ей идиоти , млъкнете . Мисля че чух нещо - каза Серафа с видимо притеснена нотка в гласа.
- Ти винаги чуваш някакви ра... - каза Пиката но нещо го накара да млъкне .
- Пика ? - Серафа вече звучеше действително притеснена . - Ако това е някой номер ще те убия , заклевам се !!! - изсъска наемничката .
{край на част две}

Серафа запристъпва към ъгълът от който се бе чул Пиката .Ако това бе една от неговите шеги тя се закле наум че щеше да го изкорми собственоръчно и затова извади рапирата си . Очите и бяха ясно приспособени към тъмнината в бижутерията и затова тя ясно не видя присъствието на Пиката на поста му . Но имаше и нещо друго . Станало бе малко по светло от преди . Серафа обърна рязко главата си нагоре и забеляза че от прозорецът влиза обилно количество червена лунна светлина.И точно бе готова да извика когато забеляза как от тъмнината с бясна скорост се изтръгва стрела и се насочва право към челото и . Живота на стражарката мина на лента : детството и в рибарските селца около Лорион , Усърдността с която се бе учила на рапирата , първата и любов , първият и дуел и първото и убийство ... Спомените бавно заглъхваха когато тя усети болка и как главата и отскача назад . Но не последва нито тъмнина нито нищо , за сметка на това ноздрите и започнаха да горят и скоро тя осъзна че е изгубила контрол върху тялото си . Светът стана вертикален когато тя тупна на земята в посока Добриус и с ръка умолително протегната към него . Великанът бе ококорил очи защото черна сянка , навярно нападателя й , се бе запътила към него . Високият пазач замахна но сянката се извъртя странично , и премина косо през краката му . Добриус дори не можа да отреагира правилно , отбеляза си на ум Серафа . Панталоните се пропиха в кръв точно под дясното коляно и той се сколени . Цялата тази сцена се бе проточила почти безшумно и само тупването на Добриус върху плочките бе вдигнало повече шум , което просто накара спящите им колеги да изпъшкат насън. Серафа вече ясно виждаше нейният нападател . Крадецът бе средно висок младолик мъж наметнат с гарваново черено наметало и черни дрехи с кърпа която криеше лицето му . Спокойно лице чието дясно око светеше с студена зелена светлина . Крадецът се изстреля безшумно и се качи върху главния тезгях над които имаше масивен декоративен кристален щит. С едно движение крадецът смъкна масивният кристален щит от нитовете който го придържаха към стената и се чу такъв взрив на кристал в земята че Серафа бе готова да заложи месечния си доход че този звук можеше да вдигне и мъртвите от гроба . След това зад нея се чуха викове и вадене на оръжия от кании , колегите и бяха станали в последствие от разбития щит . Серафа Бързата за момент видя крадецът и бляскавият камък в ръцете му . След което той заби кука с някакъв механизъм над прозорецът над входната врата и се изстреля през него с гръм и трясък . Колегите й се втурнаха към вратата , но докато махнат подпорите бе прекалено късно , крадецът бе изчезнал в рядката прохладна Алдеонска нощ.

» Диаманта На Хейлаг