Източният Лес

Концентрирани естествени масиви на Бук и Дъб , но това не бяха единствените видове дървета в гората . Имаше и Благун , Акация , Кестен , Гледичия , Череша , Дива вишня и още доста видове . Под дърветата растяха храсти а под тях имаше трева и наместа гъби . Гъбите в източния лес са смъртоносни , дори и ядивните .

Промяна ... да тя наистина се усещаше. Източният лес беше интересен (доколкото може да бъде екзотичен един източен лес) и всичко изглеждаше като преродено. Тази енергия беше неописуема..извираше от всякъде и завладяваше всичко наоколо. Нямаше съмнение, че тази магия беше изключителна по един особен начин.

Бамбиса се разхождаше из леса както правеше всяка вечер. Луната се бе издигнала високо високо и осветяваше пътя и. В далечината се чуваха няколко горски животни, а след като луната попадна в един облак и всичко се затъмни се чу вой на вълк. Юго не обърна внимание на това все пак се чуваха постояно животни. Вълците от друга страна не бяха толкова обичайно находище из Източният Лес. Тя приближаваше Зейлор още само няколко километра. Вълчия вой се чу само на няколко стотин метра жребецат и помръдна нервно. Само след миг пред нея се показа Вълкът ... до колкото той можеше да се нарече такъв беше сребрист вълк зъбите му не се побираха в устата му той изръмжа. При което се чу потракване на зъби. Колкото повече се застояваше токова по-голяма ставаше локвата с кръв. Той бе ранен стрела бе забита в далака му. Друго което направи впечатление на момичето бе фактът че този вълк не е от Източния Лес. Сребристата му козина и зъбите му чисто показваха че този звяр идва от Север може би чак от Демерион. Може би са били цяла глутница, но това което е ранило този вълк е избило всички останали ? Не се знаеше.


/Добре дошла в форума и от мен ^_^ . Опиши своите действия./

Горкият див звяр ....беше ранен. Лоша участ го бе застигнала и силите му се изчерпваха. Бамбиса почувства болката му дълбоко в себе си, а вълка я гледаше с големите си очи сякаш искаше да и каже нещо. Тя трябваше да разбере какво се бе случило, но преди това да спаси звяра. Чувстваше, че трябва да му помогне да живее. И така момичето извадило стрелата и превързало раните му с листа, които успяло да намери най-близо. След това го качило на верния си жребец и се отправили към най-близкото място, в което можели да потърсят помощ. Въпреки, че Зейлор беше близо, пътят нямаше да е лек и самодивата имаше нужда от непоклатима сила и решителност, за да успее.

Слънчевите лъчи затанцуваха по хоризонта издигайки се с всяка изминала минута. Зейлорските стени се показаха в далечината Бамбиса не бе далеч от достигането на целта си, но вълкът губеше все повече и повече кръв. Трябваше да направи нещо преди той да умре преди той да изгуби душата си. Тя слезе от жребеца си и свали вълка на земята започна да превързва раните му. Когато вълкът се превърна в мъж ..... не само че бе мъж, но и беше Зейлорец.

/Опиши по нататъчните си действия. Извинявай че се забавих с отговора бях болен./

бамбиса остана изненадана погледна го и бързо извърна погледа си настрани.тя знаеше,че нещо и предстои ... мъжът пред нея не беше попаднал случайно там.сега всичко зависеше от двамата какви щяха да са събитията и последствията от тях.нощта беше тъмна и подканваща .....