Залата за събрания /Главната зала/

Тук през седмица се събираха всички членове на Гилдията като обсъждаха изпълнените задачи и се поставяха нови. В дъното на залата имаше шест стола на които седяха Петимата довереници и водачът им. Столовете в залата наброяваха около двеста. Столовете бяха разделени на две колони като имаше една обща маса за всяка редица от колоните. Масите бяха леко извити, а столовете бяха на достатъчно разстояние за да може всеки да пише или да спокойно да говори без да се чувства все едно е държан с каишка. Тук столовете също си имаха номера изписани, чрез "дупка" във върха на всеки стол. Тази "дупка" показваше мястото на всеки член за всяко събрание. Номерата на столовете съвпадаха с тези на леглата т.е. ако столът ти е с номер 64 и леглото ти е с номер 64. Всеки стол си имаше номер без този на водачът. Не и това не е напълно вярно. И този стол имаше номер, но той бе по-особен. Номерът на този стол беше нула. Зад шестте стола имаше картини на най-великите битки водени за този водопад. Те имаха за цел да напомнят колко велика е Гилдията и колко е велик техния покровител М'лаах. В средата на залата имаше един кристален полилей светещ със сини пламъци. Това придаваше лека мистериозност на залата, но никой не се бе замислял за разкриване на загадката.

Лесли - 13

Останалите тридесет и пет дракона се събраха. Пред всеки стол имаше име, а на стола имаше и номер. Колкото по-нисък номер си, толкова по-силен си. Така се определяха и групите при отборни задачи. След като всички си седнаха на местата Шестимата влязоха и седнаха на своите места. Лесли започна да говори.
- Това е първото ни събрание тук! Първото ви е задължение да носите номера си на видно място. Сега следват задачите. Като за първо събрание, ще ви кажа задачите, а от следващото ще ги получавате написани листове. Първата ви задача е да се научите да говорите и да се държите като хора от различните области в Шелтър. Това е за задачите. Другото което искам да ви кажа, е че извън Водопада трябва да сте много внимателни. Ние шестимата ще се разделим на две групи и ще опознаем териториите.
Общо взето е това. Сега всеки може да си почине и имате две седмици да се адаптирате към дадени среди. На всеки четиринадесет дни ще имаме събрание. Това е. Сега сте свободни. - След тази си реч, Лесли и другите петима се събраха и Пиерон заговори отново.
- Ще се разделим на две групи. Едната сме Аз, Оно и Алви. Другата сте Макс, Сел и Конрад. Аз, Оно и Алви ще сме в Гората, а Макс, Сел и Конрад отивате при реката. Това е. Искам да опознаете животните и да донесете информация на хартия с рисунки. Сега да тръгваме. - След инструкциите си, двете групи се разделиха и тръгнаха към двете части.

Конрад - 3

Конрад бе измислил пъкления си план до последната капка кръв. Можеше да се каже дори, че бе изчислил и колко хора щяха да умрат. След малко, той погледна часовника си - показваше точно дванадесет и половина. Портата на Главната зала се отвори и от нея излетяха хора - купища хора. Казе Драконите летяха, а други пълзяха по червения килим под формата на локва. След около пет минути разместване, влязоха и останалите двама. Нито един Дракон не подозираше за плана на Пиро Маршъла. След малко събранието започна по обичайният скучен начин.
- Това е Извънредно Събрание No 1. Конрад има важно съобщение, но за това след малко. - Така започваше всяко едно събрание. Алви казваше кое подред е и темата на събранието. Момичето извади няколко листа и записа всичко дотук (колко са хората, каква е темата и др.). - Конрад можеш да започнеш. - Обяви тя с доста равен глас.
- Драги Дракони. Знам как, Лидерът ни преведе дотук и ни осигури сигурно място. Но според Законите този който е жертвал хора, трябва да се жертва. - Идеше му да се изхили истерично, но се сдържаше. - А нашият всеобичан Лидер даде доста жертви от нашия Орден. - Тук всички го погледнаха на криво. - Извинете ме за грешката исках да кажа Гилдия.-След това продължи: - Следователно, според закона, той трябва да се жертва за да не го настигне проклятието. - В думите на Конрад имаше едва прашинка истина, но Драконите всякаш вярваха. Явно планът на Конрад вървеше по график. - Тъжно ми е и с болка на сърце...ще трябва да съобщя, че......Лидерът е мъртъв.

To be continued...

Конрад - 4

- Какво?! - Започнаха всички един по един. Явно не можеха да повярват на това което казваше Конрад. Това беше така, защото леко се бе усмихнал когато съобщи за смъртта. Тази негова подла усмивка караше всекиго да изпитва тръпки. Конрад се убеждаваше, че това е истина за да може да го изрази максимално добре пред другите Дракони.
- Така е! - Каза той с тропване на бюрото. - Защо мислите, че не се връщат и неговите последователи - Сел и Онокондо?! По-рано днес получих информацията, че са убити в мисия. - Конрад показа един документ от около двадесет страници в който се описваше най-подробно мисията и смъртта. - След два дни ще ни донесат четирите тела - на Лидерът, Оно, Сел и Драго - спътника на нашия бивш-лидер. - След като изнесе кратката реч, му оставаше да убеди хората, че именно той е най-подходящ за поста Лидер. Това беше лесно, защото Конрад извади документ "написан от Лесли". Този документ казва, че само някой от Елитните пет може да заеме мястото на Лидер. Явно се бе подготвил добре. Макс беше прекалено отвеян и мислеше за нещо друго, а Алви трябваше да записва абсолютно всичко случващо се. Хората знаеха това.
Явно Конрад се бе подготвил добре. И то наистина добре. Сега му оставаше само да намери някакви тела и да ги преобрази, чрез отвара.
- След като си изяснихме смъртта на нашия добър и смел Лидер, нека пристъпим напред. Трябва да подсилим защитата си. Зачестили са авантюристите, а някои са доста опасни. - Каза Конрад с цел да направи така че Лесли и другите да не могат да влязат пак вътре в пещерата.
- И какво? Главорезът на първото ниво ще го убие, а ако не го направи, то на второто ниво ще го направят. - Продума плахо номер 33. Той имаше кафява коса и сиви очи. Явно този човек имаше чувството, че с това което казва Конрад се случва нещо нередно и той щеше да научи. На всяка цена.

To be continued...

Конрад - 5

- Какво?! - Възкликна Конрад гордо.
- Каквото чухте! Имаме си добра защита. Пък и дори Лидерът да е мъртъв, никой няма да позволи Вие да станете Лидер. Нали така? - Номер 33 попита всички. Той всъщност беше млад човек (както всички тук) на 19 години. Имаше кафява коса и светло кафеви очи. Казваше се Лестър, а по прякор му викаха Лес. Та именно този Лес се опитваше да убеди Конрад, че защитата е достатъчно добра. - Никой няма да позволи Вие да сте новият Лидер, защото ако някой премине през реката и гората все в пещерата ще го убият. Да не Ви е страх? - След тези думи всички останали започнаха да обсъждат казаното от Номер 33. Един по един всички се съгласяваха с Лестър и така Конрад губеше контрол. той се обърна към Макс и Алви.
- Какво стоите така спокойно? Няма ли да ме подкрепите?! - Двамата кимнаха отрицателно. Явно Конрад беше сам сред гора от противници. Трябваше да потърси помощ при по-слабите. Такива бяха пазачите за него, а всъщност те бяха най-важното звено в Гилдията.

Вечерта....

Лестър лежеше на леглото си. Вече бе прекалено късно и дори стаята на Елитните Дракони беше потънала в мрака. Сънят не го ловеше дори за миг. Опитваше се да заспи през последните четири часа, но без успех. На младият Лес не му беше лесно да се примири със загубата на Лидера. Той ценеше всеки, който е победил Хибеиса, дори да не го е направил сам все пак е успял. Момчето стана от леглото си. Реши да преобърне кабинета на Лидера за да намери някакво докоазателство, че той не е мъртъв. Конрад бе казал, че са получили съобщение, но всички такива се съхраняваха в Кабинета Му.
Лес тръгна из коридора надявайки се да не го видят. По едно време той долови стъпките на един от обикалящите стражи на последното ниво. Тук уменията му на Асасин му помогнаха. Той се сля със сенките, а щом свукът премина, Лестър отново продължи по пътя си. Скоро беше в кабинета на Лидера. Започна да се рови из шкафчетата едно по едно. Папка по папка, но не откриваше нищо. Беше преровил всичко по абучен ред. Момчето се сети, че Лидера се интересува от реликви, но това го нямаше в шкафовете. Отвори бщрото му и намери част от папка от буквата "р". Този документ гласеше:
На двадесетото денонищие от осмия месец - пет години след Катаклизма, Онокондо, Сел и аз (Лесли) потеглихме към древния град Тирвос. Ние търсихме Драконовият шлем, който според легендите ще се открие в руините на Тирвос. Трябва ни за първата фаза от....

Тук мастилото се беше истъркало от ръкав. Явно докато е писал, Лесли е изтъркал мастилото в ръкава си. Но следващото изречение гласеше
По план ще се върнем на двадесет и първото денонощия от деветия месец, а ако има усложнения ще се върнем до края на средната луна на десетия месец.

Ето че бележката беше доказателство. По законите на Гилдията преди да обявят Лидера за мъртъв, хората трябваше да изчакат крайния срок за неговото завръщане. Той щеше да представи това като доказателство пред Съвета и пред Конрад. Сега беше едва тридесетото денонощие на същия този осми месец. Конрад нямаше никакво основание да твърди, че Лидера е мъртъв.

Сутринта

Лес се събуди на леглото си. Извади документа и се усмихна коварно. "Някой е загазил!" Каза си той на ум.

To be continued...

Конрад - 6

Конрад лежеше на леглото си. Мислеше си за телата. Бе навил онзи главорез от 1-во ниво да му даде три копия на телата на Лидера и неговите спътници, а за Драго, щеше да вземе отделно истинско, драконско тяло. Нямаше да забележат разликата.
Чернокоското се зае да доизмисля пъкленият си план. Докато мислеше, се чу почукване на вратата му. Беше главореза. Той беше със светло сива коса, същите очи и обеца на лявото ухо. След като влезе в почти неосветената стаичка, главорезът облегна червеното си кожено сако на кадифеночерният фотьол.
- Е?! - Каза Конрад. Очакваше нещо.
- Ето ти телата... - Каза той и извади четири тела от фотьола. Конрад го изгледа странно. - Какво?! И аз съм магьосник! - Това бяха точно телата на Лесли, Онокондо, Сел и Дрраго. Неговото тяло бе по-особено, само защото проблясваше със син оттенък.
Лестър гледаше. Сивите му очи надничаха иззад ключалката на тъмната стаичка. Той видя четирите тела и подслуша разговора.
- Тръгвай! - Каза Конрад на главореза, гонейки го. Лестър се скри под най-близкото легло, но отваряне на врата не се чу. Защо ли? Но скоро се чу скърцането на вратата, но от там излезе само Конрад - сам. Поредната мистерия...

To be continued...

Лестър - 1

Момчето с кафеви очи на име Лестър вече бе открило документите в кабинета на Лесли и ги беше скрило в чантата си. Беше време за ново събрание на което Конрад щеше да покаже "телата" на Лесли, Сел и Оно и да се опита да вземе властта в Гилдията. Е, той изобщо и не предполагаше за плана на Лестър.
Събранието започна с обичайните думи на Алви след което Конрад взе думата.
- За да изтрия всяко съмнение в думите ми, което беше посято на миналото събрание, ще ви покажа телата на нашия Лидер и неговите спътници.-Конрад щракна с пръсти и в залата се появиха четири безжизнени тела, които приличаха досущ на тези на Лесли, Сел и Оно..
- Е, още ли някой ме смята за лъжец?! - Попита Конрад, гледайки с ненавист Лестър. В същия момент номер 33 вдигна ръка.
- Извинете, уважаеми, може ли да взема думата за момент?! - Конрад искаше да одуши този собственоръчно, но не можеше. Все пак той му даде думата, защото никой в Гилдията нямаше право да накара друг да замълчи освен Лидера..
- Добре, заповядай, номер 33! - Каза едва ли не, дружелюбно и Лестър се приближи напред.
- Както казах на миналото събрание, имам съмнения, че един от приближените на Лидера лъже, сега имам и доказателство! - В този момент всички в залата го погледнаха, Лестър не беше свикнал с толкова внимание, но това нямаше да му попречи да си свърши работата. Той извади документите, които бе намерил в кабинета на Лесли и започна да ги чете на глас. С всяка дума, Конрад усещаше, че примката около врата му се затягаше, всички започнаха да го гледат на криво. След като Лестър приключи с четенето, той пусна документа по редиците за да се уверят всички хора в достоверността му.
- Кажи ми, номер 33, казваш, че този документ е подписан от Лесли, нали така?!
- Да и ще продължавам да го твърдя!
- Кажи ни тогава, къде намери тези документи?! - Лестър се беше стъписал, но щеше да понесе всичко.
- Престъпих клетвата си и.. влязох в кабинета на Лидера без позволение.
- Ха! - Каза Конрад злокобно! - Трябва да си понесеш наказанието, млади момко... - Той посегна с юмрук към лицето на Лестър...
- Но имах причина!! - При тези думи Конрад искаше да го пребие, но направеше ли го, се признаваше за виновен. - Видях Ви.. Чакай малко, защо още спазвам етикета с един предател пред себе си?! Видях те да говориш с човека от първото ниво на пещерата, говорехте си за фалшиви тела!
- И как ще ни убедиш, че документа и думите ти са истина?!
- Ами ще се оставя на мнението на хората, защо ми е да лъжа?! Какво ще спечеля?! Власт?! Абсурд! По правилник не мога да съм лидер, но ти имаш полза да лъжеш, можеш да заместиш Лидера... Убеди ни, че телата са наистина на Лесли Пиерон, Селена и Онокондо - хората на върха в ордена! Не можеш, Конрад... И това ти е кристално ясно..

To be continued...

Стените на древната пещера вече не се тресяха от развилняла се магия, ала във въздуха все още витаеше дим, а недалеч се чуваха тихи, отчаяни ридания, които не след дълго заглъхнаха. Настъпи гробна тишина. Главната зала на Ордена беше почти пуста, ако се изключеха шестимата мага. Лицата им бяха пребледнели, но един от тях крачеше нервно, а аурата му се гърчеше и извиваше над раменете му като подет от вятъра плащ. Очите му бяха обградени от тъмни сенки и бяха помръкнали, живецът в тях беше изтлял.
- Моля те, спри... - прошепна дрезгаво Марс, която се бе опряла на ръба на източната маса. - Безсмислено е. Дори в момента, той безпогрешно се приближава към нас. Каквото и да правим, ще ни открие. Каквото и да хвърлим по него, пак ще ни убие. Дори да са молим...
- Никакво...молене. - изръмжа Макс и най-сетне се закова на място. После бавно се обърна и изгледа останките от доскоро започващия да процъфтява Орден. Шестима, включително него. - Поне...поне Оно, Сел и Лесли не са тук сега.
- Ако бяха, можехме да го спрем. - рече момичето.
- Да Ги спрем. - поправи го един мрачен на вид младеж с изпито лице и много странни, издължени черти. Изражението му бе изглеждало тъжно, дори в най-веселите мигове, а сега направо излъчваше покруса. - В него обитават две души. Две коренно различни, но допълващи се души.
Макс замръзна. Що за изверг беше тръгнал по петите им?
- Това да не е някакъв некромантски номер? - изръмжа той, но Тъжния поклати глава.
- Не изцяло.
- Метаморфоза някаква?
Нов отрицателен жест.
- Необяснимо е, но...мисля, че бих могъл да пробвам нещо. Едва ли ще проработи, уви.
Тъжният изведнъж млъкна. Всичко го гледаха с такава надежда, че сърцето му щеше да спре. Ако им кажеше колко е малък шанса за успех...Той преглътна и продължи:
- Заклинанието датира от Първата ера и е разклонение на древна Дух магия, досега не съм го пробвал.
- Продължавай... - провлачи Макс, докато бавно сядаше на нечий празен стол, на чиято облегалка беше издълбано числото седемнадесет. Очите му обаче останаха приковани във входа, очаквайки всеки миг да види как безмилостният коляч влиза.
- Когато влезе, ще ми трябва малко време, не е възможно да подготвя заклинанието предварително. Ще се опитам да отключа някои врати, дълбоко закопани в общото им подсъзнание.
- А така не би ли направил нещата по-зле?
Тъжният примига, после сви рамене и се усмихна, което само по себе си бе странно явление.
- Какво имаме да губим?

Мейт влезе през широко отворените порти на залата с почуда . По стените имаше някакви смешни изображения на битки . Толкова смешни че убиецът се задави от смях . В дъното на залата имаше шестима , явно най-елитните оцелели магове . Нищо в този черен за " Гилдията на Драконите " ден не го беше затруднило , немъртвото му тяло дори нямаше драскотина . Соули още бе жадна , нищо че от върха и все още капеше кръвта на последните и' жертви. Соултеикъните който бяха впити в ръцете му лъщяха на бледата светлина . Маниакалната усмивка не можеше да се свлече от лицето му . Трябваше му предизвикателство . Трябваше му стимул . Чувстваше живота си толкова , скучен ... Като изключим смъртта която сееше . Трябваше му някой да му напомни че дори безсмъртното му тяло може да бъде спряно ... Имаше ли такъв тук ? Убиецът пристъпи с бавна ведра крачка вътре и се насмешливо извика:
- Драги ми Дракони , от днес не само че сте застрашен вид , но сте и последните оцелели в тази жалка дупка . Тъй като ми писна да ви избивам безнаказано ви давам шансът да защитите , мизерното си на пръв поглед съществуване . - Каза Мейт и зачака . Това беше Милост . Поне , поне те така мислеха .

Чакането беше нетърпимо. Да чакаш неизбежния си край беше нещо, което малцина заслужаваха да изпитат.
- По-добре да се появява вече и да се приключва с това. - изръмжа Макс, а другите го изгледаха малко на кръв. - Какво?
Сякаш призован от думите му в залата с бодра стъпка влезе личността...не, личностите, за които Тъжния им беше говорил досега. Всички замръзнаха и се втренчиха в силуета. Лицето му бе почти прикрито от качулката на поопърленото му по краищата наметало, но сякаш някакъв призрак се усмихваше изпод гуглата. Не изглеждаше толкова страшен външно, с обичайни пропорции, облечен в дрехи от кафява велурена кожа. Но тънкото острие в ръката му...то вече излъчваше пагубен мраз.
Краткият миг тишина бе прекъснат от новодошлия, който сякаш се затъкна с нещо и започна да издава приглушени кискащи звуци.
"Нима се...смее?" - не можа да повярва Макс.
- Драги ми Дракони, - каза изведнъж той почти учтиво - от днес сте застрашен вид, но сте и последните оцелели в тази жалка дупка. Тъй като ми писна да ви избивам безнаказано ви давам шансът да защитите мизерното си на пръв поглед съществуване.
И след тези думи просто зачака.

Мейт видя как единият от пребледнелите младежи се изправи от стола си и с бавни, отмерени крачки започна да се приближава към него. Убиецът повдигна вежда. Нима щяха да му идват един по един? Mейт го огледа от главата до петите. Висок и с атлетично тяло, с горда осанка. Смелчагата запретна ръкавите на червената си роба и застана на три метра от убиеца. Твърде близко...Този глупак можеше да загуби живота си за точно един миг, но пък Мейт решиха да му дадат шанс.
- Името ми е Макс Рийг. - каза той високо. - И ще съм опонентът ти, тук.
- Предлагам да викнеш и приятелчетата си.
По ръцете на Макс започнаха да пълзят пламъци, а очите му лумнаха в червено. В следващият миг вече беше пред Мейт, изпъна ръка и сграбчи лицето им, а сетне и двамата лумнаха в пламъци.
Убиецът беше приятно впечатлен от скоростта на този Макс. Както и пулсираща Соули в ръката му.
- Добър опит. - призна той, докато с едно бързо движение счупи гръкляна му с юмрук. Соули сякаш изсъска във въздуха недоволно.
Очите на младежа се разшириха в неверие...Защо умението му нямаше ефект, ако се изключеха димящите дрехи на убиеца...? Сетне въздъхът му бе отказан и той падна като талпа по гръб.
- Нее! - изпищя някаква девойка и към Мейт полетя светкавичен болт.
- Леле, леле, съвсем ще ми съсипете облеклото.

Мейт вдигна ръцете си в въздуха точно на време за да поеме светкавичния болт със соултейкъните си . Момент на екстаз . Енергията го запрати към стената . Той не само че пое ударът с краката си , но и прожинира и се изтласка от нея с такава сила че литна през половината зала превъртайки се странично като излетяла коркова тапа . Приземи се леко на краката си , но го очакваха . В Тялото му се заби огнена топка която се взриви с такава сила че тялото на убиеца се пръсна на горящи късове месо .
- Нима това означава че ще живеем ?! - Извика Марс едновременно с радост и изненада .
- Не мила моя , помисли отново . - Убицът беше зад нея .
Момичето извика в паника . Това нямаше как да е истина . Но тя го видя как става на парчета , очите и се изцъклиха . Тя падна на земята в ужас и започна да плаче без да може да спре емоциите си .
- НЕЕЕЕЕЕ , ТИ УМРЯ , НЕ ИСКАМ ДА УМРА , ТИ СИ МЪРТАВ . - Марс бе изпаднала в истерия .

В стаята бе настанала пълна паника и истерия , на земята лежеше Макс който се гърчеше бясно и стискаше гърлото си . На два метра от него Марс бе клекнала , плачеше и трепереше . Тъжният гледаше цялата сцена някак си отдалече . Другите три магове унищожаваха залата с огнените си топки . Столовете и масите се бяха превърнали в овъглени отломки . Героичните битки по стените горяха . От Великата Гилдия Драконите нямаше и помен .

Мейт стоеше и гледаше сцената подпрян на входа ... Тези глупаци бяха паднали в капана му , нима мислеха че е достатъчно луд да им скочи на всички ? Но този тъжничкия нещо го съмняваше . прекалено спокоен бе някак си . Време беше да сложи край на кошмарите им .

Макс се гърчеше и се опитваше да се поеме въздух, но се задуваше и хъхреше, гърчеше се бетер като риба на сухо. Но не умираше, сякаш последният миг на смъртта все му се изплъзваше, отново и отново и това бе най-голямото мъчение.

Мейт гледаше с жив интерес как единият от маговете, онзи който беше паднал като талпа преди малко, се опитва да се изправи:
- У--убиий ме. - гледаше към стола, на който бе седял до преди миг.
В стаята имаше едно момиче, което от доста време пищеше и си скубеше косите. Тя разко се обърна към Макс и каза пресипнало със сълзи на очите:
- Ти го уби...Ти уби Макс...Защо? Защо не мога да отмъстя за него?!
После му се нахвърли. Мейт изръкопляска. Не можеше да се надява на по-добро представление. Цяло чудо беше, че тези дракончета можеха да се движат, но късметът им изневеряваше. Като нищо щяха да се избият взаимно, под въздействието на Масов Вейл.

- Не си ли позабавлява достатъчно?
Мейт се обърна към тъжно-изглеждащия тип и с изненада установи, че драконът го гледа. Концентрирано.
- Хо...
- Всичко се връща, трябва да знаеш това. Рано или късно...
- Не разбираш, хлапак. - ухили му се Мейт. - Аз наваксвам, все още имам стимул да причинявам още болка, да лея още кръв. Ако се опитваш да извадиш съвестта ми на яве, ще останеш разочарован.
Тъжният тъжно поклати глава. Изглеждаше по-тъжен и от обичайно, докато процеждаше през зъби:
- Толкова много...болка.
Чак сега Мейт усети, че самият той е под влияние на заклинание. Усети как по пръстите на краката и ръцете му плъзна болка...Той примига. Болка...и топлина. От Тъжния Маг към него струеше мека топла бяла енергия и с всяка секунда младежът се съсухряше все повече и повече. А тялото на Мейт започваше да губи немъртвите си характеристики. Но...смъртта не можеше да се изцери. Поне не и без цена.

Но какво ставаше ?! В тялото им се чувстваше , топлина... Мейт ... Не , не Мейт ... Нейт не помнеше това чувство , но неговия нов партньор М , той го помнеше , все още и се афектира .
- Какво ... Какво става ?! - прошепна М невярващо .
- Остави това на нас . - каза с друг глас Нейт и се замисли индивидуално за пръв път откакто бе станал Мейт . М му допадаше , допълваше . Имаше с кой да комуникира , някого които го разбира , а също така и велик приятел в критични състояния . Не , тези чувства бяха напълно непознати на Нейт. Но вече бяха факт . Нейт и М се бяха превърнали в едно ново страховито цяло и Нейт нямаше нямаше никакво намерение да се разделя с партньора си.
- Нека продължим , Соули ! - Извика Нейт на рапирата която изглеждаше леко объркана.
Дясната му ръка затреперя и започна да се движи отново сама , водена от жаждата за кръв на пагубната рапира .
В същия миг един от маговете който хвърляха случайни огнени топки нацели двамата си колеги и просто ги изтри . Иронията , в най-големите ти кошмари , приятелите ставаха врагове и обратното .
Нейт се изстреля пред тъжния магьосник. С три плавни движения душата му принадлежеше нa Соули . Рапирата порази окото , врата и сърцето на депресираният фокусник.

» Главната Зала
» Залата на Провала
» Залата На Савета
» Залата на Преминаването
» Залата на Вечноста