Изоставеното Общежитие

Преди една от гордостите на този квартал , сега западнала като всичко в него . На прозорците има дървени дъски , предните врати са изкъртени . Двора е малък и обрасъл с брашлян. Има малък шадраван но е пресъхнал каточели преди десетилетия . Хората от квартала не посещаваха зданието поради легенди за духове , изчезнали хора , самоубийства и какви ли не други глупости. Истината беше че тази сграда се позваше за щаб на всеизвестна банда крадци и убийци който действаха на територията на Лорион . Бившото общежитие е идеално за целите им заради множеството спални помещения , разположени на горните етажи и огромен стол на приземния етаж. Покрива си беше отишъл отдавна , но изглежда пазеше от дъжд , поне нагледно .

Нейт знаеше къде се намира общежитието . Информацията му беше изненадващо точна . Дано и картата която носеше в малката си чанта да е точна и хората в сградата също да отговарят на данните който имаше. Облечен в черно от глава до пети , само брейсърите му пробляскваха в тъмното . Той стъпваше тихо и се насочи към десният край на изоставената сграда прокрадвайки се като сянка . Реши да влезне през отворен прозорец на втория етаж . Небеше трудно да намери хватки за ръцете и дупки в който да промуши пръстите на краката си такаче промъкването беше успешно . Точно преди да се набере на прозореца чу разговор отвътре .
- Шефа каза да се подготвим , до три дни ще нападнем замъка . - каза някой отвътре .
- Немисля че сме достатъчно тренирани . А й този който ни наема е някаква тлъста риба от благородниците , нали ? - отговори му друг глас .
- Мисля че да , но парите са пари а шефа иска да ни издигне и да поправи тази дупка . - отговори му първия глас .
Шефът им беше Крийг Слашер и беше обектът на лов за чиято глава щеше да се плаща на Нейт. Вътре се чу отваряне и затваряне на врата . А след това стъпки към неговата позиция , т.е към прозореца .

Облаците се движеха твърде бързо тази вечер. Надбягваха ли се? А, онзи щеше да победи. М хвърли една жълтица с всички сила към небето, тя се завъртя, побърка се и...не падна. Облакът на който бе заложил загуби състезанието и един друг, доста по-черен и гъст, по чиито краища проблясваха заканителни мълнии, сякаш го погълна. Проклет късмет. М сви рамене и потрепера. Абе хладна си беше нощта. Специално ако си на високо. Керемидите под задника му бяха доста студени, твърди и неудобни. Той пропълзя малко нагоре, към комина, погледна дали има някой около къщата и след като видя, че е безопасно надникна в правоъгълната дупка. Брей, не излизаше дим. Нима на хората вътре не им беше студено? Така де, къщата изглеждаше необитавана. Общежитие било някога, така му казаха в онази миризлива кръчма, докато му наливаха пикня в халбата и я наричаха първокачествен ейл. Отврат. После повръща дълго, а сега го болеше корема. Стори му се чу някакъв съвсем тих шум, идващ от едната страна на тази съборетина и това го накара да се приведе инстинктивно. Възможно най-безшумно изпълзя до самият ръб и погледна надолу. Нищо. Значи му се е причуло. Ужас. Проклет долнопробен ейл...Как го нарече кръчмарят? Черният овен...Черен коч, ако питаха М. Рязко му се зави свят и изведнъж осъзна, че пада. Е, хубава работа, щеше да намери края си долу на неокосеният и неподдържан заден двор със счупен врат. Отчаяно протегна ръце и успя да се хване за...някакъв дебел клон? Който му изкара въздуха. Океей. От лявата страна на къщата рестеше някакъв огромен дъб. Прекрасно. Успя да се набере и си пое дълбоко въздух. Огледа се внимателно и забеляза, че въпросният клон, който го беше спасил, продължава до закован с дъски прозорец. Хм. М продължи напред внимателно, опитвайки се да запази баланс. Наложи се да се движи като гъсеница, тъй като бе сграбчил опората си и го беше страх да я пусне. Успя да се довлече до закованите кепенци и надникна през една дребна пролука между дъските. Някакви фигури стояха на бледа светлина от свещ и обсъждаха нещо. М напрегна слуха си. Така, така. Това бяха мишените му значи. Той протегна дясната си длан настрани и разтвори пръсти. Чу се тихо туп и стотинката падна в дланта му. Той я прибра внимателно в пътната си торба, която като по чудо не бе загубил.
- ...ни наема е някаква тлъста риба от благородниците, не? - говореше единият от мъжете вътре. Хм. Или по-скоро жена, която се правеше на мъж доста успешно, но М имаше усет за тези неща. Прекрасно. След като изколеше всичките й съмишленици щеше да я изнасили, дори да не беше цвете за мирисане. Понякога това го възбуждаше. Така де, убийството. Оня дето го нае, беше уклончив и мнителен тип, но пък му обеща добро възнаграждение. Много добро. Можеше спокойно да лентяйства година-две. Супер, но жалко, че М не можеше да се освободи от проклетото си хоби. Трябваше да убива, иначе ставаше зле. Това му беше предписал онзи жрец, не? Не! Не искаше да си спомня някакви кльощави, дребни старци с големи бели бради и плешиви кратуни.
Отвътре се чу отваряне на врата. М се прехвърли ловко на нищожният външен перваз, после подскочи и се хвана за една малка вдлъбнатина над главата си. Скоро отново беше на покрива. Ставаше интересно. Май трябваше да влезе в комина. Имаше някаква такава притча, не? В денят на Създаването някакъв побъркан дядка скачаше с надолу глава през комина и даваше на децата бисквитки, поръсени с отрова от мишки. Хо, хо, хо.

Нейт висеше на прозореца докато втория глас , по негова предценка , стоеше на прозореца . На убиеца му омръзна да виси на прозореца затова отпусна дясната си ръка от перваза и извади късата си катана. Този на прозореца явно беше нощният дежурен да гледа за странности или просто беше излезнал на прозореца зареди чистия въздух , както и възможността да запали долнопробния си табак извъз тясната си смръдлива стая . Без много звук и повторно мислене Нейт се набра с лявата си ръка по високо на перваза и прониза обекта в мекото на долната челюст . Горката жена нямаше време дори да изпищи . Ръката на убиеца беше оплискана с кръв , но това нямаше значение . Нейт изтегли трупа и го остави да полети от прозореца и се надяваше звукът да не предизвика ненужно внимание. След това се изкачи през прозореца и чу че във вратата от дясната му страна се хърка . Убиецът отвори вратата а вътре бяха двама заспали мъже , хъркащи като дъскорезници . Убиецът мина по стандартната процедура. Запуши устата на първия с лявата си ръка и преряза гърлото му с дясната , а след това повтори . Двама по-малко , дори не осъзнаха какво им се случи , втория дори ококори очи точно преди да издъхне . Нямаше време за бавене. Трябваше да открие Крийг и да вземе живота му преди зората . Нейт седна на леглото до единия труп и изкара картата.

ТУП!
М примига. Звукът бе приглушен и тъп, сякаш някой бе паднал от прозореца. Той подуши въздуха и стигна до извода, че скоро ще вали дъжд. А, да, освен това имаше кръв наблизко. Прясно пролята. Той прелази до другата страна на къщата и погледна надолу. Отворен прозорец, под него труп с прерязано гърло. Изглеждаше мъж, но лъхаше на мъртва жена. Някой му беше отнел кефа, а?
Какви бяха вероятностите? Нает нож, няма спор, но кой бе наемателят, виж това го накара да се замисли. Концентрирането над една мисъл, обаче в случая бе невъзможно. През побъркания му мозък хвърчаща със светкавична бързина безкрай кървави сцени. М погледна пак към безжизненото тяло доло. Не беше некрофил. Поне това не влизаше в диагнозата. Той се приближи към комина и без да се замисля влезе в него. Беше тясно, но все пак пространството му стигаше. Надолу, надолу. Още надолу. Когато излезе от камината беше целият в сажди. Тц. Един грозноват и едър тип стоеше пред него и го гледаше с широко отворени очи за миг, а после извади някакъв меч и се опита да му пререже гърлото. М отпусна ръцете си надолу и в дланите му се озоваха две дълги извити ками.
- Бау. - усмихна се той. Онзи срещу него замахна към главата му, като в същото време отвори муцуната си в опит да извика и да предупреди приятелчетата си. М залегна и острието мина над главата му, отрязвайки няколко червени косъмчета. Наклон в страни и десният му крак се заби в корема на мъжът пред него, а едната кама си проправи път в гърлото му. Опитът за вик се превърна в предсмъртно хъхрене. Швирна значително количество кръв. Непознатият кретен се свлече на колене, дясната му ръка инстинктивно започна да опипва дръжката на ножът, забит в гърлото му. Още не беше осъзнал, че и коремът му е разпран от малкото подвижно острие на подметката на опонента му.
- Нямах нужда от нова прическа. - прошепна М и прибра камата си, като преди това я изтри в ризата на вече умиращият мъж. Нужда от втората явно не бе имало.
Излезе тихо в коридора, като по път мина през тоалетната. Там закла един брадат тип, който бе по-голяма нужда. Идваше му да повърне от миризмата. В съседната стая спеше съквартиранта на клозетмен. Заспа завинаги. М усещаше как кръвта закипя във вените му. Но виж, лицето му бе застинало. Горе над общежитието небосвода изръмжа и първите тлъсти капки забарабаниха по керемидите и первазите на прозорците. Кой ли беше вторият нает нож? И кой го беше наел?

Нейт гледаше в картата и се чудеше как някой архитект е проектирал такава боза . Стайте малки , стълбите посредата на сградата под рецепционната която не се използваше . Втория етаж на две крила . Нейт се намираше в дясното , последната стая в ляво . Реши че няма нужда да се избиват всички наемници , само тези който го забележат и му попречат да отстрани шефът им , който според картата и информацията която имаше трябваше да се намира в директорската спалня която се намираше на 3-тия етаж и ако архитекта небеше пиян докато е правил плана на сградата трябваше да бъде таван .
Нейт провря главата си през вратата и надникна навън . В коридора на дясното крила нямаше никакъв шум и движение , затова той реши бавно да се прокрадне до парапета на стълбите. Тих и внимателен като котка която дебнеше гълъб Нейт стигна до парапета и видя долу странна гледка . В Столовата се изразяваше дуел или по скоро убийство. Едър наемник замахваше с дългия си меч към нещо пред него но в следващата секунда се сгъна , от гърлото му шурна кръв и мъжа се струполи на пода , след което друг , доста по дребен мъж от поваления , си изтри камата в ризата му . Нейт премигна , подкрепления ? Или може би друг нает със същата цел . Явно поръчителите тази вечер искаха да бъдат сигурни че работата е свършена .
Нейт слезна по стълбите прокрадвайки се безшумно към столовата . Но когато надзърна нямаше никой . Убиецът реши да проследи колегата си към стълбите с коридора към лявото крило . Една врата беше леко отворена , съвсем леко но достатъчно за да може Нейт да забележи че от там е минал другия убиец .
Чу се небесен грохот и с него започна дъжда . Старата сграда пропускаше толкова много вода че сигурно заслалите му цели щяха да се събудят и с това да му доставят удоволствието отново да ги сложи да спът , с едната разлика че този път щеше да бъде завинаги . Някой идваше от другата страна на открехнатата врата . Не се чуваше звук , но Нейт можеше да усети аурата на човек дори и без да го вижда . И то каква аура , странна все едно четири аури се блъскаха в един контейнер за надмощие . Повечето хора имаха само две на брой ако са надарени с талант , а човекът от друга страна имаше четири или повече ... Нейт застана зад вратата и зачака .

За миг стаята бе ярко осветена, когато през напуканите стени на втория етаж проникна поздрава на поредната светкавица. Миг по-късно се чу и гърмът - силен и съвсем от близко. Хубава работа, сега и Хилион насочваше гнева си към Лорион и сякаш в частност именно тази къща. М продължи да крачи бавно и внимателно напред. Трябваше да открие стълбището към третият етаж, да го изкачи и да открие мишената си - а после да я закове. Никога не бе изпитвал неувереност, дори по време на други мисии, някои от които дори по-трудни от тази. Но сега имаше чувството, че ще се случи нещо. Не всичко щеше да протече по план. Не че беше имал план...ъх, започваше да оплита мислите си. Лоша работа. Той внезапно се закова на място, точно преди да влезе в следващата стая. Аури не можеше да усеща, не бе имал търпението да научи това умение, а и тези дни малцина го притежаваха и бяха склонни да му покажат номера. Но пък имаше силни инстинкти. Направи още две крачки и се озова в стаята. Имаше някой тук. А и преди малко сякаш му се беше сторило, че нещо го следва. М притовори очи и в дясната му длан удобно се намести едната му церемониална кама. Вдиша дълбоко въздух. Не знаеше как да нарече това умение, но винаги успяваше да долови нечие присъствие наоколо. Изостряше сетивата си. Понякога дори успяваше да дочуе туптенето на нечие сърце.
Камата му полетя в страни от входа и той отвори очи. В мрака проблеснаха искри. Звънливият звук на сблъсък на стомана в стомана бе приглушен от поредната гръмотевица. "Благодаря Хилион, макар че не давам и пет пари за теб." - помисли си вяло М, докато вдигаше пред себе си втората кама. Не му се щеше да прибягва към Соули. Трябваше да приключи тихо тук и да се отърве от опашката си. Но друго го притесняваше. Сянката, която тепърва се бе размърдала да блокира камата му...Беше бърз. И М беше усетил присъствието му в последният момент. Видимо ако опонента му бе искал да го убие преди малко, най-вероятно би успял. Имаше нещо тук...Не трябваше да прибързва, макар рядко да можеше да спре импулсите си да заколи някой.

Нейт отби острието което бепе запратено към сърцето му . Прекалено непредпазлив , това беше той . Другия убиец го беше усетил , незнайно как и запратил кама право към позицията му в сенките . Сега вече нямаше смисъл от криеница , Нейт излезна от сенките лице в лице с противникът си и застана в позиция Орел ( Дясната ръка с меча зад гърба , Лявата изпъната напред с свити пръсти , леко наведен напред) . Човекът който стоеше пред него с абсолютно нищо не приличаше на наемен убиец . Косата му беше рошава , беше облечен в дрипави дрехи , имаше странна физиономия на лицето всеедно вижда как жена му го хока за някаква беля или нещо от този сорт и ако не беше виждал какво оставя този мъж след себе си и какви аури има в него Нейт щеше спокойно да го пропусни в тълпа като обикновен селяк . Но сега убиеците се гледаха втренчено и изчакваха един друг.

М огледа мъжът пред себе си. Среден на ръст, със сериозно и хладнокръвно изражение на лицето. Нямаше коса. Приличаше на някой от онези монаси...така, де, не бяха монаси. Наричаха се Шао и следваха пътя на Ай. С други думи следваха хармонията между духа и тялото, околния свят и човешката душа. Или нещо такова. М хич, ама хич не разбираше логиката им. Хармония? Той предпочиташе хаос.
Шао-то пред него беше заел непозната на М бойна поза, но все още не беше върнал атаката. Доколкото червенокосият убиец знаеше, някои от Шао последователите използваха дефанзивен стил по време на битка. Използваха инерцията и силата на опонента срещу него самият. Такъв ли беше случаят и тук? Не. В това, М беше сигурен. Този пред него беше хищник, точно като него. Изведнъж си спомни за жената, която бе видял размазана с прерязано гърло на двора под отворения прозорец. Поне вече знаеше какво бе станало.
Двамата стояха и се гледаха безмълвно известно време.
- Кой те нае да го убиеш? - пропешна накрая М, без да сваля и за миг гарда си. - Видимо и двамата сме тук с една и съща цел. Което би повлияло зле на хонорара на единият от нас. Колега.

Разговорлив тип , Нейт харесваше хора като него . Лесно бяха за манипулация , но май тук случеят беше различен .
- Анонимена поръчка с нелогично точна информация . - каза тихо но ясно Нейт като изпъна пръстите подаващи се от ракавицата с което нормално преминава в защитна позиция.
- Цялата тази работа не е добре заплатена и ми намерисва на гнило но вече виждам защо не е добре заплатена . Наели са дмава . Тази задача е важна , някой се надява отрепките в този бърдак да умрат и то без тяхните ръце да бъдат опетнени. Затова са наели и теб ако не греша , ти май си "план Б". - каза тихо Нейт и се усмихна под маската си от която се виждаха само очите и носът .
- Парите от тази мисия са малко и не си заслужава да ги печеля с трудности , дори бих ти предложил следната зделка: Свършваме работата , взимаш и моя дял , а след това ти плащам двойно това което спечелиш от тук за да ме последваш на едно място .

"План Б?" - повтори си на ум М. - "План Б?!"
Това му лазеше по нервите. План Б, а? Първият му импулс беше да пререже гърлото на "План А", после да потърси наемателя си и да се изкъпе в кръвта му. Но пък "План А" предлагаше доста примамливо предложение. Така де, М, обожаваше златото. Но беше влюбен и в кръвта. А този тип пред него му предлагаше и двете.
- Съгласен съм. - отвърна съвсем кратко М. - Приятно ми е. Аз съм М. Харесвам златото, кръвта и жените.
М спокойно се приближи към церемониалната си кама, която се беше търкулнала на пода и си я прибра. Мислите му препускаха хаотично в съзнанието му. Чувстваше се побъркан. Даже умопобъркан.
- Хайде, зажаднял съм за кръв. Води ме, План А. Покажи ми къде точно е плътта, която трябва да вкуси Соули. И ако това е някакъв хитър номер с цел да ме прецакаш и да ми клъцеш гърлото - ще те усетя.
Усмихнах се невинно.

- Приятно ми е М . - каза Нейт и прибра късия си меч в канията му която се намираше отзад на гърба на шаото . - Не ми харесва да ме наричаш "План А" , чувствам се специален така . - подхвърли той иронично . - Казвам се Нейт , убиец на свободна практика и никога не избирам случайни цели , може да се каже че имам добър агент който ги подбира за мен . Не си и помисляй за предателство от моя страна , ние шаотата държим на думата си до сетния си дъх.
- А що се отнася до целта ни , той трябва да спи някъде в тези стай и ще бъде сам в стая , освен ако не е с компания за през ноща и .... - думите му бяха заглушени от небесен тътен , а веднага след това изненадани гласове идващи от кухненското помещение.Играта беше загрубяла . Това означава край на нископрофилните убийста . Нейт изруга наум за лошия си късмет . Някой се беше събудил и намерил кървавия труп който М остави след себе си.
- Ситуацията се промени . Целта ни се казва Крийг и е с гарваново черна дълга коса , бие се мръсно с рапира. - уточни той на М...
Двамата убийци слязоха в столовата тихо по стълбичките и откриха помещението потънало в хаос . Двама видимо стреснати мъжаги гледаха трупа , потърквайки невярващо очи а едно мърливо момиче на не по малко от 17 години обикаляше стайте в близост с искарана от колана си къма и будеше всички . Време беше за малко практикуване на занаята . Нейт даде сигнал на М....

...само колкото да забележи, че червенокосият убиец вече се е заел за работа. Всъщност, М явно беше решил, че момичето трябва да е първата му мишена. Едната му церемониална кама се заби между плешките й, а тя направи няколко крачки напред изненадано, блъсна се в един от колегите си, който бе събудила току-що, и се отпусна в ръцете му.
- Рина! - избоботи мъжагата, наведе се и бавно я постави на пода. - Хей!
- Извинявай, брат. - вдигна рамене М. - Не ми харесваше колко усърдно ви будеше.
Мъжът реагира изненадващо бързо, всъщност. В единият миг беше на колене, проверявайки дали за Рина има надежда, а в следващият вече се опитваше да пререже гърлото на М. Точно когато още двама се бяха отправили към убиеца. Споделяйки същата цел. Двамата, които бяха разглеждали издайническия труп вече бяха мъртви, онова Шао се беше погрижило за тях впечтляващо чевръсто. От лошата страна на нещата, от стаите не спираха да излизат още и още хора. Коридорът вече бе пълен.
- Убийте ги!
- Кои сте вие?
- Кой ви нае?
Тук там ги стрелваха с по някой и друг въпрос, измежду опитите да ги умъртвят. М отстъпи в последния момент настрани и килна главата си на една страна. Шурикена отряза няколко къси червени кичура. Виж, това вече го ядоса. А той просто се опитваше да се запознае с тях, преди да ги убие. Нямаше нужда от нова прическа!
Шао-то сякаш нямаше такива морални задръжки. В краката му вече лежаха няколко от по-нетърпеливите, други трима бавно пристъпваха към него, движенията им бяха пропити със здравословна бдителност.
М реши да не изостава от временният си колега. Лицето му се стегна в крива усмивка. Нямаше да се измъкне без драскотина, но, е, какво толкова? В противен случай нямаше да е интересно. Първият мъж пред него изкрещя от болка.
"Трябва да открием този Крийг." - премина една хаотична мисъл през съзнанието му, преди да се отдаде на любимото си изкуство - убийствата. Докато твореше, не обичаше да се разсейва.

Двамата убийци се впуснаха в кървав танц . Наеминиците който ги заобикаляха започнаха да се гърчат по пода в агония смъртно ранени или в предсмъртни болки. Падаха с препязани гърла , срязани артерий и сухожилия , въздугът смърдеше на кръв . Ехото на смърт владееше ноща . Убитите наброяваха околу десет а другарите им започнаха доста бързо да губят морал. M извади церемониалната си къма измежду ребрата на поредния клетник . Нейт подкоси един мърляч с двуостър меч и на свой ред заби късата си катана в сърцето му докато М го прикриваше фронтално . Враговете губеха достатъчно морал но Нейт осъзна че в скоро време ще загубят целта си ако продължават така . Шаото даде знак на М да направи нещо по въпроса . Колегата му извади 2 топчици от колана си и ги заби в земята . В същия момент в коридора се разнесе гъст непрогледен пушек и светлина точно като на светкацива . Чуха се изненадани писъци и кашляне а двамата убийци вече бягаха към горния етаж . Временния партньор на Нейт кървеше от бедрото но раната небеше много сериозна , но всепак го забавяше . Самият Нейт имаше рани , но те не му оказваха влияние защото той не кървеше и не чувстваше болка.Тичайки по стълбите убийците забелязаха целта си . Елегантен мъж облечен в мръсни но изискани дрехи с дълга черна коса . Той стоеше с двама мъже който явно бяха личната му охрана и бяха заели нестандартни бойни пози с мечовете си . Единият беше с два меча на който крайщата завършваха с куки а другият беше с стандартен меч но някак си отпуснат. Нейт беше виждал този стил . Наричаше се падащо перо и беше смъртоносен . Тримата мъже срещу тях не бяха като тези долу , бяха по опитни и пъти по-силни . Тишината в срещата прекъсна Крийг.
- Е нека свършваме , нощен рейд , а ? Хитро . - Изсъска арогантно той.

- Пу за мен! - каза ентусиазирано М и хвърли един шурикен по кретена със странните подобия не мечлета. Онзи го изгледа с пренебрежение и блокира шурикена с едно бързо движение на единият си меч. - Екстра.
А от къде се беше взел шурикена? Това бе същият, който подстрига малко от косата му. Нооо както и да е. М фокусира изцяло вниманието си върху опонента си - висок, слаб, но гъвкав мъж с гола тиква. Какво става тук? На мода ли беше всички да си бръснат кратуните? Можеше да пробва и той...
Бодигарда на Крийг обаче не му остави много време за размисъл над тънкостите на подстригването, заемайки странна бойна поза, протягайки десния си крак малко пред левия, вдигайки ръце по начин, по който двата му необичайни меча бяха хоризонтално разположени и напълно перпендикулярни(макар М да не знаеше какво точно означава тази дума я беше чул от една досадна жертва), с около петнадесет сантиметра разстояние един от друг. Бяха на равнището на очите му. Сякаш маркираше тези части на М, които искаше да отреже.
- Това ще е интересно.
Убиецът вдигна пред себе си двете си церемониални ками, които изглеждаха наистина зловещо, но в същото време недостатъчни да блокират кукоподобните мечове. Опонентът му го гледаше със същото пренебрежение. Това наистина, ама наистина подлудяваше М. При това, до такава степен, в която червенокосият асасин загуби обичайната си предпазливост, която така или иначе беше пословично малка. Дори забрави за неприятната болка в бедрото си.

Три крачки напред и проблясване на искри. Двете му ками бяха успешно блокирани. Скапана история. Този проклетник само се защитаваше, ала при всеки успешен блок изстрелваше контра-атака. В момента М кървеше като прасе по време на заколение. Ето отново, проклетникът направи плавна крачка настрани и го резна през ребрата. Плитка рана, но тези куки...наистина бяха болезнено преживяване. М отскочи назад, вдигна камата пред себе си сякаш искаше да блокира нова атака и хвърли другата с небрежно движение към бедрото на безкосият бодигард. Той, от своя страна, замахна рязко с единият от мечовете си, закачи камата на куката и я изхвърли зад гърба си. На устните му се беше появила усмивка. Беше мълчалив тип, не говореше много-много. Ала сега продума.
- Време е да пукнеш, плъх.
Встрани от тях, Нейт беше влезнал в дуел с другият бодигард. Крийг гледаше с насмешка и не се намесваше. Усмивката му рязко се стопи, а опонента на колегата-убиец, онзи с симпатичният меч, отскочи назад и вдигна оръжието пред очите си. Опонента на М също спря да се усмихва.
- Запознайте се. Това е Соули. Той обича човешки души. - рече червенокосият асасин.
Рапирата в ръката му сякаш пулсираше. Втората церемониална кама бе хвърлена на земята в краката му. Острието на Душегуба просветваше с мътен червеникав блясък.
- Ооо, не съм я хранил скоро.
М насочи върха на рапирата към гърдите на бодигарда и онзи направи неволна крачка назад.
Нейт явно не беше засегнат от присъствието на Душегуба, което се стори странно на М, но той реши по-късно да проучи този интересен факт. Както и този, че проклетника не кървеше. Сега искаше да се наслади на мига. Надяваше се Соули да не консумира и неговата душа докато вкусваше кръвтта на гологлавият тип.

Нейт прокълна малко късмета си. Падна му се битка с един от последните майстори на стилът " Падащо Перо " . Хората практически бяха легенди , но този тук вече беше история . Мъжът с късата коса в която имаше сплетени звънчета полетя , да , полетя буквално в въздуха и се завъртя с меча си на триста и шеисет градуса . Нейт блокира всичките дванадесет удара с десният СоулТейкън. Нейт бързо след това замахна с лявата си ръка но замасите му прорязаха въздухът. Противникът му беше отстъпил назад . Нейт се усмихна под маската си . постави ръцете си зад гърба , където пое меча с дясната ръка и я остави там . Лявата ръка протегна напред с свити пръсти а след това рязко ги изпъна. В този момент противникът му видимо излезе извън контрол . Клетникът се хвана за главата с две ръце , изпускайки меча си, а през това време Нейт деликатно прокара своя през сънната му артерия. Мъжът оцъкли очи и притисна прореза на гушата си с две ръце но беше прекалено късно . Дясната ръка на Нейт беше пурпурна по цялата дължина. Сенкозъбият обърста острието си в умиращата развалина и прибра меча зад гърба си . Крийг започна да заотстъпва , затова Нейт прибяга и застана така че целта да остане между него и дуелиращите се мъже .

Крийг започна да отстъпва. Нейт бе довършил бързо опонента си. И красиво, не можеше да не се признае. М не искаше да изостава. Лицето му доби нетипичен безчувствен израз. Той изнесе дясното си рамо напред и насочи Соули към гологлавият. Врагът му видимо беше стреснат, което беше съвсем в реда на нещата - никой не искаше душата му да бъде погълната от Душегуб и да се рее безтелесно из безкрайните дълбини на ненаситното оръжие. Рапирата бе тънък и лек меч, разчиташ на бързина. Стилът й бе специфичен, убийствените удари се нанасяха чрез намушкване. Соули потрепера от желание, сякаш прочела мислите на собственика си.
В единият момент М стоеше бездвижен като статуя, в следващия - вече беше скъсил разстоянието между него и опонента му. Куките не бяха много удобни от съвсем близко - така подвижността им се забавяше. Въпреки това, бодигардът на Крийг успя да блокира първите два удара и да нанесе контра-удар, който беше избегнат с неестествена лекота. Нов замах. Соули проникна в лявото му око, навътре до меката сива материя отвъд. Гологавият замръзна, а острието вече видимо излъчваше кръвожадно червено сияние. Очите на поразеният мъж почерняха изцяло. М издърпа оръжието си, изтръска плътските течности от него с една рязко движение и погледна Крийг със същата безчувствена физиономия. Моментът не предполагаше шегички и безрасъдно държане. Червенокосият убиец кимна на Нейт, който беше блокирал пътя на мишената им и повдигна Соули в същата стойка от преди малко - дясната част на тялото издадена малко напред, рапирата - жадуваща да се впие в плътта на всичко живо наоколо. Крийг видимо беше притиснен. Той на свой ред насочи рапирата си срещу М и направи крачка напред. Път назад - видимо нямаше. М дори не се усмихна. Стоеше неподвижен, мускулите по тялото му бяха стегнати. Едно-единствено движение и Крийг щеше да е мъртъв, веднъж-завинаги. Любимото умение на М, на което той дори не беше измислил и име. Е, най-подходящият избор до който бе стигнат беше "Жажда". Но пък може и Соули да му го бе прошепнала по време на някоя битка. Понякога я чуваше, когато се вслушаше внимателно.
Последва светкавично движение...напред?
Всъщност беше по крива линия. Воден от рапирата си, М заобиколи Крийг и се насочи към Нейт. Не можеше да контролира тялото си, в този момент. Колегата му за миг изглеждаше изненадан, но бързо се окопити. Не достатъчно бързо обаче, не беше очаквал подобно действие от М, поне не и точно сега. Сто процента през ума му беше минала идеята, че червенокосият убиец може да се опита да закове по някое време, но точно сега? Може би след като му беше платен и дяла на Нейт, тогава...
Шао-то направи ловък сайдстеп, но Соули го дерна - съвсем, съвсем плитко по рамото. Достатъчно за да консумира душата му.
- Мамка му. - процеди през зъби М и се обърна навреме за да отклони намушкващият замах на Крийг, който се беше ухилил доволно.
- Не знаех, че си чак толкова луд. Благодаря за помощта. - рече мишената му и продължи с настъпителната си атака. За момента, М можеше само да отклонява урагана от удари. Не му остана време дори да погледне към Нейт, който със сигурност лежеше бездушен на пода.

Нейт се почувства игнориран. От оплашена котка Крийг се бе превърнал в настървен питбул който нанасяше светкавично удар след удар . Самият Нейт небеше мръднал и сантиметър от предишната си позиция и доста се учуди когато М го атакува изневиделица . Не че му вярваше но се надяваше че не е способен . Но това май не беше по негова вина . Имаше нещо странно в тази рапира която държеше . Жажда за кръв , жажда за живот , като че ли самото оръжие имаше собсвена представа за живот . Дори сега , когато притежателят и блокираше , самото оръжие каточели се опитваше да вкуси кръвта на противникът му . Нейт нямаше време за игрички . Тъй като беше използвай "МайндВойд" преди броени минути нейскаше да се домогва до него отново . Но всепак искаше да убие тъпото му копеле светкавично . Нейт закачи веригата за левият СоулТейкън , намираше се точно зад Крийг .
Чу се дрънчане на верига , а след това леко изцвирчаване на плът . Докато М блокираше апонентът му изведнъж престана да нанася удари . Изцикли се и изплю кръв през устата. След това се чу издрънчаване на вериги отново и шефът на отрепките който измираха по рано се срина по очи . В гърба му имаше следи от три промушквания . Едно в гръбначния стълб на гръдния кош и другите две симетрично покрай него . Сега от тях бликаше кръб като сок от развален пъпеш , бавно и мазно . Пронизващите остриета бяха изгорили както дрехите , така и плътта околу раните .
- Ей какво гледаш , качили не си виждал мъртвец досега ! - подвикна Нейт на колегата си .
- Събирай си нещата и да се омитаме . И пребери този меч , нейскам да те убивам . - каза хладнокръвно Нейт.

- Мъртъвци съм виждал колкото искаш. - отвърна тихо М. - Но не и такъв като теб.
Нейт се обърна към червенокосият асасин, който приличаше на насечено чучело. Изглежда едва се държеше на краката си, беше получил твърде много рани, но говореше спокойно, без да се задъхва. Душегубът в дясната му ръка блещукаше зловещо.
- Соули не успя да те погълне. Ти нямаш душа. - продължи да говори с безизразно изражение М. - Искаш да прибера Соули. Би могло да се наложи да ме убиеш, казваш? Интересно.
Рапирата стоеше отпусната до бедртото му и постепенно губеше блясъка си. Но сякаш поглъщаше мрака наоколо или по-скоро го генерираше.
- Красиви гривни. - кимна М към Нейт. - Видях как блокираш меч с тях. Ще прибера Соули, ако ти ги свалиш от китките си.
Кратък намек за усмивка мина по устните му и избледня за секунди. Той килна главата си на една страна.
- Някога се занимавах с нещо подобно. Искам да кажа с подобни контейнери. Или по-скоро...
М започна да бръщолеви странни термини, от които Нейт почти нищо не разбра. Долови само "имунитет", "пречистване", "лиспа" и "душа". После червенокосият му колега се поосвести и погледна М очакващо:
- Е?

Нейт повдигна учудено вежди . Убиецът пред него не беше глупак. За по малко от половин час съвместна работа и вече беше анализирал партньорът си до такава степен че небеше полезно да го държи жив за иследване както и за експериментация. Човекът преднего небеше просто нает нож. Беше притежател на една от страховитите легенди в днешни времена. Душегуб. Оръжие толкова могъщо че при най-малката драскотина резултатът е смърт.Сега Нейт вече знаеше защо има усещането че колегата му има повече аури , това просто са някой от душите с който рапирата в случея подпомага притежателя си . Определено таз вечершната среща небеше полезна , но беше дяволски приятна .
- Виш М , с удоволствие бих свалил гривните , но за огрномно съжаление немога.-изрече Нейт докато свали горнището си откривайки тялото му и брейсърите който бяха впити в плътта му. Самото му тяло беше покрито с черни белези . А върху гърдите му имаше огромен белег в формата на Х зашит изкусно.
- Че нямам душа също е вярно . Кажи ми за "Соули" . Главнокомандващите ми ще са много доволни ако им донеса душегуб. Не им е попадал от десетилетия. Последния душегуб който намерих беше стрела, също притежание на бивш колега . Виш че си специален нямах и съмнение , но душегуб. Е , това си заслужава допълнителните усилия .- Нейт свърши монолога си който досегашния му партниор изслуша спокойно и внимателно , а самият Нейт извади катаната си и застана в бойна поза в която острието му беше пред лицето на нивото на очите а лявата му ръка зад гърба , приклекнал.

Пак намек за лека усмивка. Интересен опонент беше този Нейт. И опасен. После отговор с тих, ала изкушаващ глас:
- Соули може да ти даде това, което ти липсва. Може дори да те освободи от "оковите" ти. Нека ти...
М не довърши. Докато говореше се беше предвижвал напред с нормално темпо, стъпките му не издаваха и звук, сякаш просто се приплъзваше по пода. Движенията му бяха странно хипнотизиращи, ала Нейт беше успял да долови опасността. Уакизашито му отби Соули, която се беше насочила...към Х-са на гърдите на Нейт.
- ...покажа. - довърши с леко разочарование М. - Защо не?
Червенокосият асасин направи две крачки назад, после залитна и опря гръб на близката стена, затваряйки очи. Нейт бе готов да се възползва от мига, когато чу как от гърлото на колегата му излизат тежки дълбоки и дращещи звуци. Дразнеха ухото. Бяха силни и...
Какво по дяволите? М хъркаше. При това силно, сякаш беше препил с ейл предишната вечер.
- Нее...ох...не там, там боли. Оооох! - започна да бълнува той. - Стрит прах от кожилист, каша от миши мозъци...
Дясната му длан обаче продължаваше да държи Соули, която леко се поклащаше.

Нейт си припомни последният му дуел с притежател на такъв тип оръжие . Не само притежателят нейска да се раздели с душегуба , но и самият душегуб . Те стават като едно цяло . Точно като Нейт и неговият СоулТейкън, който в момента лъщеше или по скоро светеше като сребро . Сенкозъбия за момент се обърна с гръб а след това към дясната ръка на Нейт полетя нож изникнал незнайно откъде. Самото острие беше избито от рапирата , но на негово място от същото положение полетя с дрънчене катарът закачен на верига. Само още малко , късметът никога не стигаше на Нейт . С този финт трябваше или да осакати противникът си или да заклещи рапирата му с стената . Но за жалост единственото нещо в което трите остриета се впиха беше стената . М с плавно въртеливо дрижение избегна сблъсакът . Нейт издърпа куката от стената и се подготви за наближаващата контра атака.

Париране. И още веднъж. Нейт остъпи няколко крачки назад, а после уакизашито му мина на косъм от врата на М, който се бе извил не съвсем естествено назад. Кракът на обсебеният убиец полетя напред и опонентът му отскочи точно навреме за да избегне подсечката. Без да се поколебава, Нейт използва моментът отново да хвърли катарът. Соули успя да го блокира, но веригата се уви около рапирата.
- Хванах те. - усмихна се М, изведнъж възвърнал дар слово и се приплъзна напред, устремен към хикса на гърдите на врага си. Движението бе много по-бързо, отколкото Нейт бе очаквал. Но какво толкова можеше да му направи подобна атака?
- Живей отново. - прошепна нечовешки женски глас. Душегубът?

Острието се вряза в белият белег . Нейт изтръпна . Нечувстваше болка , ако нещата бяха други това щеше да е краят му . Сенкозъбия се усмихна. Сграбчи ръката пробола го през гърдите и я притисна още по близо до себе си . Мечът беше проникнал между първото и второто му ребро , пренизъл важни тъкани , промушил сърцето което вече беше спряло да тупти и излезнал от другата страна . Соули беше обляна в черна кръв , кръв която излизаше от Нейт като смола истискана от бор . Здраво хванал рапирата и ръката на М , Нейт хвана главата на вече бившия си партниор с лявата си ръка и използва Войд , умението което слагаше жертвата си в пълно умопомрачение и можеше да набие мисли в всяка глава . Гръбнака на червенокосият мъж се изви в дъга , главата му се отпусна назад , очите му се подбелиха . Нейт започна да се смее . Не се беше смял така маниакално от последния път когато бе убил толкова достоен противник . Смехът му беше кратък. Краката му затреперяха . Ръцете му се отпуснаха , дясната му ръка неможеше повече да държи мечът .
- Какво по дяво... - изказа Нейт но нещо го спря , зъбите му се стиснаха .
Убиецът падна на колене а досегашния му колега го последва , но по гръб . През главата на Нейт започнаха да преминават мисли за случилото се . Напрактика той беше безсмъртен . Каточили вратът му се беше вкаменил . Отрова по душегуб . Не , тук имаше нещо гнило . Нейт изви очи към соултейкъните си . Бяха съвсем нормални , сребърни и здрави както никога досега . Тогава какво ?! В главата му започнаха да преминават спомени . За детството , което никога не беше имал , лицата на всички хора чийто животи беше спрял . Не съжеляваше за нищо извършено от него . Нима това беше краят ? А след това тъмнина , нещо не беше както трябва . Нейт не се чувстваше мъртъв . Но очевидно вече нищо не му оставаше ... Нито слух , нито допир , нито мирис , нито образ . Само мисъл . Дали това те сполетяваше след смъртта ? Не , той беше жив . Знаеше го ... Остана му само да чака , и да се надява ...

М отвори бавно очи. Какво по дяволите бе станало? Беше го залял водовъртеж от объркани мисли, които се блъскаха до полуда една в друга, а главата му сякаш щеше да се пръсне под напора им всеки миг. После последва прегръдката на безсъзнанието. Познатата любима, която го поемаше в обятията си всеки път, когато Соули го завладееше. Но този път бе било по-различно. Определено. Докато последното навяваше мисли за неконтролируема еуфория, смесена с безсилие, то това, което бе изпитал когато Нейт бе използвал това свое...умение върху него, бе като ледена прегръдка на огнен елементал.
Но М си спомняше, че беше забил Соули в гърдите на краткосрочният си колега, точно там в хиксовидният белег. Копелето може и да беше безсмъртно, но Душегубът си разбираше от работата. Какво бе станало след това?
М постепенно започна да усеща тялото си, крайниците си. Имаше и болка. Странно обаче, тя не пулсираше от множество източници, както бе очаквал(все пак бодигарда на Крийг бая се беше потрудил да го направи на салата), а в гърдите. А и самото усещане бе различно. Не беше остро или пък кухо и отекващо като стара рана, а жежко и пулсиращо и не съвсем неприятно. Той бавно се надигна, погледа му се разфокусира и убиецът залитна, опирайки се на стената зад себе си. Изчака малко очите му да свикнат с мрака и да отърват от досадните светли петънца, придружаващи краткото му безсъзнание. Още един странен факт го осени. Когато очите му все пак привикнаха, той разбра, че вижда доста по-добре. Всъщност виждаше прекрасно. Толкова прекрасно, че погледа му се спря на безжизненото му тяло, сгърчено едва на крачка от него.
- Какво в името на...
„Какво по дяволите?” – дочу той тих, но настойчив глас в главата си.
„Соули?” – попита той обнадеждено. – „Какво става?”
М погледна към сегашното си тяло и видя Х-образният белег, отворен от острието на рапирата му, който се беше регенерирал в известна степен.
- Не може да е истина. – промърмори той.
А и гласът в съзнанието му определено не беше на Соули. В името на всички демони, не му ли стигаше, че досега бе делил съществото си с един вечно гладен Душегуб? Вече май бяха трима в една капсула...всеки борейки се за надмощие и вървящия ръчичка за ръчичка с него контрол.

» Изоставеното имение на лорд Бренов