Етаж Три

На третият етаж се намират покоите на Дах Мил Сийк, личната му хазна, както и няколко солариума за по-висшестоящи гости. Достъпът до това ниво е стриктно ограничен и строго охраняем. Ценностите са твърде много и твърде скъпи за да останат без надзор. Говори се, че именно тук прекарва по-голяма част от времето си личната стража на владетелят.

Топъл полъх в нощта. Стивън бе само наемник в охраната на палата . Той патрулираше с всичките си сетива наострени и ценеше работата си . Удари го топла вълна въздух , в хладната пустинна нощ . Нещо не бе както трябва .
Наемникът светкавично издърпа рапирата си от ножницата и зае позиция в от която да може да се отбрани от 280* . Слял се с острието и наострил сетивата си Стивън бе готов за всичко . Обля го топлата вълна , но светът бе замръзнал , наемникът чуваше собствения си дъх и имаше усещането че не е сам . ЕТО ! С периферното си зрение наемникът бе засякъл движение ! Тялото му реагира и рапирата посече въздуха мигновено . Но явно мишената е била само въздуха . Стивън въздъхна и прибра рапирата . Имаше още пет часа до края на смяната си . Но поне вниманието го поддържаше остър , като рапирата която заточваше всяка вечер . Стивън мечтаеше да бъде мечемайстор , някой ден . А патрулът бе добър опит за младок като него . Младежът продължи патрулът си със същата ведра крачка каквато бе имал до този момент .
Гарет бе изненадан . Нима някой го бе Видял ?! Дори и така да е . Пътища за бягство - хиляди . Път към целта си , само един . И то , най-интересния . Присъствието му не бе компримирано , все още .

Дах Мил Сийк спеше спокойно с две от жените си в огромната си спалня . Имаше ъгъл с възглавници , фонтан , веранда голямо колкото обикновена стая и какви ли не други глупости каквито богаташите можеха да си позволят.
Тази вечер Абдул бе поел нощния страж. Той бе гъвкав мъж , с поглед и телосложение на змия . А и бойният му стил не се различаваше много от поведението на змия . Абдул не приемаше критика , никаква . Той ходеше винаги забулен и показваше много малко кожа от тялото си . Най-вече кокалестите му ръце и очите който имаха резки точно като змийските. Всички негови колеги му викаха "Змийски очи" или Абдул Змията , но той нямаше против това . Термин като Лоша слава не съществува , само слава . Зад жилавия му гръб имаше прилежно стегнати две кожени кании в които търпеливо чакаха да бъдат извадени два наточени като бръсначи ятагани . Да бъдеш бодигард телохранител на важни клечки понякога си беше пълна скука . Но пък плащаха добре . Но тази вечер бе различно , Абдул можеше да го подуши във въздуха , бе различно и още как . В червената нощ витаеше тайнствено напрежение . И ето ! Дълга червеникавочерна сянка се изцеди от ъгъла . За момент Абдул си помисли че му се привижда , но неговите очи не можеха да сбъркат чуждото присъствие . Ятаганите се изстреляха в ръцете му и без шум и вик той се затича към сянката .
Гарет се изненада , новият му опонент не само че го бе видял , ами бе извадил кривите си оръжия и се бе затичал право към него . Крадецът за пореден път запази хладнокръвие , извади дългите си ножове и битката започна .
За секунди от гробна тишина атмосферата в коридора премина към такава каквато можеше обикновено да се чуе в ковачница или на тренировъчни площадки . Звън на стомана в стомана . По челото на Абдул веднага започна да се стича студена пот . Пред него имаше просто червеникава сянка която го гледаше с едно не естествено зелено око . Но тази сянка бе може би най-бързия противник който той някога бе имал . Змията не можеше да види срещу какво е изправен , дори оръжията се движеха прекалено бързо за да бъдат видяни , но мислеше че са дълги тънки ножове от абаносова стомана . Светкавичните му посичания биваха посрещани и отблъсквани като че ли без никакви усилия . Абдул се опита да извика , но нямаше време да реагира . С облекчение телохранителят дочу стъпки който принадлежаха на Стивън .
- Тук става нещо ! Всички към вратата на шефа !!!!!!!!!! - Разнесоха се виковете на младият войн .
Гърбът на Абдул се опря в нещо. Бе избутан до вратата която охраняваше ?! Кога бе направил дори крачка назад ?! Това няма как да се случва !!! Змията усети как въздухът бива избит от дробовете му , осъзна че вратата е станала на трески и полита през нея .
Стаята бе добре осветена от факли , мангани и две горящи камини . Емирът бе събуден от дълбокия си сън и изкрещя
- Какво в името на Тъмния Принц става ?! - яростно извика той .
През това време в стаята връхлетя забуления в червено крадец и се затича към бюрото на владетеля на Алдеон . Абдул бясно протегна ръка от пода и се опита да съсече краката на крадеца но без успех . Червеникавият крадец се движеше прекалено бързо .
-Ти ?! - Очудено се опули Дах Мил Сийк докато наблюдаваше как Гарет тършува бюрото му .
С най-бързата си скорост Гарет намери кутия от сърцекамък и я отвори за стотни с Скелетовият ключ . Вътре той откри целта на таз нощния си рейд , а именно странно изглеждащ сивкаво лилав рог .
- Не !!! Това си е мое !!! - Яростно и заповеднически извика емирът .
- Грижите ти са оценени , сърцекамък ` ха ! - арогантно се изсмя Гарет . След което извади свитъка даден му от некромансъра и произнесе звучно .
- Инфири теросос велар ! - Гърленият чант се понесе като звукова вълна в замъка , както и в цял Алдеон .
Абдул се опитваше да се вдигни от пода , но не успя . Звукова вълна го блъсна към пода . Думи който чу го ужасиха *МЪРТВИТЕ ХОДЯТ ПО СВЕТА* Когато вдигна глава от пода той видя пред себе си крадецът които поднасяше рога към главата си . Когато го направи тялото му се изпъна назад в лъч и горнището му се пръсна разкривайки масивни крила който светеха с тайнствена лилава енергия . А след това с едно плясване на мощните крила стената зад крадеца се срина и той излетя в кошмарната червена нощ .