Стъпала

Стъпалата са покрити с тънък килим, на който преобладават светли цветове, и се извиват плавно нагоре към втория и третия етаж на палата. По заобикалящите ги стени има множество прозорци, полуприкрити от тъмно-сини копринени пердета. Всяко стъпало е широко и понякога на човек му се налага да направи две крачки преди да продължи към следващото. Изкачването не е стръмно, но отнема повече време от очакваното.

Червеникава сянка се промъкваше през стълбището . Постовете който имаше между първия и втория етаж гледаха право към нея , но и обърнаха внимание. Между втория и третия етаж тази вечер на пост бе Серж О'фуе опитен наемник от личната гвардия на Дах Мил Сийк . Но и той не успя да забележи крадецът . Червената сянка бе напълно невидима в тази светлина . Уменията на крадеца бяха легендарни .
"Колко скучно ... А можеше да съм в бараките и да хъркам или горе при Абдул и останалите . " Серж въздъхна и изпъна гърба си . Стори му се че вижда нещо , но не му плащаха за да му се струва . Той стана и огледа стълбището. Погледна надолу , нищо . Погледна нагоре , нищо . На третият етаж имаше десет човека който патрулираха и още пет който бяха постови като него . Серж се прозя и се върна към поста си , шибаната червена луна го подлудяваше ...
Гарет се промъкна зад обезпокоеният пазач , тих като смъртта. Все едно не стъпваше а просто прелиташе над пода и стъпалата. Никога не трябваше да оставя знак че е бил на дадено място . Един крадец никога не трябваше да издава присъствието си . Дори живота му да бе заплашен.