Първи етаж

Подът под краката ви е покрит със скъп алдеонски килим, а стените около вас блестят с великолепието си - по тях на равни интервали са окачени скъпоценни гоблени и почти живи картини, изобразяващи необятните пясъци на пустинята, красивите й нощи и легендарните й оазиси. Рамките им са обсипани с рубини, изумруди и диаманти, аметисти и сапфири, ала крещящото разнообразие от цветове не натоварва очите ви - скъпоценните камъни са избрани с цел да откроят самата картина или гоблен по определен начин и да постигнат необходимия ефект - а не да ви впечатлят с изяществото си. Коридорите на първия етаж често са наричани "пътеките на живите стени" и всеки минал по тях се убеждава във вярността на този прякор.
Овалните зали на първия етаж също не са за изпускане, сред тях се открояват библиотека, трапезария и не на последно място - тронната зала. Слугинските помещения се намират на подземния етаж.

Бе задушна вечер в Алдеон . Окото на Олаф бе кацнало в небето и пясъците в пустинята отразяваха червеникавият блясък и придаваха чуждоземно излъчване на всичко . Алдеон не беше един от градовете където липсва нощен живот. Таверните бяха на ниво , бардакът в града бе най-елитния в целият свят . Гилдия на крадците в града отсъстваше или поне така се смяташе . Дах Мил Сийк бе щедър към всичките си поданици , някой хора дори казваха че каквото докоснел , знатно ставало . Никъде в света нямаше друг толкова богат град като Алдеон .
Гарет много добре знаеше че червеното око което бе надвиснало разваля тъмнината която му трябваше за да се внедри незабелязан , затова бе облякъл тъмно червен плащ , а не легендарният си черен плащ . Проклето око , но какво да се прави , все пак бе око на бог . Крадецът се бе промъкнал през един услужливо отворен прозорец , за който бе платил известна сума на един прислужник предния ден. Стражата на замъка бе голяма и опитна , но Гарет имаше опит . Самият Гарет не беше чувал за крадец по-добър от него в Шелтър . Коридорите на замъка бяха озарени от червеникавата светлина . Всичко беше великолепно и окъпано в тази светлина създаваше илюзията че залите са облени в кръв . Гарет се сливаше с тази обстановка и за не-тренирано око бе напълно невидим . Той се плъзгаше по ъглите като невидима змия . Съмняваше се че има будни освен нощния патрул . Задачата му бе да отнеме артефакти от третия етаж на палата . Гарет се усмихна под кърпата с която бе прикрито лицето му и продължи към стълбището .