Пещерата

Пещерата която се намираше във водопада на Огъня. Беше огромна и никой не знаеше колко са подземните нива. Тя бе обитавана от стотици даже може би хиляди демонични същества. Някой бе писал в книга че съществата се подчиняват на по виши същества. Други казваха че те прсто са там и се хранят с пламъците от Водопада. Каквато и да бе истината почти никой несе осмеляваше да влезне тук.

Лесли - 4

Ордена начело с Лесли, бавно влизаха в Пещерата. В началото им се стори горещо заради горещия водопад, но след около стотина метра температурата падаше. Квадрата се оформяше, където имаше по-широки места, а иначе приемаше и други фигури като спазваха подредбата. Лесли имаше странно чувство за мисията си тук, но не знаеше какво е то! Искаше му се час по-скоро да стигне до най-вътрешното място на този Водопад. Какво ли го чакаше вътре!? Със сигурност нямаше да бъде лесно. Щеше да бъде дипломат до последната възможна секунда. Не трябваше да се втурва в директна битка, защото щеше да загуби. Бе силен, но слаб за Новите създания. Щеше да направи всичко възможно за да победи в тази...мисия.

Лесли и групата му ходиха лутаха се на около имаше стотици може би хиляди различни тунели. Вески водеше на различно място няколко от хората му изчезнаха Хейгс и Щим бяха се испарили напълно никаква следа от тях. Моралат на хората от гилдията на пиро мага започна да пада и скоро щеше да им писне и да си тръгнат от тук. Нищо не намираха, а само губеха хората нещо трябваше да бъде направено. Поредната врата или поне тай почнаха да ги наричат място от кадето преминават от една стая на пещерата в друга. Минаха през нея и пред тях празен трон. Издялан от чисто злато покрит с рубини зад него ковчежета с злато. Залата бе празна нямаше никой. Някой започнаха да задават въпроси от каде този трон след като цяла вечност обикаляха и нищо не намериха. Трима се спуснаха на пред и започнаха да грабят злато с алчни шепи. В този миг се появи човек. Облечен в кожени дрехи от двете му страни на бедрата бяха изпънати два къси меча. Мечовете позлатени с рубини които бяха оформени като черепи приличаше на търсач на съкровиша или ловджия. Той се усмихна и каза.
-Взимайте си без това немога да го изнеса цялото. /Усмивката му леко коварна и алчна, но хората сякаш му повярваха и се спуснаха да грабчат златото. Лесли усети лек полъх на на ... на нещо което неможеше да определи. Той все още се намираше на входа към тази стая.
-Ей ти няма ли да си вземеш? /Попита го човека.

/Опиши действията си./

Лесли - 5

- Не мисля да вземам нещо на което не му знам произхода и най-вече чио е! Аз съм Лесли Пиерон. А Вие сте... - Лесли не искаше да си навлича неприятности. Поне за момента. Ако златото бе на някое могъщо създание, не искаше да си навлече гнева му. Хората от Ордена явно бяха погълнати от алчността и грабеха с цели шепи. Явно все пак още му нямаха пълно доверие. Ако оцелееха и се установеха тук, Лесли щеше да има работа с превъзпитаване на Гилдията на Дракона. Това бе новото им име. Докато чакаше отговора си, Лесли забеляза коварната усмивка на непознатият.
- Хора... Квадрата! - Някои от хората започнаха да се отдалечават, но двама от тях останаха погубени от алчността.

До като Пиерон даваше наставления на хората си. От ловеца се чу демоничен смях. След кето изрече страни думи "Абрахадабра" при което съкровищата се превърнаха в пиявици които се забиха в двамата останали да грабат златото тези които непослушаха командата на Лесли. Забиха се в ръцете и телата на алчните вече трупове. Трона се превърна в скелет на голямо същество. Някой от гилдията предположиха че е на орк или гигант никой не бе сигорен. След като двата трупа докоснаха земята ловеца отново се исмя и отстъпи на зад при кето се испари превърна се в черна пепел. Стаята остана празна с исключение на труповете и скелета. Имаше три изхода от залата един от който бяха дошли и два на пред единият в ляво, а другия водещ на пред. Решението бе в лицето на лидерна на драконите той трябваше да избере пътеката и съдбата на гилдията си.

/Опиши по кой път тръгваш и следващата зала в която се озовавате./

Лесли - 6

Петдесетимата останали от Гилдията последвала Лесли по коридора наляво. Максимилиан, Сел, Конрад, Алвиана и Онокондо (Оно на кратко) бяха най-доверените и най-силните хора в Гилдията. Всеки от тях се бе специализирам в Пиро и още нещо. С Лесли ставаха трима специализирани Пиро войни и трима специализирани изцяло в Магията. Макс както го наричаха всички бе специализиран в Пиро и Казе магията. Сел бе обучена в Пиро с помощен Уми клас, а Алвиана бе специализирана Пиро с Дух магия. Конрад бе специализирал Пиро Маршъл, Онокондо беше Пиро Рейнджър. С Лесли който беше и новак Ассассин... Тези петимата винаги ходеха около младият Пиро ассассин, за да може те първи да влязат в бой.
Всички ходеха във формация Квадрат като всеки отговаряше за своя клас.
- Оно! Прегрупирай Рейнджърите. Те трябва да са най-незабележими за да имаме и скрит коз при евентуална битка. - Онокондо събра всички Пиро рейнджъри пред стените на пещерата. Всички използваха камуфлаж без Онокондо. Лесли бе доволен от постигнатото до момента, но много хора се бяха изгубили.
След около десет минути петдесетимата "дракони" се озоваха в следващата зала. Тя бе обградена от факли като имаше няколко статуи на дракони с различни сили. Под всеки дракон имаше по една врата водеща към следващ коридор. Какво ли ги чакаше сега?!

Драконите стъпиха в Драконовата зала. Пред тях се раскриха десетки статуетки и врати. В далечината се чу демоничен смях който приближаваше към тях. Всички се приготвиха за атака. В този момент се появи трон издялкан от дърво, но въпреки това той беше като трон на велик владетел може би дори и цар. Над него се надвиси същия човек от предишната зала същият ловец.
-Е радвам се че стигнахте до тук. /Усмихна се той.
-Но от тук шанса да си тръгнете е много малък. /Измия се с хриптящ глас.
-Има двадесет статуй тук 4 от тях водят към съкровище всяка пета води към изход от тук, а всяка 3та води към смърта. Всяка втора води към по долното ниво. Всяка първа води в задъна зала. /Той щракна с пръст и статуетките се завъртяха и се разбъркаха около него. На ново подредените статуетки всяка първа беше с бял пламък всяка втора със син всяка трета с зелен всяка четвърта с червен и всяка пета с кафиав.
-Но преди да ти задам загатката с вратите искам да те попитам какво търсиш в това от М'лаах забравено място. Тук кадето ние изгнаниците на М'лаах живеем и уничтожаваме. Хм... ето ти и загатката кой пламък каде ще те отведе ? /Усмихна се арогантно.
-Ако познаеш ще те пусна да минеш на кадето искаш.

/Опиши Действията Си./

Лесли - 7

- Нека ти отговоря на въпроса. Ние искаме да имаме убежище тук. Не искаме нито злато нито слава. Искаме само убежище от където да се развива нашият орден. А за загадката... - Тук Лесли направи една леко замислена физиономия като започна да мисли над казанота и да гледа пламъците и драконите. След десет минути мислене Пиерон се усмихна арогатно по подобие на ловеца и му каза:
- Ето ти и отговора! Всяка статуя с бял пламък води до задънена зала тъй като всяка първа води до такава, а вратата с бял пламък е първа в редицата. Всяка синя води до по-долното ниво, тъй като сините врати са втори в редиците, а всяка втора води до по-долно ниво. Всяка трета води до смърт – зелената–зелените врати са трети в редиците. Червените врати водят до съкровище, тъй като те са четвърти в редиците, а кафявите водят до изход тъй като всяка пета води до изход. Така ли е?

-Добре се справи. / Каза ловеца и се изправи от трона си. Усмивка изгря на лицето му, а двете му ръце издърпаха късите мечове от ножиците им.
-Сега искам да ме удариш.

/Опиши действията си може да са няколко опита за удар./

Лесли - 8

Лесли извади един къс меч и една малка кама. Камата прибра в джоба на колана си. Трябваше да са равни и за това Конрад му даде своя къс меч. Двамата се усмихнаха арогатно един на друг като младият Пиро маг извади медальона си над блузата. Всички се бяха наредили в кръг очертавайки бойното поле. Лесли се затича напред като хвърли една нагорещена кама към ловеца. Той блокира с меча си и камата само леко го опари. Пиерон се реши на близък бой и се затича към ловеца и започна близък бой. Двамата си блокирваха ударите, ала Лесли хитро блокира два отвесни удари с единия меч, хоризонтално поставен, а с другият къс меч замахна към рамото на ловеца като нагорещи острието.

Двубоя продължаваше вече няколко минути. Пиерон Лесли бе разбит дрехите му разкъсани имаше няколко дълбоки рани в едното рамо и тялото. Противникът въртеше късите мечове в пръсите си и се движеше адски бързо мечовете му бяха пригодени за въртене и нямаха дръжки само два пръстена. Пречуствайки победата си той направи грешка която Лесли видя и се възползва от нея. Отряза ръката на противника си. Ръката падна и се превърна в пепел след като пиро мага вдигна главата си Ловецът вече седеше на трона си и се усмихваше.
-Е победи ме можеш да продължиш към второто ниво на пещерата Огненият Ден. /След тези думи той се изпари.

/Опиши как минавате по прохода към второто ниво и как стигате до там./

Лесли - 9

След тежката битка, Лесли и драконите продължиха към следващото ниво. Оно и Конрад го крепяха заради раните му. Всички крачеха бавно като Пиро Духовете лекуваха Пиерон за евентуална следваща битка. След като влязоха в коридора към долното ниво всички се бяха приготвили за битка всеки момент. Лесли вече само куцаше, но духовете още го лекуваха. След десетминутното лечение, Водачът се почуства много гладен. Орденът намери равно място и реши да спре за да презаредят. Всички хапнаха набързо и продължиха напред. Лесли си говореше нещо със Сел, Оно, Конрад, Макс и Алви. След известно време ходене по стръмен коридор, Орденът пристигна на долното ниво. Неочаквано, то беше оградено с факли и имаше два трона, но много се различаваше от другите които бяха видяли. Този беше от бял мрамор, а цялата зала бе обградена от факли горящи със син огън. Този огън създваше впечатлението за трон от син мрамор, но истината бе друга.

Драконите влезнаха в синята мраморна зала. Зад тях входа се затвори всички се обърнаха на зад да видят как става това нещо. Просто няколко мраморни плочи със страни ероглифи по тях затвориха изхода. След като се обърнаха пред тях се бяха появил двадесет война подредени в квадрат. Първите две редици бяха с по пет боеца облечени в черни метални брони и огромни червено метални мечове сякаш бяха покрити с кръв. Третата и Четвъртата редица бяха с магове облечени в черни роби с бяли мечове на тях всеки един имаше магически прът с огромен червен кристал от който се лееше червена мъгла и се пръскае в земята. Двата трона вече не бяха на прединото си място те се бяха преместили от двете страни на квадрата с войската. На двата трона седяха двама мъже единтични като капчица вода. Само дрехите им бяха различни единият бе с черна желязна броня с гравиран бял меч на нея и още хиляди малки писания по бронята. Другият бе с бяла роба покрита със стотици малки черни мечове. Мъжът с черната броня се исмя и каза.
-Добре . /Другият допълни думата му.
-Дошъл. /Първият пак проговори.
-Ние сме. /Мъжът в бялата роба се усмихна арогантно и каза.
-Братята на Огненият Водопад аз съм Илгор. /Другият размърда бронята си и се изправи.
-А аз съм Улгор ние сме владетелите на второто ниво. /Брат му го прекъсна.
-За да минеш трябва да победиш това.
-Е първото ни изпитание. /След тези думи двамата се испариха единият в черни пламъци, а другият в бели. Войската в квадрата се размърда и се подготви за атака.

/Опиши атаката на Драконите и твоята./

Лесли - 10

Лесли и Конрад извадиха своите мечове и започнаха да нападат. Маршълът и Асасинът нападнаха като и двамата се превъплътиха в Огнена аура. Амулета на Лесли подсилваше "бронята", а Драго (дом. му любимец) сля пламъците си с тези на Пиерон. Драго бе доста порастнал от преди. Момчето хвърли няколко ками срещу противниците си от левия фланг, а Конрад от десния.. През това време Драконите нападаха с всичкия си арсенал. Започнаха да валят заклинания и от двете страни. Духовете използвали Манипулация за да завладеят или поне да отслабят умовете на противниците. Асасините хвърляли горещи ками и къси саби по противниците. Рейнджърите използвали едноцветната обстановка за да използват Камуфлаж. Сел и Пиро Умтата започнали да използват Водна капсула за да успеят да убият противниците си. Макс и Пиро ветровете подсилвали огньовете на съюзниците. Всички се стремяли към победа, а засега всичко вървяло добре. Петдесетимата дракони подготвяли една масивна атака.
Лесли и Конрад променяли цветовете на огньовете си за да може да объркат войската на Братята. Всички дракони преминали в режим на Огнена аура.
- Лесли недей! - Извикал му Конрад, но това не помогнало. Всички засилвали огнъовете си като отделяли голямо количество мана във въздуха. Казе маговете капсулирали тази енергия като се получавало нещо като бомба. Макс хвърли две от импровизираните бомби надолу, а Конрад ги пренасочил към двамата братя. Всички получили по две бомби и ги хвърлили към враговете си едновременно. Лесли извади катаната си която поглъщаше маната му като регулирала напрежението в тялото му. Хората започнали да изключват аурите си. След като Гилдията спряла атаката си, Братската войска започнала атака. Това и искал Пиерон. В този миг всички хвърлили остатъка от бомбите си към противниците си с още мана капсулирана вътре. Всичко вървяло по план, ала трябвало някой да пожертва най-свещенното си. Това което е тачил цял живот. Онокондо реши да направи жертва. Той отрязал кутрето на дясната си ръка и го хвърли. Болката го заляла, ала всички го подкрепяли. Лесли се порязал и капсулирал една капка кръв. Всички петдесет души направили това и станало кърваво петно което обединило бомбите. Смятало се, че кръвта носи емоциите ти, но Оно отрязал кутрето. Явно това било най-скъпото му нещо. Получило се една голяма бомба която се раздробила на малки и паднала около троновете и около хората на Братята.

Вомбата избухнала изградена от чиста магическа енергия. Из залата се разхвърчаха хиляди може би стотици хиляди малки парченца жилезна броня черни като мрачна нощ. Прхуляка който се дигна напълно заслепи всяки из залата. След няколко минути той се разнесе. Голями метални щитове бяха поркили всичките войни. Голямите черни мечове бяха забити пред щитовете явно войните бяха изгубили животите си след тази масивна бомба. Маговете обаче бяха оживяли. Щитовете се разнесоха във въздуха явно бяха направени от магия. Всичките магове в един миг удариха в земята с техните магически пръчки. Червената енергия която течеше от кристалите на върховете им започна да се стича към земята. Пред маговете започна да се сформира огромно кълбо от кръв. Още един удар в земята последва от маговете. Кървавата топка излетя към Драконите. Лесли изтича в страни и викна.
-ПРЪСНЕТЕ СЕЕЕЕЕЕ. /Драконите се разбягаха, но топката удари десетина война. Оплиска ги с кръв и нищо повече те се зачудиха какво става бяха покрити с кръв и нищо повече. След няколко мига те започнаха да се смеят бяха радостни че са оживяли. Последва трети удар в земята кръвта се превърна в шипове и изкла всички които бяха облети в нея. Десетина от Драконите бяха мъртви очите на Лесли се изпълниха с жажда за мъст, но какво ли щеше да направи той?

/Опиши действията си./

Лесли - 11

Лесли се изпълни с жажда за мъст. Тези десетима бяха едни добри войни, но явно такава им била съдбата. Мариъс, Кърт, Мелиса, Корнелия, Михаелус, Кристианол, Мелинда, Титан (така му беше прякора. Истинското му име е Тиарпол) Лилия и Алвидан бяха мъртви. По мечовете им течеше кръв. Маната на всички останали започна да бушува. Включително и тази на Пиерон. Той бавно отиде до всеки един от тях като абсорбира останалото от тяхната мана чрез медальона си. Тези десетимата не бяха от най-доверените му хора, но все пак той ги чувстваше близки. Конрад сложи ръката си на рамото на Лесли и му каза:
- Аз ще се погрижа за тях! - В този миг Конрад и Онокондо тръгнаха да се бият с маговете сами, но Лесли ги възспря. Повика Сел, Алви и Макс и всички тръгнаха срещу маговете. Драконите последваха примерите на Първенците на Лесли и тръгнаха на бой. Малката войска от около тридесет-четиридесет души бе сравнително добра. Пиерон, Конрад и Онокондо се затичаха около маговете с все сила. С мечовете си правеха кръг в който Макс и Сел да забавят маговете. Докато тичаха около противниците си тримата Пиро войни пускаха малки, но мощни Уми бомби в пробивите. Така капана щеше да е по-сигурен. Лесли и Конрад започнаха да използват Вътрешно изпепеляване върху враговете си, докато Макс и Сел се готвеха за активирането на капана. След около две минути малките бомбички започнаха да гърмят една по една. Във всяка една Сел бе сложила малко от своята мана и малко от тази на Макс. След всяко гръмване на бомбичка двата мага започваха да засилват капана. Този капан целеше да затвори маговете в много студена среда като ограничаваха движенията им или поне това им бе целта.

Драконите атакуваха с висчки сили или поне с всички магически сили. Но това сякаш не дейставше върху демоничните магове. Удар в земята последва десетимата магове започнага да кастват нова магия. Голям пентаграм се отвори пред тях. От петнаграма излезнаха оръжия десетки може би стотици. Втори удар кръв започна да се лее върху тях. Трети удар оръжията се изстреляха към няколко от драконите. Петимата бяха те и магията на черните магове ги смаза. Оръжията се забиваха в телата им, а кръвта пръскаше труповете им.
-Тридесет и Пет дракона останаха. /Чу се делечен хриптящ глас.
-Дали ще оживеят. /Добави втори подобен на първия с малка разлика беше по демоничен от първия.

/Опиши действията си Лидеро На Драконите./

Лесли - 12

Лесли се отчая. Събра най-доверените си хора като нещо си шушукаха.
- Това ще бъде отчаян ход, но трябва да го направим. Съгласни ли сте?
- Да! - Отговориха Петимата в един глас. Тримата магове Макс, Сел и Алви се отдръпнаха като бяха готови да блокират всякакви магии. Всички тридесет и петима дракони започнаха да хвърлят ками и ножове, а Лесли, Конрад и Оно започнаха да тичат около маговете с по една сабя в ръка. Трябваше им подкрепление. На всяка една минута един от драконите се включваше в гонката. Щом всички се събраха останаха тримата магове. Те не владееха меча, но поне можеха да хвърлят ками или ножове. Всеки даваше оръжие на друг като така се осъществяваше дъжд от оръжия около драконите и демоничните магове. Това бе наистина отчаян ход, но срещу магове би трябвало да действа бой с оръжия.

Драконите атакуваха маговете и явно те нямаха какво да направят. Започнаха да се разпадат един след друг черните им роби падаха и се изпаряваха в земята на прах. Трупове не оставаха явно бяха илюзия или призраци на миналото. Драконите се огледаха и нададоха вик за победата им. Лесли оглеждаше внимателно всеки елемент из залата за да намери врата да излезнат от това проклето място. След като отдадоха и последната служба на последния мъртав дракон. Всички започнаха да търсят изход ала такъв несе намери. Няколко часа по-късно няколко от драконите бяха поседнали да се презаредят с енергия хапваха хляб и изсушено месо. Това им бе останало за ядене. Няколко мига по-късно главната стена тази която се намираше централно от входа се отвори. От нея излезна мъж усмихнат мъж. Бронята му бе ярко червена като мощни пламъци както и наметалото което се простираше зад гърба му то бе закачено за нарамениците му които приличаха на глави на дракони. Той бе стиснал огнена коса и пристъпи на пред. Металните му бутуши издаваха силен, но някак си царствен звук сякаш самият Император стъпваше към тях. Някой от драконите започнаха да си шушукат. Мъжът удари с косата в земята или поне с дръжката на косата и каза.
-Млъкнете!!! /Всички в миг млъкнаха и започнаха да гледат уплашено към него.
-Е Пиерон .... /Каза той с леко подигравателен глас и се усмихна.
-Явно М'лаах е на твоя страна изпрати ме да разчистя водопада, но след като ти и тези червей бяхте стигнали до тук аз разчистих всичко на пред.
/Царственият му глас кънтеше из залата в която се намираха и всички чуваха думите му.
-В замяна на това което направи Господаря На Вечните Пламъци за теб той иска да внасяш по 10.000 злато всяка година. /Той се усмихна и с едната си ръка истри капка кръв която бе останала на бузата му. Удари с косата си в земята отново и каза.
-Ето ти и един подарак от мен. /Огненият Император удари трети път с косата си в земята и цялата зала пламна в пламъци. Лумтяха като пълна камина в селския хан. Но Лесли не усещаше болка от пламъците какво ли бе това се зачуди той. Драконите явно и те не усещаха никаква болка защото викаха "Какво се случва?" или "Какво в името на М'Лаах е това?". Лесли дочу още един удар и премигна с очи. Пламъците се бяха изпарили, а студената мраморна зала се бе превърнала в уютна зала. На стените имаше картини изобразяващи М'лаах. Също така имаше и дълги дървени маси с пейки около тях. Кристален полюлей със сини пламъци бе окачен на тавана. Огненият Император се приближи и каза.
-Надявам се да си доволен има четри сплани помещения за по петдесет човека има съкровищница която само ти можеш да отключиш ... или поне само твоята мана може да я отключи. Това тук е главната зала по този път в ляво има зала за мисий. /Огненият Император отстъпи назад и лумна в пламъци дори и прашинка не остана след като той се изпари.

/Честито получаваш Огненият Водопад. Това ще е новото убежище за Гилдията На Драконите./

Кай - 78

Момчето бавно крачеше в пещерата. Все по-навътре и по-навътре влизаше. Беше странно. Намираше се в пещера, а не му беше студено. Кръстът гореше, ала тениската под вече разкопчаното яке все още бе с нормална топлина. Това още повече завръзваше мистерията около този кръст. Но и кичурът се уголемяваше. Главоболието нарастваше. Вече всичко бе много странно, а Кай бе далеч от цивилизацията.

Кай вървеше по широк пещерен коридор с лек наклон надолу. Пещерата бе хладна, но по стените й нямаше и намек за влага. Нито пък от сталактите, сталгимите, сталактони. С разклонения по пътя си младежът все още не се беше сблъскал, но от време на време чуваше в далечината приглушен кънтеж, а стените около него леко се разклащаха, ситните камъчета по пода подскачаха едвам-едвам или се приплъзваха няколко милиметра напред. Трусовете бяха на равни интервали. Най-сетне пътят му се разклони на два нови. Но той нямаше какво толкова да се замисля, инстинктите му го водеха към левият. От входа на десния коридор обаче проникваше мека златна светлина.

/Избор и описание. Свободно РП. Може да е по-дълго и да е по твой вкус. Дай воля на въображението си. Развий събитията както искаш в следващия си пост, а после отговарям аз./

Кай - 79

Меката топлина го подмамваше и Кай кривна надясно. Но в последният момент осъзна, че няма как да има топлина в пещера. Всяка топлина от светлината умираше в пещери. Точно поради тази причина момчето зави наляво. Там щеше да бъде приключение. Младежът крачеше бавно и с уверени крачки. Използваше малка част от маната си за да поддържа известна светлина.
След няколко минути ходене, Кай стигна до една голяма стая. Около нея имаше каменни статуи на шест различни дракона (Нещо нормално - все пак е в териториите на Гилдията). Под тях по един кристал с шест различни цвята. От тези кристали се излъчваше светлина към един черен кристал в един Олтар. Този Олтар бе в центъра на стаята. В този миг, кръста му започна да пари, а косата му изцяло си смени цвета - от бял, на черен.

Кай се олюля и направи няколко крачки напред. Не можеше да управлява тялото си. Приближаваше се към олтарът. Около него кристалите излъчваха светлина, светлина, поглъщана сетне от олтарът.
„Кай.”
Тих шепот в съзнанието му. Сякаш хиляди игли се забиха в мозъка му, когато го чу. Погледът му се размаза и сякаш се раздвои. Момчето видя една неясна сянка пред олтарът.
- Кай. – рече образът. – Приближи се.
Той продължаваше да крачи бавно напред. Към образът. Главата му бе на път да избухне. А кръстът вече издаваше сияние от топлина.

/Можеш да се потдадеш на волята на сянката, или да се опиташ да възвърнеш контрол над тялото си. По твой избор, опиши действията си./

Кай - 80

Волята на Сянка бе неописуемо голяма върху Кай. Той опитваше да си възвърне тялото - безуспешени опити. Сянка бе прекалено силен за Кай и той не можеше да се освободи. След няколко безуспешни опита, момчето се предаде на Сянка (така наричам непознатите неща - нарицателното става собствено). Чувстваше, че кристалите блестят все по-бясно с всеки опит да се освободи. За добро или за лошо светеха тези кристали? Кой знаеше!
- Какво си ти? - Само това интересуваше Белокоското в този момент. Знаеше, че ако му е писано да умре - ще умре.

» Пещерата На Съкровищата
» Пещерата на вечния покой